Каних се да изчакам докато излезе експертизата на БАН по отношение на записите на Танов, преди да коментирам следващите изследвания, които нашата краудсоурсинг група прави, на bivol. Но шефът на ДАНС междувременно изказа едно потресаващо твърдение, че разбираш ли в ДАНС подслушване може да стане само през слушалки, а експертите в ДАНС били казали, че презаписа е правен през „високоговорители“, които не се виждало да бъдели внесени на камерите. Другото твърдение, което много ме впечатли бе, че не били внасяни носители с тези записи в ДАНС. Аз мислех, че те имат „онлайн“ достъп до системата на СДОТО, тъй като ако подслушаните разговори се носят на „носители“, то няма как да се форсира тяхното изтриване, или ограниченият достъп до тях. Но това е една друга тема.

Нашата група твърди, при това от доста време (и преди изказването на шефа на ДАНС), че презаписите са направени през слушалки. И това не е празно предположение и стреляне в тъмното. То е базирано на относително разумен и прагматичен анализ.

Изказването на шефа на ДАНС определено ме провокира да не чакам коментарите на БАН и да напиша предварително защо смятаме, че презаписа е направен през слушалки. Наистина смятах да се въздържа преди коментарите на БАН, тъй като не исках да им влияя (ако четат блога) и отделно исках да мога да засека и коментирам техните анализи. Но сега просто не мога да се въздържа.

Презаписите са правени през устройство разполагащо със стерео микрофон. Всички „официални“ анализи направени до момента се съсредоточават върху само един от каналите (този, където звукът е по-мощен). Но това позволява игнорирането на информация, която може да се окаже изключително ценна. А самият факт, че презаписа е правен през устройство разполагащо със стерео микрофон е просто невероятен късмет. Тъй като това ни позволява да установяваме и проверяваме детайли по отношение на последният презапис с много висока точност.

Стерео микрофоните целят създаването на псевдо 3D звуково усещане, спекулирайки с начина, по който работят ушите ни. Ние анализираме скоростта, но най-вече разликата в мощността, с която чуваме един звук с лявото и дясното ухо, а мозъка ни веднага създава картина, определяща от къде е източника на звука. Тази картина се калибрира „оптично“, чрез очите ни, чрез които изолираме неволно отраженията и огледалните вариации.

Устройствата, разполагащи със стерео микрофони, като някой диктофони например, записват звука от две различни посоки (като ъглите варират между различните устройства, виждал съм и такива, при които и двата микрофона са насочени в една и съща посока).

Така ние по разликата в мощността и отместването на пиковете (приемайки, че имаме 44khz, то матрицата на мощност по отместване) може получим детайлната позиция на източника на звука.

Но дори и без точен анализ, можем да видим важна информация в двата канала.

Например дали биповете са дошли от презаписваният звук или са внесени по-късно (върху вторият презапис) или са дошли от трета страна. Ако са внесени по късно няма да имат аналогови изкривявания. И във всички случаи разликата между мощностите на биповете на левия и десният канал, ще са в различно съотношение от разликата между мощностите на презаписваният звук, освен ако не произхождат от самият презаписван звук. В единият канал имаме клипове (достигната максимална мощност на записа) по време на биповете (вижда се с клип филтър), което предполага, че те са най-мощният звук в този микрофон. В другият канал биповете следва да надскачат най-голямата сила на звука на презаписваният звук, ако приемем, че те са създадени от трети източник по време на презаписа. Тъй като не наблюдаваме нито надскачане, във втория канал на мощността, по времето на клиповете в първия канал, нито значително по-малка мощност от останалият звук, то единственият технически осъществим техен произход е да произлизат от презаписваният звук. Как са се появили там е плод на друга дискусия, но че са били там е лесно доказуемо.

Нека обаче да се върнем на тезата дали презаписа е направен от слушалки или от „високоговорители“.

Мога само да гадая мотивите да се предполага, че става въпрос за високоговорители. Дори не искам да спекулирам какво ги е мотивирало да го твърдят. Подозирам че единственият им реален довод е пукането, което се чува в някой от записите, в началото, което звучи като от колонки, когато се вкарва жак във входа за слушалките на едно PC. Но същият звук се чува и от самите слушалки, когато се пъхат в дупката. Косвен индикатор, че не са били високоговорители обаче може да е факта, че на вторият микрофон звукът от пукането, който типично е на максималната мощност на излъчващото устройство (поради естеството на закъсяването на жака по време на пъхането) не е по-мощен от звукът на вентилатора на PC-то, който типично е доста тих (само сървърите са наистина с мощни вентилатори).

Ние обаче наблюдаваме следният много интересен факт – звукът между левият и десният канал се различава доста по средна мощност. На някой разговори е в съотношение 1 към 2 (едните децибели разделени на другите), на някой е 1 към 4, на някой е близо едно към едно.

Там където съотношението е едно към едно анализи трудно могат да се правят. Но аз правя мотивираното предположение, че презаписите са правени по еднакъв начин, най-вероятно и по едно и също време, тъй като цялата фонова среда е относително еднаква.

Следователно мен ме заглождва следният въпрос – как може мощността на звука да падне два пъти от единият до другият микрофон, имайки се в предвид, че разстоянията между тях са много малки (1.5см максимално). Съгласен съм, че може да има „тап“-че и не е ясна посоката на микрофона. Но въпреки това, говорим за много голямо падане на мощност за много кратко разстояние. Изключваме всички идеални попадения, при които затихвателите са действали идеално. Човек не може да позиционира устройство така, па камо ли това да се случва при различни позиционирания в няколко разговора. Следователно, всеки запознат със законите на физиката, и по специално тези, имащи отношения към звука, знае че наблюдаемият ефект може да се получи само ако това отстояние между микрофоните е доста голямо, спрямо мощността на звукът на източника.

Реших да напиша малка програмка (на HTML5), която да визуализира две от трите изчисления, които трябва да се направят за да се засече със сто процентова точност позицията на източника на звука. Отдавна не бях смятал толкова математика, колкото сега. Реших че от третото изчисление няма никакъв смисъл (каква трябва да е мощността на звука в зависимост от отстоянието, изолирайки този диапазон, който е нереален), тъй като първите две определят достатъчно добре изводите, а третия ми трябва за да засече като кърфица едно единствено възможно решение. Графиките и изчисленията са еквивалентни по същество на начина, по който работят сонарите, както и нашите уши.

Прилагам графики от програмката (при зададени параметри), които демонстрират, че решение може да се получи, приемайки за отстояние между микрофоните 1.5см (реално сигурно е само 0.5см), единствено ако звуковият източник е разположен в непосредствена близост до микрофоните и е бил доста тих.

На една от графиките е направено изчисление с 40см отстояние между микрофоните, за да изпъкне видимо най-вероятната позиция на източника на звука (виждат се 3-4 обособени по концентрация точки), а пък вие можете мислено да си скалирате тези 40см до 1.5см.

Грубият извод е, че единственото разумно решение на задачата е ако презаписа е правен от диктофон доближен в непосредствена близост до слушалки, които са излъчвали относително тихо спрямо фоновият шум. Доброто чуване на вентулатора, може да е и от ефект, при който диктофона (или неговият стерео микрофон) е бил закрепен за слушалките по някакъв начин (спекулирам – с тиксо) и двете са сложени в последствие върху PC-то или върху твърда повърхност споделена с PC-то. Слушалките са закачени след това в самото PC от което се обясняват два факта – пукането (иначе интерпретирано като индикатор за високоговорители) и паралелното присъствие на вторичният фонов шум. Изискването за непосредствена близост до източника на звука, на толкова къса дистанция, дефакто прави невъзможно използването на класически високоговорители, тъй като размера на мембраните им е по-голям отколкото цялата дистанция между стерео микрофоните (и няма да се появи наблюдаваният ефект), както и че звукът трябва да е бил доста тих, и тъй като няма високоговорители с линейна характеристика, значи че поради естеството на размерите си, той е щял да бъде доста изкривен.

Отделно физически тест с диктофон и стерео слушалки показа, че презапис си става и то много добре.

Така че моят извод е много прост – с 99% сигурност имаме презапис от стерео слушалки „залепени“ за микрофона (на диктофона).

Любопитното е, че съотношението между мощностите на вторичният фонов шум (вентилатора на PC-то) е съвсем различно от съотношението между записите на първичният звук. Така използвайки същата програмка, аз мога да установя къде са се намирали вентилаторите на PC-то спрямо микрофона на диктофона.

Нещо повече, разделяйки файла на парчета от по 1 секунда да речем, замервайки пиковата мощност на левия и десния канал и преизчислявайки графиките отгоре, мога да създам анимация, която да покаже дали и как се е движил микрофона спрямо източниците на звука. Теоретично (и при по качествени записи) може при една такова замерване, с по голяма разделителна способност и ако има индикатори, че микрофона е държан с ръка, да се замери дори кръвното налягане на човека, който го е държал (кръвните апаратчета за китка работят по подобен начин). Всичко това е само индикатор какво може да се постигне със стерео микрофоните. Нашето качество не е достатъчно добро да постигнем подобни изчисления с висока точност. Но е достатъчно добро, за да можем да покажем необходимото и достатъчно, за да се направи извод за напълно възможен презапис от слушалки.

Любопитното е, че по специфичните характеристики на вентилатора (които отразяват оборотите, размера му, типа и натрупването на прах) е възможно дори да се намери и конкретното PC, от което е станал самият презапис.

И така, прилагам графиките, които демонстрират възможните съотношения между отстоянията между двата микрофона и източника на звук (приемайки, че е един, за което има косвени индикатори) и решенията определящи позицията на източника на звука спрямо микрофоните, в зависиост от отстоянието между тях и грешка направена от затихватели или други с определена максимална мощност.

Вижда се, че и в двата изследвани случая (най вече разговора Борисов-Танов) източника на звука е бил много тих и в непосредствена близост до микрофона.

Тук прилагам графиката Борисов-Танов но с предположението за 40см отстояние между микрофоните. То е ясно, че надали някой е разположил два микрофона на такова отстояние за моят кеф. Просто увеличавам мащаба, за да се видят най-вероятните позиции на източника на звук, а вие мислено си го премащабирайте до примерно 0.5см.

Така или иначе, сметките и подобренията на програмката продължават. А изводите са лесни за смятане и без нея, само по мощностите на двата канала и законът за намаляването на мощността в зависимост от разстоянието.