Из немските „Западни покрайнини“ – Мембах в Белгия

Днешният пътепис ще ни отведе до някои „зачукани места“. Както казва авторът „Няма само Вили да ходи по разни селца и паланки! :))))“ имайки предвид последните приключения на Вили из Франция :) И така, нека прочетем какво може(ше) да се случи и с българските Западни покрайнини, ако бяха ... още по-западни :) Приятно четене:

Мембах в Белгия

Из немските „Западни покрайнини“

Е, как немски пък – Белгия? Мииии... и немците си имат техен „Ньойски договор”. Всъщност Версайски. След Първата световна война

общините Ойпен и Малмеди са дадени на Белгия,

аналогично на нашите Цариброд, Босилеград и Струмица, дадени на Югославия. Имало разни подписки, брожения, но... Vae victis! ОК. Спираме с разбора на историческите несправедливости, че да не ни надушат атакистите, вмроистите и всякакви други -исти. Пък и в крайна сметка

ойпенско е такъв златен пример за ползите от проекта „Европейски Съюз”

/шшшт да не чуят пак националистите евро-скептици/, че горещо препоръчвам на всички кандидат-шовинисти, все още не преминали към тъмната половина, първо да посетят този край, па тогава да решат дали да нарамват манлихерата и да тръгват да събарят Нойските, Букурещските, Цариградските та ако щете и договорите от Берлинския, Виенския и прочее конгреси. Не ме разбирайте погрешно. Да. Много несправедливости са изчегъртвани по изстрадалата карта на Европа. Да. Сигурно доста бой са изяли ойпенчани докато зашпрехат френски. Да. Не е забравено, че „ойпенско е немско”. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Но за Бога, това е било. Аз говоря за сега. За хер Гюнтер или фрау Гертруде, които живеят в прекрасна къща с огромен двор, които пазаруват в Аахен, Кьолн, Лиеж, Маастрихт, на които никой не им казва „ти си такъв или онакъв”, на които всичките им контакти с администрацията са на немски, гласуват за парламент и правителство на немскоговорящата общност, работят където си поискат – кеф ти Германия, кеф ти Белгия, и единствената разлика с херовете и фраутата от оттатък „границата” е че плащат данъците си на бай Албер, а не на адашката*! Малиии как се отвлякох. Май ще трябва да си направя блог, а не да логорействам из сайта на Стойчо (Добре си дошъл и тук! :) - бел.Ст.) Но нищо де - той Шефът нали е привърженик на пристрастните пътеписи (точно така! Приветствам! – бел.Ст.) И като лека закачка към франкофилите –

добре че са немскоговорящите общини, че да отсрамват Валония с реда и прекрасните си пътища и селца :)

[caption id="" align="aligncenter" width="583" caption="Къщи в Ойпен – столицата на немскоговоряща Белгия"][/caption] Та с мефрау в една ранна майска утрин на един четвъртък, предхождащ удължен уикенд /хм има ли нечуждица за това?/ напуснахме магистрала А3 /А-три, не аз :)/ и с колата, приятно натоварена с палатка, спални чували, масички и прочее къмпинг джаджи, се понесохме

в посока Ойпен. По-скоро Мембах.

Имахме си резервация за къмпинг. Е, имахме леки съмнения дали няма да е хладничко за палатка, но в къмпинга има и бунгалца, така че ако се озъбехме първата нощ, щяхме да помолим да се приютим в тях. Ако не може – ей го де е нашо село. Подсвирквайки си и верни на девиза „газ и ляв мигач” стигнахме, че и минахме Ойпен. И докато се усетим джипиеса ни уведоми, айде честито това е дестинейшъна. Ъъъъъъ!? От лявата страна на пътя имаше асфалтово площадче с бензиноколонки тип „ГСМ** на ТКЗС”, нещо като сервиз за коли тип „АПК работилница” и голяма опърпана табела „Пресни яйца”. Мефрау почна да се увърта нещо, дет’ се вика само дето не тресна джипиеса, но надписът „Къмпинг Везертал” отстрани на цехоподобния склад разсея съмнението - това е адресът. Няма грешка. Тъй като аз бях радетелят за ходене в този къмпинг предвусквах как сега ще бъда потърпевш от операция „Везерюбунг” по целия път към вкъщи. Все пак с принтирания мейл на резервацията се намъкнахме в .... мммм.... рецепцията?... Зад тезгяха ни посрещна типичен немско изглеждащ чичо. Просто си го представих как нагъва варено джоланче и надига халбата. Попита на какъв език ще си общуваме и накрая от много любезнечене мефрау му говореше на немски, а той пък на фламандски. Благоразумно се стърпях да им предложа да си шпрехат на френски ;)

Чичо веднага ме излови, че с тази фамилия и акцент нещо не ми е чиста работата и

от лаф на лаф, стигнахме до факта, че България е била едно време съюзник на Германия и т.н. и т.н. Абе да обобщим – според мен чичо си беше убеден прикрит нацист :). Точно перфектната възраст – по време на Втората световна е бил дете, попиващо пропаганда. Като го попитахме за разни маршрути около къмпинга за разходка, доста се оживи и ни каза, че като дете си спомня, че имало било в еди коя си местност наблизо лагер на хитлерюгенд и не знам какви си фортификации и еди–къде си били свалили английски самолет. Ох, айде стига.

Човекът си се оказа много точен. Както всъщност и къмпинга.

Първото впечатление беше погрешно. Отстрани на цехоподобния склад имаше вход с бариера откъдето се влизаше в съвсем приличен къмпинг, с прекрасни алеи, бунгалца и каравани. Но най-готиното беше, че палатките се разпъваха в една гора. Не на оградени и прономеровани четириъгълни парцелчета, а направо между дърветата. До реката. И ние бяхме първите пристигнали.

Кеф! Разпънахме палатката съвсем на първа линия.

[caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Изглед от "първа линия""][/caption] Другото нетипично за западнячески къмпинги нещо беше, че можеше да се пали огън. Е, пак малко по немски - в едни метални казани сложени на три камъка и то само на определни места, но на практика такива огнища имаше за всяко място подходящо за разпъване на палатка. Огнищния казан го получаваш след неколкократно обещание винаги до огъня да има пълна кофа с вода. Дърва за лагерния огън се закупуват от чичо. Пет евро чувала. Всъщност цехоподобния склад е пълен с дърва за огрев и чичо с изненадваща за възрастта и външния му вид пъргавост разкарва из къмпинга с ръчна количка чувалите с дърва за западняците искащи да събудят крьоманонските си спомени. Както се казва „Гутен морген и все пари искат”. Намерили ниша хората за допълнителен доход. Но – Евалла! Вечер, покрай живия огън, с чаша в ръка, разръчкваш припукващите дръвца и ромоленето на реката на метър от теб, те носи някъде далеч, далеч... безценно. За всичко останало си има Мастъркард... :) До вечерта къмпингът се понапълни. Докато сме били да се „отчетем” на местния Карфур и да мааме сладолед на центъра на Ойпен, от едната ни страна двама младежи бяха вдигнали палатка, опънали хамак и приготвили казана с дръвцата. Хм. Две момчета сами на палатка. Хм. Докато се стъмни по непринуден балкански начин разузнах, че са холандци. Те вероятно също са ни поразгледали. Хахахаха, сигурно са били потресени като са видели

как вадя от реката бутилка вързана на канапче.

Най-добрата температура. Фризери, хладилници, витрини за вино – нищо не охлажда така качествено, както пролетна планинска рекица.

Но вечерта съседите върнаха потреса, като се награбиха страстно на хамака. :)

Явно за да вдигнат градуса на любовта си, хвърляха доста дръвца в огъня и той ги осветяваше доста яко. Тук да направя едно отклонение – забелязъл съм, че западняците са големи прахосници. Примерно, гледаш някакво кулинарно предаване и за рецептата трябват 6 жълтъка... прас! белтъците, ненужни за рецептата отиват в мивката... Както казвам на мефрау – западния човек не знае какво е нямане. Ми те нямат и дума „нямам”. Казват „имам николко”. Та логично, както и бях предвидил, дръвцата на гейдружинката приключиха малко преди 22 часа и единият с фенерче се изстреля към рецепцията. Може би чичото е бил потънал вече в пухкавия юрган на розови свастички, но бизнесът си е бизнес – скоро количката с дръвца се появи и огънят на съседите запращя отново в ритъма на творчеството на сър Елтън Джон. А забравих! Малко след като се беше стъмнило чичото мина покрай всеки лагерен огън да пожелае приятна вечер в неговия къмпинг, да нагледа дали всеки е напълнил кофата с вода до огъня и да събере поръчките за кроасани и пресни „еко”–яйца за сутринта. Както се казваше в един виц – „дреболия, но приятно” ;)

Сутринта - дъхави кроасани, яйца и кафе.

Съседите спят още. Слънцето грее едно такова майско. Въздухът –още по-майски. Пътеводителят за пешеходни маршрути, отворен на страницата с едно небрежно 18 километрово преходче. В раницата сандвичи. В мускулите /все още/ нулева концентрация на млечна киселина. Идилия. [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="От тук започна нашето преходче..."][/caption]

[caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="... тук живее някой хобит сигурно..."][/caption]

[caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="... вече няма къщи..."][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="... но пък има поточета."][/caption]

Прекрасна маркировка. Рекички. Гора. Мостчета. Хранилки и солища за дивеча. Сърнички. Две жокейки на прекрасни коне. ...Опаааа... млечната киселина започва да се появява... Сандвичите от раниците пък изчезнаха... [caption id="" align="aligncenter" width="540" caption="Какво може и какво не може да се прави в гората на херцога"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Усещате ли майския въздух, а?"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Ето тук покрай Ойпенския язовир една раница сандвичи изпълниха дълга си :)"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Ако осъзнавах колко ОЩЕ има до колата, щях да се пробвам на /коно/стоп :)"][/caption] ...Ооооооо.... паркинга зад църквата в Йопен... Оооо... там е колата... Оооо... къмпинга.... Ооооо.... тръпнещите нозе доволно пляскащи в реката до палатката... Оооо... канапчето.... Ооооо ще се живее пак!

На следващия ден се разхождахме из горите около самия къмпинг.

[caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Реката, малко след като излезе от къмпинга."][/caption]

[caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="В търсене на лагера на хитлерюгенд :)"][/caption] Лагера на хитлерюгенд така и не намерихме, но пак видяхме сърнички и ездачки.

И къщички на средния мембахчанин.

[caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="За голям двор си трябва и голяма косачка :)"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Тези явно са сиромаси – нямат пари за ограда ;)"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Самата къща изглежда някак си пролетно."][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Доста дръвца са приготвили"][/caption] Чичо ни препоръча да видим и някаква

къща в Йопен,

която имала някаква супер престижна награда за архитектура и даже ни я показа в някакво списание. Верно, че е доста изчанчена. [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Къщата – лауреат"][/caption] В неделя събрахме багажите. Къмпингът започна да се изпразва. Докато чакахме на рецепцията чичо да сметне общата сметка с яйцата, кроасаните и дървата, се появи и

лелята. Сигурно чичо си я е избирал навремето от някой хитлерюгенд лагер

Руса, очевидно по немски красива на младини... С нас пред рецепцията чакаха и семейство ... араби някакви бяха, но явно живеещи в Холандия. Детенцето им, не особено послушно момченце, видя, че чичо продава сладоледи и ревна, че иска сладолед. Майка му му купи за да я остави на мира и малкият след като гордо успя сам да си разкъса опаковката на сладоледа, с отработен жест я хвърли на земята. Пред вратата на рецепцията. На един метър от кошчето. Майка му като забеляза, че в лелята се надига бурна вълна на възмущение, засрамено и припряно понечи да вземе опаковката и да я хвърли в кошчето. Лелята обаче не й даде. Спря я. И накара малкия да се наведе, да я вземе и да я хвърли където трябва. Това май ще е добър финал. Да с тази случка ще приключа. А за баража на Джилепе и за замъка, които посетихме на връщане – друг път. [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Баражът"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Замъкът"][/caption] Автор: Ангел Богомилов Снимки: авторът *Ангела (Меркел) – канцлерката на Германия – бел.Ст. **ГСМ – не е GSM, ами съкращение от „Гориво-смазочни материали“ или с една дума: „бензиностанция“ :) – бел.Ст. Още пътеписи от близки места:

1. До изворите на Стелата /Льовен, Белгия/
2. Като в приказките: Гент в Белгия
3. Белгия и белгийците
4. Белгия – едно сравнение с Холандия
5. Ода за бирата (Белгия)
6. Завръщане в Рая (Брюксел, Белгия) или мечтата за хубава бира
7. Белгия – първи нефризирани впечатления
8. Белгия и Антверпен: Месец и нещо по–късно
9. На председателски килим (Брюксел)
10. В Черната гора /Шварцвалд/
11. Западни Балкани 2006 – 4 част – Хърватска
12. Западни Балкани 2006 – 2 част – Албания

Прочети цялата новина

Свързани новини: