ДА МИ ЗВЪННЕШ НА ЕГН-то

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Направо не ми се пише, граждани, направо не ми се пише!

Гражданинът Борисов изпраща на гражданина Танов SMS с просто съдържание – ЕГН-то на някакъв си гражданин от митническата служба на летище София. Простата идея на гражданина Борисов, както става ясно от съдържанието на новоразпространените СРС-та е, че въпросният някакъв си гражданин трябва да бъде върнат на работното място, от което наскоро е махнат. А е махнат, защото пък шефът на въпросния гражданин очевидно има нещо против, че той по обед ходи да играе футбол, сиреч, зае…ва си служебните задължения и се развлича частно. Ама не знае шефът му, че гражданинът ходи да играе футбол със самия гражданин Борисов, който по обед, за сведение на данъкоплатците, очевидно също си зае…ва служебните задължения и ходи да играе футбол. Което пък прави постъпката на споменатия някакъв си гражданин вече не толкова частна и наказуема, а обратно – национално-отговорна, може би дори държавно-творческа.

И като получава цифричките на ЕГН-то от номера на самия премиерски телефон, гражданинът Танов се хваща да звъни на въпросното ЕГН. Набира той номера на ЕГН-то и звъни ли звъни, но телефонът никаква връзка не дава – все повтаря проклетата лелка от кутията, че има грешка в кода.

Представям си как се е отчаял в онзи момент гражданинът Танов – самият гражданин Борисов да ни изпрати на нас някакъв номер, пък ние да не успеем да се свържем с него, да видим за какво става дума. Резил! И какво правим тогава? Ами нищо – кротко чакаме нови инструкции, не смеем да се обадим обратно на гражданина Борисов, за да му кажем, че греши. Да му кажем, че греши номера, де – не че с ходатайството си греши спрямо демократичните принципи по отношение на това как се взимат кадровите решения в една отговорна институция като митницата. Хайде, холан, ча` пъ` толкоз!

И какво облекчение настъпва, граждани, когато гражданинът Борисов се обажда пак и се изяснява, че работата с ЕГН-то е доста по-проста, че не е чак толкова конспиративна, колкото гражданинът Танов до този момент предполага, че е. И какво многозначително а-а-а изригва от неговата уста в момента, когато прозира простия номер с ЕГН-то. Това а-а-а на мен ми изглежда равносилно на онова а-а-а, което се е изтръгнало от устата на сър Айзък Нютон, щом прозрял номера с ябълката.

Направо не ми се пише, граждани, направо не ми се пише!

От няколко години повтарям публично, че живеем в оксиморонен свят. Даже блог си направих с такова име, само и само да просвещавам несведущите по темата. Истина е, че до голяма степен това мое убеждение, а оттам и общата насока на просветителската ми политика, се отнасяха най-вече до литературния свят, до света на идеите и по-мащабните вселенски подредби.

Оказва се обаче, че не само едрият, но и дребният, всекидневен живот е наистина способен не просто да опровергае представите ни във всеки един момент, ами направо да ни натрие носа по оксиморонна линия. Защото историята с ЕГН-то, набирано като телефонен номер с откровеното очакване да звънне, не може да бъде измислена от никакъв мозък, пък бил той и болен на тема оксиморонен свят. Т`ва само живият живот може да ни го сътвори – не съм сигурен обаче дали ни го сътворява изцяло напук или просто `щото така му идва отвътре.

По този повод няма да разсъждавам издълбоко на тема професионализъм и начина му на употреба в България. Отказвам, защото много боли. Непременно обаче искам да изведа от случката една обществено полезна мисъл – според мен историята с ЕГН-то, набирано като телефонен номер, генерално опровергава широко разпространеното мнение, че контрабандата в България тече през митниците, защото митническите ни служители са изначално корумпирани, продажни и прочие. Няма такова нещо, граждани, сега всичко лъсна като на тепсия – те, хорицата, не са изначално лоши, не са лоши по душа, а от добри и съвестни иначе момчета са вторично трансформирани в такива.

Защото нали си давате сметка, че щом не различаваш номера на едно ЕГН от номера на един телефон, всеки може да те манипулира. В такова състояние е нормално дори съвсем на живо да видиш как даден камион с цигари, докато минава под носа ти през терминала, се трансформира в камион с вафли, а после, като отмине носа ти, пак си се превръща в обикновен камион с цигари. Ако пък някъде дълбоко в себе си все пак си даваш сметка, че не различаваш едното от другото, но са те сложили на пост, където би трябвало да ги различаваш, викаш си – гражданино, явно няма да се задържиш дълго тук, така че взимай, докато ти дават.

Някой ще каже – тяхната вина не е лична, виновни са онези, които назначават подобни хора да вършат отговорна държавна работа. И ще бъде прав този някой. Донякъде. Защото истински виновни сме всъщност ние, целокупното българско гражданство. Първо, защото не сме се образовали достатъчно – и като общество, и като индивиди. Второ – защото ние пък сме назначили онези, които назначават тези. Няма как да избегнем въпросната вина.

Защото какво например ви казва твърдението на премиера Борисов, изръсено в далечна Япония, че най-добрата ни защита срещу терористични атаки на територията на България е да поддържаме добри връзки с арабския свят, което в частност става и като пълним българските улици с все повече и повече миризливи дюнер-кебапчийници? На мен лично ми казва, че или кодът на премиера е сгрешен, или че не му звъним на правилното ЕГН. Ама сме си го назначили.

Или какво ви казва разсейването на прокуратурата, която вече толкова време не само не може да потвърди или отрече категорично истинността на незаконните записи от телефонни разговори, които текат по улиците и ги цапат, но изобщо не е казала и дума по въпроса откъде произтичат въпросните записи, къде е изворчето. Което всъщност е първият поред, ако не и най-важният проблем в цялата драма. Или поне първият, който може да ни покаже недвусмислено кой е най-важният. Пък е и доста лесен за решаване този първи проблем, струва ми се.

То бива, бива творческа немощ, ама и децата прозряха вече, че ЕГН-то на прокуратурата, на което отчаяно звъним за помощ, май също е нещо сбъркано. Или ЕГН-то, на което от прокуратурата ни звънят, знае ли човек. Така или иначе, тези  прокурори също някак сме си ги назначили – или поне пряко им плащаме заплатите, макар да не сме ги назначавали пряко.

Обаче изобщо няма да питам, граждани, какво ви казва фактът, че името на бившия вече президент Първанов все по-често и на все по-дебела струя, като от широка лейка, изтича през цялата тази история с телефонните разговори. Да, и на мен ми казва същото – че май ние с вас сме си направо кухи лейки. Ако някой пък се обиди от този последния извод – да ми звънне на ЕГН-то и да ме наругае.

И така нататък.

Направо не ми се пише, граждани!

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: