Когато ходих на гости на дядо ми в Либия през 1978 г., Кадафи вече беше на власт. Какво ми е разбирала тогава главата от политика, не знам, но помня някои моменти.

На границата ни тарашиха здраво за храна, която внасяме в Либия. С удивление гледах как от багажа ми вадят консерва след консерва русенско варено, които митничарите пренебрежително хвърляха в един контейнер за боклук.

После, когато разопаковаха багажа ми в апартамента на дядо в Триполи, се оказа, че митничарите не са намерили цял свински врат и още няколко консерви и баба и дядо много ми се радваха.

Всичко в Триполи беше богато осветено, имаше невероятно количество коли, включително соц. производство и по магазините имаше всичко, освен свинско, алкохол и кока-кола.

Аз бях като в рая. Баба ми всеки ден ми купуваше играчки, водеше ме по сладкарници и ме черпеше с пасти, ориенталски сладкиши и пепси. После опитах още няколко вида кола, включително една още по-сладка - Kitty Cola, но пепсито си беше най-добре.

Сиестата ми беше страшно досадна, защото трябваше с баба да си стоим вкъщи, и въпреки че тежките пердета бяха спуснати, беше страшна жега и в апартамента. Дори и водата от водопровода не беше студена, а леко топла.

Баба ми се опитваше да ме накара да чета „Оливър Туист“, но мрачните викториански сюжети хич не се връзваха със силното слънце и жегите.

Ходихме на тържество в българското училище, което си изглеждаше съвсем нормално. Там ядохме телешки кебапчета. Възрастните мрънкаха, че не били свински, аз честно казано, не забелязвах разликата.

Възрастните мрънкаха също, че магазините ставали непрекъснато все по-скъпи и с по-кофти стока, и че продавачите се оплаквали от Кадафи, който непрекъснато ги притискал с бюрокрацията.

Липсата на алкохол на мен ми дойде супер, защото това означаваше, че всичко в магазините и по заведенията може да се пие. Местните пиеха някаква горчива лимонада, която наричаха „рубин“ и на мене не ми харесваше.

Българите бяха едно много голямо семейство, със всичките си особености. Баба ми винаги беше добре осведомена по клюкарските канали и се наслушах на всякакви истории - за контрабанда, незаконно варене на алкохол, кражби и изневери.

Точно тогава вървеше световното по футбол. Футболът никога не ме е интересувал, но помня как един приятел на дядо гледаше мачовете с бинокъл от съседите, а за коментар си пускаше радио „Христо Ботев“, което се ловеше чудесно в Триполи. Финала го гледахме на нормален телевизор, но пак с българско радио като коментар. Играеха Холандия и Аржентина. Споменаването на Кройф предизвикваше еуфория в публиката.

Помня и сватба в задния двор на нашия блок. Сватбата продължи няколко дни, с танци и песни, огньове и чевермета. Между инструментите имаше и съвсем познато изглеждаща гайда. Младоженци така и не видях.

Баба ми стана жертва на джебчии, докато пазарувахме подаръци за България .

Голяма жега беше в полицейския участък, с вентилатори по таваните и само мъже навсякъде. Пред участъка имаше тълпа от кандидат помощници, които помагаха на неграмотните и на чужденците да си попълват формулярите. Срещу съответното възнаграждение.

От Кадафи помня портретите му навсякъде, както и зелените знамена.

Години по-късно, точно след 10-ти ноември, в началото на големия дефицит, по книжарниците се появи в огромен тираж „Зелената книга“ на Кадафи. Баща ми се забавляваше да ми цитира от нея дълбокомислени разсъждения, като например, че и жените са хора.

За тоя месец, който прекарах в Либия, се аклиматизирах добре и 35-36 градуса ми се струваше като прохладно време.

В деня, в който пътувах наобратно, беше невероятна жега, в Триполи беше към 48 градуса. Пристигнахме късно следобед в София, беше към 35 градуса, на мен ми се стори като един прохладен следобед.

„Ох, хладничко“ — изкоментирах.

Години наред роднините ме бъзикаха за това.

На връщане контрабандата беше скрита под моите играчки, много мъдро, защото митничарите само отвориха сака, хвърлиха поглед на играчките и го затвориха. Не помня какво съм пренасял.

Когато българските медици бяха обвинени в незаконна търговия, незаконно варене на алкохол и изневери, това ми прозвуча познато. Другите обвинения звучаха чудовищно.

Кадафи е изверг, който е готов на всичко, за да си отърве гъза от отговорност, а ние в България това го знаем по-добре от всички. Но не забелязах в последните дни някакво приложение на ценния и изстрадан либийски опит.