ПРЕДСТОЯТ НИ НАЙ-ЖАЛКИТЕ БЪЛГАРСКИ ИЗБОРИ

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

/Фили/ Свиканият през тази седмица от президента Георги Първанов Консултативен съвет по национална сигурност постигна съгласие по две от основните обсъждани теми – борба с корупцията и мерките за влизане на България в европейското шенгенско пространство. По третата тема обаче – използването на тъй наречените специални разузнавателни средства, с други думи, подслушването на телефони и следенето на кореспонденция, позициите се оказаха твърде противоречиви.

Макар да не са съвсем ясни подробностите, разбра се, че по време на заседанието на съвета президентът Първанов е оценил използването на специални разузнавателни средства като “прекомерно” и е цитирал данни, според които за последните няколко години то е нараснало около три пъти, а ефективността на мярката остава същата като преди – на практика близка до нулата, като се има предвид по колко дела, достигнали до съдебната фаза, данни от подслушването реално се използват и приемат като годни доказателства.

В същото време – ден по-рано правителството проведе кръгла маса специално по темата за използване на СРС-тата и набеляза някои мерки в посока засилен контрол върху тях и въвеждане на повече яснота при разпределяне на отговорностите между органа, който иска подслушването и съдията, който го разрешава. Обявено бе също решение да се промени закона и при искането за използване на специални разузнавателни средства последният подпис вече да слага не министърът на вътрешните работи, а главният секретар на МВР. Така според управляващите ще се избегне политическият привкус в темата за подслушването, доколкото министърът е политическо лице, а главният секретар е експерт с оперативни функции.

В медийните коментари по този повод обаче нещата веднага бяха персонализирани. Основната теза е, че така премиерът отнема още малко власт от силния втори човек в правителството Цветан Цветанов и подготвя освобождаването му от ключовия пост на вътрешен министър. 

- Пламен, отнемането само на прекия контрол върху използването на специални разузнавателни средства едва ли е достатъчно, за да провокира хипотезата, че Цветанов е на път да се раздели с поста си. Какви са другите основания за това? 

- Буквално за няколко дни, Фили, се навърза цяла поредица от управленски решения и действия, които подхранват подобни коментари. Те, впрочем, функционираха като упорити слухове, още преди да се появят като част от публичната медийна среда. Нещата започнаха неотдавна, когато, пак във връзка с това кой, как и защо използва СРС-тата,  премиерът Борисов за първи път не застана открито зад вътрешния си министър и личен приятел, а каза, че чака становище от прокуратурата по отношение на неговата роля в последните скандали. Малко по-късно Борисов пък обяви, че ръководството на ГЕРБ е взело решение Цветан Цветанов да оглави предизборния щаб на партията за предстоящата през есента кампания, че по това време Цветанов ще излезе в отпуск и няма да изпълнява министерските си функции. Нещо, впрочем, веднага отречено от самия Цветанов, който пък заяви, че няма проблем да съвместява партийната с министерската си работа.

Въпросът остана висящ, но междувременно правителството обяви и създаването на специален център за борба с корупцията, наречен БОРКОР, в който, сякаш съвършено неочаквано за всички, назначи бившия шеф на Държавната агенция за национална сигурност Петко Сертов. 

- Пламен, в разговора ни през миналата седмица стана дума за това кой е Петко Сертов, а оттам и защо назначението му е изненадващо. Междувременно обаче въпросът сякаш придоби доста по-широк смисъл, отколкото можеше да се очаква първоначално. Защо стана така? 

- Защото Петко Сертов се оказа – или поне бе възприет от мнозина – като своеобразен символ, Фили. При това символ на нещо, което премиерът Борисов твърди, че мрази и със сигурност винаги ще отрича, че се е случило – символ на неговата собствена капитулация. 

- Капитулация пред кого? 

- Капитулация, най-общо казано, пред онези кръгове в българския политически и икономически живот, които го атакуват твърде силно от поне два месеца насам. След тази най-обща констатация започват нюансите в мненията.

Едни казват, че назначението на Сертов е директна капитулация на Бойко Борисов пред Алексей Петров, бившият агент под прикритие на специалните служби, по-известен като бос от престъпния свят с прякор Трактора и арестуван преди година като глава на българския Октопод с поредица от тежки обвинения. Делото на Петров обаче се проточи и съдът постепенно облекчаваше неговата мярка за неотклонение, като от десетина дни насам той вече на практика е напълно свободен. Нещо повече – обикаля страната и подготвя почвата за кандидатурата си на президентските избори през есента. Така или иначе, в един момент от бурната си биография Алексей Петров се водеше съветник в Държавната агенция за национална сигурност, като се знаеше обаче, че той практически управлява службата през главата на своя слаб началник Петко Сертов. Това е връзката.

Другата връзка е на Сертов с БСП, лично с лидера на левицата Сергей Станишев, а оттам и с президента Първанов. Очаква се символичната засега капитулация на премиера Борисов пред тях да се потвърди реално най-вече по руска линия, като до края на март се подпише окончателното споразумение с руснаците за строителството на АЕЦ “Белене” в България.

От дясната Синя коалиция пък заявиха, че с назначението на Сертов всъщност Бойко Борисов прави завой към сътрудничество или поне сключване на примирие с всички тези сили едновременно, доколкото изобщо има разлика между техните интереси. А в същото време прави и жест към кръговете на бившата Държавна сигурност, които по един или друг начин са обединяващо звено помежду им.

Както и да се тълкуват нещата обаче, факт е, че на практика никой наблюдател не приема на сериозно обяснението на Борисов за назначаването на Сертов в новия орган за борба с корупцията. А обяснението е, че тъй като органът е надпартиен, то в него трябва да има представители включително на опозиционните политически сили. И не се приема това за сериозно, защото пък представител на дясната опозиция всъщност няма. Сочената за такъв Елеонора Николова е човек не от десницата, а от партия Ред, законност, справедливост, която се смята за политическа креатура на…..пак на Алексей Петров. 

- Пламен, имам чувството, че описваните комбинации започват да стават твърде сложни за отдалечени от събитията хора като нас, в Австралия….. 

- Сигурно е така, Фили, но аз наистина се опитвам да спомена само най-важните неща, за да могат нашите слушатели да си създадат все пак вярна представа за събитията тук. Истината е, че напоследък комбинациите от ходове и тълкуването на стоящите зад тях намерения на политическите играчи, а оттам и евентуалните прогнози за бъдещи развития се усложниха толкова много, че наистина отдалеч е трудно да се следват и разпознават.

Като цяло обаче, ако трябва да погледнем от мъглявото настояще към бъдещето, което силно се фокусира вече върху предстоящите избори, трябва задължително да се каже нещо изключително важно. А то е следното:

Свидетели сме на случващ се в момента, пред очите ни, голям и засега сякаш окончателен провал на политическото мислене и действие в страната изобщо, разпад на политическото като такова.

И ми се струва, че това вече до голяма степен е факт, Фили. И то не само поради изначално неясния политически характер на самата управляваща партия ГЕРБ, или поради наложения и практикуван вече десет години популистки маниер на управление, както коментирахме с теб до скоро. Това е факт, от една страна, поради естеството на войната, поведена срещу ГЕРБ през последните два месеца, война, която има изцяло конспиративен, ченгеджийски характер. От друга страна е факт поради много бързо демонстрираната готовност на управляващите да се нагодят към този стил на действие. Те се придържаха към политическата по форма реакция някъде до към времето, когато поискаха вот на доверие. След това обаче сякаш окончателно паднаха в капана на играта конспирация – контраконспирация. И от трета страна – общият провал на политическото мислене и действие се свързва и със слабата политическа преценка на ситуацията, а оттам и грешния избор на тактически действия, които демонстрира дясната Синя коалиция. Партиите от нея – СДС и ДСБ, бяха всъщност единствената възможност в този момент в българското общество да се запази донякъде трезв поглед и да се чуе принципен политически глас за това какво става, кой кой е в него и защо се извършва съответното действие. На практика Синята коалиция се провали в тази си задача и така до голяма степен погуби себе си – защото ми се струва, че с поведението си сега тя загуби възможността на предстоящите избори да претендира да бъде алтернатива на когото и да било. Но погуби не само себе си, погуби възможността изобщо за възникване на реална алтернатива, поне в краткосрочен план. 

- Какво следва от това, което казваш? 

- Следват няколко неща. Първото е все по-голямо затъване на управляващите от ГЕРБ в конспиративните игри, а оттам и намаляване на електоралната подкрепа за тях на изборите. Очаквам тази – впрочем вече забелязана тенденция – да се задълбочи.

Очаквам също да започне видим отлив в подкрепата за Синята коалиция. Те и без това са на ръба на политическото оцеляване и дори малък спад ще е пагубен за тях. На този фон левицата няма да прибави особена подкрепа за себе си, но дори запазването на сегашните и позиции ще означава придобиване на по-голяма относителна тежест в изборните резултати. Тоест, левицата ще спечели дори само от факта, че ГЕРБ и сините губят, без да прави никакви други усилия.

Най-тежко обаче това положение ще се отрази на хората, които сега оттеглят и предстои да оттеглят подкрепата си от десните, най-общо казано, партии, но няма за кого друг да гласуват. В този смисъл армията от не гласуващи вероятно ще се увеличи, този път ми се струва, че няма да помогне дори прочутата формула “гласувам, макар с отвращение”. Най-малкото, защото вече не остава партия, за която да се гласува дори с отвращение.

С други думи, Фили, освен най-ожесточените в новата българска история, очаквам предстоящите избори да се окажат и най-жалките в нея. Поне от гледна точка на истинските демократични политически принципи и възможността за реален избор.  

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: