Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Мафията и картелите са най-голямата заплаха за медийната свобода в световен мащаб - пише в нов доклад на американския клон на Репортери без граници озаглавен Организираната престъпност показва мускули на медиите, в който няколко пъти е цитирана и България.

Като транснационален феномен, организираната престъпност е много повече отколкото спорадични кървави престрелки и цветисти криминални истории в местните вестници. Става дума за паралелна икономика с огромно влияние върху легалната икономика, много трудна за отразяване от медиите - пише в доклада. 141 журналисти са убити за последните 10 години защото са се осмелили да осветят влиянието на криминални групи и тяхната паралелна икономика.

България е цитирана покрай изтеклата от Уикилийкс грама от американското посолство в София, в която се твърди, че руско-израелският бизнесмен Майкъл Чорни е мажоритарен собственик на ежедневника Стандарт. Осъден за пране на пари и издирван за арест чрез Интерпол, той поддържа собствеността си в България чрез посредник. Това е един от многото примери за новите препятствия пред разследващите журналисти и независимостта на медиите.

Българската мафия е навлязла и в Гърция, където е намерила нови пазари - твърди гръцкият журналист Никос Зирганос от в. Елефтеротипия. След влизането на България в ЕС този феномен на проникване на мафията в икономиката и дори в банковото дело е нараснал. "Чудим се какво ли ще бъде когато някой ден и Албания се присъедини" - казва Зирганос. 

Репортери без граници няма ресурс, за да замести правителствата в борбата им с опасността от организираната престъпност за журналистите - се казва в заключението. На базата на разговори с журналисти и направени анализи те отправят следните препоръки:

- Медиите и журналистите специализирани в международните криминални мрежи да използват по-активно Интернет, за да осигурят по-пълно покритие на различни аспекти на организираната престъпност;

- Репортерите и дописниците от различни медии присъстващи в конфликтни зони да споделят информацията си и източниците си;

- Водещите медийни групи да подкрепят и закрилят репортерите и дописниците изложени на опасност в рисковани места;

- Водещите национални и международни медии да отдават по-голямо внимание на работата на репортерите, по-специално тези на свободна практика, които са изложени на непосредствена опасност;

- Информационните медии, школите по журналистика и университетите да предлагат специфично обучение за отразяването на организираната престъпност с помощ от журналисти с опит в тази област;

- В някои страни да се развият журналистически асоциации, които да имат власт да осъществяват мониторинг на приходите и капитала на медийните компании, за да се ограничи и контролира всякакво неясно финансиране, което може да повлияе на тяхната независимост.

А как е у нас?

Препоръките на Репортери без граници са особено интересни на фона на случващото се в България. Само преди два дни водещият български вестник Труд нападна независими разследващи журналисти от сайта Биволъ за това, че са сезирали антикорупционен орган с разследвания за злоупотреби на политици от няколко партии, включително и от управляващата  ГЕРБ. Зам-главният редактор Георги Шарабов обвини журналистите, че по този начин се опитвали да си направят "лоша реклама."

По-рано именно в Биволъ беше публикувано подробно разследване за новите собственици на вестника, от което става ясно, че те са го придобили с неясно финансиране.

През 2007 г. беше направен опит за убийство с 26 сантиметров нож срещу журналиста Асен Йорданов, основател на сайта, заради негови разкрития за корупцията и мафията в Черноморския регион. До този момент разследването не е дало резултати.

Господи, Ти си във всяко пясъчно зърно, в теб е всичко, което съществува, Ти създаваш и рушиш светове и вселени.

Отче наш, Ти който си навсякъде, Ти, чиито синове и дъщери сме всички ние под земното небе, да бъде Твоята воля. Благосклони и изслушай молбата ни.

Ден преди Форум Дом, музата ни връхлетя и ето поредния топ 5: образцови домове или по-скоро домове образи.

1. Къщата на Барбароните

Като истински ценители на геодезичния купол, барбароните организират личното си пространство в къща от обли куполи. Във всеки от тях по един барбарон уединено развива талантите си.

А за студентите, предлагаме и барбаронски метод за изпълнение на пълзящ куфраж, който не се преподава в УАСГ:

2. Къщата на вещицата в Хензел и Гретел

Дълбоко сме убедени, че къща направена от захарни изделия не е правилното решение по пътя към устойчиво развитие, дори и да е био. А вие, деца, ако видите грозна възрастна жена примамливо да отваря вратата на къща, направено от любими неща, веднага се обадете в полицията.

3. Дворецът на Малката русалка

Макар да си русалка е сигурно като постоянно да си на сноуборд, възможността да израснеш в дворец в дълбините на океана е, меко казано, привлекателна.

4. Каналите и Костенурките нинджа

Има интерес към освежаването на Перловската река, но разходката по бреговете й все още не става за включване в Lonely Planet. Макар да е възможно един от многото живущи там плъхове да е софийският Сплинтер, едва ли се намира подходяща група костенурки, които да обучи в изкуството на боя.

5. Къщата на Смърфовете

Къщите на Смърфовете са гъби, а социалната им организация е комунална. Макар да има и по-добри плодове за живеене (например кокос или диня), по-добра социална организация може би няма.

ПС. Животът в плод или зеленчук е чудесна отправна точка за създаването на жанрова научна фантастика в суровоядството.

—

Форум Дом

е за да се забавляваме

Енергията, която използваме, за да утопляваме и изстудяваме сградите, има огромен принос към климатичните промени. Има много решения за подобряване на енергийната ефективност и намаляването на въглеродния отпечатък на сградите. Чрез иновационни материали и системни технологии архитекти, проектанти и строителни предприемачи вече търсят и прилагат такива решения. Добрата новина е, че тези решения имат и много икономически смисъл и за това има силна енергия за прилагането им.

За да научим повече за съществуващите решения, предложихме на REHAU, които ни подкрепиха за това да се случи и Форум Дом, да ни разкажат повече за работата си. Ето какво ни казаха за три аспекта на енергийната ефективност, по които работят:

—

1. Ефективно производство на енергия

Системата RAUGEO, която предлагаме, осигурява отопление и охлаждане с геотермална енергия. Геотермалната енергия е независима от метеорологичните условия и климата, винаги е на разположение. В Швейцария в 30 % от новите жилищни сгради функционират отоплителни съоръжения с геотермална енергия. Предимствата са: до 75% добив на енергия от земята, всички сонди се комбинират идеално с ниски температири на отопление и охлаждане, продължителни ниски производствени разходи.

Предлагаме и контролирана вентилация на сградата с геотермална енергия. Към системата за обмен на въздух и геотермална енергия предварително се свързва контролирана вентилационна система за възстановяване на топлинната енергия. Използва се почти постоянна температура от около 10 град. Така индивидуалната температура в помещението се регулира удобно с уреда за вентилация. Правим и антимикробна система за обмен на въздух и геотермална енергия, наречена AWADUKT Thermo.
Системата REHAU Solect пък осигуравя отопление на технологична вода и помощ при отоплението със слънчева енергия. Тя има висока фунционалност, висока продължителност на живота при запазващи се високи добиви, устойчиви на дъжд и сняг монтажни системи, гъвкава модулна система, отговаряща на най-високи изисквания към архитектурата, хигиената и комфорт и е проста за интегриране в съществуваща отоплителна система.

2. Ефективно използване на енергия

При нашите системи за отопление и охлаждане, енергийният обмен се осъществява на големи площи и предимно чрез лъчение. Така се получава оптимален климат в помещението. За разлика от традиционните климатични инсталации тук няма течение и работен шум. Освен това при отоплителните/охлаждащи системи, в сравнение с класическите системи, са възможни ниски изходни температури при отопляване и високи изходни температури при охлаждане. Това увеличава степента на ефектиност.

Специално приложение на отоплението и охлаждането на площи е поддържане на температурата в бетонните ядра. Това е модерна тема в климатичната техника. Принципът се основава на ползването на акумулиращата маса на конструктивните части. По този начин модерните административни и офис сгради могат да се климатизират уютно и екологично. Това става, като в бетонните тавани се интегрира мрежа от полиетиленови тръби, през които през лятото протича студена вода, а през зимата топла вода. С тази конструкция бетонът е сравним по отношение на термичните си свойства и акумулираща маса с историческите масивни сгради. Предимствата са: малки производствени и инвестиционни разходи, липса на необходимост от вентилационна система, равномерни изходни температури на водата.

3. Намаляване на енергийните разходи

Модерните системи за прозорци и фасади са решаващ фактор, когато става въпрос за това енергийните разходи да се сведат до минимум. Ние предлагаме профили за прозорци REHAU, със съвременен дизайн, които осигуряват комфорт, рентабилност и запазване на стойността. Материалът RAU-PVC за REHAU системи за прозорци се е доказал по най-добър начин с превъзходните си свойства в строителния бранш. Единствена по рода си със своя коефициент на топлопропускливост е системата за прозорци GENEO от високотехнолочиния материал RAU-FIPRO. Чрез пенопласти в интергираните функционални камери и тройно изолационно остъкляване при GENEO се постига стандарта на пасивните къщи.

—

Форум Дом

Миналата седмица Институтът за пазарна икономика оповести в доклад, че трите предишни правителства са похарчили неефективно 24 милиарда лева. Смятам, че към тази сума, с една или друга уговорка, трябва да се добавят и парите, дадени за Държавната агенция на българите в чужбина (ДАБЧ).

Нека припомня, че българските граждани зад граница внасят в България повече средства, отколкото постъпват от ЕС, и по този показател се нареждаме в челната тройка в Европа. Разходите за дейността на ДАБЧ са по-малко от 0.05% (пет стотни от процента) от постъпилите от емигрантите пари, но дали тази нищожна сума, заделена уж за нас зад граница, се използва ефективно? За съжаление, някои действия на сегашния й председател г-н Росен Иванов предизвикват резонен въпрос: -Имат ли българите в чужбина необходимост от такава институция* – поне в този й вид, при днешните й приоритети, очертани в изявленията на нейния ръководител?

В края на миналата година, като редактор на най-цитираното българско издание в САЩ, се обърнах към председателя на ДАБЧ с молба за интервю по въпроси, вълнуващи хилядите наши сънародници, посещаващи сайта ни. „Еврочикаго“ е списван, четен и коментиран от хора, пръснати по целия свят – от Канада до Австралия и от Южна Корея до Аржентина. Разбира се, най-голям е процентът на посетителите от България. Молбата ми бе българи от няколко контитента да зададат по Скайп въпроси, свързани с работата на подчинената на г-н Иванов агенция, както и въпроси, касаещи конкретни стъпки на държавната политика към тези милиони живеещи извън територията на Родината. За целта написах писмо до PR на агенцията с официална покана за интервю с председателя на ДАБЧ.

И до ден днешен не ми е обяснено защо няма реакция на писмото, дори и отрицателна! Освен, че е знак на незачитане, това само по себе си е нарушение на едномесечния срок за отговор – законово положение, което юристът Росен Иванов няма как да не знае… В същото време председателят на ДАБЧ в този период прояви интригуваща активност с интервюта в медиите, в които косвено или пряко се споменават “Еврочикаго” и новосформиращите се Обществени съвети на българите в чужбина**. В познатия маниер на уж отминалите времена, г-н Иванов не само омаловажи смисъла от създаването на независими и изборни Обществени съвети (ОС), работещи на обществени начала, но и се опитва да ги противопоставя на други организации и личности.

Ще приведа няколко примера.
Чуйте разговора с председателя на ДАБЧ, излъчен по БНР на 5 януари***, в който споменава както сайта ни, така и Времеменните обществени съвети, като една незначителна организация, посегнала на ДАБЧ. В „Гугъл“ лесно ще намерите и разпространеното от негосъобщение в различни медии, с което той лансира идеята футболната легенда Христо Стоичков да оглави федерация на българите в чужбина – вероятно “правилната” от гледна точка на г-н Иванов организация, спусната отгоре, за разлика от “съмнителните” Обществени съвети? (Да повторя, че тези ОС ще бъдат изборни и предложени от българите в чужбина, включително и от г-н Стоичков!)
Друга “нестандартна” идея от последния месец: ние, българите зад граница, да имаме свой омбудсман за жалби и предложения, някакъв нов „арменски поп“, на който да се оплакваме.

В своите изяви председателят на ДАБЧ според мен намеква за измислена конкуренция сред над 700-те български организации по света, повече от 170 училища и много още наши български сдружения, поставяйки под съмнение способността на българите в чужбина да изберат свободно и демократично свои легитимни представители. Нека припомним, че създаването на Обществени съвети е предвидено в действащия, но неизпълняван вече 10 години Закон за българите, живеещи извън Република България.

Без да бъдем мнителни, не е трудно да се досетим какво е основното внушение – че не ни трябват тези изборни независими органи, представляващи интересите и защитаващи правата на българите в чужбина – нали си имаме ДАБЧ, ще ни измислят вместо нас и федерация. Зад изявленията прозира стремеж да се внася разкол сред сънародниците ни в чужбина – не да се тушира, а да се засилва разделението между българите зад граница – така, както е ставало в продължение на десетилетия. Може би в представите на г-н Росен Иванов именно разединението издига значението на ДАБЧ? Или целта му е агенцията да се превърне в арбитър за българските организации зад граница? И не на последно място, че всичко това ще издигне ролята на самия Росен Иванов – проявил се като потенциален “министър на българите в чужбина” за около 48 часа? И до днес няма обяснение защо номинацията му, направена от подалия оставка министър Божидар Димитров, не бе приета, но фактът, че премиерът и правителството отхвърлиха идеята – едва ли може да се тълкува като знак за доверие…

А дали ние, българите от чужбина, трябва да имаме доверие на сегашния председател?
Преди 1989 година Комитетът за българите в чужбина е имал една основна задача – да следи настроенията сред емиграцията и, естествено, всичко е било под контрола на ДС. Съставът на ДАБЧ се е градил на скелет от бивши разузнавачи, агенти и доносници. Имената на някои от тях излезнаха при проверката на досиетата, но тя се отнася за хора, заемали ръководни постове и не огласява действащите агенти, каквито вероятно има и сега.

Г-н Росен Иванов не афишира в своето CV къде e завършил правo, но е известен с връзките си с кадрите на ДС – агент Гоце (вижте илюстрацията долу под текста) и Кардам/Тервел. Може ли някой да открие друга решаваща причина за бързата му кариера от пернишки адвокат до кандидат-министър?

Ако погледнем списъка на бившите председатели на ДАБЧ след 1992 г., ще видим и известни имена, но и такива, които не ни говорят нищо.
* Георги Данаилов (1993–1995)
* Гиньо Ганев (1995–1997)
* Вера Мутафчиева (1997–1998)
* Пламен Павлов (1998–2002)
* Антон Пиралков (2002–2004)
* Деница Христова (2004–2007)
* Евгений Желев (2008)
* Димитър Димитров (2009)
* Райна Манджукова (2009–2010)
* Росен Иванов (2010– ?)

Ще бъде ли запомнен сегашният председател и с какво?

През последните години, не винаги достатъчно решително, но все пак ДАБЧ е изразявала позиции в подкрепа на наши сънародници, изпаднали в беда. Най-известни са случаите с медицинските сестри, осъдени на смърт от режима на Кадафи в Либия, и със Спаска Митрова в Македония. Какво можем да кажем за времето, откакто Росен Иванов ръководи агенцията? Ето пример: в общественото пространство беше изразена категорична подрепа за Мирослав Ризински – български активист в Македония, който втора година излежава скалъпена присъда в македонски затвор заради българското си самосъзнание (линк).

В негова защита застанаха интелектуалци, бивши дипломати, представители на български организации в чужбина и т.н., както и българските евродепутати (линк).
Но и до днес остава тайна какво мисли председателят на ДАБЧ по този въпрос.

Друг, при това съвсем пресен факт.  Преди 3 дни, на 18 февруари, сръбските власти опорочиха поклонението пред паметта на нашия национален герой Васил Левски в Босилеград (Западните покрайнини). Медийното и интернет-пространството буквално бяха взривени от възмущението на българи от страната и от целия свят. ДАБЧ и нейният председател отново запазиха аристократично мълчание.

Вече два месеца в Арабските страни продължават размирици – там, където има няколко хиляди българи. Правителството и дори фирми се намесиха, като предложиха подкрепа и евакуация за сънародниците ни. Но да сте чули за някакъв жест или дума от агенцията?
Можем да продължим, но няма смисъл – в намножилите се интервюта на г-н Иванов тази проблематика просто отсъства.

ДАБЧ запази мълчание в практически всички ключови дебати през последните месеци, в които бяха пряко засегнати правата на българите, живеещи в чужбина. Не чухме агенцията да вземе отношение по Изборния кодекс и в частност за гласуването зад граница. Подкрепя ли тя исканията на българите в чужбина да бъдат поставени в еднакви условия с гласуващите в България в обособен избирателен район? И защо не се противопостави или поне не взе отношение по утежняването на условията за откриване на изборни секции в градовете без дипломатически представителства?

Не чухме агенцията да заеме позиция по изключително утежнената процедура по издаване на нови български лични документи в чужбина, безкрайните срокове за това, липсата на мобилни устройства, позволяващи провеждането на консулски дни и в градовете без дипломатически представителства, и т.н.

От различни интервюта в медиите се разбира, че се готви нов Закон за българите в чужбина, с участието на експерти от ДАБЧ.**** Каква е визията, политическата рамка, в която този закон се пише, какви национални политики се залагат в него, какви институции той предвижда? Това са въпроси, които една междуведомствена работна група на експертно ниво няма право да предрешава сама – за тях трябва обществен политически дебат. Отговорът на тези въпроси виси във въздуха, а г-н Иванов само симулира желание за диалог без никакви реални стъпки.
Нека припомним, че според Устройствения правилник (приет с постановления на MС, обн. ДВ бр.76 от 2006 г.) председателят на ДАБЧ разполага не само с широки правомощия, но и със задължения. Той разработва, съвместно с органите на изпълнителната власт, държавната политика по отношение на диаспората (чл. 5 ал.1) и ръководи, контролира и координира нейното провеждане (чл. 4 ал.1).

В този смисъл, той е длъжен да се самосезира по всички въпроси, касаещи българите в чужбина, а не да се оправдава с начина, по който са го потърсили за мнение.

Ако се запитаме с какво се занимава днес агенцията, ще забележим два основни нейни приоритети.
На първо място, с приетите наскоро поправки в Закона за българското гражданство, ДАБЧ беше натоварена с проверката на българския произход на лицата, желаещи да станат български граждани, и издаването на удостоверения за това. Неясно е обаче защо дейност, свързана с доказване на автентичност на докумени и движение на граждани от други държави не се осъществява от специализираните за това звена в институции като MВР, МВнР, ДАНС и т.н. Mоже би защото целта беше да се „бетонира” съществуването на уютната агенция?

Активната дейност по предоставяне на българско гражданство на българи по произход, оказали се по стечение на исторически обстоятелства в границите на други държави, се аргументира с демографската криза, която преживява българската нация. А в същото време не е направена статистика колко от лицата, получили българско гражданство, реално са се заселили в България и са допринесли за преодоляване на кризата? Какви са тези имигранти по специалност, в кои области от икономиката реализират своето образование и професионални умения? Зададен ли бе въпросът – облекчи ли се процедурата при получаването на българско гражданство? Истина ли е, че сега желаещите да го получат са длъжни да посетят страната ни неколкократно и заплащат пак на посредници, този път и за превоз? В същото време ДАБЧ не предоставя и официална статистика на обратните процеси – колко са българите, напуснали страната и емигрирали поне през последните години?

Другата дейност на агенцията би трябвало да е, както гордо е отбелязано на нейния сайт: „съхраняването на българското етнокултурно пространство извън територията на страната и единението на всички българи, независимо от техния постоянен адрес. Поддържаме контакти с разнородни български организации – дружества, землячества, клубове, асоциации, с църковни общини, библиотеки, училища, подпомагаме тяхното формиране и утвърждаване. Изучаваме миналото и днешното състояние на нашите общности зад граница и изготвяме програми за работа с тях.”

Но на практика културната дейност на агенцията се свежда до тази на едно средно голямо читалище в провинциален град – няколко конкурса, основно за деца, и едно електронно списание. Работата по изучаването на български език в чужбина е свършена предимно в MОMН по програма „Български език зад граница„. Не е тайна, че развързването на възела с проблемите на училищата зад граница, както и финансовото им подпомагане станаха възможни едва след създаването на Асоциацията на българските училища зад граница.

Пак от интервюта на г-н Иванов в медиите разбираме, че неговата голяма амбиция за тази година е … да предостави на всички български дружества в чужбина герб, знаме и химн, за да си украсели помещенията! В комплекта, убедени сме, няма да забрави и портрет на любимия ни президент. Добър повод да се оправдаят и командировъчните – нали заплатите не са високи, поне командировките да са повечко.

Провъзгласените цели, които четем на сайта на Агенцията, звучат патриотично, но без покритие. Ще изброя няколко от причините:

-липса на амбиции и на национална доктрина по отношение на диаспората;
-неизяснен статус на ДАБЧ. Тя или следва да бъде орган, координиращ и управляващ всички сектори, свързани с проблемите на българите в чужбина – защо не и със статус на министерство – или да бъде помощен отдел в МВнР, който подпомага дейността на културните аташета;
-липсва и проучване сред българите в чужбина, което да формулира техните очаквания за дейността на подобна институция, апропо лишена както от особени правомощия, така и от достатъчен бюджет.

Всъщност за какво проучване може да става дума, като няма надеждна статистика за българите в отделните държави, няма и данни за техния образователен и професионален статус, което допълнително усложнява картината. С какво ДАБЧ допринесе за изясняването на този важен въпрос – не беше ли пропуснат златен шанс да се извърши интернет-преброяване на българите в чужбина, съвместно с преброяването на населението в страната?

И не е ли крайно време да се пристъпи към назначаване на председател на ДАБЧ на конкурсен принцип чрез избор? Наложително е кандидатите публично да излагат и защитят своя концепция за развитието на агенцията, включително с необходимото финансиране, което да бъде гарантирано от правителството в самото начало на мандата.

Двугодишното празно говорене на Станишев и Калфин за новата политика към българите в чужбина си беше демагогия и остана само на книга – така и никой не попита с какви средства би била реализирана тази политика.

Както се вижда дори от пръв поглед, промяна в работата на ДАБЧ няма, а май и не се очаква. Защото един председател на ДАБЧ очевидно трябва да има цял комплекс от качества, като: инициативност, ерудиция, познаване на проблемите на диаспората и съпричастност към тях, нови идеи, и не на последно място – желание и способности за водене на реален диалог с организациите и медиите на българите по света.
Българите зад граница заслужават поне това.

—————————-

*Подобни въпроси задават и други известни български емигранти като д-р Ив.Гаджев (тук) и журналистът-правозащитник Даниела Горчева – чуйте запис от изказването й по Хоризонт (2011-02-08_Gorcheva_Horizont). За да не бъда упрекнат в пристрастност уточнявам, че и двамата за сега не фигурират в списъците на ОС .

** Официалната страница на ОС (линк)

***Интервюто на г-н Иванов по БНР от 5.01.2011 (линк)

**** Този закон е започнат да се пише може би преди 3 години. Но от достоверни източници е известно, че работата по него в кабинета на Б.Димитров и в ДАБЧ е активирана именно от деня, в който новосъздаващите се ОС обявиха целите си.

На снимката долу  -  най-важната страница от книгата на Росен Иванов и Симеон Мильов “Шетба из Пернишко” (отделно има и кратък предговор от Георги Седефчов Първанов).

Най-важната страница от книгата на Росен Иванов

Забележително е как с толкова малко думи в. “Дума” е в състояние да изгради истински монумент на лъжовното слово. Малка пластика на голямата лъжовност! Постигнали са невероятното: с пестеливи средства, без да пестят глупостите, са смесили лъжите и абсолютните истини по изключително успешен, взаимно допълващ се начин, тъй като истините идеално допълват лъжите. Лъжа е, [...]

Етичната комисия на Висшият съдебен съвет излезе със заключение, че прокурор Първолета Никова не е нарушила Етичния кодекс на магистрата с връзката си с бургаския гангстер Рангел Станчев.

Биволъ съвместно с австралийската телевизия ABC интервюира наблюдаващия прокурор по делото за ОПГ с участието на Рангел Станчев и "оризовия барон" Светлозар Лолов. Прокурор Ангел Георгиев обясни какво се е случило на 26 юни 2010, когато Станчев е задържан в дома на Никова в 8 часа сутринта.

Чуйте наблюдаващия прокурор Ангел Георгиев:

{audio download:yes}nikova_georgiev.mp3{/audio}

След като е установено, че Станчев не се намира в жилището си, екипът по задържането му го открива в дома на Никова. Прокурорката е доста нервна и арогантна спрямо полицаите, които претърсват квартирата и изземат вещи на Станчев: мобилни телефони и компютър.

По време на описа на вещите Никова слага няколко шоколадови бонбона в джоба на Станчев с думите "Вземи тези бонбони, за да има какво да описват полицаите"

Не е известно дали полицаите са описали бонбоните, но Станчев очевидно ги е изял на гладно, защото веднага след ареста получава хипергликемична криза и високо кръвно налягане, поради което постъпва в болница. Това е причината прокурор Георгиев да поиска по-меката мярка за неотклонение домашен арест, вместо нормалната за такъв вид престъпления мярка: задържане под стража.

Пред Mediapool шефът на комисията Цони Цонев заявил, че по време на изслушването прокурорката е заявила, че не е знаела за диабета на Станчев. Първолета Никова е признала, че е дала "два·бонбона" на приятеля си, защото не успели да закусват преди идването на полицията.

Версията, че Никова не е знаела за диабета на Станчев издиша, защото познанството на двамата не е инцидентно, а датира от години. Станчев "се мутрее" в Бургас не от вчера - казва прокурорът, но не е бил задържан като заподозрян до момента на ареста му при Никова.

Според източници на Биволъ от морския град, прокурор Никова често е виждана да придружава Станчев в "мутреенето". Двамата се разхождат из града в мерцедеса на Светлозар Лолов, "мозъкът" на ОПГ, в която Станчев е бил "въоръжената му ръка". Никова и Станчев се познават поне от 4 години, твърди прокурор Георгиев. Не е възможно Първолета Никова, която е бивш следовател от бургаското следствие да не знае кой е Лолов - скандален бизнесмен, разследван за контрабанда на ориз и публична фигура, носител на приза "Бург на годината" за 2006 г.

Разследването е установило също така, че на 10-ти юни 2010 Рангел Станчев е отвел семейство Лолови на турската граница, оставил ги е там и се е върнал в Бургас. Лолови успяват да избягат в чужбина, тъй като очевидно е имало теч на информация от разследващите органи към тях. Днес те са издирвани от Интерпол за участие в ОПГ за имотни и данъчни измами, изнудване, рекет и побой. По преписката все още няма внесен обвинителен акт, тъй като голяма част от измамените са чужди граждани и установяването на щетите е сложна и бавна процедура.

При всички тези факти прокуратурата би трябвало да разследва Никова за възпрепятстване на правосъдието, в случая с осуетяването на мярката за неотклонение на Станчев и да я провери подробно като възможен източник на теча на информация за разследването на ОПГ на Лолови-Станчев, което не е приключило. 

Става въпрос за това, че представител на съдебната власт подпомага заподозряни за престъпници, а не за етика и личен живот, както се опитва да внуши с решението си ВСС.

Комента на Бивола: Казусът "Никова" е изключително тревожен в контекста на усилията България да стане надежден страж на шенгенските граници. Никакви технически мерки не могат да помогнат, ако прокурори, които вече имат достъп до шенгенската информационна система, поддържат топли връзки с бандитите. Така те могат да ги предупреждават за готвени срещу тях акции не само в България, но и в страните от Шенген. На този фон искането на Франция и Германия за обвързване на членството в Шенген с прочистване от корупцията и организираната престъпност изобщо не е някакъв злобен каприз. Не е каприз и отказът на съдебната власт в лицето на ВСС да се самопрочисти - тя е така обвързана в зависимости, че много малко са здравите елементи, които могат да го направят. Отговорността в случая е на управляващите, които поради политически сметки предпочитат да се договарят и да инструментализират съдебната власт, вместо да проведат нужната дълбока реформа на съдебната система.

Малко по-различна мартеничка – за малки госпожички – гривничка с нанизани червени и бели мъниста.

Имате нужда от мъниста, една книга с твърди корици и дебел, здрав конец. Омотайте около корицата конеца, така че, да се получат 5 опънати конеца. Отзад ги завържете.

Направили сме схема, за да е по-ясно как точно се нанизват мънистата.

Когато прекарвате мънистата в едната посока, конеца, на който са нанизани,  трябва да минава един път отгоре, един път отдолу на опънатите нишки. След като прекарате иглата, с пръсти наместете мънистата, за да са си на местата – всяко да е между 2 опънати нишки.

Когато стигнете до края, конеца отново се прекарва през същите мъниста в обратна посока, но този път обратно – където е минавал отгоре – сега минава отдолу.

Продукти за 4 порции:
1 опаковка бутертесто
6 доматчета Чери
2ч.ч. настъргано сирене
1 пакетче от 125г сирене Крема
3с.л. майонеза
щипка пресен босилек

Приготвяне:
Тестото се разстила на кухненски плот. Доразточва се с точилка. Реже на квадрати, така че да се получат 12 квадрата. Вземат се къдрави метални формички за тарталетки. Облепват се от вътрешната страна с тесто. Излишното се отделя. Надупкват се леко с вилица. Тарталетките се подреждат в тава. Запичат се за 5 минути в предварително загрята фурна. Доматчетата се почистват и измиват. Режат се наполовина. Сиренето Крема се обърква с майонезата. Добавя се щипка сух, босилек. Обърква се наново. Тарталетките се изваждат. Във всяка се слага по 1ч.л. от майонезената смес. В средата се слага по 1 доматче и се поръсват с настъргано сирене. Връщат се в топлата фурна. Пекат се до порозовяване на сиренцето отгоре. Изваждат се. Оставят се да изстинат за 5- 10 минути. Във всяка порция се подреждат по 3 тарталетки.
От останалото тесто може да се опекат панделки или пръчици, поръсени със сусам.

Някакъв банкер попитал веднъж Марк Твен:
-Как може да се обясни, че имате толкова много мозък, а толкова малко пари?
-Виждате ли, - отвърнал писателят - природата обича равновесието. Сумарно, двамата с Вас имаме по равно.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикацията ми в блога на Foreign Policy тази седмица е свързана с Либия. Това е естествено, имайки предвид, че страната и репресиите срещу опозицията са начело на всички новинарски емисии. Каква е връзката между европейски страни и Кадафи? Защо ЕС трябва да реагира незабавно? Целият текст е в блога на Foreign Policy, а тук един малък откъс.

“Ужасен съм от последните новини он Либия. Водейки смъртоносна война към собствения си народ, това е нечовешко насилие.” Това заяви председателят на ЕП Йежи Бузек. “Режимът и неговият лидер са загубили изцяло легитимност. Това е точката, от която няма връщане. Предлагам на полковник Кадафи да признае това и да понесе последствията.”

(…)

Ако има момент, в който ЕС трябва да покаже твърдост, то сега е такъв момент. Европа не само трябва да реагира, но трябва да спре на всяка цена действията на Муамар Кадафи. В началото на седмицата външният министър на ЕС, Катрин Аштън, осъди използването на оръжие срещу протестиращите в Триполи и Бенгази. Разбира се, скептиците заявяват, че ЕС е съставен от много страни-членки и е трудно да се вземе общо решение по въпроса с Либия. Със сигурност глас тук имат и държавите, сключили важни сделки с Джамахирията, най-вече Италия. Рим мълчи от началото на протестите, а Берлускони се надява да не излязат наяве всичките му връзки с Кадафи. Въпреки заплахите, които се чуваха в изявления по въпроса с арабския бунт в Северна Африка, Италия не успя да върже останалите страни, като Франция и Великобритания, които през последните три дни заеха крайна позиция относно Либия и използването на оръжия срещу демонстрантите.

(целият текст)

Снимка: вестник "Пари"

Мой текст намери място във вестник “Пари”. Той се отнася за Либия и протестите там. Пускам малка част от него, а целият може да прочетете в сайта на изданието, както и в печатната версия.

Почти невъзможно е, пускайки телевизорите си, да не научим за ставащото в Либия. Сблъсъците между протестиращите граждани и властта са главна тема на всички новинарски агенции, включително и българските, макар и те да се включиха по-късно. Ужасяващият опит на полковник Муамар Кадафи да смаже бунта срещу своя режим е явно нарушение на човешките права и за това вече се говори все по-открито не само в района, но и в света. Как се стигна до тези протести? Защо властта използва дори самолети, за да унищожи протестите в страната?

(…)

Различната Либия

Липсата на организация е ключов момент в либийските протести и ситуацията в страната е различна от тази в Тунис и Египет. Либия има сравнително малко население за огромната си площ (6 420 000 души на територия от 1 760 000 кв. км), а разстоянията между населените места са огромни. Само между двата най-големи града Триполи и Бенгази разстоянието е над 1000 км. Въпреки опасността отделните огнища на бунта да бъдат изолирани демонстрантите все пак успяват да обединят усилия между Бенгази и Триполи.

Друг важен фактор е населението на столицата. Макар и в Триполи да има висока степен на неудовлетворение, мнозина все още подкрепят Муамар Кадафи. Бенгази, от своя страна, е бунтарски град още от началото на управлението на Кадафи. Така страната бива разцепена на две части – източна и западна. Южните части на Либия са съставени главно от племенни общности на бербери, които се използват от властта за спечелване на по-голяма популярност. Преминаването на най-голямото племе в Либия към опозицията беше голям удар за режима на Кадафи.

Важно е да се спомене и че властта използва африкански наемници, идващи главно от Чад, Мали и Мавритания, на които се плаща да убиват протестиращи. Готови да служат на Кадафи в замяна на скромни суми, те са използвани като наемници от десетилетия.

(целият текст)

Мога да чета всякакви книги, ако в тях се говори за журналистика, пиар или спорт. Без значение дали е нещо сериозно или просто забавно леко четиво. Така че чиклит-изглеждаща книга със заглавие "Футболни съпруги", написана от сексбомбата Кейти Прайс (екс-Джордън) - ухаааааа, дайте насам!

Питаха ме струва ли си олелията за някакви си 6 апартамента и 150,000 лева с недоказан произход?.. Защо не съм пишел за "милионите, които Масларова отнесе, за двата мезонета и пушката на Гоце за 10,000 лв, за аферата "Петрол за храни", където вероятно става дума за милиарди." Защо не коментираме и "договора за Белене, където загубите на България се изчисляват с милиарди...

Усещам, че един въображаем geek-o-meter започва да отчита все по-високи стойности с минаващите месеци, но пък и това не винаги е лошо. Както и да е, технологиите ми стават все по-интересни, а това, което ще споделя, е доста добър пример за определението “pretty neat”.

Плейърът c60 Redux се състои от “грамофон” (поради липса на по-добра дума и заради визуалната прилика) и сет карти с RFID тагове (технологията, която предава информация по радио-вълни, като например името на песента, което виждаш в радиото на колата). Всеки таг съдържа отделна песен и за да я чуете, трябва само да поставите картата на “грамофона”. Ако пък харесвате миксове, и това може да се уреди – с две, три, четири… карти на таблата по-едно и също време. Благодарение на IDEO.

Това, което ме забавлява тук, е готиното използване на технология и любимата страст на повечето хора – музиката. И всеки път, когато видя нещо подобно, се надявам да дойде време да го използвам в някоя кампания

___
снимка: trendhunter

Няма подобни постове.