една утешителна лична история сподели тези дни в блога си Григор - за скръбта, когато загубим някого и за живота ни, който продължава "Умрелите имат всичкото време на тоя свят. Ние, живите, го нямаме. Важно е, доде сме живи, да живеем. Така, че дойде ли и нашият ред, да сме се ...

днес за поредна година бе отбелязан световният ден за безопасен Интернет. чест прази на Глобул, че бяха (почти) единствените от по-големите, които говориха по темата. в роден контекст прочитът за пред медиите е основно което ще им се хареса - страшните истории ние в Az-deteto.bg продължаваме за поредна година кампанията Сърфирам ...

Има(м) лоша новина за онези другари със старите представи за нашата част от стария свят ( наричан несправедливо от други “Нова Европа”), които вероятно са изненадани от следното: “Повече от половината софиянци вече са се преброили по интернет, съобщиха от Националния статистически институт. Към 12:45 ч. днес електронно са се преброили 2 197 004, от [...]

взех я по препоръка на приятел. признавам си, захванах я с леки предубеждения. завърших я с нетърпение да узная развръзката. а току що изгледах участието в TED на авторката на романа - Елиш Шафак, която говори убедително и увлекателно за писането на истории Любов е красива приказка за великия Руми и ...

БСП се вторачи в редиците на ГЕРБ и настоява за яка чистка на всички свързани с бившата ДС, поставени на отговорни позииции.

Най-напред червените поискаха да бъдат отстранени от длъжност шефът на митниците Ваньо Танов, председателят на пътната агенция Божидар Йотов, шефът на агенцията по лозята Красимир Коев, както и областните управители на Варна, Бургас, Сливен и Русе и зам-областни управители на Перник и Враца.

Сега са се вторачили в трима депутати. Това са Румен Иванов, Стефан Дедев и Павел Димитров, обяви на пресконференция имената им секретарят на БСП Антон Кутев.
Загрижеността на социалистите за кадрите на ГЕРБ е трогателна. Понеже двама от депутатите подкрепили декларацията на парламента за отзоваването на посланиците, свързани с ДС, това било пълна липса на морал, по думите на Кутев. Той даже цитира и устава на ГЕРБ, според който щатни и нещатни служители на ДС не могат да участват в ръководството на партията, а двама от депутатите са в Изпълнителната комисия.

Днес и президентът на КТ ”Подкрепа” д-р Константин Тренчев - не по-малко от социалистите запознат с тайните на ДС, заговори по темата. Като самопризнание звучат думите му, че целият преход е резултат на един добре замислен и до голяма степен осъществен сценарий. Той предложи да се проучат първите 500 фирми, създадени в началото на прехода, за да се видят в тях представителите на старата комунистическа номенклатура, на бившата ДС и техните добре образовани в чужбина наследници.

По някаква причина, вероятно по никакъв начин не случайна, д-р Тренчев припомни, че хора с досиета в ДС има и в Светия синод, и в Главно мюфтийство. Президентът на”Подкрепа” прогнозира шокиращи резултати, но какво по-шокиращо от това, че подобно на Доган и той е бил добре свързан с ДС и собственоръчно подписаната му декларация за сътрудничество и част от досието му още преди години бяха публично достояние. . .

Премиерът Бойко Борисов влезе в тона и обясни яростната съпротива срещу правителството с прибраните от странство дипломати агенти и с извадения от кабинета минискър с досие, макар поста да му беше отворен персонално, независимо от връзката му със службите

В такива случаи народът казва”Всяка жаба да си знае гьола”. Отнася се и за едните, и за другите, и за третите.

Нека се присъединим към изстрадалия египетски народ и изразим подкрепата си.

НЕДЕЛЯ, 13 ФЕВРУАРИ, 14:00 Ч. НА МЕТРОСТАНЦИЯ “СЕРДИКА”

Протестът ще започне от метростанция “Сердика” и ще тръгне в посока Посолство на Египет, което е крайната цел. Младите хора на площад “Тахрир”, които се борят за демокрация, право на избор и право на свобода имат нужда от подкрепа, за да могат да издържат на напрежението и да отстоят докрай желанието си за сваляне на режима на Мубарак.

Пропагандата от страна на режима в последите два дена е много агресивна, подла и манипулативна и цели разделянето на протестиращите на лагери, което ще е пагубно.

От разстояние можем да предложим само морална подкрепа, но в случаи като този, моралната подкрепа е едно от оръжията, с които можем да се борим срещу пропагандаторксите манипулации и лъжи.

Ще ви очакваме да подкрепим заедно едни силни млади хора, които набраха куража да кажат “Стига”!

Благодаря на Максим Проданов за изработката на картинката!

Събитие във Facebook

Последните дни критикувах мълчанието на световните лидери, защото според мен и Максим Проданов, именно те са способни да погребат целта на протестите в Египет. В публикацията си “Дипломатично мълчание за Египет”, акцентирам именно върху това защо не трябва да се мълчи относно протестите в Кайро, и защо преговорите между опозиционните групи и правителството са обречени на неуспех.

(Една добра новина за българския сайт на Foreign Policy- има си вече RSS емисия)

Протестите в Египет навлязоха в своя петнадесети ден. На площад “Тахрир” могат да се видят палатките на демонстранти, които нямат никакво желание да се върнат към нормалния си живот, защото там няма какво да намерят. В някакъв смисъл, за много хора площадът се е превърнал в символ на техния живот, на желанието им за по-добро бъдеще. Някак на шега, но влагайки голям смисъл в това, протестиращи нарекоха централния площад в Кайро “Първото свободно от режима място в Египет”, сякаш да потвърдят историческата стойност на това място, изиграло важна роля в историята на страната.

Демонстрантите, нарекли себе си “Младостта на Египетската революция”, приканват за нови протести тази седмица. Те напълно отказват да напуснат позициите си, докато режимът на Хосни Мубарак не бъде прекратен. От своя страна, правителството предложи увеличение на заплатите на работещите в публичния сектор, но про-демократичните протестиращи отказват тези мерки.

целият текст

Има много начини да се загубиш в една книга: да я четеш между другото, заедно с още няколко, да не ти е интересна, да не те провокира или твърде много да го прави. Аз се залутах в "Чародейката от Флоренция" на Салман Рушди по друг, по-симпатичен начин. Историите ме провокираха да търся аналози с моя живот и така някъде между знаците открих, че е приятно да се загубиш.

Българска Асоциация Електрически Превозни Средства (БАЕПС) кани всички любители на чистия и безшумен транспорт на тест-драйв на електромобили, който ще се проведе в рамките на конферецията “Електромобилите - предизвикателства на новата мобилност” в хотел Хилтън, София, на 10 и 11 февруари, от 9:30 до 17 часа.

На разположение ще бъдат:

Mitsubishi iMiEV

–

Citroen C-zero

–

Peugeot iOn

–

Peugeot Partner Origin Electric

–
Mercedes E-Cell

–

Електромобилите ще бъдат на разположение и на 9.02, от 15:00 до 18:00 на алеята отдясно на хотел Хилтън.

На разположение ще бъдат и български електромобили.

В такъв случай как България с отворената си икономика може да остане настрана от това развитие? Призивите за държавна намеса на пазара за зърно ни носи ледения полъх от времето на комунизма и ни напомня икономическите прийоми на правителствата на Тодор Живков. Всички знаем докъде ни доведе това. В момента цената на един хляб от [...]

Капитал Айди е единствената социална услуга, която ти предлага да си човек второ качество. Журналистите са отгоре, ти си отдолу. Не искам да съм лош пророк, за това не написах този пост в деня на стартирането.

Логото и визията с кучетата са много готини, форскуеърските медали са с хитри имена, но сайтът (все още) не предлага нищо радикално ново. Дава ти глас в дъното на статиите, да коментираш наравно с останалите отрепки, никаква интеграция с печатния вестник, никави права и ангажименти. “Демокрацията” е еднопосочна. От доста години си купувам “Капитал” на хартия и се подлъгах да участвам в годишната анкета, иначе надали щях да имам регистрация.

Медалите под постовете стимулират безсмисленото дърдорене и превръщат сайтовете в чат/форум. “Охранен” си говори с “Бат Здравко” за чорапогащника на “Ирина”, “Окото” пък ги вкарва в правия път, а “Торбалан” е сърдит на “Хан Крум” още от миналия Четвъртък. Дописка от 3 абзаца получава 200 коментара с глупости. Медията не е хартията, а въздуха, пространството, в което става обмен на идеи. На кого даваш думата и за колко секунди е жизнено важно и това е продукта, който продаваш на читателите. Това и малко мечти за рекламодателите

От гледна точка на родния медиен пазар, съществуването на такава услуга е космически авангард. Но може би леко е закъсняла, след като и журналисти и публика са вече в Туитър. Нишовите мрежи имат смисъл, само ако дават нещо уникално. Принципът е ясен: трябва да дадеш, за да получиш. Иначе се получава писане на скриптчета само за спорта. А коментари могат да се пускат и през Facebook Connect, това се интегрира за 10 минути.

В края на януари в московския Централен музей на Втората световна война (Центральный музей Великой Отечественной войны) беше представено английското издание на книгата „871 дни”, автобиографичен роман на писателката Нинели Корибска. 

Днешният пътепис ще ни разходи до Сибиу, който град, по мои бледи спомени, към момента на описаното пътуване е културна столица на Европа. И така - Майк Рам ще ни води на фестивал в Сибиу. Приятно четене:

На фестивал в Сибиу

част първа:

На път към Трансилвания

Когато реших да тръгна за Румъния, започнах да се замислям как така никога досега не съм пътувал то тази съседна страна и никой мой близък познат не го е правил? След като се върнах, мисля, че знам отговора на този въпрос, но ще ви оставя да стигнете до него, след като прочетете този пътепис, който се очертава да бъде много дълъг. Историята започна с това, че моята дъщеря Елица и нейна приятелка (която е дъщеря на мой приятел) решиха да отидат в Румъния на фестивала ARTmania, най-вече заради любимата на всички в семейството и в нашия приятелски кръг група – Kamelot. За съжаление, момичето се разболя и покрай нея половината от агитката се отказа от пътуването. На мен ми се обадиха спешно:

Тати, имаме 4 билета за фестивала – помагай да ги спасим!

И понеже това се случи точно на рождения ми ден – точно, когато празнувах със старите си приятели от Университета, които са люти фенове на американската банда, решението сякаш се появи от само себе си и набързо се съгласихме да си направим едно мъжко пътешествие – трима приятели и момчето на единия от нас – четирима рок-фенове, които никога не бяхме стъпвали досега на румънска земя. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] За нула време беше резервиран хотел (решихме, че сме твърде стари, за да спим на хостел с другата компания в стая с 10 легла) и беше изготвен план на пътешествието:

• кратък преход до Оряхово в четвъртък вечерта (12.08)
• преминаваме Дунава с ферибота и оттам преход до Сибиу и първа вечер на фестивала (13.08)
• разходка из Сибиу и втора вечер на фестивала (14.08)
• пътуване през Румъния – Брашов, Синая и замъка Пелеш, Букурещ (транзитно преминаване през града), Дунав мост и спирка в Русе (15.08).
• На другия ден – 16.08 – прибиране у дома в София. Общо: 1200 километра път.

Планът изглеждаше перфектен и го изпълнихме точно. Моят разказ днес е за

първата част на нашето пътуване – от София до Сибиу,

а за концертите и за прибирането ни обратно ще пиша в следващите постове по тази тема. Пътуването до Оряхово целеше две неща – да съкратим малко пътя до Сибиу и да гостуваме на моите тъща и тъст, които са невероятно гостоприемни хора. Уважихме както вкусните манджи на тъщата, така и хладната ракия на тъста. И въпреки, че се напихме здраво, на другата сутрин успяхме да се събудим рано и след ударна доза кафе се наредихме да чакаме ферибота.

Фериботът Оряхово-Бекет

Фериботът Оряхово-Бекет

по принцип работи денонощно. За кратко е бил спрян от нощни пътувания миналия месец заради високото ниво на реката, но вече нормалният му режим е възстановен. Проблемът е, че тръгва само, когато се напълни. Рано сутринта на 13.08 (петък!) имаше доста тирове и няколко леки коли, но се оказа, че платформата е толкова голяма, че успяхме да я запълним само наполовина и капитанът каза, че ще чакаме, докато се появят още коли. Наложи се да чакаме около 45 минути, за което време успяхме да качим още 5-6 коли и да балансираме товара. Самото пътуване през реката трае към 10-15 минути и е много приятно. В България за ферибота се плащат билети: 23 евро (46 лева) за лека кола и по 6 лева на човек. В Румъния също вземат някаква такса, от порядъка на 10-ина леи (около 5 лева – не я запомних точно, защото не я плащах аз). След пристигане на румънска земя трябва да се купи винетка от най-близката бензиностанция. Ние бяхме за кратко и си взехме седмична винетка за лека кола, която струва 13 леи.

Пристанището на ферибота в Оряхово

Тук е моментът да кажа, че е добре човек да си е купил леи предварително. За съжаление, в София трудно се намират, а още по-малко по добър курс. Ние тръгнахме да търсим леи в последния момент и обикаляхме доста, преди да намерим достатъчно количество на добра цена. Официалният курс ан БНБ е 0.46 лева за леу (така му казват румънците – в мъжки род*), а в свестните чейндж бюра курсът купува/продава е с една стотинка нагоре и надолу от този. Има и спекуланти, които предлагат с 10 стотинки по-висок курс продава – пазете се! Четете внимателно обявените курсове! Странно ми е защо у нас е толкова трудно да се купи валута на съседните балкански страни. Би трябвало българите доста да пътуват из съседните страни и да правят добър оборот на чейндж бюрата, но май не е така. Аз съм имал подобни проблеми и с македонски денари миналата година. Много трудно се намират. В Оряхово също няма леи, така че потърсете си в по-големите градове. Ако не успеете – трябва да купите евро, което да обмените по-късно в Румъния за леи. Верятно няма да е много изгодна сделка, но за неголеми суми няма да е фатално.

Пристанището в Бекет

Някои хора ни предупреждаваха, че в Румъния чиновниците са мошеници и като ти вземат парите, не връщали ресто. Затова трябвало да си носим дребни и навсякъде да даваме точни суми. Не знам дали това не е част от градския фолклор, но за наше щастие имахме дребни пари и на ферибота таксите си ги плащахме точно. В бензиностанциите може да се плаща и с карти, но впечатлението ни е, че хората са коректни и не сме били свидетели на простотии. След като навлязохме в Румъния, имахме

две алтернативи да поемем към Сибиу – едната през Крайова, а другата през Корабия

Избрахме втория път, който в началото върви 40-50 километра успоредно на Дунава, но по-късно разбрахме от другата българска група, че положението и по първото трасе е същото.

Каруци по влашките пътища

Пътят е второкласен – няма дупки, но е доста износен и колата друсаше доста. По-големият проблем беше, че целият път е осеян със села, които преливат едно в друго. На практика се движиш постоянно в населено място и разстоянието от 260 километра от Бекет до Сибиу го взехме за повече от 5 часа! Да не говорим, че местните се движеха основно с каруци, които направо задръстваха движението и на моменти беше много трудно да изпреварваме. Оказа се, че има една голяма област в Югозападна Румъния (по-точно във Влахия), широка на места до 200 километра, в която има само цигански села и тук-там малки градчета от селски тип. Живеят бедно и се занимават основно със земеделие. Трудно намерихме заведение, където да хапнем и да пием кафе – всички изглеждаха много мизерно, а в едно, което избрахме, нямаше ток.

Още каруци

За сметка на това, къщите им са шарени и всички имат огради и дворчета откъм улицата, понякога само един метър широки. Навсякъде има много румънски знамена, а видяхме и един патриот, който си беше боядисал цялата къща в цветовете на националното знаме. След като навлязохме в Трансилвания нещата започнаха да се променят – пътищата станаха по-гладки и по-равни, а хората и градовете – значително по-приветливи. Преминаването през Карпатите беше леко и приятно и пред нас се откри невероятната красота на тази широка и зелена планина. В един момент пътят се превърна в магистрала и неусетно се вля в градските булеварди на Сибиу. Когато се заклещихме в голямото задръстване, разбрахме, че вече се намираме в развит индустриален европейски град.

Центърът на Сибиу

Големите хипермаркети, широките булеварди, цветята по кръстовищата, огромния трафик – това бяха знаците на цивилизацията, за която толкова силно жадувахме. Още с влизането си в Сибиу разбрахме, че този град няма нищо общо с мизерните селца, през които преминавахме цял ден. Контрастът между видимо бедната и мизерна южна част на Влахия и развитите градове на Трансилвания е фрапиращ и мисля, че това се дължи на силното германско и унгарско влияние на северозапад и сякаш с тази ивица от бедни села румънците са се опитали да изградят буферна зона към Османската империя, която е останала неразвита и до днес. За съжаление, точно тази буферна зона днес стои срещу нас и ако човек иска да види по-красивата, европейската част на Румъния, трябва да попътува повече на север. Ние се влачихме дълго в задръстванията, но благодарение на GPS навигацията успяхме лесно да открием хотела си и да се настаним благополучно. Глътка почивка и бяхме готови за голямото събитие – концертът на Kamelot, но за това ще пиша по-нататък. В следващата част на тази история ще ви разкажа малко повече за самия град Сибиу и за моите впечатления от него. Очаквайте продължението Автор: Майк Рам Снимки: авторът *Лея, леу е същото като Лев, т.е. лъв – бел.Ст. Още пътеписи от близки места:

1. Няколко незабравими дни в Трансилвания (2): Фагараш – Сибиу – Хунедоара – Сибиел – Питещ
2. Няколко незабравими дни в Трансилвания (1): Брашов – Прежмер – Ръшнов – Бран
3. Пътешествие из Карпатите и съседска Трансилвания
4. Полезна информация за Румъния
5. 48 часова обиколка на Румъния
6. Една голяма, дебела, румънска сватба :)
7. Пътешествие из Европа (1)
8. Първото ми излизане в чужбина: Румъния, 1981г

Продукти:
1 1/2ч.ч. бял боб
1 глава зрял лук
2 пресни наденички
1 суха, сладка червена чушка
1 морков
1к.ч. доматен сок
1/2ч.л. сол
1/2ч.л. червен пипер
2с.л. олио

Приготвяне:
Бобът се накисва за 24 часа, предварително във вода. На следващият ден се излива старата вода и се налива нова чиста. Количеството е 3- 4 пръста над нивото на зърната. Съдът се поставя на включен котлон. Когато заври водата се добавя лукът, нарязан на ситно и морковът настърган на ренде. Похлупва се и се оставя да се вари на кротък огън, 70 минути. Каймата се изважда от обвивката на наденичките. Взема се тиган. Наливат се 2с.л. олио и съдът се поставя на включен котлон. Когато загрее мазнината се добавя мляното месо. Запържва се за 5- 10 минути. Непрекъснато се бърка с дървена лъжица или шпатула. Свареният боб се прехвърля заедно с бульона в гювеч. Добая се доматен сок, 1/2ч.л. сол, 1/2ч.л. червен пипер, 1 суха, сладка червена чушка и запържената каймичка. Обърква се за да се овкуси равномерно. Яденето се пече на умерена фурна 30 минути. Накрая се поръсва сух, стрит джоджен. Поднася се топло.

Лесни картички, които се правят за няколко минути и не изискват специални материали.

Картичка – охлюв – Само няколко цветни листа, лепило и ножичка. Вижте как точно се прави.

Картичка- сърце – за да стане добре това сърце, използвайте 2  тънки ленти, изрязани от картон.

Картичка – цвете – използвайте цветни листове, прегънати на две.

Близалка – цвете – цветни листове, изрязани като сърца. Ако нямате близалка, може просто да залепите цветето на картонче. С флумастер надпишете картичката.

Вижте още идеи за картички

От известно време ми се налага да се занимавам професионално с води. Затова, като съвестен човек, се зарових в текстовете, за да се ограмотя и, както се казва, да не се излагам пред чужденците – имам този дефект: при мен всичко минава през четене; дори и най-големите щуротии, които съм написал, са били съпроводени поне от по няколко библиотечни справки. Друг е въпросът какви изводи пораждат тези справки в моя ум и има ли някаква полза от тях. Каква полза за едно първобитно племе да живее върху златна жила, ако не познава минното дело и металургията! Но сега говорим за водата. Научих доста неща за нея и това ми подейства ободряващо, но се натъкнах и на някои смущаващи открития. Например, твърди се, че водата е на свършване и още през 2025 година ни чака водна криза, стига разбира се да преживеем 2012, когато всичко ще свърши така или иначе. Тази песимистична прогноза за една планета, повече от 2/3 от чиято повърхност е вода, ме изпълва с тъга. Още повече, когато научавам, че широко се прилагат индустриални процеси за обезсоляване на морската вода и довеждането й до годност дори за бутилиране и пиене. Пък и ако е вярно това, че вследствие на глобалното затопляне до края на този век полярните шапки ще се стопят и водата ще се покачи с още 30 см по целия свят, то съм по-склонен да се притеснявам от потоп, а не от недостиг на вода. Но, както вече казах, аз съм като първобитно племе, което не познава металургията, и моите притеснения не бива да ангажират никого.

И други неща научих за водите. Оказва се например, че се води истинска медийна война между привържениците на бутилираната и феновете на чешмяната вода. Докато привържениците на бутилираната вода са просто привърженици на бутилираната вода, то феновете на чешмяната вода не са толкова фенове на чешмяната вода, колкото яростни и фанатични врагове на бутилирана вода, в т.ч. на минералната и изворната, които представляват над 90% от бутилираната вода в Европа. Именно от тези фенове научаваме, че минералната вода всъщност е вредна. Веднага се сетих за онзи виц, в който някакъв човек отишъл на лекар и се оказало, че е сериозно болен. Докторът му написал рецептата, връчил му я и с най-строгия си глас казал: „И от утре – никакви цигари!”. „Но аз не пуша” – виновно се заусуквал болният. „Тогава – почесал се по главата лекарят, – от утре никакъв алкохол, дори бира и вино!”. „Но, докторе – не знаел къде да се дене от неудобство пациентът, – аз не лизвам нито капчица, дори бира и вино!”. Докторът изпаднал в сериозно професионално затруднение, но преди това затруднение да се превърне в безизходица, се сетил да попита: „Добре тогава, а какво обичате?”. „Много обичам – грейнал болният – пържени картофи!”. „Тогава – отсякъл докторът, – от утре никакви пържени картофи!”. Та така и с полезните и вредните храни и напитки. Приятното е вредно, а полезното е неприятно. А уж удоволствието било начина на организма да покаже кое е добро за него! Голям идиот бил този организъм! Преди години вредна беше захарта, после солта, кафето беше едва ли не отровно, а децата не биваше да гледат телевизия, защото се облъчвали. Макар че телевизията не е нито храна, нито напитка, съгласен съм с последното. Наистина има телевизии с изключително вредно излъчване, но това не са всички телевизии. Какво му е на Евроспорт, например? Абсолютно нищо си му няма. А като става дума за вредност, щом обявиха и минералната вода за вредна, очаквам да я последват също планинският въздух, морският бряг и сушените на слънце и мариновани в зехтин домати сорт Рома. За слънцето вече се знае, че е вредно, така че всичко си идва на мястото.

Въпросът с бутилирана вода обаче е много по-сложен и надхвърля простата опасност да се преминерализираш като я пиеш. Тя е вредна не само за организма, но също така за обществото и за планетата. Вредата за обществото е ясна. Гадните капиталисти от бутилиращите компании създават принадена стойност, а къде се е чуло и видяло принадена стойност без експлоатация на човек от човека! Homo homini lupus est! Нищо че големите научни открития, включително и тези, които правят възможно сравнително сносното съществуване на огромната човешка популация на планетата, са финансирани изцяло от принадена стойност и от нищо друго. Вредата за организма също е ясна. Ровичкайки из Интернет, попаднах и на един дамски блог, в който авторката заключаваше (цитирам по памет): „Във всеки офис има големи пластмасови бутилки с минерална вода и всички си мислят, че това е здравословно, но не си дават сметка, че тези бутилки са пластмасови! Дали има и пет минути, в които да се замислим, че бутилираната вода стои в ПЛАСТМАСА!!!”. Надявам се тази блогърка да знае, че изразява едно широко застъпено мнение, споделяно дори и от онколога на Шерил Кроу. Това знание неминуемо ще й донесе удовлетворение и самочувствие. Оказва се, че пластмасата изпуска във водата тайнствени зловещи вещества, които разяждат тялото ни и ще дойде ден, в който заради тях ще умрем, гърчейки се в нечовешки мъки. Затова бутилираната вода е много по-лоша, от онази в язовира, където се изливат клозетите от незаконните вили на митничарите. Клозетите от незаконните вили изливат полезни био-вещества, деривати на качествените храни, които приемат митничарите и техните семействата. Изключение, разбира се, правят случаите, когато тези вещества се изливат от пластмасови цокала. Тогава и язовирната вода е вредна. Всичко идва от пластмасата. Като прочетох това, аз, който хапвам от време на време кисело мляко, се ужасих като се сетих за пластмасовите кофички, в които „стои” то. А казват, че било полезно! Фарисеи! Още по-ужасна е мисълта за пластмасовите блистери, в които се съхраняват лекарствата, с които се лекуваме, когато се разболеем. Но какво да се прави, ние сме опитните свинчета на глобализиращата се цивилизация, нищо че откакто ги има тези лекарства в пластмасови опаковки, средната продължителност на живота се е увеличила почти двойно.

Бутилираната вода е пагубна не само за човека, но и за планетата – научаваме от нейните непримирими противници. Да я добиеш, да я затвориш в бутилки, да я транспортираш по градове и села, да я сложиш в магазини, да дойдат хората в тези магазини с колите си, да я купят и пак с колите си да я откарат вкъщи – до какво води това, деца? Браво, Иванчо! До ГЛОБАЛНО ЗАТОПЛЯНЕ! Макар че до глобално затопляне води всичко. Ето и аз, пишейки тези лековати редове, охлаждайки мощния процесор на преобладаващо пластмасовия си лаптоп, излъчвам топлина в атмосферата и сигурно ще оставя поне един пингвин без лично негово си парченце полярен лед, на което да свие гнездо и да снесе яйце. Но такъв съм си аз – изрод. Разбира се, това че всяко нещо причинява глобално затопляне, не извинява бутилираната вода, задето го причинява и тя. Не сме я линчували все още, само защото глобалното затопляне не е най-големият й грях. Има нещо много по-страшно.

Знаете ли за колко години се разгражда една пластмасова бутилка от вода в природата? Точно за толкова, за колкото се разгражда и една пластмасова надуваема лодка на Грийнпийс – между 400 и 1000 години, макар че аз не знам откъде ни е известно това. Може би археолог е открил неразложена пластмасова бутилка от трапезата на Ричард Лъвското сърце? Но да речем, че бутилката на водата се разгражда наистина за 1000 години. Между другото, пластмасовите бутилки от кока-кола и фанта по-бързо ли се разграждат? Пък и нещо, като не се разгражда, значи, че не цапа, не е ли така? Но, както и да е, това е между другото. Та, ако речем, че бутилките от минерална вода се разграждат за 1000 години, според мен това нарежда пластмасата сред най-инертните вещества на света. Злато да е, ще се разложи по-бързо. Но едно вещество да е инертно не значи ли да не е активно? Как тогава пластмасата хем отделя вредни вещества във водата, хем не може да се разгради стотици години, изложена на природните стихии? Може би не се разграждат само полезните й вещества. Не знам…

Има и още няколко аргумента в подкрепа било на бутилираната, било на чешмяната вода, но няма да досаждам с тях.  Ще споделя само объркването, което ме връхлита, изправен пред глобалната дилема „бутилирана или чешмяна”. Това е колизия, по-драматична от сблъсъка между бялата и червената роза, между Йорк и Ланкастър. „Бутилирана или чешмяна” е толкова тежък избор, че аз не се наемам да го направя за себе си. Или пък може би съм го направил някога отдавна, там в ембрионалните подсъзнателни дебри на личността. Може би съм го направил и затова по принцип не пия никаква вода – нито чешмяна, нито бутилирана, нито трапезна, нито изворна, нито каквато там още би могла да бъде. Когато философът казал „жаден съм” и му донесли вода, пояснил: „Казах „жаден съм”, а не „мръсен съм”.” Една бабичка от Видинско беше споделила: „Чедо, вода в чепика ти да влезе, чоглаво е. А ти искаш да си я вкарам в корема”. Преди години, когато е казала това, е била над 90-годишна. Сега едва ли си спомня, че го е казвала, но сигурно не е променила мнението си. Наздраве!

Tweet

От известно време ми се налага да се занимавам професионално с води. Затова, като съвестен човек, се зарових в текстовете, за да се ограмотя и, както се казва, да не се излагам пред чужденците – имам този дефект: при мен всичко минава през четене; дори и най-големите щуротии, които съм написал, са били съпроводени поне от по няколко библиотечни справки. Друг е въпросът какви изводи пораждат тези справки в моя ум и има ли някаква полза от тях. Каква полза за едно първобитно племе да живее върху златна жила, ако не познава минното дело и металургията! Но сега говорим за водата. Научих доста неща за нея и това ми подейства ободряващо, но се натъкнах и на някои смущаващи открития. Например, твърди се, че водата е на свършване и още през 2025 година ни чака водна криза, стига разбира се да преживеем 2012, когато всичко ще свърши така или иначе. Тази песимистична прогноза за една планета, повече от 2/3 от чиято повърхност е вода, ме изпълва с тъга. Още повече, когато научавам, че широко се прилагат индустриални процеси за обезсоляване на морската вода и довеждането й до годност дори за бутилиране и пиене. Пък и ако е вярно това, че вследствие на глобалното затопляне до края на този век полярните шапки ще се стопят и водата ще се покачи с още 30 см по целия свят, то съм по-склонен да се притеснявам от потоп, а не от недостиг на вода. Но, както вече казах, аз съм като първобитно племе, което не познава металургията, и моите притеснения не бива да ангажират никого.

И други неща научих за водите. Оказва се например, че се води истинска медийна война между привържениците на бутилираната и феновете на чешмяната вода. Докато привържениците на бутилираната вода са просто привърженици на бутилираната вода, то феновете на чешмяната вода не са толкова фенове на чешмяната вода, колкото яростни и фанатични врагове на бутилирана вода, в т.ч. на минералната и изворната, които представляват над 90% от бутилираната вода в Европа. Именно от тези фенове научаваме, че минералната вода всъщност е вредна. Веднага се сетих за онзи виц, в който някакъв човек отишъл на лекар и се оказало, че е сериозно болен. Докторът му написал рецептата, връчил му я и с най-строгия си глас казал: „И от утре – никакви цигари!”. „Но аз не пуша” – виновно се заусуквал болният. „Тогава – почесал се по главата лекарят, – от утре никакъв алкохол, дори бира и вино!”. „Но, докторе – не знаел къде да се дене от неудобство пациентът, – аз не лизвам нито капчица, дори бира и вино!”. Докторът изпаднал в сериозно професионално затруднение, но преди това затруднение да се превърне в безизходица, се сетил да попита: „Добре тогава, а какво обичате?”. „Много обичам – грейнал болният – пържени картофи!”. „Тогава – отсякъл докторът, – от утре никакви пържени картофи!”. Та така и с полезните и вредните храни и напитки. Приятното е вредно, а полезното е неприятно. А уж удоволствието било начина на организма да покаже кое е добро за него! Голям идиот бил този организъм! Преди години вредна беше захарта, после солта, кафето беше едва ли не отровно, а децата не биваше да гледат телевизия, защото се облъчвали. Макар че телевизията не е нито храна, нито напитка, съгласен съм с последното. Наистина има телевизии с изключително вредно излъчване, но това не са всички телевизии. Какво му е на Евроспорт, например? Абсолютно нищо си му няма. А като става дума за вредност, щом обявиха и минералната вода за вредна, очаквам да я последват също планинският въздух, морският бряг и сушените на слънце и мариновани в зехтин домати сорт Рома. За слънцето вече се знае, че е вредно, така че всичко си идва на мястото.

Въпросът с бутилирана вода обаче е много по-сложен и надхвърля простата опасност да се преминерализираш като я пиеш. Тя е вредна не само за организма, но също така за обществото и за планетата. Вредата за обществото е ясна. Гадните капиталисти от бутилиращите компании създават принадена стойност, а къде се е чуло и видяло принадена стойност без експлоатация на човек от човека! Homo homini lupus est! Нищо че големите научни открития, включително и тези, които правят възможно сравнително сносното съществуване на огромната човешка популация на планетата, са финансирани изцяло от принадена стойност и от нищо друго. Вредата за организма също е ясна. Ровичкайки из Интернет, попаднах и на един дамски блог, в който авторката заключаваше (цитирам по памет): „Във всеки офис има големи пластмасови бутилки с минерална вода и всички си мислят, че това е здравословно, но не си дават сметка, че тези бутилки са пластмасови! Дали има и пет минути, в които да се замислим, че бутилираната вода стои в ПЛАСТМАСА!!!”. Надявам се тази блогърка да знае, че изразява едно широко застъпено мнение, споделяно дори и от онколога на Шерил Кроу. Това знание неминуемо ще й донесе удовлетворение и самочувствие. Оказва се, че пластмасата изпуска във водата тайнствени зловещи вещества, които разяждат тялото ни и ще дойде ден, в който заради тях ще умрем, гърчейки се в нечовешки мъки. Затова бутилираната вода е много по-лоша, от онази в язовира, където се изливат клозетите от незаконните вили на митничарите. Клозетите от незаконните вили изливат полезни био-вещества, деривати на качествените храни, които приемат митничарите и техните семействата. Изключение, разбира се, правят случаите, когато тези вещества се изливат от пластмасови цокала. Тогава и язовирната вода е вредна. Всичко идва от пластмасата. Като прочетох това, аз, който хапвам от време на време кисело мляко, се ужасих като се сетих за пластмасовите кофички, в които „стои” то. А казват, че било полезно! Фарисеи! Още по-ужасна е мисълта за пластмасовите блистери, в които се съхраняват лекарствата, с които се лекуваме, когато се разболеем. Но какво да се прави, ние сме опитните свинчета на глобализиращата се цивилизация, нищо че откакто ги има тези лекарства в пластмасови опаковки, средната продължителност на живота се е увеличила почти двойно.

Бутилираната вода е пагубна не само за човека, но и за планетата – научаваме от нейните непримирими противници. Да я добиеш, да я затвориш в бутилки, да я транспортираш по градове и села, да я сложиш в магазини, да дойдат хората в тези магазини с колите си, да я купят и пак с колите си да я откарат вкъщи – до какво води това, деца? Браво, Иванчо! До ГЛОБАЛНО ЗАТОПЛЯНЕ! Макар че до глобално затопляне води всичко. Ето и аз, пишейки тези лековати редове, охлаждайки мощния процесор на преобладаващо пластмасовия си лаптоп, излъчвам топлина в атмосферата и сигурно ще оставя поне един пингвин без лично негово си парченце полярен лед, на което да свие гнездо и да снесе яйце. Но такъв съм си аз – изрод. Разбира се, това че всяко нещо причинява глобално затопляне, не извинява бутилираната вода, задето го причинява и тя. Не сме я линчували все още, само защото глобалното затопляне не е най-големият й грях. Има нещо много по-страшно.

Знаете ли за колко години се разгражда една пластмасова бутилка от вода в природата? Точно за толкова, за колкото се разгражда и една пластмасова надуваема лодка на Грийнпийс – между 400 и 1000 години, макар че аз не знам откъде ни е известно това. Може би археолог е открил неразложена пластмасова бутилка от трапезата на Ричард Лъвското сърце? Но да речем, че бутилката на водата се разгражда наистина за 1000 години. Между другото, пластмасовите бутилки от кока-кола и фанта по-бързо ли се разграждат? Пък и нещо, като не се разгражда, значи, че не цапа, не е ли така? Но, както и да е, това е между другото. Та, ако речем, че бутилките от минерална вода се разграждат за 1000 години, според мен това нарежда пластмасата сред най-инертните вещества на света. Злато да е, ще се разложи по-бързо. Но едно вещество да е инертно не значи ли да не е активно? Как тогава пластмасата хем отделя вредни вещества във водата, хем не може да се разгради стотици години, изложена на природните стихии? Може би не се разграждат само полезните й вещества. Не знам…

Има и още няколко аргумента в подкрепа било на бутилираната, било на чешмяната вода, но няма да досаждам с тях.  Ще споделя само объркването, което ме връхлита, изправен пред глобалната дилема „бутилирана или чешмяна”. Това е колизия, по-драматична от сблъсъка между бялата и червената роза, между Йорк и Ланкастър. „Бутилирана или чешмяна” е толкова тежък избор, че аз не се наемам да го направя за себе си. Или пък може би съм го направил някога отдавна, там в ембрионалните подсъзнателни дебри на личността. Може би съм го направил и затова по принцип не пия никаква вода – нито чешмяна, нито бутилирана, нито трапезна, нито изворна, нито каквато там още би могла да бъде. Когато философът казал „жаден съм” и му донесли вода, пояснил: „Казах „жаден съм”, а не „мръсен съм”.” Една бабичка от Видинско беше споделила: „Чедо, вода в чепика ти да влезе, чоглаво е. А ти искаш да си я вкарам в корема”. Преди години, когато е казала това, е била над 90-годишна. Сега едва ли си спомня, че го е казвала, но сигурно не е променила мнението си. Наздраве!

Tweet

“Ще Ви разкажа история, която ще Ви накара да повярвате в Бог.” Това казва странен индиец на канадски писател, тръгнал да търси плодотворна случка за следващия си роман из дебрите на Индия. Така канадецът се запознава с невероятния живoт на Писин Пател (или както приятелите му го наричат Пи). “Животът на Пи” от Ян Мартел е роман за едно невероятно приключение, за борба, сила, изпитания, израстване и... животни.