На фестивал в Сибиу (1): На път към Трансилвания

Днешният пътепис ще ни разходи до Сибиу, който град, по мои бледи спомени, към момента на описаното пътуване е културна столица на Европа. И така - Майк Рам ще ни води на фестивал в Сибиу. Приятно четене:

На фестивал в Сибиу

част първа:

На път към Трансилвания

Когато реших да тръгна за Румъния, започнах да се замислям как така никога досега не съм пътувал то тази съседна страна и никой мой близък познат не го е правил? След като се върнах, мисля, че знам отговора на този въпрос, но ще ви оставя да стигнете до него, след като прочетете този пътепис, който се очертава да бъде много дълъг. Историята започна с това, че моята дъщеря Елица и нейна приятелка (която е дъщеря на мой приятел) решиха да отидат в Румъния на фестивала ARTmania, най-вече заради любимата на всички в семейството и в нашия приятелски кръг група – Kamelot. За съжаление, момичето се разболя и покрай нея половината от агитката се отказа от пътуването. На мен ми се обадиха спешно:

Тати, имаме 4 билета за фестивала – помагай да ги спасим!

И понеже това се случи точно на рождения ми ден – точно, когато празнувах със старите си приятели от Университета, които са люти фенове на американската банда, решението сякаш се появи от само себе си и набързо се съгласихме да си направим едно мъжко пътешествие – трима приятели и момчето на единия от нас – четирима рок-фенове, които никога не бяхме стъпвали досега на румънска земя. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] За нула време беше резервиран хотел (решихме, че сме твърде стари, за да спим на хостел с другата компания в стая с 10 легла) и беше изготвен план на пътешествието:

• кратък преход до Оряхово в четвъртък вечерта (12.08)
• преминаваме Дунава с ферибота и оттам преход до Сибиу и първа вечер на фестивала (13.08)
• разходка из Сибиу и втора вечер на фестивала (14.08)
• пътуване през Румъния – Брашов, Синая и замъка Пелеш, Букурещ (транзитно преминаване през града), Дунав мост и спирка в Русе (15.08).
• На другия ден – 16.08 – прибиране у дома в София. Общо: 1200 километра път.

Планът изглеждаше перфектен и го изпълнихме точно. Моят разказ днес е за

първата част на нашето пътуване – от София до Сибиу,

а за концертите и за прибирането ни обратно ще пиша в следващите постове по тази тема. Пътуването до Оряхово целеше две неща – да съкратим малко пътя до Сибиу и да гостуваме на моите тъща и тъст, които са невероятно гостоприемни хора. Уважихме както вкусните манджи на тъщата, така и хладната ракия на тъста. И въпреки, че се напихме здраво, на другата сутрин успяхме да се събудим рано и след ударна доза кафе се наредихме да чакаме ферибота.

Фериботът Оряхово-Бекет

Фериботът Оряхово-Бекет

по принцип работи денонощно. За кратко е бил спрян от нощни пътувания миналия месец заради високото ниво на реката, но вече нормалният му режим е възстановен. Проблемът е, че тръгва само, когато се напълни. Рано сутринта на 13.08 (петък!) имаше доста тирове и няколко леки коли, но се оказа, че платформата е толкова голяма, че успяхме да я запълним само наполовина и капитанът каза, че ще чакаме, докато се появят още коли. Наложи се да чакаме около 45 минути, за което време успяхме да качим още 5-6 коли и да балансираме товара. Самото пътуване през реката трае към 10-15 минути и е много приятно. В България за ферибота се плащат билети: 23 евро (46 лева) за лека кола и по 6 лева на човек. В Румъния също вземат някаква такса, от порядъка на 10-ина леи (около 5 лева – не я запомних точно, защото не я плащах аз). След пристигане на румънска земя трябва да се купи винетка от най-близката бензиностанция. Ние бяхме за кратко и си взехме седмична винетка за лека кола, която струва 13 леи.

Пристанището на ферибота в Оряхово

Тук е моментът да кажа, че е добре човек да си е купил леи предварително. За съжаление, в София трудно се намират, а още по-малко по добър курс. Ние тръгнахме да търсим леи в последния момент и обикаляхме доста, преди да намерим достатъчно количество на добра цена. Официалният курс ан БНБ е 0.46 лева за леу (така му казват румънците – в мъжки род*), а в свестните чейндж бюра курсът купува/продава е с една стотинка нагоре и надолу от този. Има и спекуланти, които предлагат с 10 стотинки по-висок курс продава – пазете се! Четете внимателно обявените курсове! Странно ми е защо у нас е толкова трудно да се купи валута на съседните балкански страни. Би трябвало българите доста да пътуват из съседните страни и да правят добър оборот на чейндж бюрата, но май не е така. Аз съм имал подобни проблеми и с македонски денари миналата година. Много трудно се намират. В Оряхово също няма леи, така че потърсете си в по-големите градове. Ако не успеете – трябва да купите евро, което да обмените по-късно в Румъния за леи. Верятно няма да е много изгодна сделка, но за неголеми суми няма да е фатално.

Пристанището в Бекет

Някои хора ни предупреждаваха, че в Румъния чиновниците са мошеници и като ти вземат парите, не връщали ресто. Затова трябвало да си носим дребни и навсякъде да даваме точни суми. Не знам дали това не е част от градския фолклор, но за наше щастие имахме дребни пари и на ферибота таксите си ги плащахме точно. В бензиностанциите може да се плаща и с карти, но впечатлението ни е, че хората са коректни и не сме били свидетели на простотии. След като навлязохме в Румъния, имахме

две алтернативи да поемем към Сибиу – едната през Крайова, а другата през Корабия

Избрахме втория път, който в началото върви 40-50 километра успоредно на Дунава, но по-късно разбрахме от другата българска група, че положението и по първото трасе е същото.

Каруци по влашките пътища

Пътят е второкласен – няма дупки, но е доста износен и колата друсаше доста. По-големият проблем беше, че целият път е осеян със села, които преливат едно в друго. На практика се движиш постоянно в населено място и разстоянието от 260 километра от Бекет до Сибиу го взехме за повече от 5 часа! Да не говорим, че местните се движеха основно с каруци, които направо задръстваха движението и на моменти беше много трудно да изпреварваме. Оказа се, че има една голяма област в Югозападна Румъния (по-точно във Влахия), широка на места до 200 километра, в която има само цигански села и тук-там малки градчета от селски тип. Живеят бедно и се занимават основно със земеделие. Трудно намерихме заведение, където да хапнем и да пием кафе – всички изглеждаха много мизерно, а в едно, което избрахме, нямаше ток.

Още каруци

За сметка на това, къщите им са шарени и всички имат огради и дворчета откъм улицата, понякога само един метър широки. Навсякъде има много румънски знамена, а видяхме и един патриот, който си беше боядисал цялата къща в цветовете на националното знаме. След като навлязохме в Трансилвания нещата започнаха да се променят – пътищата станаха по-гладки и по-равни, а хората и градовете – значително по-приветливи. Преминаването през Карпатите беше леко и приятно и пред нас се откри невероятната красота на тази широка и зелена планина. В един момент пътят се превърна в магистрала и неусетно се вля в градските булеварди на Сибиу. Когато се заклещихме в голямото задръстване, разбрахме, че вече се намираме в развит индустриален европейски град.

Центърът на Сибиу

Големите хипермаркети, широките булеварди, цветята по кръстовищата, огромния трафик – това бяха знаците на цивилизацията, за която толкова силно жадувахме. Още с влизането си в Сибиу разбрахме, че този град няма нищо общо с мизерните селца, през които преминавахме цял ден. Контрастът между видимо бедната и мизерна южна част на Влахия и развитите градове на Трансилвания е фрапиращ и мисля, че това се дължи на силното германско и унгарско влияние на северозапад и сякаш с тази ивица от бедни села румънците са се опитали да изградят буферна зона към Османската империя, която е останала неразвита и до днес. За съжаление, точно тази буферна зона днес стои срещу нас и ако човек иска да види по-красивата, европейската част на Румъния, трябва да попътува повече на север. Ние се влачихме дълго в задръстванията, но благодарение на GPS навигацията успяхме лесно да открием хотела си и да се настаним благополучно. Глътка почивка и бяхме готови за голямото събитие – концертът на Kamelot, но за това ще пиша по-нататък. В следващата част на тази история ще ви разкажа малко повече за самия град Сибиу и за моите впечатления от него. Очаквайте продължението Автор: Майк Рам Снимки: авторът *Лея, леу е същото като Лев, т.е. лъв – бел.Ст. Още пътеписи от близки места:

1. Няколко незабравими дни в Трансилвания (2): Фагараш – Сибиу – Хунедоара – Сибиел – Питещ
2. Няколко незабравими дни в Трансилвания (1): Брашов – Прежмер – Ръшнов – Бран
3. Пътешествие из Карпатите и съседска Трансилвания
4. Полезна информация за Румъния
5. 48 часова обиколка на Румъния
6. Една голяма, дебела, румънска сватба :)
7. Пътешествие из Европа (1)
8. Първото ми излизане в чужбина: Румъния, 1981г

Прочети цялата новина

Свързани новини: