Тайните аргументи за кадруването в тайните служби принуждават външните наблюдатели, каквито явно сме всички ние извън тази кухня, да търсят “вторични белези” за разгадаване на първичните инстинкти в тази битка на потайностите. Вместо да внесе яснота, бившият премиер Сергей Станишев даде принос в заплитането на въпросителните. Според червения лидер изненадващото “помилване” на директора на ДАНС [...]

Притча о Правде и Лжи (1977)

Нежная Правда в красивых одеждах ходила,
Принарядившись для сирых, блаженных, калек, -
Грубая Ложь эту Правду к себе заманила:
Мол, оставайся-ка ты у меня на ночлег.

И легковерная Правда спокойно уснула,
Слюни пустила и разулыбалась во сне, -
Грубая Ложь на себя одеяло стянула,
В Правду впилась - и осталась довольна вполне.

И поднялась, и скроила ей рожу бульдожью:
Баба как баба, и что ее ради радеть?! -
Разницы нет никакой между Правдой и Ложью,
Если, конечно, и ту и другую раздеть.

Выплела ловко из кос золотистые ленты
И прихватила одежды, примерив на глаз;
Деньги взяла, и часы, и еще документы, -
Сплюнула, грязно ругнулась - и вон подалась.

Только к утру обнаружила Правда пропажу -
И подивилась, себя оглядев делово:
Кто-то уже, раздобыв где-то черную сажу,
Вымазал чистую Правду, а так - ничего.

Правда смеялась, когда в нее камни бросали:
"Ложь это все, и на Лжи одеянье мое..."
Двое блаженных калек протокол составляли
И обзывали дурными словами ее.

Стервой ругали ее, и похуже чем стервой,
Мазали глиной, спускали дворового пса...
"Духу чтоб не было, - на километр сто первый
Выселить, выслать за двадцать четыре часа!"

Тот протокол заключался обидной тирадой
(Кстати, навесили Правде чужие дела):
Дескать, какая-то мразь называется Правдой,
Ну а сама - пропилась, проспалась догола.

Чистая Правда божилась, клялась и рыдала,
Долго скиталась, болела, нуждалась в деньгах, -
Грязная Ложь чистокровную лошадь украла -
И ускакала на длинных и тонких ногах.

Некий чудак и поныне за Правду воюет, -
Правда, в речах его правды - на ломаный грош:
"Чистая Правда со временем восторжествует, -
Если проделает то же, что явная Ложь!"

Часто разлив по сто семьдесят граммов на брата,
Даже не знаешь, куда на ночлег попадешь.
Могут раздеть, - это чистая правда, ребята, -
Глядь - а штаны твои носит коварная Ложь.
Глядь - на часы твои смотрит коварная Ложь.
Глядь - а конем твоим правит коварная Ложь.

Тия скамъри нямат срама вече!

Ей, любимият ми чичо J. C. Pavlov направил кинти от колонизаторска дейност и сега трябва да си ги прибера. Добре, че имаме интернет в my country.
Жалко за братчедката, леля беше малко заядлива...

Aday Bodi February 18, 2011 at 11:20pm
Тема: I hope all is well?
I hope all is well?

Indeed i am very sorry for distracting your attention. I am Barrister Aday Bodi, personal attorney to Late Mr. J. C. Pavlov, a national of your country, Who died with his wife and their only daughter and left some huge amount of money with a bank here in Lome Togo, west Africa, valued at US$7.5 million dollars.I have contacted you to assist me and get it transfered in your country.

I will email to you further details as you show full interest by reply to this via email.aday0@hotmail.com.

Private telephone No: ........
Your Occupation:.........
Age:......................
Nationalite:......

Phone +228-0691168
Regards
Barrister Aday Bodi.

В края на месеца преброяването ще свърши. След това знанията ни за нас самите вече няма да са същите. Ще знаем например колко глави на семейства имаме на глава от населението, както и каква е типичната дограма на българина в началото на ХХІ век. Ще знаем кой в коя фирма работи, макар че тази информация догодина по това време най-вероятно няма да е актуална. Както впрочем и информацията за семейното положение и броя деца. Малко по-дълго време ще можем да ползваме информацията за сградния фонд и особено частта й за наличието или отсъствието на клозет. Но веднага щом правителството ни извади от кризата и строителството се отприщи отново, информацията за сградния фонд също ще остарее. Относително стабилни изглеждат данните за вероизповеданието и грамотността, но с раждаемостта и те подлежат на тревожна промяна, особено като знаем къде се набляга на раждаемостта най-ревностно. Но каквото и да е, преброяването тече и скоро ще имаме резултати от него.

Мен също ме преброиха. Посети ме кротка женица с рус бретон и големи кръгли очила, които й придаваха прашен библиотечен вид. „Вие ли сте домоуправителят?”, попита и аз потвърдих. „Сигурно повечето хора тук са се преброили по Интернет”, по-скоро констатира, отколкото да зададе въпрос. „Сигурно – солидаризирах се с догадката й. – Тук сме 9 апартамента и всички имат компютри и Интернет”. „Чудесно! – зарадва се преброителката. – Ще можете ли да поговорите с тях и утре да ми се обадите, за да ми кажете кога да мина да им събера номерцата?”. Обясних й, че се опитва да ме натовари със странни организационни задачи и че не виждам как бих могъл да изпълня молбата й. „Ама вие не се ли виждате с тях, когато се прибирате”, учуди се. „Не – отговорих, – може би защото съседите ми не живеят на стълбището, по което се прибирам”. Тогава тя извади голям списък с имена и каза: „Хайде да сверим с домовата книга”. Споделих, че не разбирам каква е връзката между преброяването на населението и съответствието на нейната разпечатка с домовата книга, след като от преброителя се очаква само да мине от врата на врата, да си зададе въпросите и да запише отговорите с ясното съзнание, че може и да не му кажат истината. Да не говорим, че отговорите на самопреброилите се електронно изобщо пък няма да се повлияят от сверката с домовата книга и че държавата ще трябва да ги приеме такива, каквито са. Преброителката обаче обясни, че такива са инструкциите и че са й дали този списък да работи по него, за да е по-точно преброяването. „Добре, влезте, ще погледна списъка и ще ви кажа актуален ли е или не”. Списъкът отразяваше състоянието на нещата преди 15 години. Беше пълен с починали хора, с хора, които отдавна живеят другаде, дори и моето име беше сбъркано. „Извинявайте – попитах, – но вие за това преброяване не използвате ли данните от ЕСГРАОН?”. „Не, използваме данните от предишното преброяване”. „Но оттогава досега имаше 3 парламентарни и 2 местни вота, обезпечени с подробни и актуални списъци по адреси. Защо не ги ползвате?”. „Не знам – с безразличие ми отговори очилатата русокоска, – това са ни дали”. „Но, вижте, аз не се казвам така. Името ми е сбъркано”. „Добре, а как се казвате?”. Отговорих как се казвам и тя ме помоли да напиша името си на листче. „Няма ли да ме запишете в някакъв формуляр?”. „Не, после аз ще си го прехвърля, където трябва. Вие по Интернет ли се преброихте? Запишете ми и номерчето си на листчето”. „Ама вие наистина ли ще вземете тези данни на хвърчащо листче?!”. „Да, какво ви притеснява? После ще си ги прехвърля”. Дадох й листчето и тя си тръгна. На другия ден намерих на вратата си шарена бележка с името на русата преброителка: „Вие бяхте посетени от преброител №… и не бяхте открити. Ще бъдете посетени отново на…”.

Това е документален разказ и всичко се случи точно така. За 30 милиона – толкова. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен!

Tweet

В края на месеца преброяването ще свърши. След това знанията ни за нас самите вече няма да са същите. Ще знаем например колко глави на семейства имаме на глава от населението, както и каква е типичната дограма на българина в началото на ХХІ век. Ще знаем кой в коя фирма работи, макар че тази информация догодина по това време най-вероятно няма да е актуална. Както впрочем и информацията за семейното положение и броя деца. Малко по-дълго време ще можем да ползваме информацията за сградния фонд и особено частта й за наличието или отсъствието на клозет. Но веднага щом правителството ни извади от кризата и строителството се отприщи отново, информацията за сградния фонд също ще остарее. Относително стабилни изглеждат данните за вероизповеданието и грамотността, но с раждаемостта и те подлежат на тревожна промяна, особено като знаем къде се набляга на раждаемостта най-ревностно. Но каквото и да е, преброяването тече и скоро ще имаме резултати от него.

Мен също ме преброиха. Посети ме кротка женица с рус бретон и големи кръгли очила, които й придаваха прашен библиотечен вид. „Вие ли сте домоуправителят?”, попита и аз потвърдих. „Сигурно повечето хора тук са се преброили по Интернет”, по-скоро констатира, отколкото да зададе въпрос. „Сигурно – солидаризирах се с догадката й. – Тук сме 9 апартамента и всички имат компютри и Интернет”. „Чудесно! – зарадва се преброителката. – Ще можете ли да поговорите с тях и утре да ми се обадите, за да ми кажете кога да мина да им събера номерцата?”. Обясних й, че се опитва да ме натовари със странни организационни задачи и че не виждам как бих могъл да изпълня молбата й. „Ама вие не се ли виждате с тях, когато се прибирате”, учуди се. „Не – отговорих, – може би защото съседите ми не живеят на стълбището, по което се прибирам”. Тогава тя извади голям списък с имена и каза: „Хайде да сверим с домовата книга”. Споделих, че не разбирам каква е връзката между преброяването на населението и съответствието на нейната разпечатка с домовата книга, след като от преброителя се очаква само да мине от врата на врата, да си зададе въпросите и да запише отговорите с ясното съзнание, че може и да не му кажат истината. Да не говорим, че отговорите на самопреброилите се електронно изобщо пък няма да се повлияят от сверката с домовата книга и че държавата ще трябва да ги приеме такива, каквито са. Преброителката обаче обясни, че такива са инструкциите и че са й дали този списък да работи по него, за да е по-точно преброяването. „Добре, влезте, ще погледна списъка и ще ви кажа актуален ли е или не”. Списъкът отразяваше състоянието на нещата преди 15 години. Беше пълен с починали хора, с хора, които отдавна живеят другаде, дори и моето име беше сбъркано. „Извинявайте – попитах, – но вие за това преброяване не използвате ли данните от ЕСГРАОН?”. „Не, използваме данните от предишното преброяване”. „Но оттогава досега имаше 3 парламентарни и 2 местни вота, обезпечени с подробни и актуални списъци по адреси. Защо не ги ползвате?”. „Не знам – с безразличие ми отговори очилатата русокоска, – това са ни дали”. „Но, вижте, аз не се казвам така. Името ми е сбъркано”. „Добре, а как се казвате?”. Отговорих как се казвам и тя ме помоли да напиша името си на листче. „Няма ли да ме запишете в някакъв формуляр?”. „Не, после аз ще си го прехвърля, където трябва. Вие по Интернет ли се преброихте? Запишете ми и номерчето си на листчето”. „Ама вие наистина ли ще вземете тези данни на хвърчащо листче?!”. „Да, какво ви притеснява? После ще си ги прехвърля”. Дадох й листчето и тя си тръгна. На другия ден намерих на вратата си шарена бележка с името на русата преброителка: „Вие бяхте посетени от преброител №… и не бяхте открити. Ще бъдете посетени отново на…”.

Това е документален разказ и всичко се случи точно така. За 30 милиона – толкова. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен!

Tweet

"... нима ми разправяш, че не бива да критикувам администрацията? (пита журналист)

- Опазил ме Бог. Осите са създадени за да жилят. Но не е зле да огледаш както трябва новите мошеници, преди да се отървеш от старите. Демокрацията е нескопосана система. Единствената й добра черта е, че е поне осем пъти по- приемлива от всяко друго управление. А най-страшният й недостатък е, че водачите са огледален образ на своите избиратели. Долнопробни, но какво друго да очакваш?"

Снахата готви (или прави каквото и да е друго) и свекървата й казва "Не, не се прави така." В един момент на снахата й писва и пита "А как да го правя, на което свекървата отговаря "Не знам как, но не така!"

Международната тежест на България и Сърбия е несравнима. България е членка на НАТО и ЕС, а Сърбия продължава да е в международна изолация. Влизането и в европейските структури зависи до много голяма степен и от нас. Нека сърбите видят какво и се случва на ФИРОМ заради безкрайните скандали с Гърция за името. Западните ни съседи [...]

Бас ловя, че сте чували за Сет Годин. Да, онзи с голата глава и със собствения блог. Онзи, който всеки ден публикува по някоя статия – бомба, предизвикваща полемични коментари в цял свят. Основателят на една от първите компании за онлайн-маркетинг, вицепрезидент в областта на директния маркетинг на YAHOO!, създател на Squidoo, мразен, обичан…Просто Сет Годин!

Аз не работя в областта на ПР, маркетинга или рекламата, но въпреки това се „зарибих” по „Малкото е новото голямо”. Хареса ми предложението на автора, че мога да прочета няколко странички и да реша дали книгата е за мен. Хареса ми и фактът, че я е писал цели осем години и ми забранява да я чета наведнъж!

Книгата е събрала в себе си публикациите от блога на Сет, допълнени на места с нови коментари. Всяка една от тези публикации, статии (наречете ги както искате), ме грабна изцяло, във всяка една открих по нещичко, което да ми напомня за ситуациите, в които изпадам ежедневно – търсейки нещо в интернет, ходейки на работа, бидейки редови гражданин и потребител.

Стилът му на изказ е убийствен! Една от най-най-любимите ми статии е за суеверните гълъби. Тръгна от бедните пернати, за да достигне до…висшия мениджмънт в голяма част от компаниите, за които се сетих J В книгата четох и за автори на научна фантастика, и за бъдещето, и за миналото, за иновативни подходи спрямо конкуренцията на пазара. Като потребител открих в постингите на Сет тъкмо онова, което дразни и мен, но което никога не би ми хрумнало да обясня по такъв брилянтен начин и с тънко чувство за хумор.

Трудно е да напишеш нещо конкретно за над 180 различни публикации, коя от коя по-забавни и поучителни. Единственото, което ще си позволя да кажа е, че книгата наистина не трябва да се чете на един дъх, а трябва да се замислим и да открием под чувството за хумор и интересните истории онова, което ще ни помогне да сме по-добри и коректни търговци, както и по-взискателни потребители. Защото некоректното отношение и лъжите вече не са на мода. Защото не е възможно да продължаваш да правиш нещата по един и същ начин и да очакваш постоянен възход. Защото малкото е новото голямо!

Решихме малко да разнообразим щъркелите, Пижо и Пенда с весели и малко страшни животинки.  Но като за Баба Марта – сме ги направили само в бяло и червено.

Използвали сме филц (интернет магазин КРОКОТАК), който може да си закупите в комплект по 5 листа от цвят или по отделно всеки лист и очички за апликация.

Хубавото на филца е, че  може да се шие лесно с игла и да се лепи с универсално лепило.

Днес отново ще отскошим до Париж, за да проследим сребърно–сватбеното пътешествиена Пламен до една от столиците на любовта. С много снимки :) Приятно четене:

Париж през май

Ние обаче и двамата имаме повод – 25 години от както сме „бракувани”.

[singlepic id=8249 w=320 h=240 float=left] [singlepic id=8250 w=320 h=240 float=right]

Обаче си имат ЛУВЪРА!

Казват, че който е бил веднъж в Париж със сигурност се връща пак. Според мен е заради Лувъра. Този невероятен сграден ансамбъл, започнат да се строи преди повече от 800 години ( а ние дори не сме чували за турците още ) , разрушаван, отново издиган, дострояван, е събрал в себе си безбрежна красота и те предизвиква откъм време и сила в краката. И май винаги побеждава! На нас ни беше пределно ясно, че трябва да изберем от всичката красота само малка част. Виновен ли съм, че ми е трудно да избера между торта, сладолед и ягоди със сметана ? Е, избрах ягодите -

римска скулптура, италианска живопис и древно гръцка скулптура.

Как пък не видях един експонат дето да не е супер или да не ми хареса, не знам. Пълно е с хора, едни вървят насам, други натам, снимат с камери, с фотоапарати, а аз съм се захласнал по таваните. [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Тавани в Лувъра"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Тавани"][/caption]

[caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Тавани в Лувъра"][/caption]

[caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Тавани в Лувъра"][/caption]

Умиращият роб на Микеланджело [caption id="" align="aligncenter" width="516" caption="Умиращият роб"][/caption]

Богинята Диана (колежката ) [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Богинята Диана"][/caption]

Нерон ( Клавдий го подминах ) [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Нерон"][/caption]

[singlepic id=8222 w=608 h=456 float=left] [singlepic id=8223 w=608 h=456 float=right] Из Лувъра

[singlepic id=8224 w=320 h=240 float=left] [singlepic id=8226 w=320 h=240 float=right]

Из Лувъра

[singlepic id=8227 w=320 h=240 float=left] [singlepic id=8229 w=320 h=240 float=right]

Из Лувъра

[singlepic id=8230 w=320 h=240 float=left] [singlepic id=8231 w=320 h=240 float=right]

Из Лувъра

Нямаше как, трябваше да видим и НЕЯ [caption id="" align="aligncenter" width="512" caption="Мона Лиза"][/caption]

[caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Джокондата"][/caption]

Но пък точно срещу Мона Лиза стоеше това чудо на Веронезе , около 7 на 10 метра [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="От Веронезе"][/caption]

Не може да не видиш жената с идеалните мерки Венера Милоска [caption id="" align="aligncenter" width="516" caption="Венера Милоска"][/caption]

Нито пък Атина Палада [caption id="" align="aligncenter" width="516" caption="Атина Палада"][/caption]

Нике [caption id="" align="aligncenter" width="516" caption="Нике"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Нике"][/caption]

Трите грации [caption id="" align="alignnone" width="640" caption="Трите грации"][/caption] Очаквайте продължението Автор: Пламен Петров Снимки: авторът

На толкова години станах, а още не съм видял катафалка с ремарке! – Авторът :)

1. Към Европа с влака (8): Париж
2. Париж, обичам те!
3. Една неочаквана екскурзия до Париж
4. Последният ни ден в Париж
5. Когато бяхме в Париж (2)
6. Щрихи от Франция – Селата на Париж (2): Епинет
7. Семейна разходка из Париж и Бретан – Франция (2)
8. Щрихи от Франция – Селата на Париж (1): Батиньол

По време на развития социализъм бяхме богати, имахме пари, но рафтовете на магазините бяха празни. Който можеше да открадне цимент, си строеше двуетажна къща, останалите – да го духат.

20 години по-късно минусите на проваленото планово стопанство са забравени, плюсовете са канонизирани, а живеем с минусите на лошия капитализъм. Пак “чуждите сили” ни слагат пръчка в колелата. Те ни подслушват, те ни крадат житцето, те платиха хонорара на Доган, а на мен ми дават 300 лева заплата. И тоя Дянков защо не направи минималната 1000, да си ‘дигнем стандарта и да забравим за тия глупости? Ще изнасяме калашници за африканските джунгли и компоти за съветските републики. Ще имаме ПРОИЗВОДСТВО. Ше правиме ХЛЯБА. Както Едно време. Толкова е лесно!

Продукти за 4 порции:
1 пакет талиатели
500г обезкостено пилешко месо
1 глава зрял лук
1ч.ч. течна сметана
3с.л. зехтин
1с.л. краве масло
1ч.л. сол
щипка суха мащерка
250г пармезан

Приготвяне:
Талиателите се варят в съд с подсолена вода. Времето за варене е указано на самата опаковка паста. Готовите талиатели се отцеждат от водата и се слагат в купа. Към тях се добавя 1с.л. краве масло. Объркват се докато се разтопи. Месото се реже на кубчета. Луковата глава се почиства, измива и реже много на ситно. В тиган се наливат 3с.л. зехтин. Поръсва се 1/2ч.л. сол. Съдът се поставя на включен котлон. Добавят се нарязаните продукти. Запържват се за 5 минути, като непрекъснато се бърка с дървена лъжица. Добавя се 1ч.ч. сметана и 1/2ч.ч. вода. Разбърква се и се оставя за 20- 30 минути да поври на кротък огън. После съдът се оттегля. Поръсва се със суха стрита мащерка. Пастата се разпределя в 4 по- големи чинии. Върху тях се разпределя сметановото пилешко. Всяко ястие се поръсва с пармезан. Консумира се в момента.

Фазата на преговори за идването на Тантек Челик в България за уеб-събита във Варна е почти към края си.

Той е един от съзателите на микроформатите, работил е за Apple, Technorati, Microsoft, Част е от работни групи на W3C, където в момента се създават новите технологии в уеб и работи за Mozilla, където се грижи всичките им продукти да отговарят на уеб-стандартите. Не е тайна, че е работил много здраво за … Internet Explorer за Макинтош и е един от създателите на идеята за barcamp

Прочети блога му и какво има уикипедия за Тантек Челик и ще се радвам на предложение какво на теб би ти било интересно да чуеш от него.

Благодаря ти.
Ако все още не си се записал за съмита – спкойно – все още никой не е, но е добре ако имаш twitter акаунт да го влезеш в нашата страница от тук

Още по темата:

1. Tweetboard
2. Ще съдат ли Аренабг, ще ядем ли кабела и ще спират ли нета?