Зимната война между Финландия и СССР през 1939-1940 година е жестока и на живот и смърт за финландците. Както и навсякъде в Европа, руската армия се държи с цивилното население по лошо и от ордите на Чингиз Хан. Изнасилвания, убийства на деца, масови разстрели на цели семейства, кражби и вандалщина следват съветските части по финските [...]

Гостувам на „Бързо, лесно, вкусно“, където ще представя три рецепти с малко известните продукти – тапиока, киноа и тонка боб.

Гледай предаването по Канал 1, във вторник, 8 февруари от 18:35 часа.

И не забравяй да приготвиш тефтера и молива.

Георги Първанов отново прекрачи отеснялата му президентска кожа и застана пред публиката в качеството си на политик ( и публицист!), предпочитащ да общува с обществото чрез проекта си АБВ. Президентът е гол! Събличайки държавническата мантия той се обърна чрез сайта на собственото си политическо творение АБВ към публиката със статия, в която предлага, както сам [...]

В контекста на ставащото в Египет, смятам, че е ценно да бъдат прочетени статиите на един от най-добрите съвременни арабски творци, майстори на перото - Наджиб Махфуз (1911-2006). В продължение на целия си живот, неговите статии и публикации са били катализатор на желанието за по-добър живот не само в Египет, но и в целия арабски свят. Неведнъж думите са се забивали като куршуми в сърцата на управляващите и никога не се е страхувал, че може да му навреди някой. За Наджиб Махфуз свободата и възможността да избираш винаги са били житейски принципи.

Преводачът от арабски Мая Ценова, която неведнъж е била гост на Интидар, предложи да пуснем преводи на избрани статии, за да се запознаят читателите на блога и не само те, с изкуството на този велик автор, който е и Нобелов лауреат.

Това е първа част, в която ви представяме пет статии, писани през 80-те години на миналия век.

Още няколко часа до него. До тогава - поздрав, а и искам такива тръбички!

Още няколко часа до него. До тогава - поздрав, а и искам такива тръбички!

Както предположихме, в битката за власт в Египет най-сетне се включи и главното действащо лице в революцията – младежите. Египетското младежко движение обяви, че ще основе собствена партия, за да “запази постигнатото от революцията”. Новата партия ще има за цел да състави преходно правителство, да започне конституционна реформа, да освободи политически затворници и да премахне военния съд за граждани. Студентите се обявяват и против “извънредното положение”, което влезе в сила още през 1967 г. и даваше огромни правомощия на държавата, включително контрол върху Интернет и други комуникации.

На фона на популизма на ЕлБарадей, мюсюлманското братство, премиера Ахмед Шафик и вицепрезидента Омар Сюлейман (авторитарна военна фигура и нов любимец на САЩ и Израел), студентското движение изглежда като най-автентичния представител на революцията. Оказа се, че най-гръмките гласове, най-жадните за власт в първите дни на протестите са хора, които или нямат нищо общо с организирането на революцията, или са прекарали по-голямата част от живота си в чужбина, или са приближени до Мубарак, затваряли си очите за неговата диктатура, или пък са латентна религиозна опозиция, доскоро примирена със статуквото.

Само преди часове стана ясно, че в преговори с властта е участвало и младежкото движение, а властта се е съгласила с исканията за по-голяма свобода на пресата и освобождаване на някои политически затворници. Говори се дори, че извънредното положение ще бъде свалено веднага след края на протестите.

Независимо от отстъпките обаче, главната цел на младежкото движение остава свалянето на Хосни Мубарак, който според експерти е събрал около 70 милиарда долара от военни договори със САЩ и комисионни по икономически проекти. Все пак ще има и утешителен подарък за неговия син – Гамал, който се сбогува с надеждата за наследяване на властта. За обикновените младежи на Египет обаче остава надеждата, че страната им най-сетне ще се управлява по волята на народа. Както писахме и в други статии, историята показва, че това рядко става и вместо това на власт често идва елит, откъснат от обикновените хора. Но историята показва, че и неочакваните неща са възможни.

Над милион души излязоха по улиците на Кайро, за да искат промяна в страната.

Предоставям ви разговор с Илияна, българка, която живее в Кайро, където е омъжена. Заедно със семейството си, тя стана свидетел на бурните дни, разтресли страната. Тъй като много исках да разбера как вижда положението една българка, живееща от две години там, я попитах някои въпроси, които тя обобщи в един разказ. Всичко се разви през Facebook. Няколко дни нямах връзка с нея, заради спирането на достъпа до Интернет. Днес (6.2.2011) тя ми прати своя разказ, който аз ви предоставям, за да усетите по-добре какво се случва последните 13 дни в Египет.

Здравей отново! Не знам как да започна, тези повече от десет дни, откакто започнаха събитията, бяха много стресиращи.

Омъжена съм тук (в Египет), имам дъщеря на 7 години, в първи клас, живеем с мъжа ми от почти две години в Египет. Бяхме подготвени, че това ще се случи (бунтовете в страната), и отрано се запасихме с провизии, така че в това отношение сме добре.

След като започнаха стрелбите и армията излезе по улиците стана опасно, и реших да изпратя детето в България, но от посолството ни така и не се обадиха, и изпуснахме самолета. Прекъснаха Интернет, блокираха телефоните, и когато аз успях да се свържа с тях, вече беше късно. На въпроса ми защо не са се обадили, отговориха, че са ме търсили, но номерът не отговарял, което е смехотворно, защото получих множество обаждания от Египет, България, Франция, Испания, Великобритания, Щатите… Вече не разчитаме на посолството ни, и ще изпратим детето си в провинцията, където нещата са доста по-спокойни. За сега училищата не работят, не се знае до кога.

Банките не работят от началото на протестите, банкоматите също, пощите, изобщо са блокирали паричните потоци. Цените на храните тръгнаха нагоре, ако нещата продължат така, ще има и продоволствена криза. Освен комуникациите блокираха и Ал Джазира, които що годе вярно отразяват събитията. Беше кошмар, пълна изолация и липса на информация. Но и това не успя да спре хората. Въведеният полицейски час от 17.00 до 7.00 също, в общи линии, никой не го спазваше.

Че американците имат пръст в надигането на протестите абсолютно не е вярно, те имат най-голяма полза от стабилност в района и голяма, и важна страна, като Египет до момента им го гарантираше, пък макар и с диктаторски режим. Революцията в Тунис просто подпали хората и тук. Всичко тръгна и се организира от младежите и студентите в социалните мрежи, и след като видяха мащаба на надигащата се вълна, я яхнаха всякакви антиправителствени организации и партии. В началото исканията бяха не толкова за сваляне на Мубарак, колкото за осъщестяваване на демократични промени в Конституцията- най- вече относно президентския мандат. Отговорът на Мубарак много закъсня, решението му да не се кандидатира повече, изборите да са свободни и честни и т.н. Трябваше да е в самото начало, и с достойнство да приключи след 7 месеца дългия си мандат. Той започна с назначаването на вицепрезидент, ново правителство (отново съставено от познати фигури обаче), и хората започнаха да се изнервят. Нямаше ефект от първата му реч за демократични промени, искаха вече да се маха. Следващите му провокативни стъпки- тоталното оттегляне на полицията, грабежите и мародерствата, извикването на президентската гвардия срещу протестиращите- още повече засилиха исканията за оттеглянето. Последният ход на Мубарак- решението за демократични промени, без по-ранното му оттегляне от поста- доведе до сблъсъците между анти- и про-настроени към властта египтяни, и страховете за гражданска война бяха доста реални. Демонстрацията вчера изведе по улиците повече от милион граждани, но за сега няма ответна реакция.

Аз лично съм страшно впечатлена от египетския народ- след набезите в Каирския музей, които си бяха чиста провокация, го пазеха хора от демонстрантите, след което нещата се поеха от армията. Другата провокация бяха затворниците. Съобщи се за масови бягства на криминални и политически затворници, но голяма част от тях, политическите, които имат идея за какво става въпрос, изобщо отказаха да излязат, и си стояха в затворите, същото направиха и криминалните с оставащ за излежаване кратък срок. При липса на полиция хората сами се организираха да пазят себе си и имуществото си. Навсякъде могат да се видят мъже и младежи с тояги, вериги, ножове, на пост пред домовете. На нашата улици в Омрания, Гиза, всяка нощ мъжете са на пост, двата изхода са преградени с камъни, и се чувстваме защитени. Освен това танковете на армията обикаляха редовно, по главната “Харам стрийт” бяха направени постове, и всички преминававащи се проверяваха от войници, стреляше се по всеки побягнал, а на всеки час имаше и предупредителна стрелба. Доста страшничко беше, с цялата тая армия и стрелби…

По въпроса за “Мюсюлмански братя”- притесненията, че Египет може да се превърне в ислямска държава от типа на Иран, са според мен пресилени. Сравняват сегашното положение с революцията в Иран и последвалото там, но тук нещата са различни. Да, Ислямските братя са много силни като организация, и понеже бяха единствените реално антиправителствени във властта (до последните парламентарни избори, когато останаха извън, естествено с фалшификации), всеки с антиправителствени убеждения отиваше при тях. Сега, след като демократично ще се избира праламент, те със сигурност ше влязат в управлението, но също така ще влязат и други групи, които ще балансират нещата, и до ситуацията Иран няма да се стигне. Да не забравяме все пак, че Египет е многомилионна страна, с изключително важно стратегическо значение за целия Близък Изток, и Америка няма да допусне едно такова религиозно управление.

Голяма грешка според мен е, че християните тук (които са около 20%) странят от политиката, и силно се влияят от техния коптски папа Шедула. Една християнска политическа формация би била хубава балансираща Братята сила. Бях шокирана след изказването на папата, че коптите в Египет са срещу демонстрациите и в подкрепа на Мубарак. Това ги поставя в позицията на национални предатели, с всички последствия след оттеглянето на Мубарак, и отново ги противопоставя срещу мюсюлманите в абсолютно неподходящ момент, след направените усилия, след атентата в Александрия в началото на годината.

Аз, като българка преживяла подобна, макар и не в такъв мащаб и мирна промяна в Родината, мога само да се надявам, че тук ще настанат по- добри времена за египетския народ, който го заслужава. И той, (както и ние навремето), не е готов за демокрацията, но промяна в този дух- антикорупция, политическа и лична свобода, свободни медии, образование и т.н., са абсолютно необходими, всеки народ си има предел на поносимостта.

Мубарак е изчерпал народното доверие отдавна, личното му богатство се оценява на милиарди, това на синовете и жена му също, има участие във всеки голям и печеливш проект, а масата народ в страната живее в мизерия, каквато едва ли можете да си представите. Не само бедността, но и голямата корупция и липсата на шанс за реализация без “мои хора”, карат хората да стигнат до площад “Тахрир”. Преди тридесет години страната е била в голям разцвет, европейски и демократично ориентирана, културно развита, нямаща нищо общо с разрухата в момента. Египет няма да е вече същият, но всички очакваме едно демократично бъдеще.

3 български трика прави Събуей, на стойност 1 лев всеки:

1. При поръчка на 2 сандвича, единия съб на деня, другия не-съб на деня, най-вероятно ще в таксуват като 2 от по-високата тарифа. Трудно се усещаш, за подобни неща, това го забелязах на практика случайно и изведнъж ми се събудиха спомени.

2. Има съб на месеца, но от него няма меню. Менюто със съб на месеца е + 3лв, вместо +2.

3. Ако си поръчате от съба на месеца + меню от не-съб на месеца, ще ви хванат менюто към съба на месеца, което прави доплащане +3, вместо +2 лв.

Въпрос на личен избор е дали да се дразните или не. Мен лично ме дразни. Не достатъчно, за да спра да ям в Събуей, но достатъчно за да го блогна.

Гледайте си касовите бележки.

Казват, че стенанията и жалбите на потърпевшите от Любовта дотолкова досадили на Небето, че то решило да устрои съд над злощастната.
Били поканени свидетели. Жертвите отрано запълнили огромния старинен амфитеатър. Съдията не се виждал. Неговата ложа-облак била на самия връх и едва се различавала в тъмнината, която също се спуснала да наблюдава безпрецедентното събитие. Звездите отсъствали. Дали защото не одобрявали предстоящото или от свои по-висши съображения, не било известно.
Падаща незнайно откъде светлина позволявала да се види подсъдимата. В скромна закрита рокля, с коси пуснати по раменете, висока и като че ли тъжна, Любовта стояла на арената под осъдителните погледи и мълчала. Приглушен ропот се носел из залата.
-Тишина! - казал глас от ложата.
Всички млъкнали. Никой не дишал и не помръдвал.
-Първият свидетел!
На арената излязъл някой, загърнат с плащ и нахлупена качулка. Лицето му било скрито зад маска-череп. Той се представил с поклон:
-Беда.
Всички забелязали, как Любовта потръпнала. Една от ложите се осветила. В нея се надигнал Шекспир и леко наклонил глава. Зрителите го аплодирали. След това отново приковали погледи в арената.
-Да, - тъжно отвърнала Любовта - понякога съм и такава.
Бедата закрачила към изхода. Седящите до пътеката зрители неволно се отдръпнали встрани.
-Вторият свидетел!
Всички зажумели от внезапно избухналата светлина и си помислили: "Да не би Слънцето да е решило да види, кои са тези, осмелили се да съдят Любовта?" В залата настъпила суматоха, закривали очите си с ръце. Понесли се панически викове:
-Загасете! Ослепяваме!
И Слънцето излязло от залата. А когато потресените зрители отново дошли на себе си, отново обърнали погледите си към центъра на арената, където стояла Любовта.
-Да, - казала тя - аз мога да заслепявам.
И още по-ниско свела глава.
-Третият свидетел!
Зрителите се напрегнали, не знаейки кого и какво да очакват този път. Но сякаш нищо не се случило , просто непознат вълшебен аромат на неземни цветя се понесъл по редовете.Той замайвал, изпълвайки цялото същество с такава лекота, че хората все едно заплували във въздуха, извисявайки се над тленното. Влечало ги един към друг, искало им се да си говорят красиви думи ... забравили всичко, което било преди, останало само едно желание - да задържат този възхитителен миг ... Виждали прекрасни сънища наяве, хихикали безпричинно и нямали сила да спрат ... И всички усетили опустошение, огорчение, когато това, което пораждало безумието им, изчезнало.
И Любовта отново отпуснала глава в знак на съгласие:
-Да, аз подлудявам!
-Готови ли сте да чуете четвъртия последен свидетел? - чул се познатият глас на Съдията.
-Да - въздъхнал амфитеатърът.
В залата се втурнало нещо малко и невъобразимо - пъстро облечено, не по мярка, със звънлив смях и такава усмивка, че всеки би могъл да се закълне, че е предназначена точно за него! Душите се подмладявали, погледите се освежавали. От само себе си разцъфвали усмивки и хората разбрали, че това е, заради което си струва да живееш и да живееш така, че да го изпитваш.
Малкото нещо се устремило към Любовта и те се прегърнали.
А залата заплакала с щастливи сълзи, разбирайки че това е присъдата, единствената и справедлива присъда.

Александър Бел

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

…е по-интересна, от голямата, одрана крава, която виси в основния салон. Под лампата препоръчвам да пробвате салатите, вината и свинската вратна пържола. Бавното обслужване да не ви пречи, поканете приятели.

Имало една тайна. Тя живеела, както се предполага, в стара изоставена къща със скърцащо стълбище и счупено пиано до прозореца. Много ловци на тайни се опитвали да я открият. Не, не заради някаква облага, а просто ей така, заради авантюрата.
И къде ли само не търсили: в старата лула, която се търкаляла на лавицата на камината - изтръсквали я внимателно; удряли по прашните клавиши на пианото; всички книги в библиотеката преровили; на тавана се качвали и в подземието се спускали, ругаейки. Никъде не я намерили. А тайната висяла на съвсем видно място и нощем си шепнела със старата къща:
-Защо не ме виждат?
-Още не му е дошло времето.
-А то ще настъпи ли някога, моето време?
-А ти искаш ли да настъпи?
-Да ... не ... не знам.
-Помисли още.
-Ами ако ме разгадаят? Тогава ...
-Тогава какво?
-Тогава ще престана да съществувам - въздъхнала тайната.
-Именно, едно и също е.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Масови демонстрации и обществени акции се проведоха в събота, 5 февруари, в цяла Великобритания  в подкрепа на каузата „Спасете нашите библиотеки”. Общественото движение е инициирано спонтанно като реакция на решението на британското правителство да затвори 450 библиотеки в страната, предадоха елитни британски медии като The Telegraph и Guardian.

В това издание слушаме новия албум Keep On Movin' на шотландската фънк бандa The Haggins Horns; разбираме, че мексиканската поп зведа Luis Miguel е имал и фънки лице (поне в началото на кариерата си); слушаме легендарната дамска вокална формация The Marvelettes, но по тъжен повод - смъртта на една от съоснователките на групата, Gladys Horton; спомняме си и за друга емблематична соул банда - The 5th Dimension; и завършваме с новата рубрика на предаването, в която веднъж месечно ще обръщаме внимание на ямайската музика.


45 оборота в минута #92 - плейлист:

45 feat. Stephanie McKay – I Believe / Fragment Inc.
The Baker Brothers feat. Matt McNaughton – Fly Like An Eagle / Freestyle

The Gaggis Horns – Keep On Movin' (2010, First Word):
The Gaggis Horns – Way of the Haggis
The Gaggis Horns – Pass It On
The Gaggis Horns – On The Edge
The Gaggis Horns – Too Blind
The Gaggis Horns – Keep On Dancing
The Gaggis Horns – The Cockroach Grind
The Gaggis Horns – Movin’ On
The Gaggis Horns – Love Gets You High

Luis Miguel – Dame Tu Amor / Warner
Luis Miguel – Que Nivel de Mujer / Warner
Ugly Duckling – Turn It Up / Fat Beats
The Bamboos feat. Ohmega Watts – Rockin’ It / Tru Thoughts
The Marvelettes – Please, Mr. Postman / Motown
The Marvelettes – Veechwood 45789 / Motown
The Marvelettes – Too Many Fish In The Sea / Motown
The 5th Dimension – Ticket To Ride / Buddah
The 5th Dimension – Stoned Soul Picnic / Buddah
The 5th Dimension – California Soul / Buddah
The 5th Dimension – It’s A Great Life / Buddah
The 5th Dimension – Lovin’ Stew / Buddah
The 5th Dimension – Good News / Buddah
The 5th Dimension – Aquarius/Let The Sunshine In (The Flesh Failures) / Buddah
The 5th Dimension – Don’t Cha Hear Me Callin’ To Ya / Buddah
The 5th Dimension – Sunshine of Your Love / Buddah
The 5th Dimension – Those Were the Days / Buddah

“Roots of Reggae 2: Rocksteady” (1996, Rhino):
Hopeton Lewis – Sounds and Pressure
Alton Ellis and the Flames – Rocksteady
Justin Hinds and the Dominoes – Save a Bread
Prince Buster All Stars – Judge Dread
Honey Boy Martin – Hey Leroy
The Techniques – You Don’t Care
The Jamaicans – Baba Boom
Ken Boothe – Say You
Delroy Wilson – Once Upon a Time
Keith & Tex – Don’t Look Back
The Melodians – Swing and Dine
The Paragons – The Tide Is High
Bob Andy – Games People Play
The Gaylettes – Silent River Runs Deep
Tommy McCook and the Supersonics – Soul Style


1 час:

Не помня почти нищо от химията в училище, но една фраза на учителката ми по органична химия се е забила в главата ми. “Всичко в природата се старае да формира двойки.” Тогава ставаше дума за валентност, но май фразата се простира далеч отвъд това. Днес погледнах вкъщи. Имам 2 чаши за кафе. 2 чинии с едно плато, на което ще се събере храна за двама. 2 вилици, 2 лъжици, 2 ножа…

Не, не чакам – не чакам да се появиш и да седнем да вечеряме (на малката маса с точно 2 стола). Не съм съвременна Рапунцел с дълга коса, стигаща чак до долу от осмия етаж. Но нещо дълбоко в съзнанието на човека го кара да живее, сякаш с него постоянно има някой. Приятно ми е да готвя само за себе си, наслаждавам се на първата чаша кафе сутрин, удобно ми е да сънувам на двойно легло за един. Ще се радвам на това сега, защото съм сигурна, че ще дойдеш. И тогава втората чаша за кафе ще участва пълноправно в сутрешното представление на закуската. И тогава, по законите на учителката ми по органична химия, като пълноправни двувалентни деца на природата, ние ще направим всичко възможно да формираме двойка. Защото знаеш, че си вкъщи, ако имаш поне две чаши за кафе.

Home, originally uploaded by Vassilena.

Още по темата:

1. Летен Ноември
2. Светът в кафето ми
3. Греяното вино на годината

ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА Чл. 25. (1) Министърът е централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност и ръководи отделно министерство. (2) Министърът ръководи, координира и контролира осъществяването на държавна...

Единствените ми знания за Африка се свеждат до наученото по география в училище и като се замисля, май не съм запомнила много. Вероятно, ако изучавахме и кухнята на страните, можеше да внимавам повече. Ако това бе се случило, то щеше да стане въпрос за екзотични продукти и продправки за онова време, които никога не бяхме чували. Същите тези продукти и подправки сега се намират на нашия пазар и като че ли вече са загубили синонима „екзотично“. Добре, мисля че преувеличавам. Но се оказва напълно посилно да си сготвим автентична африканска манджа у дома.

Имам един детски спомен, в който брат ми ни разправяше как като пораснел шял да полети със самолет до Африка и да ни донесе банани. Много ми се иска да продължим да си мечтаем по детски и да му връча един дълъг списък с местни плодове и традиционни подправки. Или още по-добре - да полетя с него. Защото Африка се оказа наистина екзотична. И разбрах това от кухнята на няколко африкански страни.

Още при първоначалния преглед на рецепти и история ми допадна кухнята на Либерия с най-добрия кокосов пай от Монровия. В списъка попаднаха още няколко рецепти -  задушени миди от Мозамбик, бананов кейк с фъстъци от Гана и предстоящата рецепта за бобена супа от Танзания. Подбрах всички рецепти с идеята да могат да се адаптират лесно с наличните продукти на нашия пазар.

Тук обаче ще пропусна Мароко, въпреки че, мароканската кухня е една от любимите ми заради голямото разнообразие във вкусове и съчетаване на продукти. Иии.. защото е на Средиземно море. Но моята читателка Ева ме предизвика да разгледам по-подробно какво се случва по на юг. И аз, май, като се пренесох (макар и виртуално) на топло място започнах да се влюбвам. И тогава забравих за виенската кухня, какво щях да правя и накъде съм тръгнала… Дали защото всичко това е непознато и някак тайнствено за мен?

Не знаех нищо за африканската кухня до този момент и дали защото напоследък залитвах по севера и Европа като цяло или кой знае защо, не съм се интересувала от нея. Забелязвам голям пропуск и мисля да го поправя.

В серията „Африка вика Кулинарно“ ще ти представя няколко мои избора от ариканската кухня. Заедно с тях ще поразсъждавам върху вкусовете и съчетанието на продукти и подправки. Започвам с бобена супа от Танзания. Между отделните рецепти ще изпълня и още няколко желания за рибриката SOS (бързам, бързам..) и ще се върна за кратко на Plachutta с рецепта за един от най-изтънчените деликатеси – патешки дроб. Има и още…

Бобена супа от Танзания

Адаптирано от The African Cookbook

За тази супа мога да кажа, че се приготвя изключително лесно и е много вкусна. И тайната е в съчетанието на къри и обилно количество кокосово мляко. Като цяло, комбинацията от продукти ми се струва много привлекателна и не се излъгах, когато опитах супата.

Забелязвам, че в рецептата не присъства никаква зелена подправка. Всъщност, прясно настърган кокос заменя това и те съветвам да не го пропускаш. В тази връзка, борбата с кокосовия орех този път се сведе само до два удара (или ставам по-добра или по-силна), а млякото ми хареса.

За супата избрах боб Пинто, но всеки един сорт боб би бил подходящ. Желателно е бобът да се накисне във вода от предната вечер, за да се свари по-бързо.

Информирах се, че африканските супи по принцип са много гъсти. Приготвих супата с по-малко количество вода, обозначено в рецептата. Така получих гъста супа, която е много засищаща и може да се сервира като основно ястие. Ако желаеш може да я направиш по-рядка.

Дозите са за 4-6 порции.

Продукти:

• 200 гр. боб Пинто
• 100 гр. дългозърнест ориз
• 1 глава лук, нарязана на ситно
• 1 зелена чушка, нарязана на кубчета
• 2 домата, нарязани на кубчета
• 50 гр. масло
• 1 чаена лъжица къри
• 400 мл. кокосово мляко
• 400 мл. вода
• сол и черен пипер

Бобът се накисва във вода от предната вечер. Сварява се до пълна готовност (около 45 минути). Отцежда се.

Оризът се сварява до пълна готовност (около 17 минути) и се отцежда.

Маслото се разтопява в тенджера. В него се сотират лукът и чушката. Добавя се кърито, сол и черен пипер на вкус. Разбъркват се няколко секунди. Добавят се доматите и се готвят 2-3 минути.

Към зеленчуците се добавят бобът, кокосовото мляко и водата. Овкусяват се със сол и черен пипер ако има нужда и супата се оставя да поври 10 минути на умерен огън. Накрая се добавя ориза.

Супата се сервира с настърган пресен кокос.