ЗИМНА ПРИКАЗКА

(детски терапевтични приказки и притчи)

От сутринта падал сняг. Мечо седял на пънче в края на гората с вдигната глава, броял и облизвал падналите на носа му снежинки.
Снежинките падали, сладки и пухкави, и преди да кацнат се повдигали на пръсти. Ах, колко весело било това!
"Седмата" - прошепнал Мечо и предвкусвайки наслаждението, си облизал носа.
Но снежинките били омагьосани: те не се топели и оставали все така пухкави и в стомаха на Мечо.
"Ах, здравей гълъбче!" - казали шест снежинки на своята приятелка, когато се озовала редом с тях. - В гората все така ли е спокойно? Мечо все така ли седи на пънчето? Ах, какво смешно мече!"
Мечо чувал, че някой разговаря в стомахчето му, но не обръщал внимание.
А снегът все падал, и падал. Снежинките все по-често се спускали на носа на Мечо, присядали и казвали с усмивка:"Здравей, Мечо!"
"Много ми е приятно! - отвръщал Мечо. - Вие сте шестдесет и осмата." И се облизвал.
До вечерта изял триста снежинки и му станало така студено, че едва се добрал до бърлогата си и веднага заспал. И му се присънило, че той е пухкава, мека снежинка ... И че се спуска на носа на някакъв Мечо и казва:"Здравей, Мечо!", а в отговор чува:"Много ми е приятно, триста и двадесета..."
"Трам-та-ра-рам!" - засвирила музиката. И Мечо се завъртял в сладък, вълшебен танц, и триста снежинки се завъртели заедно с него. Те се мяркали отпред, отзад, отстрани и когато се уморявал, го подхващали и той се въртял, въртял, въртял ...
Мечо боледувал цялата зима. Носът му бил сух и горещ, а в стомаха му танцували снежинки. И чак през пролетта, когато навън зазвънели капчуците и птиците долетели, той отворил очи и видял на табуретката Ежко. Ежко се усмихвал и помръдвал с иглички.
-Какво правиш тук? - попитал Мечо.
-Чакам да оздравееш! - отвърнал Ежко.
-Дълго ли?
-Цялата зима. Като научих, че си се наял със сняг, веднага преместих всичките си припаси при теб ...
-И цялата зима стоя до мен на табуретката?
-Да, поих те с елова отвара и ти разтривах стомаха със слама...
-Не помня - казал Мечо.
-И още как! - възкликнал Ежко. - Цяла зима бълнуваше, че си снежинка. Така се страхувах, че ще се разтопиш напролет ...

Сергей Козлов

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Прочети цялата новина

Свързани новини: