Строй се, преброй се!

В края на месеца преброяването ще свърши. След това знанията ни за нас самите вече няма да са същите. Ще знаем например колко глави на семейства имаме на глава от населението, както и каква е типичната дограма на българина в началото на ХХІ век. Ще знаем кой в коя фирма работи, макар че тази информация догодина по това време най-вероятно няма да е актуална. Както впрочем и информацията за семейното положение и броя деца. Малко по-дълго време ще можем да ползваме информацията за сградния фонд и особено частта й за наличието или отсъствието на клозет. Но веднага щом правителството ни извади от кризата и строителството се отприщи отново, информацията за сградния фонд също ще остарее. Относително стабилни изглеждат данните за вероизповеданието и грамотността, но с раждаемостта и те подлежат на тревожна промяна, особено като знаем къде се набляга на раждаемостта най-ревностно. Но каквото и да е, преброяването тече и скоро ще имаме резултати от него.

Мен също ме преброиха. Посети ме кротка женица с рус бретон и големи кръгли очила, които й придаваха прашен библиотечен вид. „Вие ли сте домоуправителят?”, попита и аз потвърдих. „Сигурно повечето хора тук са се преброили по Интернет”, по-скоро констатира, отколкото да зададе въпрос. „Сигурно – солидаризирах се с догадката й. – Тук сме 9 апартамента и всички имат компютри и Интернет”. „Чудесно! – зарадва се преброителката. – Ще можете ли да поговорите с тях и утре да ми се обадите, за да ми кажете кога да мина да им събера номерцата?”. Обясних й, че се опитва да ме натовари със странни организационни задачи и че не виждам как бих могъл да изпълня молбата й. „Ама вие не се ли виждате с тях, когато се прибирате”, учуди се. „Не – отговорих, – може би защото съседите ми не живеят на стълбището, по което се прибирам”. Тогава тя извади голям списък с имена и каза: „Хайде да сверим с домовата книга”. Споделих, че не разбирам каква е връзката между преброяването на населението и съответствието на нейната разпечатка с домовата книга, след като от преброителя се очаква само да мине от врата на врата, да си зададе въпросите и да запише отговорите с ясното съзнание, че може и да не му кажат истината. Да не говорим, че отговорите на самопреброилите се електронно изобщо пък няма да се повлияят от сверката с домовата книга и че държавата ще трябва да ги приеме такива, каквито са. Преброителката обаче обясни, че такива са инструкциите и че са й дали този списък да работи по него, за да е по-точно преброяването. „Добре, влезте, ще погледна списъка и ще ви кажа актуален ли е или не”. Списъкът отразяваше състоянието на нещата преди 15 години. Беше пълен с починали хора, с хора, които отдавна живеят другаде, дори и моето име беше сбъркано. „Извинявайте – попитах, – но вие за това преброяване не използвате ли данните от ЕСГРАОН?”. „Не, използваме данните от предишното преброяване”. „Но оттогава досега имаше 3 парламентарни и 2 местни вота, обезпечени с подробни и актуални списъци по адреси. Защо не ги ползвате?”. „Не знам – с безразличие ми отговори очилатата русокоска, – това са ни дали”. „Но, вижте, аз не се казвам така. Името ми е сбъркано”. „Добре, а как се казвате?”. Отговорих как се казвам и тя ме помоли да напиша името си на листче. „Няма ли да ме запишете в някакъв формуляр?”. „Не, после аз ще си го прехвърля, където трябва. Вие по Интернет ли се преброихте? Запишете ми и номерчето си на листчето”. „Ама вие наистина ли ще вземете тези данни на хвърчащо листче?!”. „Да, какво ви притеснява? После ще си ги прехвърля”. Дадох й листчето и тя си тръгна. На другия ден намерих на вратата си шарена бележка с името на русата преброителка: „Вие бяхте посетени от преброител №… и не бяхте открити. Ще бъдете посетени отново на…”.

Това е документален разказ и всичко се случи точно така. За 30 милиона – толкова. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен!

Tweet

Прочети цялата новина

Свързани новини: