Джоунс: "Гордея се с теб, момиче!"

"Помисли... Всеки иска да е на върха на планината, но както добре знаеш, там има само камъни и е много студено. Да, гледката е страхотна, но за какво ти е тази гледка? Тя само открива пътя по-нататък, показва ни следващата цел. Но за да достигнем тази цел, трябва да слезем от планината, да прекосим долината и да започнем да изкачваме по следващата височина."

"Проницателят", Андри Андрюс

С тези думи се запознах с "Проницателят" на Анди Андрюс. Или Джоунс. Запознанство, което трая точно час и 46 минути, и което вярвам, че ще помня още дълго. Може би сте чели „Джонатан Ливингстън Чайката” или „Илюзии” на Ричард Бах. Може би сте чели „Малкия принц” на Антоант дьо Сент-Екзюпери, „Алхимикът” на Паулу Коелю или „Посланик” на Клаус Дж. Джоул. Може би ще прочетете и „Проницателят” на Андри Андрюс. Тя е като тях – топла, мила и позната. Наричам ги Kниги-приятели, Kниги-учители, Kниги-спасители. Те идват неочаквано, за кратко и се помнят дълго. Те са като хората - от онези, които най-много обичаме.

Прочети цялата новина

Свързани новини: