Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Рязко повишаване цените на основни хранителни стоки за една седмица и чувствителен спад в рейтингите на премиера и президента, докато червените прибавили цели 2 процента популярност – това регистрират днес статистиците в деня за почивка. Абе те да не са луди, че нямат умора- или зависи кой дава зелника? Аааа, сетих се, неделята е важен [...]

улицата ни е ужасно кална. преди година изсекоха дърветата по нея, разкопаха всичко, първо, за да оправят, после, за да слагат канал, трети път, за да свързват канализацията с канала ... сега остана кална. само кал. залесиха я през ноември, но за момента дърветата са по-скоро стърчащи самотни пръчки, докато ...

Защо в Алжир има протести? Това е въпрос, който мнозина си задават, тъй като ситуацията там е много по-различна от тази в Египет или Тунис. На първо време има малко информация за Алжир. Последните протести (от 12 февруари и вчера), в които се включиха над 10 000 души поставиха някои въпроси. Президентът Бутефлика диктатор ли е? Кой е Бутефлика? Защо се бунтуват хората в Алжир?

Тази графика може би ще отговори на някои въпроси.

Една от най-крупните измами по Българското Черноморие в годините на прехода – тази за несъстоялото се увеселително голф игрище край Поморие, стана обект на полицейско разследване, след близо 5 години мълчание на прокуратурата. Според източник на ДЕСАНТ случаят със смесеното дружество „Кабланд” ООД, което трябваше да строи комплекс за над 56 милиона евро, но вместо това сложи ръка върху близо 2000 декара общинска земя (придобита базвъзмездно, под формата на апортна вноска), е възложен на столичен екип на Икономическа полиция. Поради простата причина, че магистратите и ченгетата в крайморския град не желаят да мътят водата на кмета на Поморие Петър Златанов. Който пък управлява втори мандат благодарение на личните му гаранции през 2007 г., че проектът ще бъде реализиран в срок, а голфът ще съживи икономически общината.

Точно преди четири години в местността „Хижата” край град Каблешково трябваше да бъде завършен първия етап на мега проект, който включва игрище за голф, няколко 5-звездни хотела, луксозни хижи, изкуствени езера, паркове с екзотична разтителност. А от супер модерната база - да се ползват маниаци със стикове и с банкови сметки в милиарди.

Цялата тази пищност бе обещана от един българин с финладски паспорт, с няколко лични карти и с две имена. Когато става дума за измами в международен мащаб той се казва Дарио Томалети. Под това име той се върна в страната ни преди 6 години, залъгвайки поморийци, че е официален представител на крупни строителни предприемачи от Испания и Англия.

Когато обаче търси политически дивиденти, той се представя като Божидар Томалевски.

Така, докато Томалети заиграва със силови босове от близкото минало и държи в страх общинските съветници в Поморие, Томалевски се изживява като месия на българите в чужбина, че даже си направи и партия, която кръсти „Другата България”.

Докато Томалевски търси медийни изяви, заради предстоящите избори, другото му аз – Томалети ще трябва да отговаря пред българските закони за измамната сделка с общинска земя край морето.

Преди това обаче местната власт в Поморие ще трябва да събере сили и да разтрогне договора, по силата на който Томалети/Томалевски и съдружниците му имат право да се разпореждат с хилядите декари земя.

На 28 януари ОбС в Поморие трябваше да обсъди и гласува докладна записка, входирана от председателя на Общинския съвет Янчо Славов. Темата – да бъдат предприети действия за преразглеждане на участието на общината в смесеното дружество „Кабланд” ООД (80 на сто от дяловете са собственост на офшорната фирма „Дарник Лимитед”, чийто официален представител е Дарио Томалети, но действителният бос на дружеството никой никога не е виждал. Останалите 20 процента са на община Поморие, която влиза в съдружие с апортна вноска на земята).

Всъщност, „Дарник Лимитед”, регистрирана на остров Малта, е придобила дяловете си в смесеното дружество по криминален начин.

През 2005 година Петър Златанов убеди Общинския съвет в Поморие, че е в преговори с мощни инвеститори, които ще изсипят милиони евро в бедния район край Каблешково. Пак той докара едно съмнително дружество - „Ен Джи Би Кънсълтинг” ООД, вписано в Търговския регистър на имената на Дарио Томалети и на испанеца с българско потекло Георги Гурковски.

В деня на подписването на сделката с общината обаче, Томалети и Гурковски тутакси прехвърлят цялата собственост на „Ен Джи Би Кънсълтинг” на малтийската офшорка. При това, без да уведомят за този свой ход съдружника си в лицето на община Поморие.

„На многократните запитвания от съветниците към съдружника „Ен Джи Би Кънсълтинг” ООД и управителя на дружеството за намеренията за започване на строителството, никога не е даван конкретен отговор. Предвид тези неясноти Общински съвет – Поморие е необходимо да вземе мерки относно запазване на собствеността, което включва преоценка на функционирането на това дружество, на участието на Община Поморие в него и извършване на някои предварителни проучвания и действия с оглед вземане на окончателно решение. Във връзка с това предлагам Общинския съвет да вземе решение за анулиране на сделката”, се казва в докладната на Славов.

Явно предупреден какъв ще е дневният ред на сесията, Томалети/Томалевски пристигна в Поморие в целия си блясък. Наблюдателни служители на общината ни алармираха, че българинът с двата паспорта се заключил в кабинета на кмета Петър Златанов за дълго време в следобедните часове във вторник, 25 януари (три дни преди сбирката на ОбС). Дали двамата са обсъждали варианти Златанов да удари за пореден път рамо на измамната фирма, не можем да знаем. Факт е обаче, че в навечерието на миналите местни избори поморийският кмет стана участник в бутафорен спектакъл, организиран от приятеля му Томалети.

В компанията на подбрани столични журналисти двамата организираха през 2007 година помпозна церемония, наречена „първа копка на увеселителен комплекс с голф игрище”. След което Томалети изчезна нацяло от обществения живот в Поморие, а Златанов сам удържаше фронта през годините, като се кълнеше, че големите инвестиции все пак ще дойдат.

Депутатът от ГЕРБ Емил Радев е бивш "тюлен" от секретното поделение "Тихина" и бивш колега на босовете на скандалната варненска групировка ТИМ. Името му е на път да стане популярно сред журналистическата гилдия заради внесената от него поправка между първо и второ четене на проектозакона за промяна на Търговския регистър.

Предложеният от Радев и вече приет в правната комисия текст ограничава свободния достъп до фирмените дела на търговците. Достъп се предвижда само за определени професии – адвокати, нотариуси, съдии, органите на досъдебното производство и МВР, съдебни изпълнители. Това съобщи адв. Александър Кашъмов в блога на Програма достъп до информация. Поправката е мотивирана със защитата на личните данни.

Така ще се блокира достъпът на журналистите и на обществеността до важна информация за участията на физически лица във фирми, прехвърлянето на дялове, трансформация на фирмите и други операции, които заличават данните за свързани лица и конфликт на интереси.

Има много начини да се гарантира защитата на личните данни. Например, като се заличат последните 4 цифри на ЕГН-то в сканираните документи. Впрочем, това се прави систематично от журналистите, които познават ЗЗЛД и спазват етичните правила на професията.

Интерес от такава поправка имат единствено овластените, които имат какво да крият в биографията си и не желаят да бъдат осветени бизнес интересите им и връзките им с лица със съмнителна репутация.

Разследващите журналисти използват активно няколко платени бази данни за легално фирмено разузнаване: ДАКСИ, АПИС и СИЕЛА. Чрез тях могат да се открият доста зависимости и свързани лица, но в някои случаи доказателствата за свързаност излизат единствено от фирмените дела.

Ще илюстрираме ползата от достъпа до Търговския регистър с три конкретни разследвания, направени през последните година и половина. И в трите случая най-важните документи са намерени във фирмени дела и могат да бъдат видяни от линковете в публикациите.

Румяна Желева и Държавна сигурност:

{gallery}etko{/gallery}

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=469062

http://www.euractiv.com/en/priorities/jeleva-chaired-firm-set-communist-secret-services-mep/article-189014

Кметът на Бургас Димитър Николов и сделката на негова фирма с община Царево за плажа "Корал":

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=166340

Бойко Борисов, фирмата Тео Интернационал, собственик на фабрика за контрабандни цигари в Крайморие и ТИМ:

{gallery}teo{/gallery}

http://www.bivol.bg/home/item/748.html

Какво може да се направи?

Гражданското общество и журналистическата гилдия трябва да се мобилизират, за да не бъде приета скандалната поправка и достъпът до Търговския регистър и фирмените дела да си остане такъв, какъвто е в момента.

Това означава темата да бъде поставена в дневния ред на обществото, да се инициират дебати в медиите и сред политическата класа, за да се огласи максимално проблемът.

Поради голямата обществена значимост и нарушаването на важни права, гарантирани от общностното право, трябва да бъдат сезирани Европейския парламент, Европейската комисия, правозащитни организации и организации за защита на свободното слово.

Отделно от правните и медийни действия може да се организира и ефективна онлайн съпротива. За това е достатъчно редакциите на независимите медии да отделят време, за да свалят от Търговския регистър всички достъпни фирмени дела за всички фирми с участие на депутати от управляващата ГЕРБ, на министри, зам-министри, областни управители и шефове на агенции. След което да публикуват документите в свободен достъп на независим от либертицидните политически мераци сайт.

Ако има конкурс за най-бързо и същевременно вкусно ястие, то Spaghetti Aglio e Olio ще бъде начело в класацията. И както казва заглавието на рецептата, ястието се състои единствено от спагети, чесън и зехтин. Хм, малко съставки, бързо приготвяне и невероятен вкус, на който не мога да устоя. Това го могат само италианците с тяхната паста и съпътстващите я средиземноморски аромати.

Не си спомням момент, в който да не се поддам на изкушението италианска кухня. Всъщност има ли някой, който да не я обича? Особено паста с разнообразни сосове – сметанови, зеленчукови, месни и с морски дарове. С обилни количества зехтин, чесън, домати и сирена, пастата се е превърнала в мое любимо ядене, а виното към нея е нещо съвесем естествено. Или направо задължително.

Още повече заобичах пастата, когато се научих да я приготвям у дома. Но сега няма да приготвям прясна паста, защото ястието, което ще ти покажа е много лесно и бързо и бих искала да запазя тази негова привилегия. Така че, остава ми само да направя избор на суха паста.

Класическото ястие се приготвя със спагети, но ако имам избор (а аз имам) бих избрала фетучини или талиателе. И за да внеса още по-интензивен вкус на семплия, но (повярвай) зашеметяващ сос, състоящ се само от зехтин и чесън, аз избрах да приготвя ястието с пълнозърнеста паста. Защото освен да са вкусни, здравословната нотка в ястията винаги ме е привличала. Спрях се на фетучини приготвени от древния сорт пшеница емер, която е с мек глутен и придава на пастата сравнително тъмен цвят – най-тъмният, който съм срещала сред пълнозърнестите пасти.

Мисля, че изборът ми се повлия и от поръчителя на рецептата – GreenJotter. Не бях приготвяла тази рецепта с пълнозърнеста паста, но ето, че ми се отдаде случай, чиито резултат мога да приветствам възторжено, премлясквайки горещи фетучини. А и обещах изненада, нали Green…

Пълнозърнести фетучини с чесън и зехтин

Основната рецепта се състои от сварена паста, която се овкусява с чеснов зехтин. За целта чесънът може да се добави цял в нагорещения зехтин и да се запържи за кратко докато зехтинът поеме аромата. След това чесънът се отстранява. Другият вариант, който аз предпочитам е чесънът да се нареже на филийки и да се остави в зехтина. Често ястието се приготвя с пикантна нотка, като към зехтина се добавят и сушени стрити люти чушлета.

В ястието може да се включат пресни зелени подправки като магданоз, босилек или риган. В повечето предложения на рецептата не присъства сирене, но аз не си представям паста без прясно настърган пармезан. Ето и моя предпочитан вариант на соса.

Дозите са за 2 порции.

Продукти:

• 200 гр. пълнозърнести фетучини от емер
• 50 мл. зехтин
• 2 скилидки чесън, нарязани на филийки
• щипка паприка (или повече, на вкус)
• 1/2 връзка пресен магданоз
• прясно настърган пармезан
• сол и черен пипер

Фетучините се слагат във вряща подсолена вода и се сваряват ал денте. При мен това отне 10 минути. Отцеждат се, като се запазва част от водата, в която са врели, която ще се използва по-късно, ако се наложи.

В дълбок тиган се нагрява зехтинът. Добавят се чесънът и паприката и се запържват за няколко секунди докато отделят ароматите си. Добавят се отцедените фетучини и се готвят 1-2 минути. Ако са сухи се добавя малко от водата, в която са врели. Посоляват се със сол и черен пипер.

Накрая към фетучините се добавят нарязаният на ситно магданоз и настърганият пармезан. Разбъркват се за няколко секунди и се сервират веднага.

Над 10 000 души са сблъскаха с полицията в столицата на Алжир. В протестите, започнали на 12 февруари, участват и лидери на опозицията. Мнозина са арестувани, много активисти продължават да организират нови демонстрации, чрез Facebook и Twitter с искане за премахване на “извънредното положение” в Алжир, действащо от над 19 години. Именно то позволява на властите да арестуват хора без заповед за арест и без даване на обяснения.

Днес се проведе мирно шествие от метростанция “Сердика” до посолството на Египет в София. Събрахме се около петдесетина души, решили да изкажем благодарност към египетските младежи, извоювали падането на режима на Хосни Мубарак. На шествието присъстваха хора от ливанската, сирийската, египетската, палестинската общност, както и приятели българи.

НОВА направиха репортаж за шествието, за което искрено благодарим!

Ето и малко снимки (през Facebook), за които благодаря на Божана Хаддад:

Ной посадил първата лоза. Сатаната дошъл и попитал:
-Какво ще порасне от това, което садиш?
-Грозде - отвърнал Ной.
-Искаш ли да ме вземеш за ортак?
Ной се съгласил. А какво направил Сатаната? Довел на лозето овца, лъв, маймуна и свиня. Заклал ги и с кръвта им полял лозата.
Човека, пиещ вино, обладават последователно природните свойства на тези животни. В началото е кротък като овчица, после става важен като лъв. Опияни ли се, започва да се криви като маймуна и накрая да се търкаля в калта като свиня. Това се случило и с праведния Ной.

еврейска притча

С подобно съдържание е и тази оспорвана индийска легенда за виното.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

И без това ниската подкрепа към Синята коалиция спада с още един процент. Тя преминава от 3,2% одобрение на 2,3% или само за един месец губи 28% от хората, които са доволни от политиката и. Лидерите на сините трябва да си зададат въпроса дали този отлив на симпатизанти не е резултат от неформалния им съюз [...]

Буквално половин час преди началото на поредната среща на литературен клуб "Книга за теб", където ще си говорим за "Любов по време на холера", ви предлагам моите разсъждения за книгата. А сега се запътвам директно към The Mall, където в 15.00 в книжарница Public започваме дискусията. Дано се видим там!

Любовта на мъжа минавала през стомаха. А на жената? За другите жени не знам дали минава през шоколада, вечерите на свещи или каквото и да е, но моята любов определено преминава през великата книга на Габриел Гарсия Маркес „Любов по време на холера”. 

Никола Груев е млад архитект, който е по-известен под името Kottarashky. Може би сте слушали албума му “Opa Hey!” или поне сте чели за него (Капитал Light, Guardian, Telerama…).

Поканихме го на Форум Дом, защото сме му фенове, а и защото неговата музика носи характера и чуството, което често търсим в града, в който живеем.

–

Горичка: Какво харесваш в твоя град?
Kottarashky: Пролетните привечери, когато светлината и топлия вятър преобразяват всичко. Тихите, закътани дворчета лятно време, с масички и студена бира.

Имаш ли любимо място в България?
Доста места в България са ми любими. Безкрайните полета на Северното Черноморие, “тропическите” гори по Южното, Родопите през всички сезони. От градовете - Пловдив, там човек все още може да попие култура, разхождайки се по пуста улица.

Кое е първото нещо, което би променил в града като архитект?
Бих изринал всички разбити плочки, тоест всички плочки от тротоарите на София. На тяхно място - здрав и гладък асфалт.

—

—

“The man, who arranges authentic balkan sounds like a 60s jazz band”

Kottarshky в MySpace

—

Регистрация за Форум Дом

Утре е денят, измислен от компаниите за поздравителни картички, за да ни накарат да се чувстваме отвратително. Ако сте гледали Eternal Sunshine of the Spotless Mind, фразата ви е позната. А и е много вярна, нали?

И все пак любовта е странно животно. Винаги успява да те открие, когато най-малко очакваш – да те изненада от някой ъгъл, точно когато си мислиш, че най-накрая си се отървал от нея. Любовта продължава да бъде прекрасна, дори когато вече я няма. И няма смисъл да се опитваш да изтриеш спомените за нея, да стерилизираш сърцето си, подготвяйки го за нещо ново. Да, боли – и не е ли именно в това смисъла? Има ли загуба, има и болка. Затова можеш да запазиш спомените и да ги отглеждаш грижливо, като рози под похлупак – ако им говориш достатъчно мило, бодлите изчезват и остава само ароматът.

Любимото ми фотографско е-списание направи чудесна тема: за тези, които са ти се изплъзнали. Защото те са не по-малко важни от онези, които са до теб: научили са те на някой важен урок, помогнали са ти в тежък момент или просто са изградили заедно с теб поне един красив миг. Историите и снимките си струват.

Наздраве за тези, които ти се изплъзват! Виното много върви с този филм.

Още по темата:

1. Комбинаторика
2. Graffitti-love
3. Бегачи на дълги разстояния

След 5 издания на литературния ни клуб, които гледахте и слушахте пряко и на запис, дойде време да се срещнем очи в очи. И голямото събитие е днес - романтичното февруарско издание на литературен клуб "Книга за теб" ще се случи изцяло на живо пред всички, които точно в 15.00 са в книжарница Public в The Mall. Както добре знаете, този път ще си говорим за вашата любима романтична книга - "Любов по време на холера" на Габриел Гарсия Маркес.

Роджър планираше да изпрати множество валентинки на момичетата и момчетата, които познаваше. Имаше красиви валентинки на витрината на магазина за играчки - червени плюшени сърчица, рисувани картички и малки хартиени кошнички с цветя.
Роджър спестява джобните си цял месец, за да е сигурен, че ще му стигнат да купи валентинки и за малкото момиченце в съседство, и за това от другата страна на улицата, и за момчето от съседния блок, и за това от горния етаж.
Рано сутринта, в деня преди св. Валентин, Роджър реши да излезе и да купи своите дребни подаръци. Той вече излизаше, когато чу от стаята за игри: "Пиу, пиу, пиу!" Това беше неговото канарче, което му напомняше: "Забрави да ме нахраниш, малък стопанино!"
Роджър разбра, че няма как да излезе и да остави птичето гладно. Връщайки се да го нахрани, видя, че има нужда и от прясна вода, и от почистване на клетката. Когато свърши всичко, го повика майка му:
-Роджър, не ми достигат два ярда дантела за роклята на бебето. Можеш ли да идеш и да ми купиш?
Той се съгласи веднага, защото мислеше, че след като купи дантелата, може да отскочи и до магазина за играчки и да купи валентинките. Но майка му добави:
-Моля те да се върнеш веднага с дантелата, Роджър, защото искам да довърша роклята, преди да ви заведа у баба ви следобед.
Момчето донесе дантелата и не можа да излезе отново. Трябваше да гледа бебето, докато майка му довършва роклята. "Мога да изляза и след като обядваме" - помисли си то. Но и това не се случи, защото веднага след като обядваха, майка му ги приготви и ги заведе при баба им.
-Вероятно няма да мога да се върна, за да ви взема, преди пет часа, Роджър - каза майка му, докато ги целуваше за довиждане. - Ще бъдеш внимателен към баба си и ще и помагаш, нали!
-Да, мамо! - отвърна момчето, въпреки че му идваше да се разплаче. То разбра, че няма да успее да купи валентинките.
Баба няколко пъти си губи очилата и често изпускаше кълбото на земята. По-късно помоли Рожър да я съпроводи в разходката. Той беше зает целия следобед, но така беше по-добре, за да не мисли колко му е зле от това, че няма да може да изпрати валентинки на приятелите си. Всички деца, които беше включил в плановете си, му бяха изпратили валентинки миналата година. Тези деца бяха любимите му партньори в игрите и той знаеше, че св. Валентин е ден, в който хората да изкажат обичта си един към друг. Но той по никакъв начин не показа на баба си, колко е разочарован, че гостуването при нея е попречило да направи това, което е намислил.
Когато майка му дойде да ги вземе, попита:
-Беше ли Роджър добро момче?
-Златно дете е той - отвърна баба му. - Този следобед просто стопли сърцето ми!
Майка му беше щастлива да чуе това. Когато се прибраха в къщи, тя изведнъж възкликна:
"О, Роджър, за малко да забравя, имам изненада за теб!" Тя се качи до тавана и се върна с кутия в ръка. "Исках да ти ги дам още тази сутрин. Това са валентинки, които имам от малко момиче. Чудесно са запазени и са много по-хубави от тези, които продават по магазините сега, според мен."
О, кутията беше пълна с прекрасни картички! Имаше достатъчно даже за всички деца от квартала.
Майка му беше права за тези старомодни валентинки. Те бяха по-хубави от всичко, което беше виждал по магазините. Той ги нареди върху лавицата и докато ги разглеждаше, изведнъж почувства, че целият ден, който прекара, сякаш е бил посветен на празника.
Някои от картичките бяха с прозорчета, зад които, след като ги отвориш, се виждаха малки птици. Те му напомниха за неговото канарче.
Някои бяха украсени с хартиени дантели, които му напомниха за дантелата, която купи за майка си.
Други бяха във формата на сърца, което му напомни за думите на баба му.
"Ура за старата кутия с валентинки!" - извика Роджър и започна да слага картичките в пликове. Той беше необичайно щастлив.

по Каролин Бейли

P.S. Тези, които се вълнуват от тематиката на утрешните два празника, могат да следят днес и утре стената на страницата на Притчите във Фейсбук. Ще рефрешна линкове към стари публикации за любовта и виното и ще кача някои нови неща в картини, ... доколкото успея да се побера във времето. :)

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Защо ли е близо до ума, че тези, които организираха бомбата пред редакцията на близкия до лицето Алексей Петров вестник „Галерия”, са очаквали да се заговори за удар срещу свободата на словото? И защо ли - това не стана.

Ехото заглахна много бързо. Чудото не беше и за три дни даже.

В едно- две тв предавания, чиито водещи не крият своята близост с въпросното лице и с близките до него журналисти от „Галерия”, се опитаха да обясняват и тълкуват случката и толкова.

Почти не се срещнаха и коментари на журналисти в подкрепа на взривената медия, сякаш.

От МВР съобщиха, че разследването напредва, но този път поучени от минали грешки, се въздаржаха от подробности.

Защо заглъхна ехото? Защото този, който носеше флашките с манипулирани записи от разговори на управлаващи в редакцията на вестника, много вероятно да е донесъл и бомбата или просто флашката да се оказа със закъснител.

И ефектът от флашките не беше особено голям. Червени и сини поискаха оставката на вътрешния министър Цветан Цветанов за ради прекомерното подслушване в здържавата.

Като казвам, че нямам нищо против да ме подслушват, почти всички покрай мене настръхват. Тогава обяснявам, че във времената на ранното християнство изповедтта е била публична. Изправя се човек пред цялата Църква, пред всичкия народ, който я съставлява и си признава на глас всичките грехове и грешки, които е направил като следва „въпросника” на Божиите заповеди. Готова съм и сега публично да си призная всеки грях и грешка и никак не ме притеснява, че някой ме слуша какво говоря.
Няма нито едно нещо, което да си заслужава да се крие, ако има страх от Господа. Жал ми е само за тези, коит подслушват.

Това, заради уж бил сложен взривът пред „Галерия” били тъкмо публикуваните стенограми от разговорите на митническия шеф Ваньо Танов Борисов, Дянков и другите там, както и предстоящи разобличения на корупционни схеми. Много, ама наистина много коментатори се опитаха да убеждават, че съдържанието на разговорите било смущаващо.

В същото време не е много ясно кое му е смущаващото. Може би от „Галерия” откриха топлата вода, че власт имащите покровителстват отделни бизнесмени или назначават на работа свои креатури. Защо и как ГЕРБ да е различен от тази практика, та те показаха и продължават да показват, че просто не са по различни от предишните управляващи, само дето много повече им липсва опит, познание и капацитет да управляват. Въпросът е кой ги упреква?

Защо „Галерия” не се занима с въпроса как така се оказа невинен президентския спонсор Людмил Стойков, при положение, че аверите му от Германия бяха ефктивно осъдени, а схемата за прането на парите може да се проследи даже по документи, публикувани в Интернет.

Или претенциите на Тройната коалиция за назначаването на свои хора. Че през всичките четири години на управлението си БСП следваше старателно списък за назначаване на свои хора на всевъзможни постове. И тоя списък така и не свърши. Назначнията продължават даже, когато БСП е само в местната власт. Има много примери и даже един такъв за инженер металург, но виден социалистически функционер . Поради това той е издигнат за зам. кмет по културата и образованието на голяма община и когата учениците от общинските училища протестират, той дава политически пресконференции на тема как ГЕРБ ще закрие пощите по селата и баба Пена ще трябва да си получава пенсията по имейл и колко е лошо управлението на Бойко.

Ехото от взрива пред „Г алерия” заглъхна само за 1 ден, но усещането за липса на държава и държавност остава. А в медиите искам да чета не какво си говорят помежду си управляващите, защото се досещам, такива разговори са водени винаги. Искам да прочета за ефективни справедливи присъди над престъпници, за които цялото общество знае, че са такива.

Дори и България си има море. Ой, Сърбийо, какво дочака, извиква герой от сръбски много гледан телевизионен сериал. Сърбите никога не сме имали сериозен излаз на море, дори в Средновековието, дори по времето, когато силата на Сърбия е в зенита си по времето на митичния цар Душан. На ако знаехме повече за това, щяхме повече [...]