Имам още време до 30

Определено имам още време до 30. Но това не значи, че не се замислям често какво правя, какво постигам и какъв е Големият Ми План. Затова и взех присърце поканата на Луцифер да дам публичен отчет какво съм постигнала досега и какво искам да свърша преди да чукна приятно закръгленото число 30.

Мисля, че живея достатъчно бързо, така че хем да ми е комфортно и забавно, хем да мога да кажа, че съм направила нещо важно. Всъщност, няколко неща:

1. Да тръгна на театрални класове. Всъщност много малко хора подозират колко стеснително  и свито дете съм била като малка – особено тези, на които им писва да ме слушат колко много говоря. И всичко това се дължи на театрални класове. Те ме научиха не просто да не ме е страх да говоря пред хора, но и на много други неща: красотата на импровизацията, защитата на собствено мнение, вникването в персонажи, чувството на пълен комфорт, когато съм с големи групи хора. И не на последно място, самият интерес към театъра и изкуствата.
2. Да започна да чета. Нямам предвид да се науча, а наистина да започна да чета – жадно, компулсивно, от всичко. Прекарах едно лято на 9 с Граф Монте Кристо. Открих, че ми е адски интересно да пия от други реалности и да си създавам нови. И продължавам досега да чета редовно. По-интересният момент с четенето е, че те прави много по-любопитен към всичко: с еднакъв интерес чета научна литература и фантастика, прелиствам текстове за космически стопаджии или за редки животински видове. А надграждането на общата култура ти помага по всякакъв начин – намираш и вдъхновение за творчески идеи на работа, и “фураж” за някои адски странни сънища.
3. Да осъзная какво ми е интересно точно навреме. В седми клас осъзнах, че няма да стана биолог – основно защото за да си ветеринарен лекар, трябва да ти стиска да срежеш животно. А в 11-ти клас все още нямах представа какво искам да уча, което е странно непривично за мен. Тогава една приятелка (от театралното ми ателие) започна да учи PR – прегледах, хареса ми, записах. Напълно убедена съм, че искам да се занимавам с това.
4. Да започна работа. Още в първи курс си намерих работа по специалността (което преди кризата беше доста по-лесно) Вече в скромния си живот имам почти 4 години професионален опит, с което се гордея. Но тук по-важният урок беше самодисциплина и поемане на отговорност. Също така опияняващ работохолизъм и опияняваща радост от всяка постигната победа. Също така трудно свикване с мисълта, че допускаш грешки и просто трябва да продължиш напред с една идея повече мъдрост. От 19-годишна съм свикнала да не взимам пари от родителите си и да се оправям сама, което май също е доста добро постижение.
5. Да науча, че хората идват и си отиват. Много дълго време ме побъркваше идеята, че някакви хора влизат в живота ти, дълбоко променят и него, и теб, а след това си отиват. Най-освобождаващият урок е именно този – че тяхната първопричина не е да останат вечно до теб, а да те превърнат в това, което си. Сменила съм няколко приятелски кръга досега и предвиждам, че ще продължа да го правя. Има само един човек, който се е задържал на сериозна позиция в живота ми повече от 5 години, поради което бих дала живота си за нея. Като цяло обаче свикнах да приемам, че животът е поредица от срещи и разминавания. Връзката не изчезва, тя остава скрита в това, в което си се превърнал благодарение на нея.
6. Да приема, че да те боли всъщност е хубаво. Тук следвам горния принцип. Доволна съм от това, което съм. Тогава защо да не обичам моментите, в които ми е било тежко – именно те са оставили най-голям отпечатък върху характера ми. Колкото и трудно да е, истината е проста – човек е учудващо жилаво животно. This, too, shall pass.
7. Да приема себе си. Периодът на хронична неудовлетвореност от мен самата беше твърде дълъг и дори опасен. Но след него се обичам повече и се приемам с всичките си (адски много и ужасно сериозни!) недостатъци.
8. Да живея в чужбина. Горда съм от факта, че и преди, и сега, се издържам сама. Покрай първото си заминаване се научих да готвя, чистя и пера (не гладя). Научих и че с питане винаги намираш правилния път и че всичко в крайна сметка се подрежда. Както на туристическо, така и на мета-ниво.
9. Да обичам. Било важно, според много хора.
10. Да завърша и да продължа да уча. Първо, все пак съм доволна че завърших. На фона на ФЖМК обаче е още по-голям подвиг, че реших да запиша магистратура. До този момент ми допада и ми е наистина полезно – не заради академични знания, а заради хора, достъп до професионалисти и подкрепа на твърдението, че ученето никога не спира.
11. Да си намеря хоби. Дълго време бях без нещо, което да ме пали, след като “спрях театъра”. Оказа се, че такова нещо има, а страстта ми е още по-силна. Става дума за фотография. През обектива успявам да предам моето усещане за света. Именно усещане – не моята реалност, а това, което се просмуква през сетивата ми и минава мембраната на съзнанието. Може би е иронично, че специалист по боравене с думи предпочита да си играе с образи. А може би е повече от логично.

Още по темата:

1. Любов по време на Интернет
2. Една добра година
3. Време е

Прочети цялата новина

Свързани новини: