България е на 43 място по златен запас в света. Разполагаме със седмия по големина златен резерв в Централна и Източна Европа. Докладът на организацията World Gold Concil показва, че страната ни разполага със златни резерви в размер на 39,9 тона. Това означава, че около 10,7 на сто от общия валутен резерв на страната ни [...]

Не, ние не знаем къде работите… Не знаем и номера на гащите ви… И няма да ги публикуваме! Но знаем в каква разделителна способност сте разглеждали блога през последните 5 години…

Спор няма – най-популярната разделителна способност е 1024 х 768 пиксела. Но ако в началото на 2006 г. повече от половината посетители са били с тази резолюция, в края на 2010 г. броят им пада двойно…

Широкоекранните монитори явно набират скорост – броят им се е увеличил 10-кратно за последните 5 години. Днес посетителите с широки екрани са се изравнили с тези, които имат екран в отношение 4:3. Моето лично мнение е, че за домашен компютър, на който се гледат предимно филми, най-добре е да имате широк екран, но пък тесният определено е по-подходящ за четене на сорс код, например.

Моята прогноза за 2015 г.: 75% от посещенията са на широкоекранни монитори, 10% са в съотношение 3:4, останалите са разни нестандартни резолюции от устройствата, които ще спомена по-долу.

За финал – ако преди 5 години ви е било достатъчно да знаете, че един сайт работи в 800х600, 1024х768 и 1280х1024, днес нещата са много по-различни. Има стотици разделителни способности; хора, браузващи на 50″ плазмени телевизори и такива, които отварят сайта от мобилния си телефон. Има настолни компютри, лаптопи, ноутбуци, нетбуци, нетпади, айпади, айподи, айфони и какво ли още не… Накратко – сайтът ви трябва да работи в практически произволен размер на прозореца. Тежко ви, уеб-програмисти и дизайнери!

Сподели тази публикация:

Подобни публикации

• 01.09.2010 -- Публикация No. 1000 (13)
• 09.01.2011 -- Блогът стана на 5 години!!! (11)
• 22.10.2010 -- Малко игрички като за петък… (1)
• 01.07.2010 -- Search Terms IV (8)
• 13.11.2010 -- Злонамерен ли е Peter.and.Bilyana.net? (1)
• 08.07.2010 -- Виртуалният офис на КАТ (8)
• 30.06.2010 -- Поиграй си на Господ! (2)
• 14.06.2010 -- Конкурси, определени от броя гласове (14)
• 12.01.2010 -- Сайт за луксозен апартамент под наем (11)
• 09.01.2010 -- Триизмерен портрет от паспортна снимка (3)
• 25.10.2009 -- Познай престъпника! (5)
• 23.10.2009 -- Първа инвестиционна бира (4)
• 17.10.2009 -- Из „Календар“ по Nova TV (1)
• 09.04.2009 -- Данчо Колев, дами и господа! (2)
• 24.03.2009 -- Татко си има нов блог. (3)
• 23.01.2009 -- 33 детски анимационни филмчета от доброто старо време (75)
• 17.07.2006 -- Шифърът на Леонардо (и подобни загадки) (2)
• 07.07.2006 -- Прахосмукачка (0)
• 03.04.2006 -- Транспорт, разписания и цени (0)
• 09.01.2006 -- Началото… (4)

Карти на протестите в Египет с обяснителни бележки.

Тази карта показва с обяснителни бележки протестите залели Кайро през последните 24 часа.

View larger map

Карта, показваща къде в останалата част на Египет, освен Кайро, има протести:

View larger map

За да не ти я загася в челото.

Да се разберем. Твърдо съм убедена, че всеки сам трябва да решава какво да прави с тялото, живота си и здравето си.
Когато обаче изземваш този избор от ръцете ми и се пльосваш на съседен стол, вадиш цигара, въпреки че няма пепелник на масата, а знакчето „благодарим, че не пушите“ грее срещу лицето ти, тук вече изобщо няма да се разберем.

Да уточним няколко неща.
Тютюнопушенето е вредно. Дори да оставим настрани болести като рака, остават гадната миризма, отпадъчните продукти, които се валят навсякъде по улиците, както и задушливия пушек, който дразни гърлата и очите дори на тези, които за разлика от мен нямат алергии.
А за съжаление няма как да оставим болестите настрани.

Да пушиш не те прави много готин/а. Това е било и винаги е било рекламна стратегия и нищо повече.
Мисля, че Васи може много по-добре да обясни как се появява и как се развиват рекламните стратегии на тютюнопроизводителите.
Аз само държа да отбележа, че натискът над лекарите, които са се опитвали да привлекат вниманието към последствията от пушенето и вредите, са били ужасяващи и директни. От типа на тръба в коленете директни.

Чувала съм много клетви от мъже и жени, че им помага да отслабнат.
Това, че не ядеш се отразява само негативно на тялото и тъпкането му с никотин никак няма да ти помогне да се чувстваш добре в кожата си, особено погледнато дългосрочно. Овен ако не държиш да си кльощав труп, с жълтеещи зъби, драскаща, суха кашлица и прочие подобни.

Да запалиш на детска площадка и после да си изхвърлиш цигарата в пясъчника не те прави много специален/а.
Нито пък да запалиш на детски рожден ден и да издишаш дима около децата, които просто си щуреят наоколо.

Да си изхвърляш фасовете по улицата не те показват като много интелигентна личност.
Нито пък запалването на цигара в дома ми, когато знаеш, че не обичам цигарения дим и съм алергична.

При положение, че от цигарите няма НИТО една положителна черта, която може дори малко да изкупи всичките негативи, смятам за нагло и абсурдно непушачите да бъдат третирани като някакви очакващи специални права и отношения.

Аз не очаквам специално отношение. Очаквам да имаш волята за пет стотинки да не запалиш час, два, докато си в мое присъствие.
Не си болен, нито ти трябва, за да оцелееш. Ти си човекът с вредния навик, ти трябва да се съобразиш, не аз.
Очаквам да не ме тровиш с досадния си навик и категорично отказвам да ти застана „от външната страна, където цигарения дим няма да ме стига“, защото всички сме наясно, че се лъжем.

Очаквам да мога да вляза в заведение, пицария например, където цигарения смог не е обгърнал всички присъстващи. Защото пушачите злоупотребяват с личното си пространство. Освен ако не измислиш как твоят цигарен дим да не напуска пространството около твоето тяло, съветвам те да не палиш, докато си в затворено помещени.

Пуши ти се? Добре, пуши.
Просто провери дали човекът до теб няма нещо против.
И провери скапаната табелка дали си в заведение/място, където не се пуши.
И се поинтересувай дали вентилацията на мястото е подходяща, за да не притесняваш околните, дори останалите около масата да са ок. Ти си с човека със зависимост, съобразявай се с околните и се старай да не им вредиш и на им пречиш.

В страните със забрани за пушене никой не е умрял от липса на никотин, нито пък заведения са фалирали, да не говорим, че храната придобива доста по-нормален вкус, когато НЕ е поела тютюневият аромат.

Ти си човекът, който очаква специално отношение, без да си направил каквото и да е, за да имаш право и терен за претенции.
„Всички го правят“ не е основателен довод или аргумент.

Иначе изобщо не се изненадвай когато ти я изгася в челото ти.
Толерантност да, простотия и егоцентризъм, който смята, че околните и тяхното здраве са ти длъжни, определено не.
С добро не става, значи просто спирам да се съобразявам.
Толкова е просто.

Filed under: бръмчащи мисли, политическaта отговорност Tagged: вредна, коментар, публично пространство, тютюнопушене

Министерство на външните работи на България призовава да се внимава с пътувания в Египет. На сайта на министерството може да се прочете съобщението:

Гражданите трябва да избягват централните части и местата, където има демонстрации, а също и да се съобразяват с въведените от властите ограничения.

Предупреждаваме, че телефонните връзки на посолството на Република България в Кайро също са прекъснати.

В момента (към 28 януари, 19:00) столицата Кайро е сцена на ожесточени сблъсъци по улиците. Градовете Александрия и Суец също са повлияни от бунта. Al Jazeera Live показва пожар в централата на управляващата партия в Кайро, която по-рано вечерта бе запалена от протестиращи. Активисти съобщават за убити по улиците, а части от полицията отказва заповеди.

Следете Интидар за новини от Египет.

Почти всяка компания се рекламира, като „Hosting Компания №1 в България“. Чак се обърках как точно всички са решили, че са номер едно.
Разбира се, всички може да са на първо място , но по кой показател:

• Най-много клиенти?
• Най-много сървъри?
• Най-много пари за реклама?
• Най-известна марка?
• Най-доволни клиенти?
• Най много продадени домейни?

Много бих се радвал да науча как се определя „Кой сега е номер едноооооу“ и що всички са тоя номер.

Добър ден, идвам, да ми преинсталирате катеричката

Независимо какво вие лично смятате, членството на Турция в ЕС в момента е де факто блокирано. Още повече, че редица европейски политици (водени от донякъде популистки основания) са категорично против идеята нехристиянски член да се присъедини към клуба на богатите.

Какво означава това за Турция и за Европа - нов материал в блога на Foreign Policy България.

Независимо какво вие лично смятате, членството на Турция в ЕС в момента е де факто блокирано. Още повече, че редица европейски политици (водени от донякъде популистки основания) са категорично против идеята нехристиянски член да се присъедини към клуба на богатите.

Какво означава това за Турция и за Европа - нов материал в блога на Foreign Policy България.

Независимо какво вие лично смятате, членството на Турция в ЕС в момента е де факто блокирано. Още повече, че редица европейски политици (водени от донякъде популистки основания) са категорично против идеята нехристиянски член да се присъедини към клуба на богатите.

Какво означава това за Турция и за Европа - нов материал в блога на Foreign Policy България.

Независимо какво вие лично смятате, членството на Турция в ЕС в момента е де факто блокирано. Още повече, че редица европейски политици (водени от донякъде популистки основания) са категорично против идеята нехристиянски член да се присъедини към клуба на богатите.

Какво означава това за Турция и за Европа - нов материал в блога на Foreign Policy България.

Независимо какво вие лично смятате, членството на Турция в ЕС в момента е де факто блокирано. Още повече, че редица европейски политици (водени от донякъде популистки основания) са категорично против идеята нехристиянски член да се присъедини към клуба на богатите.

Какво означава това за Турция и за Европа - нов материал в блога на Foreign Policy България.

Често се стремим да достигнем своя рай. За някои той е сред приятелите, за някои в рая няма никой друг освен самите тях. За трети пък раят се намира на Запад. Именно от този тип хора са и героите на Златко Енев, които отиват в Германия, за да изживеят своята "Една седмица в рая".

Както много пъти съм писал и казвал, темата за медиите не е тема на българските медии. Което е най-големият медиен скандал в България. Българските медии вкупом “не забелязват” дори опитите тяхната независимост да бъде защитена от колегиално претегната река от чужбина. Не им се вижда важно и приоритетно това, което вчера беше разпространено от “Репортери [...]

Вгледайте се внимателно в двете снимки и намерете общите неща. И на двете има маскирани хора, които правят нещо. По нашето законодателство първото е законно, а второто не, само заради използваните различни термини.

Дефилиране
Маскирани хора вървят и викат по улиците на град в България:

(cc) oт Klearchos Kapoutsis

Законно

Протестиране
Маскирани хора вървят и викат по улиците на град в България:

(cc) oт skenmy

Незаконно

Извод
Следващия път когато излезем на протест, ще искаме разрешение да дефилираме и можем да изразим протеста си по нормален начин !

БСП/БКП все още не е отговорила на този въпрос. И така продължаваме да чакаме отговора: “А вие защо избихте дядовците ни?” Кога ще ни се извините? И още от изказването на Премиера: “Допуснали сме кадрови грешки, нямаме политическа академия АОНСУ, не сме учили по школите в Москва, за да се подготвяме за политици. “ "Ако [...]

Прессъобщение на правителството:

Министър-председателят Бойко Борисов изказва своята благодарност към председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу и членовете на неговия екип за решението комисията да прекрати процедурата срещу България за прекомерен дефицит. 

„Това решение е отговор към всички, които в последните седмици се подведоха и поддадоха на опитите за различни внушения и критикуваха работата на правителството, както и знак за успешните действия на кабинета и парламентарната група на ПП ГЕРБ.”, заяви г-н Борисов. 

„Министерският съвет ще продължи да следва неотклонно водената досега политика на стриктна финансова дисциплина, като следващите стъпки ще бъдат в посока приемане на пакет от закони и законови промени, които да гарантират ненарушимост на тази дисциплина и икономическата  стабилност на държавата в дългосрочен план”, допълни министър-председателят.

За съжаление, процедурата не е прекратена (а и няма как да бъде прекратена на този етап). Процедурата ще се прекрати когато постигнем бюджетен дефицит под 3% от БВП и това бъде отчетено официално от Евростат. Както знаем, обаче, въпреки всички предупреждения през 2010 година правителството актуализира бюджета и разду дефицита. По предварителни данни дефицитът за 2010 е над 3% от БВП, така че процедурата не може да бъде прекратена (да не говорим, че още няма и официални данни от Евростат).

В допълнение, чисто технически, Европейската комисия не може да прекрати процедурата – тя евентуално би могла да предложи прекратяване (когато стигнем дефицит под 3% от БВП). Но това не се е случило.

Това се потвърждава и от един поглед към страницата на ЕК за процедурите по свръхдефицит – вижда се, че вчера комисията е публикувала комуникация. Не решение за спиране на процедурата, не предложение за спиране – а просто комуникация. (П.С. – за сведение, прекратяването на процедурата се означава с думата abrogation; докато тази дума не се появи в решение на ЕК и съвета на министрите, процедурата си е действаща).

Във вчерашната комуникация е публикувана първата полугодишна оценка на напредъка към нисък дефицит. Констатира се:

- очаква се дефицитът през 2010 година да не е надхвърлил гласуваното в актуализирания бюджет и препоръчано като лимит от ЕС (данните на Евростат ще покажат окончателните резултати през април)

- заложеният бюджетен дефицит за 2011 е намален с 0.7% спрямо 2010, обаче има рискове при изпълнението му, затова може да са необходими допълнителни бюджетни мерки (споменава се изборната ситуация като възможен риск за бюджетната дисциплина)

- от горните две следва, че има адекватен прогрес към премахване на бюджетния свръхдефицит

- съответно, засега не са необходими допълнителни мерки в процедурата по свръхдефицит (т.е. няма да ни порицават и наказват засега – б.а.);

- ЕК ще продължи изкъсо да наблюдава бюджетните развития в България

Между другото, сегашната позитивна оценка лесно може да се промени в негативна – ако правителството издъни и бюджета за 2011, както издъни бюджетите за 2009 и 2010 (спомняте си, пролетта на 2010). Така че сега ЕК е оценила положително намеренията и обещанията на правителството, но по-важно е какви ще са резултатите. От тях зависи прекратяването на процедурата. Т.е. правителството тепърва ще трябва да се доказва.

Практиката досега показва, че процедурата по свръхдефицит се прекратява обикновено през май-юни на годината, следващата годината, в който свръхдефицитът е бил премахнат. Т.е. ако правителството премахне свръхдефицита през 2011, ще излезем от процедурата по свръхдефицит през май или юни 2012. Т.е. поне още година и половина България ще е в процедура по свръхдефицит. Само някоя нова ревизия на минали статистически данни може да промени това.

Блогът за икономика 2011

Върховният представител на ЕС и българският евродепутат посрещат годината на заека с Негово Превъзходителство посланик Зонг Же

„Знае ли Дянков как се гледа тютюн?! Знае ли Борисов как се гледа тютюн?! Знаят ли в София как се гледа тютюн – 3 лева килото, а на летището едно кафе е 3,60!!!”. Тези въпроси ревяха в централните телевизионни емисии гневни тютюнопроизводители, макар че и те приличаха повече на партийни активисти, отколкото на отрудени полски работници. Начело на „спонтанния” протест стояха депутати и функционери от ДПС, които дебело подчертаха, че протестът е „абсолютно спонтанен”, а те само са го оглавили. Еднакви плакати, отпечатани на широкоформатна дигитална машина с един и същ компютърен шрифт – спонтанни работи… Един от оглавилите протеста беше с тъмни очила марка Silhouette и макар да не знам колко струва едно кафе на софийското летище, знам колко струват тези очила, защото имам същите. Струват между 380 и 400 лв., тоест малко повече от 130 кг тютюн, произведен от милите избиратели в смесените райони.

От 2002 се занимавам с Булгартабак и съм свидетел как от десетина години се знае, че премиите за тютюнопроизводителите един ден ще свършат. Десет години е половин поколение! За десет години човек придобива квалификация – средно специално плюс висше образование. За десет години тютюнопроизводителите можеха да се научат да правят нещо друго, след като бяха предупредени, че ще дойде време, когато няма да могат да продават насила продукцията си. И друг път съм го писал, и друг път са ме ругали, както ще ме ругаят вероятно и сега, но за мен едно общество, което иска да просперира, трябва да бъде пазарно адекватно. Не може някой да произвежда продукция, без да знае има ли на кого да я продаде и ако няма или пък цената не го задоволява, да иска обществото да му плаща въпреки всичко. Ето, аз се занимавам с реклама. Ако мислех като тютюнопроизводител, щях всяка година да печатам милиони календари и да настоявам държавата да ми ги изкупува. Ако не ми ги изкупи, ще блокирам магистралата, ще ги горя на назидателни клади и ще крещя: „Знаят ли в Гърмен как се печатат календари?!”.

Ако ДПС искаше да е полезно за избирателите си, щеше да им помогне да се преквалифицират и образоват, а нямаше нарочно да ги държи в полуграмотно и полугладно състояние и нямаше да ги държи в денонощен страх за поминъка им, поставяйки го в безапелационна връзка с начина, по който гласуват. Сега, вместо да ги подстрекават да блокират магистрали (което мен ме вбесява, понеже чувствам накърнено правото си на свободно придвижване), да си разпродадат имуществото като започнат със сараите и хотелите и свършат със слънчевите очила Sulhouette, писалките и часовниците, за които друг път ще ви кажа колко струват, защото ще вземе някой тютюнопроизводител да прочете написаното и ще линчува депутата си. Да ги разпродадат, пък току-виж се оказало, че парите ще стигнат да изкупят цялата реколта. Да я изкупят, да раздадат премии и пак да остане.

А като изкупят реколтата, да натъпчат с нея наргилетата си и да не изнервят допълнително и бездруго достатъчно нервната обстановка.

_____________

P.S. И преди да ми се нахвърлят тези, които искат да ни внушат, че българският тютюн е голямо богатство и че някой ограбва тютюнопроизводителите, нека първо проучат колкото тона тютюн внасят годишно цигарените фабрики, какво е съотношението между български и вносен тютюн в българските цигари и какво количество от изкупения по задължение български тютюн се държи няколко години в складовете и после се бракува и разпродава на безценица, за да се използва като инертен пълнеж за евтини цигари.

Tweet

„Знае ли Дянков как се гледа тютюн?! Знае ли Борисов как се гледа тютюн?! Знаят ли в София как се гледа тютюн – 3 лева килото, а на летището едно кафе е 3,60!!!”. Тези въпроси ревяха в централните телевизионни емисии гневни тютюнопроизводители, макар че и те приличаха повече на партийни активисти, отколкото на отрудени полски работници. Начело на „спонтанния” протест стояха депутати и функционери от ДПС, които дебело подчертаха, че протестът е „абсолютно спонтанен”, а те само са го оглавили. Еднакви плакати, отпечатани на широкоформатна дигитална машина с един и същ компютърен шрифт – спонтанни работи… Един от оглавилите протеста беше с тъмни очила марка Silhouette и макар да не знам колко струва едно кафе на софийското летище, знам колко струват тези очила, защото имам същите. Струват между 380 и 400 лв., тоест малко повече от 130 кг тютюн, произведен от милите избиратели в смесените райони.

От 2002 се занимавам с Булгартабак и съм свидетел как от десетина години се знае, че премиите за тютюнопроизводителите един ден ще свършат. Десет години е половин поколение! За десет години човек придобива квалификация – средно специално плюс висше образование. За десет години тютюнопроизводителите можеха да се научат да правят нещо друго, след като бяха предупредени, че ще дойде време, когато няма да могат да продават насила продукцията си. И друг път съм го писал, и друг път са ме ругали, както ще ме ругаят вероятно и сега, но за мен едно общество, което иска да просперира, трябва да бъде пазарно адекватно. Не може някой да произвежда продукция, без да знае има ли на кого да я продаде и ако няма или пък цената не го задоволява, да иска обществото да му плаща въпреки всичко. Ето, аз се занимавам с реклама. Ако мислех като тютюнопроизводител, щях всяка година да печатам милиони календари и да настоявам държавата да ми ги изкупува. Ако не ми ги изкупи, ще блокирам магистралата, ще ги горя на назидателни клади и ще крещя: „Знаят ли в Гърмен как се печатат календари?!”.

Ако ДПС искаше да е полезно за избирателите си, щеше да им помогне да се преквалифицират и образоват, а нямаше нарочно да ги държи в полуграмотно и полугладно състояние и нямаше да ги държи в денонощен страх за поминъка им, поставяйки го в безапелационна връзка с начина, по който гласуват. Сега, вместо да ги подстрекават да блокират магистрали (което мен ме вбесява, понеже чувствам накърнено правото си на свободно придвижване), да си разпродадат имуществото като започнат със сараите и хотелите и свършат със слънчевите очила Sulhouette, писалките и часовниците, за които друг път ще ви кажа колко струват, защото ще вземе някой тютюнопроизводител да прочете написаното и ще линчува депутата си. Да ги разпродадат, пък току-виж се оказало, че парите ще стигнат да изкупят цялата реколта. Да я изкупят, да раздадат премии и пак да остане.

А като изкупят реколтата, да натъпчат с нея наргилетата си и да не изнервят допълнително и бездруго достатъчно нервната обстановка.

_____________

P.S. И преди да ми се нахвърлят тези, които искат да ни внушат, че българският тютюн е голямо богатство и че някой ограбва тютюнопроизводителите, нека първо проучат колкото тона тютюн внасят годишно цигарените фабрики, какво е съотношението между български и вносен тютюн в българските цигари и какво количество от изкупения по задължение български тютюн се държи няколко години в складовете и после се бракува и разпродава на безценица, за да се използва като инертен пълнеж за евтини цигари.

Tweet

Както сме набрали сила да се запознаваме с готини нови онлайн проекти, няма как да пропуснем една нова социална платформа, която изглежда доста обещаващо. Днес иде реч за:

Right Persons - препоръчай точните хора

Започваме, разбира се, със защо е интересен този проект?

Криза е. Търсещите работа са повече от предлаганите работни места. Да си намериш работа стана изключително трудно, освен ако не си егаси редкия специалист с много опит и желание да работиш за без пари ;))) Освен това много хора си мислят, че не можеш да почнеш работа "без връзки".

В такива времена се раждат оригинални идеи като Right Persons.

"Социалната платформа и съвременно професионално решение за достигане до кандидати, които не търсят активно работа" е направена изключително проста и интуитивна за ползване. Сайтът е приятен, лесен за навигация и много бързо човек може да се ориентира къде е попаднал и какво иска да му каже сайтът. А какво иска да ни каже той?

Идеята на RP е хора да препоръчват други хора (обикновено свои приятели и познати) за свободните позиции, които се обявяват. По този начин, ако аз попадна на интересна позиция, за която познавам точния човек, мога много лесно да го препоръчам. Той ще получи писмо с моето предложение и ще прецени дали иска да кандидатства, като аз от своя страна мога да проследя целия процес в профила си. Готино. И ако препоръчаният от мен човек после е нает, печеля точки, за които мога да получа награди. Човекът щастлив, че съм показал хубава позиция и аз доволен, че имам кяр от цялата работа :)

Самите предложения за работа идват от секцията, в която работодател може да публикува свободна позиция. Отново - лесно за ориентиране и информиране. Но аз не съм работодател, така че с това до тук.

Повече за проекта можете да намерите на сайта. Аз само ще добавя, че това за мен е нов, много интересен и предполагам по-полезен начин за търсене на работа. Времето ще покаже.

Дерзайте! :)

Както сме набрали сила да се запознаваме с готини нови онлайн проекти, няма как да пропуснем една нова социална платформа, която изглежда доста обещаващо. Днес иде реч за:

Right Persons - препоръчай точните хора

Започваме, разбира се, със защо е интересен този проект?

Криза е. Търсещите работа са повече от предлаганите работни места. Да си намериш работа стана изключително трудно, освен ако не си егаси редкия специалист с много опит и желание да работиш за без пари ;))) Освен това много хора си мислят, че не можеш да почнеш работа "без връзки".

В такива времена се раждат оригинални идеи като Right Persons.

"Социалната платформа и съвременно професионално решение за достигане до кандидати, които не търсят активно работа" е направена изключително проста и интуитивна за ползване. Сайтът е приятен, лесен за навигация и много бързо човек може да се ориентира къде е попаднал и какво иска да му каже сайтът. А какво иска да ни каже той?

Идеята на RP е хора да препоръчват други хора (обикновено свои приятели и познати) за свободните позиции, които се обявяват. По този начин, ако аз попадна на интересна позиция, за която познавам точния човек, мога много лесно да го препоръчам. Той ще получи писмо с моето предложение и ще прецени дали иска да кандидатства, като аз от своя страна мога да проследя целия процес в профила си. Готино. И ако препоръчаният от мен човек после е нает, печеля точки, за които мога да получа награди. Човекът щастлив, че съм показал хубава позиция и аз доволен, че имам кяр от цялата работа :)

Самите предложения за работа идват от секцията, в която работодател може да публикува свободна позиция. Отново - лесно за ориентиране и информиране. Но аз не съм работодател, така че с това до тук.

Повече за проекта можете да намерите на сайта. Аз само ще добавя, че това за мен е нов, много интересен и предполагам по-полезен начин за търсене на работа. Времето ще покаже.

Дерзайте! :)

Както сме набрали сила да се запознаваме с готини нови онлайн проекти, няма как да пропуснем една нова социална платформа, която изглежда доста обещаващо. Днес иде реч за:

Right Persons - препоръчай точните хора

Започваме, разбира се, със защо е интересен този проект?

Криза е. Търсещите работа са повече от предлаганите работни места. Да си намериш работа стана изключително трудно, освен ако не си егаси редкия специалист с много опит и желание да работиш за без пари ;))) Освен това много хора си мислят, че не можеш да почнеш работа "без връзки".

В такива времена се раждат оригинални идеи като Right Persons.

"Социалната платформа и съвременно професионално решение за достигане до кандидати, които не търсят активно работа" е направена изключително проста и интуитивна за ползване. Сайтът е приятен, лесен за навигация и много бързо човек може да се ориентира къде е попаднал и какво иска да му каже сайтът. А какво иска да ни каже той?

Идеята на RP е хора да препоръчват други хора (обикновено свои приятели и познати) за свободните позиции, които се обявяват. По този начин, ако аз попадна на интересна позиция, за която познавам точния човек, мога много лесно да го препоръчам. Той ще получи писмо с моето предложение и ще прецени дали иска да кандидатства, като аз от своя страна мога да проследя целия процес в профила си. Готино. И ако препоръчаният от мен човек после е нает, печеля точки, за които мога да получа награди. Човекът щастлив, че съм показал хубава позиция и аз доволен, че имам кяр от цялата работа :)

Самите предложения за работа идват от секцията, в която работодател може да публикува свободна позиция. Отново - лесно за ориентиране и информиране. Но аз не съм работодател, така че с това до тук.

Повече за проекта можете да намерите на сайта. Аз само ще добавя, че това за мен е нов, много интересен и предполагам по-полезен начин за търсене на работа. Времето ще покаже.

Дерзайте! :)

Както сме набрали сила да се запознаваме с готини нови онлайн проекти, няма как да пропуснем една нова социална платформа, която изглежда доста обещаващо. Днес иде реч за:

Right Persons - препоръчай точните хора

Започваме, разбира се, със защо е интересен този проект?

Криза е. Търсещите работа са повече от предлаганите работни места. Да си намериш работа стана изключително трудно, освен ако не си егаси редкия специалист с много опит и желание да работиш за без пари ;))) Освен това много хора си мислят, че не можеш да почнеш работа "без връзки".

В такива времена се раждат оригинални идеи като Right Persons.

"Социалната платформа и съвременно професионално решение за достигане до кандидати, които не търсят активно работа" е направена изключително проста и интуитивна за ползване. Сайтът е приятен, лесен за навигация и много бързо човек може да се ориентира къде е попаднал и какво иска да му каже сайтът. А какво иска да ни каже той?

Идеята на RP е хора да препоръчват други хора (обикновено свои приятели и познати) за свободните позиции, които се обявяват. По този начин, ако аз попадна на интересна позиция, за която познавам точния човек, мога много лесно да го препоръчам. Той ще получи писмо с моето предложение и ще прецени дали иска да кандидатства, като аз от своя страна мога да проследя целия процес в профила си. Готино. И ако препоръчаният от мен човек после е нает, печеля точки, за които мога да получа награди. Човекът щастлив, че съм показал хубава позиция и аз доволен, че имам кяр от цялата работа :)

Самите предложения за работа идват от секцията, в която работодател може да публикува свободна позиция. Отново - лесно за ориентиране и информиране. Но аз не съм работодател, така че с това до тук.

Повече за проекта можете да намерите на сайта. Аз само ще добавя, че това за мен е нов, много интересен и предполагам по-полезен начин за търсене на работа. Времето ще покаже.

Дерзайте! :)

Както сме набрали сила да се запознаваме с готини нови онлайн проекти, няма как да пропуснем една нова социална платформа, която изглежда доста обещаващо. Днес иде реч за:

Right Persons - препоръчай точните хора

Започваме, разбира се, със защо е интересен този проект?

Криза е. Търсещите работа са повече от предлаганите работни места. Да си намериш работа стана изключително трудно, освен ако не си егаси редкия специалист с много опит и желание да работиш за без пари ;))) Освен това много хора си мислят, че не можеш да почнеш работа "без връзки".

В такива времена се раждат оригинални идеи като Right Persons.

"Социалната платформа и съвременно професионално решение за достигане до кандидати, които не търсят активно работа" е направена изключително проста и интуитивна за ползване. Сайтът е приятен, лесен за навигация и много бързо човек може да се ориентира къде е попаднал и какво иска да му каже сайтът. А какво иска да ни каже той?

Идеята на RP е хора да препоръчват други хора (обикновено свои приятели и познати) за свободните позиции, които се обявяват. По този начин, ако аз попадна на интересна позиция, за която познавам точния човек, мога много лесно да го препоръчам. Той ще получи писмо с моето предложение и ще прецени дали иска да кандидатства, като аз от своя страна мога да проследя целия процес в профила си. Готино. И ако препоръчаният от мен човек после е нает, печеля точки, за които мога да получа награди. Човекът щастлив, че съм показал хубава позиция и аз доволен, че имам кяр от цялата работа :)

Самите предложения за работа идват от секцията, в която работодател може да публикува свободна позиция. Отново - лесно за ориентиране и информиране. Но аз не съм работодател, така че с това до тук.

Повече за проекта можете да намерите на сайта. Аз само ще добавя, че това за мен е нов, много интересен и предполагам по-полезен начин за търсене на работа. Времето ще покаже.

Дерзайте! :)

Както сме набрали сила да се запознаваме с готини нови онлайн проекти, няма как да пропуснем една нова социална платформа, която изглежда доста обещаващо. Днес иде реч за:

Right Persons - препоръчай точните хора

Започваме, разбира се, със защо е интересен този проект?

Криза е. Търсещите работа са повече от предлаганите работни места. Да си намериш работа стана изключително трудно, освен ако не си егаси редкия специалист с много опит и желание да работиш за без пари ;))) Освен това много хора си мислят, че не можеш да почнеш работа "без връзки".

В такива времена се раждат оригинални идеи като Right Persons.

"Социалната платформа и съвременно професионално решение за достигане до кандидати, които не търсят активно работа" е направена изключително проста и интуитивна за ползване. Сайтът е приятен, лесен за навигация и много бързо човек може да се ориентира къде е попаднал и какво иска да му каже сайтът. А какво иска да ни каже той?

Идеята на RP е хора да препоръчват други хора (обикновено свои приятели и познати) за свободните позиции, които се обявяват. По този начин, ако аз попадна на интересна позиция, за която познавам точния човек, мога много лесно да го препоръчам. Той ще получи писмо с моето предложение и ще прецени дали иска да кандидатства, като аз от своя страна мога да проследя целия процес в профила си. Готино. И ако препоръчаният от мен човек после е нает, печеля точки, за които мога да получа награди. Човекът щастлив, че съм показал хубава позиция и аз доволен, че имам кяр от цялата работа :)

Самите предложения за работа идват от секцията, в която работодател може да публикува свободна позиция. Отново - лесно за ориентиране и информиране. Но аз не съм работодател, така че с това до тук.

Повече за проекта можете да намерите на сайта. Аз само ще добавя, че това за мен е нов, много интересен и предполагам по-полезен начин за търсене на работа. Времето ще покаже.

Дерзайте! :)

Както сме набрали сила да се запознаваме с готини нови онлайн проекти, няма как да пропуснем една нова социална платформа, която изглежда доста обещаващо. Днес иде реч за:

Right Persons - препоръчай точните хора

Започваме, разбира се, със защо е интересен този проект?

Криза е. Търсещите работа са повече от предлаганите работни места. Да си намериш работа стана изключително трудно, освен ако не си егаси редкия специалист с много опит и желание да работиш за без пари ;))) Освен това много хора си мислят, че не можеш да почнеш работа "без връзки".

В такива времена се раждат оригинални идеи като Right Persons.

"Социалната платформа и съвременно професионално решение за достигане до кандидати, които не търсят активно работа" е направена изключително проста и интуитивна за ползване. Сайтът е приятен, лесен за навигация и много бързо човек може да се ориентира къде е попаднал и какво иска да му каже сайтът. А какво иска да ни каже той?

Идеята на RP е хора да препоръчват други хора (обикновено свои приятели и познати) за свободните позиции, които се обявяват. По този начин, ако аз попадна на интересна позиция, за която познавам точния човек, мога много лесно да го препоръчам. Той ще получи писмо с моето предложение и ще прецени дали иска да кандидатства, като аз от своя страна мога да проследя целия процес в профила си. Готино. И ако препоръчаният от мен човек после е нает, печеля точки, за които мога да получа награди. Човекът щастлив, че съм показал хубава позиция и аз доволен, че имам кяр от цялата работа :)

Самите предложения за работа идват от секцията, в която работодател може да публикува свободна позиция. Отново - лесно за ориентиране и информиране. Но аз не съм работодател, така че с това до тук.

Повече за проекта можете да намерите на сайта. Аз само ще добавя, че това за мен е нов, много интересен и предполагам по-полезен начин за търсене на работа. Времето ще покаже.

Дерзайте! :)

Както сме набрали сила да се запознаваме с готини нови онлайн проекти, няма как да пропуснем една нова социална платформа, която изглежда доста обещаващо. Днес иде реч за:

Right Persons - препоръчай точните хора

Започваме, разбира се, със защо е интересен този проект?

Криза е. Търсещите работа са повече от предлаганите работни места. Да си намериш работа стана изключително трудно, освен ако не си егаси редкия специалист с много опит и желание да работиш за без пари ;))) Освен това много хора си мислят, че не можеш да почнеш работа "без връзки".

В такива времена се раждат оригинални идеи като Right Persons.

"Социалната платформа и съвременно професионално решение за достигане до кандидати, които не търсят активно работа" е направена изключително проста и интуитивна за ползване. Сайтът е приятен, лесен за навигация и много бързо човек може да се ориентира къде е попаднал и какво иска да му каже сайтът. А какво иска да ни каже той?

Идеята на RP е хора да препоръчват други хора (обикновено свои приятели и познати) за свободните позиции, които се обявяват. По този начин, ако аз попадна на интересна позиция, за която познавам точния човек, мога много лесно да го препоръчам. Той ще получи писмо с моето предложение и ще прецени дали иска да кандидатства, като аз от своя страна мога да проследя целия процес в профила си. Готино. И ако препоръчаният от мен човек после е нает, печеля точки, за които мога да получа награди. Човекът щастлив, че съм показал хубава позиция и аз доволен, че имам кяр от цялата работа :)

Самите предложения за работа идват от секцията, в която работодател може да публикува свободна позиция. Отново - лесно за ориентиране и информиране. Но аз не съм работодател, така че с това до тук.

Повече за проекта можете да намерите на сайта. Аз само ще добавя, че това за мен е нов, много интересен и предполагам по-полезен начин за търсене на работа. Времето ще покаже.

Дерзайте! :)

Независимо дали ще ни приемат в Шенген или не, охраната на българските граници е коренно променена. Сигурността им е далеч по-добра от гръцката например и съответства на най-добрите световни практики. Честито! Долните две снимки са от оборудването на граничните хеликоптери: Share on Facebook

Get Caught Reading или да те хванат да четеш е национална кампания в САЩ, която напомня на хората от всички възрасти какво невероятно забавление е четенето.

Продукти:
1 заек
1 1/2ч.л. ориз
1/2ч.ч. стафидки, сушени кайсии, сушени сини сливи
2 глави лук
1/2ч.л. сол
1ч.л. сушена мащерка
1/2ч.л. червен пипер
6- 7с.л. олио
1 бира

Приготвяне:
Оризът се накисва в купа с вода. Лукът се реже на дребно. Сушените кайсии и сини сливи се режат на малки парченца. Взема се тиган. Наливат се 3- 4с.л. олио. Съдът се поставя на включен котлон. Поръсва се 1/2ч.л. сол. Когато загрее мазнината, се добавят лукът и отцеденият ориз. Бърка се непрекъснато с дървена лъжица. Запържват се за 5 минути. Накрая се добавят сушенките и съдът се оттегля от котлона. Поръсва се 1ч.л. сушена стрита мащерка и щипка червен пипер. Обърква се и се оставя да се овкуси за 10 минути. С оризеният микс се пълни заекът. Зашива се добре. И се слага в гювеч. Полива се с 1 бира. 2ч.ч. вода и 3с.л. олио. Похлупва се и се слага във фурната да се пече на умерен огън около 90 минути. Проверява се да не се изпари течността. При необходимост се добавя вода. Накрая се отхлупва, за да може месото да хване коричка.

В Америка, когато момчето порасне и тръгне на училище, му препоръчват добрия план за живота: през следващите 20 години да учи, през следващите 20 да прави пари, през следващите 20 да се занимава с политика и накрая – с благотворителност.

При мен се получава обратното – до 1989-та (като всички други) се занимавах с благотворителност към държавата. През следващите 20 години – с политика. От една година съм в бизнеса и, ако е рекъл Господ, ще ми остане време да уча…

Шегата настрана, но напоследък уча така здраво, както никога през живота си. Моят син и съдружник в консултантската фирма за иновации Nextdoor Георги редовно ме затрупва с материали за четене. Като прибавя и това, което намирам сам, плюс железният режим всеки ден по 3 часа за четене, мога да твърдя, че иновациите са „позната земя”.

Готов съм да споделя с вас всичко, което ме впечатли, ентусиазира и завладя в област, която е приоритет № 1 за Европа, САЩ и другите световни лидери, а България и тук е на последно място. Добрата новина е, че ако разберем и приемем иновативното действие като национален приоритет, можем истински да подобрим живота си. За всичко това – на блога Go Nextdoor.

В Америка, когато момчето порасне и тръгне на училище, му препоръчват добрия план за живота: през следващите 20 години да учи, през следващите 20 да прави пари, през следващите 20 да се занимава с политика и накрая – с благотворителност.

При мен се получава обратното – до 1989-та (като всички други) се занимавах с благотворителност към държавата. През следващите 20 години – с политика. От една година съм в бизнеса и, ако е рекъл Господ, ще ми остане време да уча…

Шегата настрана, но напоследък уча така здраво, както никога през живота си. Моят син и съдружник в консултантската фирма за иновации Nextdoor Георги редовно ме затрупва с материали за четене. Като прибавя и това, което намирам сам, плюс железният режим всеки ден по 3 часа за четене, мога да твърдя, че иновациите са „позната земя”.

Готов съм да споделя с вас всичко, което ме впечатли, ентусиазира и завладя в област, която е приоритет № 1 за Европа, САЩ и другите световни лидери, а България и тук е на последно място. Добрата новина е, че ако разберем и приемем иновативното действие като национален приоритет, можем истински да подобрим живота си. За всичко това – на блога Go Nextdoor.

Така сме кръстили категорията в интернет магазин КРОКОТАК, в която сме събрали подходящи материали за подаръци за наближаващите празници. Разгледайте и тях, може да ви хрумне и някоя нова идея:)

През последните седмици се събраха много поводи за критика на властта. И аз не ги спестявам, когато имам възможност, особено пред медиите.

Дали връщам комунистите и Държавна сигурност на власт? Дали застрашавам бъдещето на България? Дали критикувайки по-малкото зло, аз давам път на по-голямото? Признавам си, че си задавах тези въпроси.

Не мисля, че истината може да навреди. Истината е като кислородна вода, която избелва и дезинфекцира обществената атмосфера. Тя увеличава вярата на хората в това, че не всички са порочни, че не всички с власт, информация, връзки и пари са готови да пожертват първо хората и истината в името на някакви по-далечни цели, „за тяхно добро“, защото досега това се е случвало много пъти, а „доброто“ въобще и не се е появявало.

Истината е доверие към хората около тебе, уповаване върху силите и преценката им. Истината има свойството да събира сила, а не да я прахосва.

Не вярвам в заговора на елита. Не вярвам, че лъжата е необходима за прогреса. Вярвам, че винаги има начин фактите да бъдат поднесени добронамерено и разумно, вярвам че има начин хората да се обединят около благородна цел и вярвам, че има начин това да стане, без да се лъже.

В нашата политика новото е добре забравено старо - възродиха се вицовете за милиционери и политическите вицове (което в България си е едно и също).

Близките до мен хора споделят две позиции:

Бойко е много зле, и без него ще сме по-добре.

и

Бойко е много зле, но без него става още по-зле.

Аз си спомням, че два пъти съм бил изправен пред подобна дилема. Първият път, когато трябваше да избирам между Жельо Желев и Велко Вълканов за президент. Велко Вълканов беше отчайващ, а Жельо беше натрупал толкова „черни точки“, че не можех да го понасям. Срам ме беше този човек да го гледам по телевизията или да му чета текстовете. Това ли заслужава България, аз включително? Не отидох да гласувам. От днешна гледна точка, все пак смятам, че се случи по-добрия вариант и допуснах грешка, която слава богу, не повлия на резултата.

Втория път беше, когато бяха изборите за втори мандат на Първанов. Трябваше да избирам между Първанов и Волен Сидеров. Признавам, че не можах да го направя и пуснах невалидна бюлетина.

Честно казано, не знам кое от горните две твърдения за Бойко е по-вярно. Но липсата на информация и на честно отношение към света едва ли ще ни помогне да вземем правилното решение.

Павел Борисов Николов разсъждава по същите въпроси.

Преди няколко седмици публикувах тук един доста критичен разказ за Англия и англичаните. Хубавото на критичните или, нека го кажем така, оспорваемите разкази е, че много често предизвикват реакция у читателите и, както е в случая, тази реакция се изразява не само в коментари, но и в специално написани разкази. Днешният е точно такъв – своеобразен отговор на критиките към Англия. Росица ще ни разкаже една софийска история, като искам да бъда честен: малко е тъжничък днешния ни разказ. И все пак: приятно четене:

Овча Купел две

или днес трябваше да бъде Свети Валентин

Знаете ли вица за ламята Спаска, дето живеела през девет планини в десета, през девет реки в десета... Та! Ламята Спаска се събудила един ден, огледала се наляво-надясно и казала: - Ега-а-ти, колко далече живея! Такива чувства изпитват сутрин и вечер повечето хора, живеещи в дивния софийски квартал Овча купел 2. И аз живея там. На 9-тия етаж. От единия балкон виждам цяла София, с малки изключения, от другия - Витоша - пак с малки изключения. Близо до моя блок е последната, респективно първата, спирка на множество автобуси. През хълмчето се стига до околовръстното шосе на София. Имаме си будки и магазинчета за всичко - от PVC - тръби до яйца и лимони. Още от сутринта на Свети Валентин слънцето блесна неприлично ярко. Излязох към 11 часа, за да извърша няколко операции в квартала. Понечих да изхвърля боклука. Местният клошар ми беше “приятел”. Заемаше винаги стратегическа позиция, така че да вижда и двата контейнера. Видя ме и изтича с подчертан възторг и танцова стъпка към мен. Опитваше се да насочи вниманието ми към левия си хълбок. Пуловерът му беше почти разплетен, както обикновено; панталонът - този, дето си е от 2-3 години; обувките - катр сезон; прическата - “ела с мен в пещерата”. Новото бяха слушалките на уокмен на ушите му. Искаше да забележа устройството с касетата, закачено с канап за оцеляла гайка на панталона му. Ние не си говорим. Той взима пликчето “от ръка” и с неопределено кимване изчезва на секундата. Така беше и днес. Продължих към търговската част на квартала и изведнъж, като че ли прогледнах за страхотната мърсотия, разпиляна върху площите, които би трябвало да са цветни градини. Снегът се беше разтопил, новата трева още я нямаше, дърветата си стърчаха голи като рибешки скелети. Само една върба беше ле-е-ко напъпила. Стори ми се много противно. У мен с пълна сила се възроди мечтата за облагородяване - озеленяване на крайните софийски квартали. Като дейност след пенсиониране. В кафенето, близо до автобусната спирка, народът вече пиеше бирата си на открито. Покрай мен мина едно девойче, което събираше погледите на бачкаторите. Почти всяка сутрин го виждах на спирката. Беше около 14 годишна, вървеше винаги с приятелка. Идолът и за двете беше местната 19 годишна фризьорка. За тях тя беше постигнала всичко в живота. “Моето” девойче беше леко закръглено. Премина покрай мен с последна мода бежово-жълти ботуши /вероятно на майка й/, които още не знаеше как да носи. Вървеше със силно подгънати колене. Беше обута с копринени чорапи и много къса тясна пола с ресни, която още повече затрудняваше придвижването й в пространството. След полата погледът се спираше върху лилавия й блузон с ярко изразено деколте. Имаше по няколко обици на двете уши и една на носа. Вървейки, пушеше - вероятно, защото не знаеше какво да прави с ръцете си, а още по-вероятно, за да покаже, че светът около нея въобще не може да й попречи с нещо. Приятелката й беше облечена тийнейджърски - небрежно размъкната, с широки панталони и ниски обувки. Беше взела солидна преднина. Късополото момиче й подвикваше: - Чакай, де, чакай! Как да се затичам? Не виждаш ли?... По особен начин й се зарадвах, защото тук обичайната гледка бяха излезли по домашному за кафе или покупки жени и мъже. Продължих към пазара. Носех негатив на черно-бяла портретна снимка. Исках да си извадя десетина. Момичето от фотото ми каза с непоколебима категоричност: - Не става, госпожо. Черно-бяло не вадим. - А знаете ли къде бих могла... - Хм. Някъде из центъра. В някое маняшко фото може и да стане. Тръгнах си. Стана ми криво. Нещо си беше отишло или никога не го е имало в този квартал. Реших да се прибера. Отбих се в хранителния магазин и продължих към денонощното кафене. Обичах да пия кафето си отвън, с лице към Витоша. Жените, които работеха на това място бяха чевръсти, чисти и страхотни майсторки на кафето. Докато се редях на опашката, отпред застана клошарка, която молеше някой да я почерпи. Не с какво да е, а с локум. Жената пред мен й купи кафе с обикновена вафла. Клошарката придоби щастливо изражение, огледа редицата от хора победоносно и тръсна с широк жест пепелта от цигарата си върху теракотения под на кафенето. Опашките тук са големи - спирка е, има пътници, шофьори, безделници. Много неща могат да се случат докато чакаш реда си. Млада жена, която седеше кротко на масичка в заведението, изведнъж стана, остави портфейла и покупките си без надзор и започна да танцува нещо, което наподобяваше Петър Дъновата евритмия. Докато се усетим, тя излезе навън и се втурна да танцува насред булеварда. Засвириха клаксони. Мъжете се разпсуваха свирепо. - До вчера нищо й нямаше - каза една от кафеджийките - Боже, откачи народът! Никой близък не дойде да спре танцуващата. Никой не смееше и да се приближи към нея. Тя се усмихваше широко, протягаше ръце към слънцето и се въртеше ли, въртеше. Кафеджийката прибра вещите й от масата, като не забрави и недопитото кафе, и отиде при нея. Не се разбра как я придума, но успя да я “неутрализира”. Жената изчезна през близкия хълм към околовръстното шосе. Публиката коментираше на висок глас: - Абе тая е откачена, ама снощи нали видехте какво стана? - Какво? - питаха неосведомени. - Е-е, голем търкал. Има едно, от втори вход, като се дрогира и не знае що работи. Прибраха го, де, ама беше писък... В този момент си припомних, че снощи в просъница чух полицейски сирени и някой да крещи наблизо: - Пуснете ме бе-е-е... Имам права-а-а... Пуснете ме бе-е-е... Пак ли ше ме биете-е-е... Доплака ми се. Младежите от квартала не познаваха приятните нощни заведения, намиращи се в центъра на София. Откъде пари за такси, за да се приберат след 23 часа? И пеша е невъзможно. Затова живееха само тук - в радиус от 20 метра. Животът им протичаше между панелния блок и денонощното кафене. Купоните им бяха кървави и дивашки. През лятото обезумяваха и крадяха бензин от колите посред бял ден. Агресията им ломеше каквото попадне - асансьори, врати, саксиите по стълбите - всичко. Тук, в този квартал няма нито една книжарница, да не говорим за кино, изложбена зала... Добре, че бях със слънчеви очила. Никой не разбра, че плача. Взех си кафето и излязох навън. Имаше шест дървени маси с дървени пейки от двете страни. Пет човека бяха заели всеки по една маса. Аз седнах на шестата. Никой не поглеждаше останалите. Усетих страх и омраза във въздуха. Две бабета от съседния вход се прибираха отнякъде. - Много пуши днешната младеж, много - каза едното бабе. - А виде ли го онова моме с кратката поличка? - попита другото. - Некой че й нашари гъзо, ама нека й е. И обувките й големи. Вероятно ставаше дума за високите токчета на “моето” девойче. Можеше ли с тях да избяга някъ де по-далече? Витоша пробиваше синьото небе. Върховете й блестяха ослепително. Винаги красива. Винаги спокойна. Винаги на мястото си. Това само ме натъжаваше още повече. Днес, откъдето и да се погледне, трябваше да е Свети Валентин. Автор: Росица Йосифова Още пътеписи от близки места:

1. Днес няма да има нов пътепис

(cc) някой права запазени от Anton Lindqvist

Предната седмица имах много усилен диалог с една фирма, която се нуждаеше от моите услуги по модификация на известна CRM система с отворен код. Зарадвах се, че някоя въобще я ползва в България и се сългасих да поема проекта, въпреки натоварения ми график.

Дойде време да се разберем за техническите неща и се започна драмата с FTP. Няколко пъти влизахме в итерация със сисадмина:

Той: Искам статичен IP адрес за да ти дам достъп до FTP
Аз: Нямам статичен, ето ми хоста, който е от no-IP и показва актуалния ми IP във всеки един момент
Той: Не мога да отворя мрежата си за целия Интернет (?!?) искам статичен IP
Aз – (пак от начало)

В крайна сметка дойде мейл, че ми е разрешил достъп до последното IP, което връща моя хост с идеята да му кажа, като се смени, а той вече беше стар.

Въпреки желанието ми, няма да го поема този проект.

Мерки
Според мен, тези мерки са поне от 10 години и вече е смешно да се използват. Може би, ако някой от четящите тук е сисадмин ще ме поправи, но за мен като разработчик това е стар начин за „сигурност“.

Лично аз предпочитам да дам на някого публичния си SSH ключ и да работя по SSH, но може би и тотгава пак ще ми искaт IP адрес и ЕГН за да вляза някъде…

...те рано или късно се разделят.

Всички ние чакаме, търсим, гледаме с надежда нощното небе. Искаме да видим своя "Спутник", който да е толкова близо, че да можем да го докоснем с ръка. Да го погалим нежно, да сме сигурни, че когато затворим очи и след малко ги отворим той ще е още там...