The cake is a lie!

02/24/11 20:10
(http://eneya.wordpress.com/)

„We do what we must because we can. For the good of all of us. Except the ones who are dead.“

Предупреждавам, че това е много, много изпълнено със спойлери.

Първото, което видях от играта „Portal“ беше някакъв убийствен трейлър, в който играчът се беше хвърлил в безкраен лууп и се въртеше бясно около оста си. Или поне така изглеждаше. Предизвикваше световъртеж просто като го гледах, камо ли пък да се играе.
Когато излезе бях затънала до ушите в работа и не ми остана време.
Големият хайп, който се вдигна, ме подмина и ако не беше позната, която да ми прати линк към Уикипедия, може би щях спокойно да я пропусна.

Информацията публикувана там обаче ме спечели.
Според света на играта, действието се развива в Aperture Laboratories.

Чиято история е прелюбопитна:

According to the Aperture Science Web site, Cave Johnson founded the company in 1953 for the sole purpose of making shower curtains for the U.S. military. However, after becoming mentally unstable from mercury poisoning in 1978, Johnson created a three-tier research and development plan to make his organization successful. The first two tiers, the Counter-Heimlich Maneuver (a maneuver designed to ensure choking) and the Take-A-Wish Foundation (a program to give the wishes of dying children to unrelated, entirely healthy adults), were commercial failures and led to an investigation of the company by the U.S. Senate. However, when the investigative committee heard of the success of the third tier, a man-sized ad-hoc quantum tunnel through physical space with possible applications as a shower curtain, it recessed permanently and gave Aperture Science an open-ended contract to continue its research.

Мисля че не бях дочела края на текста, преди да си я сваля и с твърдото решение да си я купя при първа възможност.

Играта е невероятна комбинация от хумор, напрежение и приятни логически задачки, като всъщност, от един момент нататък, възможностите за решаване на проблемчетата, стават наистина много разнообразни и въпрос на ентусиазъм колко точно варианта може да се измислят.

По отношение на гейм плея, не смятам, че би могъл да бъде по-изчистен. Просто няма накъде.
Фактът, че е базирана в Half Life, обещаваше най-малкото завидно количество mindfucks, идеи, хрумки или просто моменти, в които се пулиш на екрана и се чудиш кой болен мозък го е съчинил. Искам да кажа графити от стихове на Емили Дикинсън!

По отношение на персонажа… ако изключим Within a deep forest, няма да ми е много лесно да посоча по-приятен начин, по който героят е третиран. Играем с персонаж от женски пол (което мен отначало ме напрегна), по никакъв начин това няма отношение към самото приключение, към взаимоотношенията и взиамодействията с околната среда. Което ме зарадва изключително много. ГлаДос обаче изнася играта на механичните си… ъ-ъ-ъ-ъ глави?

Companion cube - I loven' it.

Като ниво на трудност, признавам си, че имаше няколко момента, в които бях по-скоро шашната на някои от решенията, но като цяло, физиката е изключително интересна. Придвижването в пространството чрез портали е любопитна идея и идеята че „speedy things comes in, speedy thing comes out“, поне мен, ме очарова.

Единственото ми оплакване е, че беше изключително кратка, но ГлаДос е един от най-симпатичните ми, до този момент,злодеи в игра.
Дори да не ви е заинтригувала с нейното обещание за „cake and grief counseling“, стряскащите й фрази в най-невинни ситуации поддържаха напрежението.
Да не говорим за възможно най-очарователната песен, която си имам на плеъра, знам наизуст текста и смятам, че „You just keep on trying till you run out of cake.“ трябва да е водещото мото на лабораториите.

Играта е чудесна за всеки. Няма значение дали сте пристрастен геймър или просто да сте като мен, повече фен на логически задачки, играта е изключително приятна и я препоръчвам горещо.

А Април месец излиза втора част, която ще е multiplayer. Нямам търпение.