Разкарай си цигарата от лицето ми

За да не ти я загася в челото.

Да се разберем. Твърдо съм убедена, че всеки сам трябва да решава какво да прави с тялото, живота си и здравето си.
Когато обаче изземваш този избор от ръцете ми и се пльосваш на съседен стол, вадиш цигара, въпреки че няма пепелник на масата, а знакчето „благодарим, че не пушите“ грее срещу лицето ти, тук вече изобщо няма да се разберем.

Да уточним няколко неща.
Тютюнопушенето е вредно. Дори да оставим настрани болести като рака, остават гадната миризма, отпадъчните продукти, които се валят навсякъде по улиците, както и задушливия пушек, който дразни гърлата и очите дори на тези, които за разлика от мен нямат алергии.
А за съжаление няма как да оставим болестите настрани.

Да пушиш не те прави много готин/а. Това е било и винаги е било рекламна стратегия и нищо повече.
Мисля, че Васи може много по-добре да обясни как се появява и как се развиват рекламните стратегии на тютюнопроизводителите.
Аз само държа да отбележа, че натискът над лекарите, които са се опитвали да привлекат вниманието към последствията от пушенето и вредите, са били ужасяващи и директни. От типа на тръба в коленете директни.

Чувала съм много клетви от мъже и жени, че им помага да отслабнат.
Това, че не ядеш се отразява само негативно на тялото и тъпкането му с никотин никак няма да ти помогне да се чувстваш добре в кожата си, особено погледнато дългосрочно. Овен ако не държиш да си кльощав труп, с жълтеещи зъби, драскаща, суха кашлица и прочие подобни.

Да запалиш на детска площадка и после да си изхвърлиш цигарата в пясъчника не те прави много специален/а.
Нито пък да запалиш на детски рожден ден и да издишаш дима около децата, които просто си щуреят наоколо.

Да си изхвърляш фасовете по улицата не те показват като много интелигентна личност.
Нито пък запалването на цигара в дома ми, когато знаеш, че не обичам цигарения дим и съм алергична.

При положение, че от цигарите няма НИТО една положителна черта, която може дори малко да изкупи всичките негативи, смятам за нагло и абсурдно непушачите да бъдат третирани като някакви очакващи специални права и отношения.

Аз не очаквам специално отношение. Очаквам да имаш волята за пет стотинки да не запалиш час, два, докато си в мое присъствие.
Не си болен, нито ти трябва, за да оцелееш. Ти си човекът с вредния навик, ти трябва да се съобразиш, не аз.
Очаквам да не ме тровиш с досадния си навик и категорично отказвам да ти застана „от външната страна, където цигарения дим няма да ме стига“, защото всички сме наясно, че се лъжем.

Очаквам да мога да вляза в заведение, пицария например, където цигарения смог не е обгърнал всички присъстващи. Защото пушачите злоупотребяват с личното си пространство. Освен ако не измислиш как твоят цигарен дим да не напуска пространството около твоето тяло, съветвам те да не палиш, докато си в затворено помещени.

Пуши ти се? Добре, пуши.
Просто провери дали човекът до теб няма нещо против.
И провери скапаната табелка дали си в заведение/място, където не се пуши.
И се поинтересувай дали вентилацията на мястото е подходяща, за да не притесняваш околните, дори останалите около масата да са ок. Ти си с човека със зависимост, съобразявай се с околните и се старай да не им вредиш и на им пречиш.

В страните със забрани за пушене никой не е умрял от липса на никотин, нито пък заведения са фалирали, да не говорим, че храната придобива доста по-нормален вкус, когато НЕ е поела тютюневият аромат.

Ти си човекът, който очаква специално отношение, без да си направил каквото и да е, за да имаш право и терен за претенции.
„Всички го правят“ не е основателен довод или аргумент.

Иначе изобщо не се изненадвай когато ти я изгася в челото ти.
Толерантност да, простотия и егоцентризъм, който смята, че околните и тяхното здраве са ти длъжни, определено не.
С добро не става, значи просто спирам да се съобразявам.
Толкова е просто.

Filed under: бръмчащи мисли, политическaта отговорност Tagged: вредна, коментар, публично пространство, тютюнопушене

Прочети цялата новина

Свързани новини: