ДА СЕ `ЛЪЗГАШ ПО МЕДА И МАСЛОТО

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Денят, в който отбелязваме обесването на Левски, за нас, българите, освен всичко друго, е и ден за тотално объркване на понятията. Оставете, дето датата, която ползваме за дата на Обесването, е неправилна – понятията очевидно са грешни, което е по-важно.

Излиза Волен пред погледа на Апостола и с остър поглед заявява, че голямата грешка на България била, дето досега никога не е управлявана от националисти. Ама мно-о-о-о голяма грешка. Иначе, ще рече, отдавна нещата в тази страна да са добили характера на втечнени мед и масло. И, един вид, на нас, гражданите, би ни останало само доволно да се `лъзгаме по въпросната митологична вече смес.

То как няма да се превърне сместа в истинска митология, след като кой ли не ни я предлагаше под формата на светло бъдеще – комунистите ни я предлагаха и преди, и сега, очаквам да ни я предлагат и после; Жорж Ганчев, ако все още си спомняте тази чутовна фигура от българската политика, и той ни канеше да близнем от медеца и масълцето му; Царят – едно на ръка, той пък, за разлика от комунистите, постави всенародния достъп до заветната комбинация от сладко и `лъзгаво в твърде скъсена времева перспектива и това твърде бързо му изяде главата; да не говорим за Първанов, който през първия си мандат беше социален президент и раздаде каквото можа с пълни шепи на унижените и оскърбените, а чак през втория си мандат се преквалифицира в национален президент, загрижен за руските национални интереси тук.

Сега, вярвам, никой не се учудва, че и Волен се вписа в тази редичка /или кацна на този курниз, както се описват подобни ситуации в по-маргиналните среди/ от народни Спасители, които ни предлагат меда и маслото като перспектива. Но то не е само защото идват избори, граждани, както подло си помислихте веднага, щом чухте думите на новия ни спасител Сидеров, то е и заради характерното объркване на понятията.

На първо място в случая са объркани понятията патриотизъм и национализъм. В смисъл – не че несъзнателно са объркани, а съвсем съзнателно. И с объркването им Волен просто се опитва да подлъже българите. Думата патриотизмът /макар аз лично да съм твърде скептичен и към нея, най-малкото заради формата, под която Първанов и компания изповядват своя вид “патриотизъм”/, все пак оставя отворена вратата за основните демократични и хуманни принципи и практики. Например един турчин, който е роден и си живее в България, може да бъде истински български патриот, без ни най-малко да е спрял да си бъде истински турчин. Знам, че мнозина ще зяпнат срещу това изказване, но познавам лично немалко такива хора, затова смея да го твърдя.

Но да искаш от един турчин, който е роден и живее в България, да бъде не просто български патриот, а български националист, и после да му вменяваш в грях, че не е български националист, е като оная работа с Параграф 22 – трябва да си луд, за да искаш да летиш, след като могат да свалят самолета ти над Неапол. Но ако не искаш да летиш и да те убият, значи не си луд и трябва да летиш – щом не си луд, доктор Данийка не може да те отпише от извършването на бойни полети.

А има и по-разбираем пример – същото е като да бутнеш баба си по стълбите и да я питаш къде отива.

И това само по отношение например на турците, които са родени и живеят в България. Ами какво да кажем за турците, които са родени и живеят в Турция – и те ли трябва да бъдат български националисти или имат правото да си бъдат турски националисти? Признаваме ли например на сърбите правото да бъдат сръбски националисти, особено когато това противоречи на българските национални интереси? Ако се съди по реакциите на Волен по един или друг въпрос от международно естество – на никого от другите народи ние не можем да признаем правото да си бъдат собствени националисти, а трябва непременно да бъдат и те български. И `що? `Щот` сме твърде готини, умни, морални, демократични и за пример на светът. `Щото сме ги били и пак ще ги бием.` Щот` – България на три морета. `Щото Апостолът ни учеше, че нашите права са по-горни от правата на другите народи. `Оп-па-а-а, обърках се за това последното, май не беше точно така. Пък и предишните не са съвсем така, нали, историйо манипулирана, с която са ни пълнени главите?

Нали се сещате каква идиотщина е всичко това? И каква каша може да ни забърка – каша, която далеч няма да се състои от мед и масло, повярвайте ми. Но да не ви описвам точно от какво ще се състои, че ще повърнете върху клавиатурата.

Третото нещо, което е тотално сбъркано във версията как национализмът спасява България, е претенцията, че е достатъчно само да се тупаш в гърдите, да викаш силно и да размахваш знамето, за да можеш. Да можеш всичко – всичко да ти се удава. Да можеш да сковеш кокошарник, например. Да не говорим, че в такава ситуация като нищо ще можеш да създадеш компютър или да управляваш цяла държава.

Е, не става, бе, граждани, вероятно от собствен опит знаете. Ако не знаете – пробвайте. Примерно една сутрин като се събудите, тупнете се силно в гърдите, извикайте гороломно “Да живей България!” и размахайте националния флаг гордо, а после се опитайте да направите на жена си палачинки. Гарантирам ви, че ако предварително не сте тренирали тайно правенето на палачинки, никое от тези магически действия няма да ви помогне да ги сътворите. Ще се получи жалка загоряла каша – каквото впрочем ще се получи и при евентуалното бъдещо управление на гордите нашенски националисти.

`Ма к`во съм седнал да ги обсъждам изобщо, то направо не ми се говори, пък и да казваш на глупавия, че е глупав, си е истинско хабене на време и усилия. Нали знаете защо? Ами защото е глупав.

Но всъщност истинската, индивидуалната глупост сама по себе си не е чак толкова опасна за обществото. Опасна става, когато се съчетае с претенция и наглост, а най-вече – когато от индивидуална се превърне в групова.

Ето например, да вземем разликата между Берлускони и Станишев като премиери. Първият има претенцията за велик човек под формата на голям е…ч, затова най-безцеремонно поискал телефона на манекенката Наоми Кембъл. Ексик в колекцията му се оказа само тя, след като вече мина през онази, готината арабка, дето нямаше даже навършени 18. Неговата претенция към телефона на Наоми обаче, дори да приемем, че води до някакво зло, то не е обществено опасно, всичко си остава в кръга на междуличностните отношения и най-много да навреди на самия Берлускони.

Докато Станишев, който очевидно също се има за велик човек, но под формата не на голям е…..ч, а на голям политик, след като сътвори маса бели в България по време на управлението на Тройната коалиция, сега зове социалистите масово да инициират – или поне да се включат наготово – във всевъзможни улични протести, които съвсем да капичнат общата ни къщичка, дето и без това се крепи само на тапетите. Целта е очевидна – да дойдат пак на власт, за да краднат и тапетите. И затова тази претенция вече е наистина обществено опасна, граждани, нали картинно схващате разликата между Станишев и Берлускони?

Като споменах за общата ни къщичка, горката, ето как, заедно с Румъния, се оказва, че сме зографисани в едно изследване на германската фондация “Фридрих Науман”. Само да кажа, преди да цитирам, че ако ми бяха дали дори половината от парите, хвърлени  за изследването, аз щях да им напиша тази констатация веднага, `щото я знам наизуст от личен опит. Както я знае и всеки редови българин, който вижда ма-а-алко по-далеч от носа си. А констатацията е следната: “България и Румъния, дори и преструктурирали политическите си системи, все още имат сериозни проблеми в правните области, социалното и икономическо развитие, както и в обособяването на активно и свободно гражданско общество”.

Край на цитата и начало на съмненията – оти ручахме жабетата толкоз годин`. ` Щото, съгласете се, граждани – като установиш, че в една демократична държава са все още недемократични “правните области, социалното и икономическото развитие, както и активното и свободно гражданско общество”, то от нея нищо не остава. Или остава куха лейка, която може да се ползва само за тъпан. И остава също възможността да се утешаваме, че сме велики, като думкаме тъпана.

Ама – веднага ще скочат националистите – те тия от “Фридрих Науман” са мръсни немски националисти, които не са дорасли до съзнанието, че трябва да бъдат добри български, те имат зъб на България, затова я изкарват по-гадно място, отколкото е всъщност, те кроят планове как да ни измъкнат държавицата от ръцете и да я превърнат в територия, управлявана от европейските комисари, но ние няма да им я дадем, ще я пазим с голи гърди на амбразурата…..

Може, то това за голите гърди и на мен ми харесва като опция. Само че, както се оказа, Наоми не е откликнала да даде телефона си дори на всемогъщия и богат Берлускони, затова някак не ми се вярва тя и колежките и манекенки с красивите голи гърди да дойдат да подкрепят българските националисти на някаква си българска национална амбразура. Поне не безплатно, а за платения вариант няма да ни стигне БВП-то. То, клетото, за пенсии и заплати на полицията не стига, та за световни манекенки…..

Още много подобни глупости могат да се надрънкат, граждани, по този повод, само че в научните среди е забелязано също, че като правило говоренето на глупости около констатираните реалности не променя констатираните реалности. Така де, поне не ги променя към по-добро, иначе към по-лошо понякога успява.

Не знам само дали тази днешна моя лекция по въпросите на национализма и особеностите на българската политика ще намери своето достойно място в пръкналото се най-ново българско училище, наречено “Академия Атака”. Академията, както се твърди, е създадена от партия “Атака” с цел “да запознае младите кадри на партията как се прави политика в България, да покаже истинското лице на българските държавници и да почерпи идеи от техните успешни практика”.

Хак ни е, и това доживяхме! `Ма `що не – то логиката и моралът нали нямат национални граници, та значи със сигурност са изцяло и изконно наши, национални, български. И следователно можем да си пра`й`м с тях к`вот` си щем. Е, поне докато не дойде някой да ни шибне два шамара, щото много врякаме и пречим на другите народи да си живеят нормално.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: