Една друга гледна точка за „Любов по време на холера”

Когато споделих с една приятелка, че смятам да напиша това ревю, тя съвсем сериозно ми заяви: „За класиците – или добро, или нищо! В противен случай рискуваш да те обвинят в глупост, невежество и цинизъм.” Беше права, разбира се. От опит знам, че когато наддадеш глас срещу творба, обявена от критиците за класическа, обикновено срещаш масов отпор, придружен с коментари от типа „Това са глупости!”. Та в онзи момент, когато получих предпазливия съвет от своята приятелка, аз се запитах: „Кое е по-важно – да бъдеш отхвърлен заради различното си мнение или да бъдеш приветстван заради пълната липса на такова?” Появата на настоящия текст е моят личен отговор на този въпрос.

---

„Любов по време на холера” попадна в ръцете ми, след като беше избрана от нашите читатели за любима романтична книга. Сам по себе си този факт ме наведе на мисълта, че романът е ако не гениален, то поне достатъчно добър, за да заслужи вниманието ми. Уви, надеждите ми не се потвърдиха. Сега ще ви разкажа защо...

Ако трябва да бъда съвсем искрена, ще си призная, че харесвам Маркес като писател – той има талант в разказването на истории, думите му звучат винаги на място, винаги в някаква логическа взаимосвързаност, която те кара да четеш и четеш, без да можеш да откъснеш поглед от страниците. Дори скучните сцени и слабите диалози се превръщат в шедьовър под перото му – шедьовър, който предпочиташ повече да слушаш, отколкото да четеш. Да, Маркес е добър писател. Гениален писател дори. Но гениалността му е в думите, винаги в думите – не и в тяхното съдържание. За да подкрепя позицията си, ще си позволя да ви представя героите от “Любов по време на холера” такива, каквито ги видях отвъд думите – без красивите и засукани епитети, без прекрасните и романтични описания. (Предупреждавам феновете на Маркес да не четат  )

Фермина Даса – обърканата неудачница

Фермина Даса е от онзи тип жени, които днес се срещат твърде често – тя може да има всичко, но не знае кое от това “всичко” ще я направи щастлива. По тази причина животът й се превръща в низ от неудачи, които като проклятие преследват всеки, докоснал се нея. Трагизмът идва от факта, че в незнанието си какво желае, Фермина причинява болка на хората около себе си. Така вследствие на ученическите й забежки бедният Флорентино Ариса ще остане вманиачен завинаги в идеята си за някаква извънвременна, безгранична любов. Съпругът й Хувенал Урбино пък ще бъде принуден да прекара живота си с жена, която не знае и не може да обича. В този смисъл финалът на романа е своеобразен шанс за Фермина да се докаже като жена и като личност. Дали успява, само Маркес си знае...

Флорентино Ариса – влюбеният педофил

Флорентино Ариса е нещастникът, който, увлечен по заблудата си за една жена, обрича живота си на страдание. За разлика от Фермина, той знае какво иска – проблемът е, че не може да го получи. Вследствие на това, съществуването му се свежда до множество краткотрайни връзки (повече от 622, ако можем да се доверим на тетрадките му), които задоволяват физическата, но не и емоционалната му нужда от обвързване. По тази причина стремежът му към обладаване на женското расте право пропорционално с възрастта му – на седемдесет години той може да се похвали, че спи с четиринайсетгодишната дъщеря на свои близки. Въпреки този смущаващ факт, Маркес успява гениално да обрисува Ариса като страдалец – той е верният (въпреки сексуалните си забежки), обичащ, отдаден мъж, който е готов да чака десетилетия, за да получи жената, за която мечтае. Не съм сигурна обаче, че мечтаният образ, който си е изградил, съвпада с действителната личност на Фермина. Не съм сигурна и че го заслужава.

Хувенал Урбино – безличният кариерист

Макар съпругът на Фермина Даса да ми беше много симпатичен на моменти, някакси не можах да се отърва от усещането, че животът му всъщност е белязан от две единствени черти – безличност и професионален успех. Да, той е красавец, лекар и богаташ, но нищо от тези социални роли не ни подсказва какъв е като човек. Наистина, от време на време Маркес ни позволява да го видим от по-близо, но дори тогава д-р Урбино изглежда нереален в своята безличност. Нелепата му смърт е просто продължение на един скучен и лишен на пръв поглед от бурни емоции живот (макар че в края на романа се появява намек за изневерите на уж идеалния, но толкова предсказуем лекар).

Ненужните второстепенни герои

Ако сте чели „Любов по време на холера”, няма как да не ви е направило впечатление наличието на един куп персонажи, които нямат (почти) никакво отношение към развитието на сюжета. Тук включвам най-вече безбройните любовници на Флорентино Ариса, които като че ли обсебват половината роман с присъствието си, без да добавят към образа на героя нови характеристики. За някои читатели подобни „отклонения” от основния сюжет придават колорит на книгата. За други обаче това са ненужни подробности, които натоварват и затрудняват осмислянето книгата. Вярвам, че сте разбрали към кой тип читатели се причислявам

В заключение ще кажа, че макар „Любов по време на холера” да не е любимият ми роман, аз в никакъв случай не отричам неговата художествена стойност. Хареса ми идеята за съществуването на любов, стояща отвъд всякакви граници, хареса ми противоречивостта на героите, позволяваща различни гледни точки, хареса ми езикът, който те потапя в красотата си, карайки те да забравиш смисъла. Да, заради този език, заради този разказвачески гений дочетох книгата. Но дали бих я повторила... хм, съмнявам се

Прочети цялата новина

Свързани новини: