ПОВЕРИТЕЛНО

SIPDIS

SIPDIS

E.O. 12958: Decl: 24.04.2016
Tags: PGOV SOCI ECON CU
ОТНОСНО: (КУБА Е) ДЪРЖАВАТА НА ПОДКУПА

Референция: ХАВАНА 8769

ХАВАНА 00008986


Класифицирано от: Майкъл Д. Пармли от съображения 1.4 b/d

¶ 1. (C) Резюме: Кастро е прекарал последните пет месеца в борба с корупцията в страната, където далаверата (trickery) се превърна в начин на живот. Тъй като повечето кубинци работят за държавата, цялата система - от дребните служители до най-близките съветници на Кастро - гъмжи от корупционни практики. Като се има предвид държавния контрол над всички ресурси, корупцията и кражбите са на практика едно и също нещо. Корупционните практики включват подкупи, злоупотреба с държавни средства и счетоводни трикове. В пост-съветското си превъплъщение, Куба се превърна в държавата на подкупа. Край на резюмето.

От малко до голямо
--------------------

¶ 2. (U) През октомври 2005 г., Кастро предприе кръстоносен поход срещу корупцията, който не дава признаци за отслабване (референция А). Координираната кампания наруши живота на много кубинци, живеещи чрез способностите си „да се оправят“ (resolver) (дума, която означава всичко — от намиране на творчески решения до откровени кражби). Петнадесет години след разпадането на съветския блок, „да се оправяш“ се превърна в начин на живот в Куба. Икономическото отчаяние, в съчетание с тоталитарен контрол, е довело до това състояние на системата, просмукана в корупция от горе до долу.

Подкупите
----------

¶ 3. (U) Подкупите са обичайно средство за заобикаляне на задушаващия контрол. Например, на кубинците се разрешава само размяна на жилища ("permutar"), и то само ако и двете жилища са с еднаква стойност. Не е разрешено да се разменят пари по сделката, но често се случва. Ако кубинска майка размени малък апартамент за голям, в една сделка, в която със сигурност има и парична част, тя трябва да е готова да плати на държавния чиновник няколкостотин долара, за да си затвори очите. Допълнителна такса може да се изиска за да мине сделката своевременно. Както винаги, кубинците трябва да действат внимателно; случайното предложение на чисто длъжностно лице - или още по-лошо, на някой фанатичен революционер - може да доведе до катастрофа.

¶ 4. (U) Комитетите за защита на революцията (CDR) са загубили популярност през годините (до степен, в която съвсем малко кубинци се вълнуват от възможността да станат председатели на такъв комитет), но все пак запазиха контрола върху дистрибуцията на стоки. В редки случаи, тези стоки са ценни. Когато телевизори или хладилници станат достъпни чрез държавната система, служителите на CDR дават преференциален достъп на две групи: тези, които поддържат добра революционна репутация... и тези, които могат да си го позволят.

¶ 5. (U) Подкупите са от ключово значение за получаване на добри работни места (добри работни места са тези, с възможности „да се оправиш“). Например, цените на работа с достъп до цистерна с гориво (на бензиностанция или на друг подобен пункт) според сведенията стигат до хиляди долари, а работните места в туризма (с достъп до бакшиши) може да струват стотици. Безработен кубинец каза на служител от посолството, че работата в елитната държавна фирма CIMEX (Външнотърговската корпорация) ще му струва до 500 щатски долара.

¶ 6. (U) кубинските полицаи са известни с взимането на подкупи. Те отбиват шофьорите от пътя за хиляди нарушения, и след това разказват за тяхното „болно дете“. Италиански турист сподели със служител на посолството, че всеки път, когато полицай го е спирал, полицаят винаги е имал „рожден ден“. Полицията е толкова корумпирана, че правителството редовно запълва редиците ѝ с неопетнени наборници от изток. С течение на времето, новата реколта става също толкова корумпирана, колкото и старата, и пристига нова партида, за да ги замени.

Неправилно използване на държавни средства
-------------------------

¶ 7. (U) Парите в брой не са широко разпространени в Куба, така че подкупите понякога се осъществяват като бартер, обмен на услуги, и сделки „танто за танто“. Кубинецът не може да се наслаждава на нищо лесно за крадене , защото мигновено ще бъде откраднато и продадено на черния пазар, но влагането на средства за други цели може да бъде изгодно. Транспортът е един отличен пример. Както всеки знае, в Куба, всеки зад волана на държавно превозно средство (камион, автобус, кола или влак) има два дохода: първо, подаяние от държавата, и второ, допълнителните приходи, за превоз на хора или стоки „на черно“. В друг пример, кубинска жена разказа на служител на посолството как тя най-накрая успяла да си пломбира зъба, като платила с твърда валута на нелегалната стоматологична клиника, където работели зъболекари от здравното министерство, окомплектовани с откраднато оборудване от държавата.

¶ 8. (U) Някои сектори, включително логистика, туризъм, строителство и храни са известни с повсеместните кражби и корупция. Например, има процъфтяващ черен пазар на цимент, бои и дървен материал. Или, както един кубинец констатира (в отговор на обещанието на вицепрезидента Карлос Лаге от 2005 г. изграждане на над 10 000 нови жилищни единици), "правителството не може да построи нищо, защото е просто невъзможно да съберат достатъчно материали на едно място." Купонната система, която поставя мнозинството храни под надзора на магазинерите, също е известна с кражби и корупция. Както бе споменато по-горе, и службата за жилищно настаняване, или "Vivienda", е знаменита с корупцията си.

¶ 9. (U) В така наречените в Куба „производствени“ сектори, оживени сделки вървят зад кулисите, като държавните мениджъри разменят блага, манипулират инвентарите си, фабрикуват финансови документи и търгуват с въображаеми ресурси. Те са подпомагани от счетоводна система, която изравнява кубинското песо (CP) с кубинското валутно песо (Cuc) на хартия, макар и реалният валутен курс да е 26 към 1. (Например, някои официални държавни покупки са направени в Cuc докато други се правят в CP.) И за да се задълбочи хаоса, кубинските ръководители и счетоводители все още водят сметките си на хартия и с моливи. В резултат, блатото от цифри е толкова непонятно, че дори и „чистите“ мениджъри са принудени да прибягват до счетоводни трикове, за да си вършат работата.

¶ 10. (U) Някои държавни съоръжения се управляват от де факто „мафии“. Един кубинец разказа на служител от посолството за ръководител на център за разпределение на хляб, който поставил свои приятели на ключовите работни места. В крайна сметка, той успя да установи контрол над цяла верига от държавни хлебопекарни.

Власт и позиция
------------------

¶ 11. (C) Правителството спря да издава лицензи на нови paladars (домашни ресторанти) преди няколко години, и така възникват въпроси, какво ли са направили вече допуснатите до пазара, за да запазят бизнеса си. Американски специалист по темата заяви, че всички престижни paladars са по някакъв начин „с връзки“. Например, служител на USINT е забелязал извън ресторанта XXXXXXXXXXXX, лицето XXXXXXXXXXXX, уж „самонает“ собственик, да се вози в кола с номера от министерството на вътрешните работи. А ресторант с една маса в квартал „Санта Фе“ (известен като „рибния ресторант“) се радва на елитна клиентела - Раул Кастро. В тези дни на повишен държавен контрол, само подкупи за инспекторите не са достатъчни, за да останат заведенията отворени.

¶ 12. (U) Облагите от заемане на силна позиция в правителството могат да бъдат доходоносни. Един швейцарски бизнесмен каза на служител на посолството, че кубинските ръководители взимат рушвети за възлагане на големи договори с чуждестранни фирми и след това депозира тези рушвети в банки в чужбина. „Както навсякъде по света, осъществи ли се едномилионен договор, това означава 100 000 долара в банката“, коментира той. Тези държавни ръководители не са толкова членове на революционния елит, а по-скоро прагматици, които са си издълбали място за себе си в рамките на иначе строгата система. Бившият ръководител на министерството на туризма може да послужи като пример - той бе уволнен през 2004 г. поради „сериозни грешки, допуснати в контрола“ и заменен с генерал от армията.

¶ 13. (C), отделно от тази елитна група на предприемачи стоят верните кадри на режима на Кастро, за някои от които нашироко се говори, че са корумпирани (като членът на клана Кастро генерал Хулио Касас Регуейро). Миналата година, ръководителят на „Идеологическа борба“ Ото Риверо (едно протеже на Кастро) почти загуби работата си в резултат на корупционен скандал. Персоналът на „Идеологическа борба“ говори за корупция на всички нива, от счетоводни машинации, до кражби на храна и телевизори от кампанията „Освободи петимата“.

Коментар
-------

¶ 14. (C) Понеже държавата контролира - или се опитва да контролира
всички аспекти на живота в Куба, кражбите и корупцията се сляха в едно. Управителят на хотел, който присвоява храна, е както корумпиран (той използва своето държавно работно място за лична облага) и крадец (той краде). Колкото повече корупция, толкова повече Кастро стяга контрола, и толкова повече кубинци се обръщат към корупцията, за да получа това, което искат. Ръководителите на правителството са добре запознати с проблема, но Кастро не може да се примири с това. Както един местен дипломат заключи — „Кастро води живот на светец, но светците затова са специални, защото са рядкост.“ И така, команданте продължава борбата си за изкореняване на корупцията, очевидно невеж за нейната неизкоренимост, докато доходоносната дейност е незаконна, индивидуалният успех е повод за подозрения, а старомодната упорита работа не ви отвежда никъде.

ПАРМЛИ


Източник. Преводът е мой - К.