Преди много години имах приятелка, с която бяхме много влюбени. Това бяха първите години, в които се „празнуваше“ св. Валентин и аз имах твърда позиция по въпроса — „Това е празник, насочен срещу българщината и на практика представлява ерес, която ни се пробутва с комерсиални мотиви.“

Внимателно и културно бях обяснил на приятелката си моите възгледи и тя се съгласи без възражения по всички точки, което сметнах за много добър знак и се самопохвалих наум — ето още една душа, спасена от лапите на комерса и чуждите влияния.

Но какво стана на самия ден? Видяхме се, тя ме огледа от всички страни, особено ръцете и една сълза се търкулна от ъгълчето на окото. От онези синьозелените очи с големите мигли. Хм. От първия срещнат магазин взех един голям шоколад и така пооправих настроението.

Това беше за кампанията срещу ересите и комерса.

Вече съм доста по-толерантен и не се впечатлявам толкова.

Не знам защо, ама откак има молове в София, този празник като че ли получи нов импулс. Щандовете с плюшени, шоколадови, дунапренени, картонени, стиропорни и пластмасови сърчица преливат. Балоните висят по вътрешните парапети и през магазин има някаква промоция. Добър акцент за този депресивен месец.

Пресата също не изостава от модата. Днес се опитах да преброя символите на романтиката в „Труд“ и се затрудних. Крайният резултат:
— 159 сърчица, без тези във фонове тип „тапет“ на разни каренца, заснетите и по-малките от 5мм в диаметър;
— 9 розички;
— 4 гълъбчета.

Вероятно през всички останали дни от годината не могат да се съберат толкова.

Странно защо рисуват сърчица, а не бял дроб например — как биха стояли два романтични розови бели дроба с трахеята и надпис „Слънчице, не мога да дишам без тебе!“

Или две големи уши — „Искам да имам такива уши, за да те чувам по-добре.“

Или чифт големи ц... — „За да имаш с какво да си играеш довечера!“

Незаслужено са пренебрегнати и органите с най-отговорната задача на празника — тези, с които се прави любов. Само в разни забутани държавички като Бутан ги уважават.


Да не говорим за черния дроб, който върши цялата черна работа и с алкохола, и с ерекцията и досега не съм го видял никъде изобразен. Скандално!

Щастието било в целувките, а не в секса, пише също във вестника. Амиии, тогава защо по заведенията с червените фенери не се целуват?!

Аз виждам друг смисъл в този празник. В този ден е разрешено да се разкиснеш, да се полигавиш и да си покажеш сантименталната страна, без да те смятат за загубеняк. Горе долу като на Хелоуин, когато можеш да се маскираш както си искаш, без да си на 6 годинки, и на Първи април, когато пък можеш да поизлъжеш или да скроиш някоя просташка шега, въпреки че отдавна си пълнолетен.

А че не можахме да си родим собствена идея, ами внесохме отвън празници? Или че забравихме изконното? Какво да ви кажа, България не е точно страната на иновациите, нито пък на ревностно спазваните традиции.

Кое точно измислихме и за кое първи се сетихме да си измислим дума или празник?

Всъщност, има такова нещо — Джулая, например. Хубава традиция, ама някои се натъжават, че била незначителна и локална. Според мен има потенциал да стане световна. Чакам да видя, как американци и британци ще мрънкат против „привнесения“, чужд на националните англосаксонски особености празник.

Същото важи и за осми декември. Чувам, че купоните на българските студенти започвали да се превръщат в традиция за всички и по западните университети.

В Македония бил станал национален празник, но там едва ли го приписват точно на българите.

Животът да не е спрял?

Не че имам нещо против да се напия и на празника на кардиолога, ама може ли такива суми за куверт?

(писано на 14.02 и допълнено след това)