Хонконг, драга! ;-)

Днешният пътепис ще ни води към Хонконг :) Не че ще открием топлата вода, но искам да предупредя всички вегетарианци, както и привърженици на други източни вероизповедания и филосфии, че съществува и друг вид жива храна, а не само покълнали семена. Ще ходим на пазар :) Предупредих ви :) Приятно четене:

Хонконг, драга! ;-)

Мина доста време от както не съм писал, но разбира се имам не една и две уважителни и смекчаващи вината причини. С една от тези причини ми се ща да ви занимая в няколко поредни постинга. Самото заглавие загатва за какво ще става дума – Хонконг. Имах невероятната възможност/шанс да посетя този далечен град и затова ми се ще да споделя своите впечатления от него и от пътешествието като цяло. Вече мина повече от седмица от както се върнах и имам чувството, че ако не седна да пиша то (1) ще забравя много от детайлите, който приложените снимки не могат да пресъздадат и (2) ще ми мине мерака за писане и просто ще зарежа темата, а съм обещал на не малко хора (както виртуални, така и реални) да пиша за моята седмица там. Преди да започна да пиша ми се иска да обърна внимание на няколко детайла, а ако щете го наречете disclaimer (1. юр. отказване от права), но ми се ще да избегна от груби коментари. Бях там благодарение на фирмата, в която работя от около 3 години. Видях не малка част от града и един съседен остров. Не твърдя, че съм видял всичко, което може да се види, а също така и не твърдя, че преценката за видените от мен неща е правилна. Видяното го анализирам през моята си призма, а там на място съм го коментирал с колегите, но не сме има никой локален като гид, за да може да обясни в детайли. За някои неща и аз нямам идея, но съм ги приел такива каквито бяха. Когато през месец Август шефа ни каза, че ще има семинар и голяма среща на нашата фирма в Хонконг ние не подозирахме, че следващото му изречение ще е: “Помислете и ми кажете дали имате желание да дойдете с мен.”. Много не сме мислили, за да не му дадем възможност да размисли, а направо на следващия ден казахме, че искаме и за около седмица се купиха самолетните билети, а хотела пък го взехме едва седмица преди заминаването понеже го бяхме забравили нали си имахме билети :)  Пътешествието щеше да трае около 8 дена с тръгване на 27.11 на обед от Франкфурт и пристигане в 8 сутринта на 28.11 и съответно връщане на 5.12 в 23:50 и пристигане на 6.12 много рано сутринта около 5:30, като беше изчислено, че ще се приберем, а в 9:00 ще идем и на работа (то почти и така си стана). Дето се вика всяко удоволствие се заплаща.

Летяхме с Кейти Пасифик (Cathy Pacific),

които се оказаха страхотна компания, но имайки предвид, че до сега не съм пътувал с друга на дълъг път май нямам база за сравнение. И въпреки това забавленията на борда бяха направо безгранични. Стотици филми, серияли, музикални дискове, а също така и видео игри всичко вградено в малкото мониторче пред мен. Пиене и ядене имаше на корем, а ако топлата храна не ви е по вкуса то имаше готови сандвичи, бисквити, КитКат, кола, фанта, сокове и прочие бе въобще няма да останете гладни и жадни на борда. Разбира се имаше и алкохолни напитки, а след третото повикване на стюардесата да ни досипе уиски успяхме да си издействаме цяло шише (500 мл) ;) Ех хубави времена. Ето и малко снимки по ред (правени са с телефона): самолета преди да излетим, менюто за ядене на отиване, пийването и музиката… [caption id="" align="aligncenter" width="555" caption="В самолета на Кейти Пасифик (Cathy Pacific) за Хонконг"][/caption]

[singlepic id=7702 w=320 h=240 float=left] [singlepic id=7720 w=320 h=240 float=right]

[singlepic id=7714 w=500 h=375 float=center]

Като препоръка бих казал да си вземете място на аварийния изход защото там е доста широко. При Кейти Пацифик това струва малко отгоре, но при полет от 11-13 часа си заслужава повярвайте ми :) Както се вижда на долната снимка 5500+ мили или над 9000 километра…

[singlepic id=7715 w=600 h=450 float=center]

И така преди да съм ви отегчил напълно нека най-сетне пристигнем в

Хонконг. За българи няма нужда от виза

ако сте турист и ще останете по-малко от 90 дни. Просто получавате едно печатче и продължавате. Самото летище е впечатляващо защото е отделен остров и затова ми беше много странно да гледам навън докато кацаме защото ние се снишавахме, а наоколо се виждаше само вода. Ето и една снимка направена дни по-късно.

[singlepic id=7716 w=600 h=450 float=center]

Чудехме се как да се придвижим от летището до града, но тъй като бяхме 4 човека решихме, че най-изгодно и що годе бързо ще е да се придвижим с такси. Интересното е, че там

има 2 вида таксита: червени и зелени

Разликата се крие в това, че те ходят до различни части на града т.е. разделени са на зони, но няма страшно като си кажете на къде искате да идете има кой да ви упъти на кое да се качите. Там такситата са за по 6 човека: 5 госта плюс шофьора, а нашите 4 куфара се събраха в багажника без проблем :) (плаща се по 5 долара за допълнителен багаж това е около 50 Евро цента).

[singlepic id=7717 w=600 h=450 float=center]

Оня ми ти таксиджия караше с 120-140 км/ч по магистралата, но за наша радост не загубихме куфари по пътя към хотела :D Разбира се във всеки хотел може да се нанесеш едва след 14ч, а ние се появихме има няма в 9:30, което обаче ни осигури време да разгледаме града в едно ненатоварено време (доста от магазините отварят една следобед в Неделя). Оставихме багажа, сложихме летните дрехи (25 градуса и слънце все пак) въоръжихме с фотоапарати и карти на града и започнахме да ходим. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Тръгнахме в неизвестна посока без да усещаме умора или джетлег. Мисля че адреналина от приключението така ни беше напомпал в този момент, че даже забравихме да закусим. Ходейки по улиците се изумявахме от доста неща като започнем от нечовешки високите сгради, които са буквално навсякъде и контраста нови-стари сгради минем през доста многото нови западни коли и стигнем до чудатите неща, които се продаваха на улицата за ядене. Движението им е като в Англия – отляво, а и контактите са им английски ;)

Трамваите пък са им на 2 етажа и имат фиксирана цена от 2 долара

без значение за колко спирки сте се качили. Важно е, че се качвате от задната врата и слизате от предната и плащате на слизане. Блъсканицата е нечовешка, но пък е съвсем прието да се бутате напред за да слезете. Важно е още да имате точно пари, за да си платите защото иначе никой не ви дава ресто, поне в градският транспорт (като изключим машините за билети разбира се).

Много препоръчително е да си купите т.н. Octopus card,

която да си заредите с пари и така ще си спестите адски много тревоги и търсене на пари за пътуване, за жалост нас ни светнаха една към края, но какво да се прави. [caption id="" align="aligncenter" width="583" caption="Двуетажен трамвай..."][/caption]

[singlepic id=7719 w=320 h=240 float=center]

...и билета за него

Първото място, на което попаднахме беше един

пазар за месо и риба

Много интересно наистина, защото рибите и другите водни животни (змии, скариди и прочие) бяха още живи. Пържолите пък висяха на куки почти на улицата, а човек само трябва да каже кое парче месо иска и месарят го накълцва на малки парченца със светкавична бързина и точност при това без да загуби пръст ;) Ето и малко доста любопитен снимков материал…

[singlepic id=7692 w=320 h=240 float=left] [singlepic id=7693 w=320 h=240 float=right]

Да, това отдолу са змии при това живи…

[singlepic id=7695 w=320 h=240 float=left] [singlepic id=7696 w=320 h=240 float=right]

[singlepic id=7697 w=320 h=240 float=left] [singlepic id=7698 w=320 h=240 float=right]

[singlepic id=7699 w=320 h=240 float=left] [singlepic id=7700 w=320 h=240 float=right]

[singlepic id=7701 w=600 h=450 float=center]

[singlepic id=7704 w=320 h=240 float=left] [singlepic id=7703 w=320 h=240 float=right]

И ако все още не ви е призляло значи сте готови да идете също до Хонконг ;)

Разбира се не всички пазари са такива, но пък тези са по-интересните, защото моловете не се различават много по между си като изключим големината им. Беше определено интересно да видя всичко това. Друго нещо, което ни направи изключително впечатление е

използването на бамбук в строителството

Дори и на високите сгради скелето им е от бамбук. Бамбука е едно от най-здравите дървета и затова това не ни очуди толкова много, колкото начина по който скелето е укрепено най-долу, а именно с въженце от сезал завързано за заграждението на улицата. Доста опасно ми се вижда, но явно е много здраво…

[singlepic id=7705 w=320 h=240 float=left] [singlepic id=7706 w=320 h=240 float=right]

[singlepic id=7707 w=320 h=240 float=left] [singlepic id=7708 w=320 h=240 float=right]

И като последно ми се ще да споделя няколко снимки с изглед към

нечовешки високите сгради в Хонконг

[singlepic id=7710 w=600 h=450 float=center]

[singlepic id=7709 w=600 h=450 float=center]

[singlepic id=7711 w=600 h=450 float=center]

[singlepic id=7712 w=600 h=450 float=center]

[singlepic id=7713 w=320 h=240 float=center]

Това беше първа част от разказа ми за Хонконг. Дано да ви е харесал. Ще се радвам на въпроси в коментарите. Автор: Петър Снимки: авторът Още пътеписи от близки места:

1. Една одисея в 2009-та (2): Хонконг
2. Когато тръгнеш за Итака(1): Хонконг
3. Остров Лантау (Хонконг)
4. Остров Лама, Хонконг
5. South East Asia или до там и обратно (1): Към Хонконг
6. От Хонконг към Банкок
7. South East Asia или до там и обратно (2): Хонконг и Банкок

Прочети цялата новина

Свързани новини: