02/10/11 08:38
(http://patepis.com/)

Щрихи от Франция: Дамски гамбит край Лоара (2)

И така днес ще завършим серията на Вили за обиколката ѝ край Лоара, като част от голямата ни поредица за Франция. Дамския гамбит започна в Шатобриан, а днес ще се оптаме да стигнем Анжер. Приятно четене:

Щрихи от Франция: Дамски гамбит край Лоара

част втора Между другото, докато се шматкахме из улиците на Шатобриан с двете мадам, стана дума, че после ще се отправим към Анжер. Те ни казаха, че имало два пътя. Единият след двайсетина километра ставал магистрала, а другият до Анжер си бил "обикновен". И разстоянието било горе-долу едно и също... Я да видим сега, ще отгатнете ли ние по кой път минахме? :) :) Който каза "по ни единия", позна! Що ли? Ами щото сме кухи лейки! ;) Тръгнахме си, значи, по "обикновения". Там, в края на града, от едно кръгово и с един болюк табели към всяка улица, която влиза/излиза от кръговото. Ей, много си падат франсетата по кръговите, да знаете! Мернахме табела за Анжер и - газ по стрелката. [caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="Пътища, табели... на изхода от Шатобриан ;)"]

Пътища, табели... на изхода от Шатобриан

[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="606" caption="Нали на тебелата пише "Анжер"? Значи посоката е вярна :)"]

[/caption]

Ама 300 м по-натам пътят се дели на два и, и двата еднакви на хубост. Яяя... че кой е нашият? Озъртаме се и ето ти една кола иде отзад и се плъзна по левия; десет секунди след нея - айде още една, и тя натам. Е, ясно. И ние след тях. И след има-няма 2 км - хоп, цъфнахме пред една фабрика за нещо си. Ония коли там се паркираха. А ние, унесени в сладки приказки - напред. По едно време се светваме - бе що така никой няма по пътя? Ако не броим ония крави преди малко де.

[caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="Френските крави /които в северната част на страната са само бели/ :)"]

[/caption]

Минахме така още няколко километра и чуденките взеха да стават все по-големи - де що поглед види, само ниви и ливади. А и пътят съвсем отесня... Еее, някъде в далечината 2-3 ниски сгради на някаква ферма имаше и туй-то. Да беше изникнало някое село, че да питаме на прав път ли сме...

[caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="Селският път през ливади и ниви"]

[/caption]

Тъй и тъй няма никой, спряхме да навестим едни храсти край канавката ;) И облаците се пръснали, грейнало слънчице, стоплило се. Гот. Айде и малко консултация с картата пак. М-даа, явно сме хванали някакъв селски път. Ама къде н'ги са селата им, бе?...

[caption id="" align="aligncenter" width="538" caption="И тия красавци, щръкнали в ливадите - хубави са, нали? :)"]

[/caption] Еее, споко де, нали някой беше казал, че не е важен пътят, важна е посоката. А ние сме сигурни, че посоката ни е правилна и би трябвало до час някъде да стигнем в Анжер :) Да, ама не. За втори път тоя ден! [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Минаваме, значи, няма километър и ооп-оп-оп - поднесе, занесе, отнесе... Добре, че се влачим по пътя!... К'во? Гума, к'во! Ходихме 50 метра пеш назад в разгънат строй, сканирахме пътя, но така и не разбрахме откъде ни дойде. Вероятно полека-лека можеше и да стигнем до цивилизацията и там по цивилизованому да я оправим. Ама де този късмет друг път да ти се спука гума на селски път насред Франция :) Та наша Блонди /Вики/ веднага се "изходи" по въпроса, че "не е толкова сложно, я, и саминки ще си я оправим". Бе не е, та. Особено като не си сама. Разчекваме возилото, почваме да вадим багатерии и да правим план на акта "смяна на гума с резервна". Ваня се завира почти цяла в багажника да търси ръкавици, понеже "не може то така". И ето ти, по пътя към нас пърпори някаква, очевидно селска машина, не знам, не им разбирам. Тъкмо споделям, че ми е мнооого любопитно тоя сега как ще мине и той спира. Скача един рошльо отвътре и правим контакт: Ббоо жжур!... А?? ... Ааа... Ами, бон жур /щом си рекъл/ :) И се почна еднааа - ооох, да се смееш ли, да плачеш ли... Никоя от нас нищо не му разбира. Пробваме с английски - тц, пробваме с италиански - тц, не че го знаем толкова, но все пак една идейка повече от френския; даже и на руски опитваме, на български. Цъ и цъ. Йок, мама! :) Опитваме се да му обясним, че няма проблем и сами ще си сменим гумата, но той се поби пред нас и размахва ръце: ннно-но-но... ссссс...иву... ппле... ррр...йен ...ву... ззз... Айн момент! - Ха! Те това, последното, изведнъж му дойде нацяло отвътре :) Немски! Говори немски? Или реши, че сме германки? Ама ние - баш немски - ич хабер си найн! :) Ми сега? Та след айн момент-а, мосю трактористът запретва ръкави и чучва да диагностицира. А после... хм, после никой няма да се сети какво направи! Тоя "запецващ" сладур успя "на една боя" да мине пред нас, после изкара едно въже с червен парцал, върза го за колата, а другия край за трактора /или каквото му е там/. Пак каза "айн момент"... бббо... ттт..тре-тре-тре-бб-бо! И даде знак да се качваме. Ние - шаш. И, овци, послушно се качваме. Пър-пър-пър... те ти след малко иззад дърветата се яви едно село. И се чудим, и се маем. Тоя сега на гумаджия ли ни води, на автомонтьор ли? Колко ли ще ни одрънкат? Що не го отсвирихме, па да си се оправяме сами? Гледаме часовника - времето лети, по мръкнало ще сме в Анжер сигурно, кога ще се настаняваме, кога ще разглеждаме? Офф... Вече шитнахме Нант, не ни се ще още да орязваме програмата. Вмъква ни франсето в един голям двор, води ни до една пергола, окичена с бръшлян и грамофончета, и ни настанява около масичката. Вече контактуваме почти като глухонеми. От къщата идва една усмихната мадам, с която също продължаваме със знаци и някоя случайно позната ни думичка. Жената донася един панер череши, с жест ни кани и изчезва. Рошавият също го няма никакъв. Минават 10 минути... 15... 20. Взеха пак да се купчат едни сиви облаци... пробваме черешите... чудим се к'во става, к'во да правим... И те ти го нашият човек, иде още по-ухилен и води един красавец. Мммм - муци! ;) Следва запознанство. Трактористът бил Жорж, пък хубавецът - Гийом... Уаауа... кой му тури това име? Ми хич не му 'оди! Обаче Гийом говори инглиш и се представи за доктор. Отдъхваме си. Следваща сценка: трите с доктора пием кафе, ядем сладкиш с череши, плюс ония черешки от панера и сладко си масалуваме, докато нашият добър ангел ни оправя возилото. Мадам Силви се оказва сестра на бай Жорж, който, забелязваме, както и на нея, че не можем да му определим възрастта - в един момент прилича на младеж, в друг - на чичка. Изобщо, от малко над 30 до малко под 50. Не че е важно. Междувременно дойдоха двама мосюта с шапки-дебилки и ботуши, и донесоха една кофа риба. Рекоха нещо и Гийом ги упъти към зад къщата. Не се явиха повече. Де да знаем, че ще е невъзпитано, ако веднага си тръгнем, след като мосю Жорж посочи оправената ни кола и ухилен рече "ввв-воала" ;) Предложихме да му платим, но той чак, аа-ха, да се обиди. Ама щял да ни прости, ако останем за вечеря с тях. На риба и вино. Негово. Подчерта, че сам го е правил. Та, щял да е щастлив... ннн-омбб...ссс...иву...пппле ;) И за по-убедително, една грандиозна и ослепителна светкавица раздра небето, изтрещя страховито... че като се продъни... Mамма мия!

Та те така пожертвувахме Анжер. /Виж заглавието./

Сигурно трябва донякъде да благодарим за вечерята и на Стоичков /футболиста/ ;) Понеже се оказа, че и тримата са му големи фенове. Още щом чуха, че сме от България, плеснаха възторжено с ръце "Стоичков! Браво! Оле, оле!" Хмм... Често ми се е случвало в чужбина да свързват името на България с това на Стоичков или Бербатов. Не че имам нещо против тях, напротив. Но ми става леко тъжно - а къде е розата, къде са манастирите, къде са София, Търново, Слънчев бряг и Златни пясъци, Мелник, Копривщица, Трявна, Созопол, златните съкровища, Перперикон, Пампорово, пилците в Сребърна? И още, и още... Еех... Е, уважихме новите ни френски познати, изядохме им рибата, изпихме им виното. И си изкарахме добре. Хем много добре :) А през това време валя, та валя. Впрочем, още щом приехме поканата им, помежду си се разбрахме - ами Ваня изтегли късата клечка да бъде шофьор до Анжер :) Т.е., когато Жорж понечи да й налее вино, съответно тя отказа. Но според превода нa убавия доктор: Ааа, не може така, ама той /усмихва му се сладко/ си е правил сам виното, от естествено грозде, натурално! Еликсир! И виж как вали! Няма проблем, ще останете да нощувате тук, канят ви, я каква голяма къща имат, за всеки - отделна стая. Хайде да не ги обиждаме, си ву пле, пардон - плийз... Така нашето май стана арменско гости /с преспиване/ ;) Но при тоя порой навън, 35 км /казаха било/ до Анжер, после тепърва да дирим хотел... И с условието, че ще ни паркират в една стая и трите, се навихме. Тогава Блондито отърча, наметната като Фантомас с една мушама, до колата, та извади една бутилка "Шардоне" от нашите си запаси :) Нали знаете какво само няма в една дамска чанта? Ред. :) Е, нещо подобно е и в една дамска кола - всичко има! Т.е. намираше ни се още някоя бутилка бългериан винцо. Ми, отсрамихме се :) Дружно и него го изпихме. Помежду си на Ваня често й казваме "Ванюшка", но рошавият Жорж , като удари едно вино, я кръсти "Анушка". И изобщо, излезе й май късмета - все такова едно, хм... "с интерес", да го кажем, я поглеждаше сякаш още от пътя там, сред нивите, после все да й помогне, все да й подаде нещо :) Току я поднасяхме после, щото тя е "законно" омъжената и трябваше да прави специални поклони на нейния, та да я пусне с нас; ние с Блондито сме само със законни деца /които са по-по-най, естествено!/ :) Тъй де, ама пък може и така да ни се е сторило, щото... айн момент, ще кажа ;) Последна сценка: Гийом замина, всички ще си лягаме. Силви ни води на горния етаж и ни "дислоцира": мен и Вики в една стая, а "Анушка" - в съседна. Ние, обаче, сме категорични: неее, и трите на едно място, и трите! /дядо попе :) Мадам Силви се провиква нещо през стълбите, после слиза, а бай Жорж идва, казва пак нещо, ама кой ли му разбира - клатим глави и пак се обясняваме с жестове. Той излиза и след малко тътрузи един грамаден стар фотьойл, трапосва го насред стаята и започва да се бори с него. Седем минути. Е, Блондито твърди, че случайно си е погледнала часовника :) Накрая Жорже, запъхтян и с лъснало от пот чело, ама доволен, тържествено обявява: ввв-воала! ... М-даа, наистина е супер, фотьойла се превърна в нормално и удобно легло. Лягаме си, но дъждът вече беше спрял и даже луната се показваше измежду пръскащите се облаци, та си отворихме единия прозорец. И тъкмо се унасяме, навън някаква грозна птица почва да надава позивни. Бухал ли, сова ли, друг дзвер ли - хич не им разбирам. Понеже съм до прозореца, ставам да го затворя и... се облещвам надолу у тъмницата. Спонтанно ми излиза едно "Ай' стига, беее!". Двете ми дружки се отзовават на мига и следва дружно ново "Ай' стига, беее!" ... Насред двора, под бледата луна, доктор ти Гийом и бай ти Жорж като се награбили и като се целуват - искри хвърчат, амаа... Ама истина, бе! :) Блондито шепне "те ти, булка, XXL некодиран" :) Ааа, без коментар ;) ... С общото заключение "Бе, френска им работа!", едва удържащи смеха си от забележката на Вики, се пльосваме на фотьойленото легло и то... се разпарчетоса. Малееей, ми сега?! Е, оправихме го. Не, не бяхме го счупили, но понеже му се тръшнахме и то се разглоби. Но ние трите го сглобихме за 5 мин., да се отбележи! :) Такива ми ти работи.

Абе, к'во да ви разправям - емоции, емоции из тая Франция :)

Естествено, че на сутринта всички бяхме ни лук яли, ни мирисали :) Любезните ни домакини не ни пуснаха преди да хапнем поне по кроасан и кафе. Доктора, който всъщност бил ветеринарен, също дойде да ни пожелае хубав престой във Франция и да си даде телефона, за ако заимаме нужда от нещо - представяте ли си?! Да не е посмял някой да ми каже, че французите били негостоприемни! Разменихме си и мейли, благодарихме си взаимно и този път без никакви произшествия след около 40 минутки бяхме в Анжер. Според плановете ни трябваше да спим там, да го разгледаме, но Господ мислел друго, както се оказа. [caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="Е, нов ден, нов късмет - пред нас вече е истинският път за Анжер :)"]

Е, нов ден, нов късмет - пред нас вече е истинският път за Анжер :)

[/caption]

А Анжер е общо-взето голям град

и ние практически се разходихме набързо само из най-центъра му. И видяхме... всъщност след секунди ще видите и вие какво видяхме :) Така. А с френските приятелчета от време на време си пращаме по някоя мейл-картичка :) Те това беше. После отпрашихме за Тур и последваха два чудесни дена из няколко от замъците в долината на Лоара. А там просто се телепортираш в приказките! :) По-нататък от програмата си изхвърлихме само Сен Тропе, защото планирахме да останем там 2 дена и просто да се измързелуваме на плажа, където Луи де Финес преследваше нудистите :) Ама не. Е, Сен Тропе ще е другия път. Нали знаете, винаги трябва нещо да не успееш да видиш, за да имаш стимул по-скоро да се върнеш отново.

А Франция си заслужава. Много си заслужава!

Ето още няколко пейзажа от френската провинция и няколко кадъра от Анжер. Приятно гледане :) [caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="Селски пейзажи"]

[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="Селски пейзажи"]

[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="Къщата на Жорж, снимана откъм пътя. Ние спахме на втория етаж, но от другата страна, към двора."]

Къщата на Жорж, снимана откъм пътя. Ние спахме на втория етаж, но от другата страна, към двора.

[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="В центъра на селото, ама дали е църква или нещо друго църковно - не знам,"]

[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="538" caption="защото малко по-натам, от другата страна на реката това очевидно е църква :)"] Лоара, Франция

[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="Имат си и класическа поща дори :)"] Анжер, Франция

[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="Съвсем в края на селото - тук направо си ми прилича на парк, макар да имаше преди това табела "Moulin", което би трябвало да значи "Мелница"... Хмм, френска мелница ;)"] Анжер, Франция

[/caption]

[caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="Анжер, а французите му викат Анже. Отпред е река Мен, която почти в края на града се влива в Лоара. Насреща е шато Анже и най-отзад катедралата Сен Морис."] Анжер, Франция

[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="Над реката имаше поне шест моста. Този беше с най-много цветя по него :)"] Анжер, Франция

[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="Сен Морис, снимана с приближение от площадчето с фонтаните между катедралата и крайречния булевард."] Анжер, Франция

[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="538" caption="И с още по-голям зум, снимана от терасите на шатото."] Анжер, Франция

[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="538" caption="В подножието на шато Анже. "] Анжер, Франция

[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="В градините на замъка Анже. Красоти :)"] Анжер, Франция

[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="538" caption="И бившите ровове сега не са пълни с вода, а с красоти :)"] Анжер, Франция

[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="Тук с по-малко китки, но пак красиво :)"] Анжер, Франция

[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="И една гледка към булеварда долу и реката, от терасата на шатото ;)"] Анжер, Франция