Малкото „Голямо четене“

Това заглавие ще ме побърка, защото според мен пропускат кавички, които са нужни.
Идеята обаче, ми е изключително интересна. Какви книги харесват и четат децата?
От известно време се опитвам да подредя книги, които да са подходящи за подаръци за деца и ми е трудно.

Ханс Кристиян Андерсън се чете и е насочен към деца, но повечето му текстове са доста меланхолични или откровено тъжни. (Disney могат да си заврат Ариел… да не казвам къде. Разказът е изключително тъжен и меланхоличен)
Повечето приказки на Братя Грим си имат собствени проблеми (колкото по-нередактирана е версията, толкова по-сериозни, та стигайки до версията на Спящата Красавица, в която майката на принца се опитва да убеди сина си, че снахата е людоедка и е изяла бебетата). Да не говорим, че мен лично малко ме дразнят „принцеските“.
Ако погледнем серията на „Пан“ за Вечните Детски Романи , всеки път се сещам за „Малките дечица“, които като ги четох, изобщо не разбрах какво всъщност ми се разказва и бях ужасена със задна дата. Не ме разбирайте погрешно, има прекрасни книги. Но не всички сложени под тази шапка според мен, са правилно ориентирани.
„Парижката Света Богородица“, „Клетниците“ и прочие подобни, въпреки че са чудесни книги, все още не съм сигурна, че не са прекалено тъжни, по неприятния начин. И ми е доста трудно да определя къде точно ми е проблема с тези книги, освен може би… депресивността, която извира от тях. В случая не казвам, че децата са неспособни да я понесат или не трябва да им се дават тежки книги. Просто смятам, че съотношението увлекателни, добре написани, съобразени с читателя детски книги и насочени към деца, определено губят в полза на вторите.

Основният проблем е, че покровителственото или излишно олекотено отношение пък изключително дразни. Истината е някъде по средата, определено.

Дотук в моето списъче фигурират
1. Светът на Софи – една от най-прекрасните книжки, които съм чела. Едновременно е интересна история, комбинирана с увод във философията, поднесена по изключително увлекателен начин. Ако можех, щях да го пратя на деветгодишната аз.
2. Кратка история на почти всичко. Книжката е точно каквото обещава името. Написана е на толкова лек, разговорен и разбираем език, че част от мен беше шокирана, когато разбрах, че НЕ е била запланувана като читатели да има подрастващи деца.
3. Серията за Тифани Ейчинг. От няколкото ориентирани към деца книги на Пратчет, в които обширните познания по съвременна култура и фентъзи не са наложителни, а самата история е лека и върви много приятно.
4. Момо. Сред главните герои е костенурка.
5. Летящата класна стая. Защо ли няма повече такива книжки? Нее, за тези, които се подвеждаме, има „Момчетата от улица „Пал“, с възможно най-безсмислено умиращ главен персонаж.
6. Тим Талер. Много приятна немска книга, където хем се засягат сериозни теми, хем е направено съобразено, че го чете дете, иначе казано, тежките депресии на автора не избиват на всеки втори ред, както например е с Оскар Уайлд и повечето му приказки.
7. Хайди и Хайди и Клара. Много очарователни. Единствената причина, заради която съм пробвала козе мляко. Определено е много интересно и много приятно четиво.
8. Джерал Даръл… всичко – английско семейство на о-в Корфу, Гърция. Джералд пък е любопитно дете, падащо си по гадинки. Всички книги са написани с толкова обич към животните, към собствените му преживявания, че няма как да не грабне. За мен беше голям плюс, че е писана в период, когато островът не е бил особено популярно място за туристи.

Пропускам ужасно много книти, които обичам, но целта ми беше да изведа със списък от интересни книги, които обаче не са в сферата на… леко абсурдното, както например е ‘Карлсон’.

Убедена съм, че пропускам заглавия, така че определено няма да откажа препоръки.
П.П. Да се хванем ли на бас колко от изброените по-горе произведения изобщо ще бъдат споменати в края на „Малкото „Голямо четене“?

Filed under: бръмчащи мисли, култура уж Tagged: Малкото "Голямо четене", детски автори, детски книги

Прочети цялата новина

Свързани новини: