АЛЕКСЕЙ ПЕТРОВ И ПОЛИТИКО-ЧЕНГЕДЖИЙСКИТЕ КЛЕЩИ

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

/Фили/ В началото на тази седмица в България бе официално съобщено, че бившият служител от специалните служби Алексей Петров, който се намира под домашен арест с обвинения за извършване на различни тежки престъпления, ще се кандидатира за президент на предстоящите избори тази есен. Петров бе номиниран от инициативен комитет, наречен “Единение и екипност”, начело на който е Милен Семков, професор-историк, преподавател по съвременна история в Софийския университет “Климент Охридски”.

Засега не се съобщава кой ще е кандидатът за вицепрезидент, но като възможности в момента е обявено името на Николай Георгиев и уважавана, но все още неназована дама. Както гласи текстът на съобщението – “нейното име ще бъде оповестено по-късно, поради риска да стане обект на репресии”. 

Като своя главна задача бъдещият кандидат-президент Алексей Петров поставя  възможността “чрез екипност да се преодолее социално-икономическата криза в България, а чрез единението на българите – да свърши студената гражданска война и да се сложи точка на изтощителния двадесетгодишен преход”. Като основен политически противник пък той сочи сегашния премиер Бойко Борисов.

Бившият служител на Държавната агенция за национална сигурност и дългогодишен агент под прикритие в българския престъпен свят Алексей Петров бе показно арестуван в началото на миналата година с обвинения за поредица тежки престъпления, включително създаване на престъпна група, пране на пари, рекет, сводничество и други. Доказателствата по делото обаче не бяха изцяло приети от съда, той постанови по-лека мярка за неотклонение и Петров остана под домашен арест, докато прокуратурата се зае “да прецизира” обвинителния акт срещу него.

Междувременно обаче в страната се разрази компроматна война със записани телефонни разговори на висши държавни чиновници, включително с участието на премиера Бойко Борисов. Тази война не затихва вече втори месец и наблюдатели смятат, че именно Алексей Петров е ключова фигура в нея, наред, разбира се, и с редица други хора и структури със засегнати от сегашното управление интереси. 

- Пламен, има ли вече някакви данни от проучвания, които да показват на каква подкрепа може да разчита Алексей Петров в президентската надпревара? 

- Не, Фили, все още е твърде рано за това. Може би в близките дни ще се появи някакво експресно социологическо проучване и неговите резултати при всички случаи ще бъдат интересни, за да се преброят, така да се каже, дивите зайци – ако мога да си позволя  каламбур със заглавието на един известен български филм от миналото. Каламбурът е на място, защото ми се струва, че напоследък цялата история около личността на Алексей Петров се превръща в нещо като придатък към пищното шоу за филмовите награди “Оскар”. Или може би към по-малко известните, но не по-малко пищни церемонии за наградата “Златен клоун”, която се раздава всяка година в Монте Карло за постижения в цирка.

За съжаление, става дума не за истински, а за истински политически цирк, организиран на гърба на и без това объркания в голяма степен българин. 

- И все пак, реалистично ли е да се очаква кандидат-президентът Алексей Петров да спечели достатъчно гласове, че да се окаже фактор в надпреварата през есента? 

- В България е реалистично да се очаква всичко, Фили. Оказа се, че тук дори и най-абсурдните развития са възможни и реалистични. Аз не съм сигурен обаче доколко всъщност истинската цел на новообявения кандидат-президент е да седне в креслото на “Дондуков”. Все пак човек, който се е занимавал с аналитична дейност в службите и е имал успехи в това, както някои твърдят, не може да не си дава сметка, че изстрелването му от арестантската скамейка директно на светия престол ще предизвика силни вътрешни колизии в България, а може би и още по-силни външни реакции.

Дори да си представим, че при скоростта, с която действа българският съд, до есента делото срещу Алексей Петров бъде окончателно затворено и името му – съдебно изчистено, това няма да е достатъчно. Пред обществото то няма да му донесе ореола на светец, който той още от сега сам се опитва да си прикачи, светец, несправедливо и антидемократично атакуван от тъмните сили в сегашното управление на ГЕРБ. 

- Какви са тогава целите му според теб, защо изобщо се кандидатира? 

- Смятам, Фили, че първата от тези цели е да се окаже косвен натиск върху съда по време на процеса, който така или иначе предстои. Все пак мисълта, че при странните обрати, които са характерни за българската история, утре този човек, считан по принцип за доста опасен противник, може да се окаже на върха на държавата, няма как да не влияе, поне подсъзнателно, на който и да било магистрат.

Втората цел е постигането на предвидения законов имунитет и поне временна свобода, свързана с прекратяване на делото срещу Алексей Петров, докато тече самата президентска кампания. Ако дотогава човекът не бъде осъден, разбира се, което е малко вероятно. В края на краищата, не се намираме в Латинска Америка и тук не можеш да водиш президентската си кампания от терасата, докато си под домашен арест. Или поне не можеш да я спечелиш, ако я водиш само от терасата.

Преди години имаше такъв случай в Пловдив, когато един бивш банкер, ограбил парите на спестителите и поставен под домашен арест, се кандидатира за кмет на града и направи истинско шоу. Той покани журналистите на пресконференция, която проведе от терасата на апартамента си, като за тях беше осигурил голяма строителна платформа, която ги издигна до втория етаж, за да могат отблизо да чуят и запишат посланията му. Естествено, освен общоградско забавление, нищо друго не произлезе от цялата работа.

Третата и може би най-важна цел, заради която си мисля, че се кандидатира Алексей Петров, е възможността да отвори, така да се каже, втори фронт срещу сегашното управление, начело с Бойко Борисов и Цветан Цветанов. Първият фронт е задкулисната кампания срещу тях, която се води и в момента, но очевидно, че само с нея не става. За постигане на истински ефект е необходимо да има съгласуване между официалната и неофициалната кампания. Тогава ходовете, предприемани в първата, могат да се подкрепят с “доказателства”, взети от втората, а “фактите”, извадени от втората, ще получават широко и “правилно” публично тълкуване, за да не би хората нещо да се объркат.

Струва ми се, че този вид действие, което на практика означава щракане с челюсти, отваряне и затваряне на истински политико-ченгеджийски клещи, ще видим за първи път в най-новата българска история, разиграно в неговия пълен вид. Какъв ще е реалният ефект от прилагането на този прийом, засега е трудно да се каже, защото в уравнението има все още много и много неизвестни. При всички случаи обаче съм сигурен, че месеците, които остават до изборите ще бъдат най-странните, най-абсурдните и най-жестоките месеци в българския политически живот може би от 10 септември 1944 година насам. 

- Пламен, как обществото и политиците посрещнаха новината за президентската кандидатура на Алексей Петров? 

- Всички и без това са доста настръхнали, Фили, така че ако питаш дали е имало фанфари – не, нямаше. Както и нямаше, учудващо според мен, остри реакции от страна на основните политически сили.

 “Какво очаквате? Подкрепа от БСП ли? Няма как!” – каза по този повод лидерът на левицата Сергей Станишев. Той допълни, че според него “ще бъде интересна надпреварата, ако Бойко Борисов и Алексей Петров бъдат кандидати за президент, добре ще стоят на дебат”.

И толкоз. Синята коалиция и ГЕРБ май засега нищо не са казали по въпроса. Партията пък на Яне Янев – Ред, законност, справедливост, която се смята, че бе създадена с финансовата помощ и личната протекция на Алексей Петров, в момента е пред разцепление. Съмненията са, че то се случва точно заради амбицията на Петров да започне да играе по-активна политическа роля и желанието му да се раздели с Янев, който по принцип е неуправляем като характер и вече очевидно започва да му пречи повече, отколкото да му помага в новата ситуация.

Журналисти и анализатори също сякаш не бързат да се произнесат по-подробно по темата. Освен официалното съобщение за кандидатурата на Петров, медиите май изчакват да видят откъде точно ще задуха вятърът, за да се ориентират. Или да видят накъде ще задуха въпросният вятър.

В Интернет форумите като правило новината се посреща на нож и реакциите са силно отрицателни. Няма да правя подборка от множеството писания там, които, освен всичко друго, са и доста нецензурни. Ще цитирам обаче само едно простичко изречение от форума на Медиапул под заглавие “Българийо, Българийо!”, което започва така – знам, че е истина и пак не мога да повярвам. 

- Пламен, а няма ли реакция от страна на сегашния президент Георги Първанов, все пак става въпрос за кандидатурата на един евентуален негов приемник на поста, който е знакова фигура и от престъпния свят….. 

- Всъщност Първанов коментира тази възможност още преди почти два месеца, Фили, през декември, когато за първи път се появи информацията, че е възможно Петров наистина да се кандидатира. Тогава Георги Първанов иронично заяви, че най-логично е самият Бойко Борисов да издигне кандидатурата на Алексей Петров, защото двамата са били някога бизнес-партньори и все още поддържат лични отношения.

Това стана горе-долу по същото време, когато пък вътрешният министър Цветан Цветанов каза, че президентът Първанов всъщност е истинският политически гръб на Петров, известен в обществото още и като Трактора, прякор, останал му от пребиваването в средите на българската организирана престъпност.

Независимо каква е истината по този въпрос обаче, факт е, че най-малкото реалните интереси на двамата, имам предвид на сегашния президент Първанов и на евентуалния бъдещ президент Петров, до голяма степен съвпадат. Сплотяват ги много неща –  общото им минало на хора, свързани със специалните служби, посоката им на мислене и маниерите им на действие, голямото желание да се отърват от сегашното управление, което по един или друг начин очевидно им пречи…..Най-вероятно обаче истинското, дълбокото свързващо звено между тях, са интересите на онези задкулисни играчи, независимо дали български или чужди, които управляват и двамата. А чрез тях искат да управляват и България.  

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: