Новини от фронта

Максим Проданов

Трябва да си призная, че през последните няколко дни гледах протестите в Египет с особено притеснение, защото мой добър приятел (К.К.) живее в Кайро. Притеснението дойде от това, че от седмица нямаше и помен от него. Разбира се, това беше заради решението на Хосни Мубарак да спре Интернет на цял Египет за политически цели. С К.К. се познаваме от около 10 години, обикновено общуваме по мрежата почти всеки ден. Почти никога не говорим за политика, познаваме се по общи интереси (3D графика, компютри). А и самият К.К. не се интересува особено от политическия живот на страната си. Все пак той е на 26 години, а “мандатът” на Мубарак вече кара 30.

Вчера късно вечерта К.К. най-накрая се появи и ми разказа за станалото през последните няколко дни. Направи ми впечатление спокойствието, с което говореше. К. не се беше включил в протестите; вместо това беше останал у дома да пази жена си от грабители. С ужас открих, че на приятеля ми, който е мирна и спокойна натура, се е наложило да простреля крадец, нахлул в сградата им, за да насилва жена от съседен апартамент. Нарочно го е уцелил в бедрото, за да не го убие. След няколко часа кървене, нападателят е отведен от армията, патрулираща из улиците. На излизане единият от военните казва на приятеля ми: “Трябваше да го убиеш. Нямаме място в затворите за такива. В тази суматоха никой нямаше да разбере.” Отговорът на К. е просто: “Ти шегуваш ли се?”

Армията е иззела изцяло ролята на полицията по улиците. За много хора това е добра промяна, тъй като отношението на полицаите към обикновените хора в Кайро винаги е било ужасно. Един приятел на К. дори отишъл до спряла полицейска кола и се е изплюл върху нея. Полицаят вътре му казал: “имаш късмет; сега засега можеш да го правиш.”

Каза ми и, че в Египет се говори за редицата ужасяващи случаи на бронирани дипломатически и военни коли, преминаващи с пълна газ през тълпата от протестиращи. Някои от тях са качени в YouTube, но смятам за по-добре да не ги пускам тук. Попитах дали това може да е чужд дипломат. К. ми отговори, че най-вероятно – да. Той използва термин от компютърните игри и каза, че дипломатите в Египет използват “God Mode”, т.е. са “безсмъртни” и никой не може да ги осъди.

Попитах и дали има някой заместник на Мубарак, когото хората започват да харесват. Отговори ми, че сегашният премиер Ахмед Шафик (разбира се от партията на Мубарак) е започнал да обикаля тълпата, да се появява по ток-шоута, да говори за промяна. Каза ми и че никой в Египет не харесва ЕлБарадей и Омар Сюлейман, предпочитани главно от външни сили. А и мюсюлманското братство не е много популярно. Но във всички случаи, никой не може да повярва, че 30-годишното управление на Мубарак най-накрая ще свърши; че само за няколко дни студентите успяха да променят страната по-осезателно от десетилетия под една и съща власт. Много хора все пак искат Мубарак да предаде властта постепенно, към средата или края на годината. Но вече малко са тези, които искат нещата да продължат по същия път.

К. ми обясни, че площад Тахрир е по-скоро в Гиза, далеч от неговия дом и нещата са се успокоили. Днес той би трябвало вече да е на работа. Пожелах му да се пази и да пази семейството си. Но без заблуди, и на двамата ни е ясно, че за добро или лошо, нещата в Египет вече няма да бъдат същите.

Прочети цялата новина

Свързани новини: