МЕРЦИШОР (РУМЪНСКАТА МАРТЕНИЦА)

Вчерашната публикация на Савлена ми привлече вниманието към статии в медиите тия дни, свързани с разпространението на обичая за закичване с мартеници по целия Балкански полуостров. На мен лично ми изглежда съвсем нормално, след като обитаваме един и същи регион, да имаме ако не еднакви, то поне подобни и близки по съдържание традиции и обичаи, още повече когато са с дълбоки езически корени.
Румънските и молдовските мартеници и празник се наричат Мерцишор (Mărţişor). И понеже попаднах на две чудесни техни легенди, свързани с празника, реших да ги споделя.

Според едната, в първия ден на март излязла в гората красавицата Пролет, огледала се и видяла как под един трънак кокиче се опитва да пробие ледената кора. Тя решила да му помогне и започнала да разчиства земята наоколо. Зимата видяла това и се разлютила. Махнала с ръка, призовала леден вятър и сняг, за да унищожи първото цвете. То се огънало под жестокия вятър. Но Пролетта го прикрила с ръце и се убола на тръните. От ранената и ръка паднала капка гореща кръв и цветчето оживяло. Така Пролетта победила Зимата. А цветовете на мерцишор символизират червената и кръв върху белия сняг.

Според втората легенда, Слънцето се спуснало на земята в образа на прекрасна девойка. Но зъл змей го откраднал и го скрил в своя дворец. Тогава птиците престанали да пеят, децата забравили какво е това веселие и смях, целият свят се потопил в печал. Един смел юноша решил да спаси Слънцето. Цяла година дирил двореца на Змея. Когато го открил, предизвикал чудовището на бой. Дълго се борили и накрая юнакът победил Змея. Освободил прекрасното Слънце. То се издигнало на небето и осветило целия свят. Настъпила пролетта, съживила се природата, хората си спомнили какво е това радост, но спасителят на Слънцето не успял да види пролетта. Топлата му кръв изтичала по снега. Той умрял от раните си. А там, където снега се стопил от кръвта му, поникнали кокичета. Оттогава, в чест на спасителя на света от тъмнината, хората сплитат бели и червени конци. Червеният цвят символизира любовта към красотата и паметта за кръвта на загиналия младеж, а белият - здравето и чистотата на кокичето, първото пролетно цвете.

А в тази публикация на "Труд" се споменава и за баба Докия, героиня от румънския пролетен фолклор, като аналог на баба Марта, което отчасти е така, но не точно. По късно днес, ако ми остане време, ще ви разкажа и за нея.

Легендите преведох от ru.wikipedia.org .

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Прочети цялата новина

Свързани новини: