Улицата вече не е цялото пространство на политическата борба. Абсолютно всички експерти, медии и активисти са убедени в едно — че новата територия на борбата е Интернет. Уличните акции са само почти незабележимия връх на политическия айсберг, който разтриса отгоре до долу кораба на властта.

Не споделям песимизма на българските експерти, които омаловажават Интернет участието за сметка на уличното участие и жалят за масовите демонстрации от 90-те години. Според мен има нужда от едното и от другото, двете се допълват, но Интернет участието не бива да бъде пренебрегвано. В крайна сметка, целта на всяко политическо действие е промяната на съзнанието, а ако върху нещо действа виртуалното пространство, то е точно върху съзнанието.

Видя се, че извънредното дръпване на шалтера на Интернета не успява да спре процесите на ферментация. Остава само мъртва хватка върху киберпространството през цялото време, като филтрация, цензура и тотален контрол.

Михаил Горбачов даде две много критични интервюта днес за „Эхо Москвы“ и „Свобода“. Защо точно днес?

Аз бих следял с интерес събитията в Русия, Италия, България и Македония, където седят уж много силни лидери, ама от друга страна — аха-аха и някой се мубаракнал.

И не само вътрешен министър или министър на здравеопазването.