TILT: Два пъти Браво и още два пъти специална похвала!

Преди години, още като ученик, често (буквално всяка седмица) ходех на кино, после като студент го практикувах също достатъчно често – даже и сам си ходех (без компания). И, ако в гимназиалните ми години гледах и доста от българските филми, то вече като студент (а това беше началото на 90те) май на ни един български филм не съм ходил. После полека-лека разредих ходенето на кино. Порастването на детето отново ме върна в кино салоните – и много се радвам, че днешната анимация за деца може да бъде гледана и от татковци :)

Цялото това въведение беше, за да ви кажа, че от 1988г насам не бях гледал български филм на кино. Както първите опити след 1990г, така и тези от последно време (прословутите Дзифт и Мисия Лондон) минаха покрай ушите ми, без да ме убедят да дам 9 кинта за билет за тях. „Играта на играчките“, „Социалната мрежа“ и „Рапунцел“ като че ли заслужаваха повече (да не говорим за наистина великолепния „Да си дресираш дракон“ ).

Когато обаче Комитата ми каза, че TILT си струва, реших да го послушам, не забравяйки старото кинаджийско правило „Филмът е хубав или съветски?“ ;-)

А българските филми винаги са страдали от неимоверното желание на авторите си да решат всички световни проблеми едновременно, както и да покажат поне един чифт цици (кажете ми български филм*, в който няма цици?)

С подобни очаквания в събота реших да жертвам 18-те кинта за билети, за да гледаме TILT заедно с благоверната. Публиката в салона бяха предимно мои връстници, като имаше даже няколко човека във видима пенсионна възраст. (Да сте ги виждали в последно време в киносалон? В мола?). Имаше и доста по-млади от мен, но тийнейджъри май изобщо нямаше. Като че ли връстниците ми все пак преобладаваха.

И се оказа, че за това си има основание – TILT се оказа буквално филм за моя набор. След Войната на таралежите, това е вторият филм, в който се разказва за мен самия.

Историята на пръв поглед е проста – една компания момчета се опитват на фона на наистина исторически събития да се „оправят“с живота. На втори поглед обаче историята е пълна с под-истории, точно както е и нашият живот: има и любов, има и предателство (и то повече от едно), има и почтеност, и приятелство, и надежда, и отчаяние – но всичкото това без грам морализаторстване, за което авторите на филма получават първото ми БРАВО!

Второто БРАВО е за реализма: реализъм има както в героите, така и в обстановката (декори, жаргон, атмосфера). Всъщност реализмът на героите не е в типичността им (колко от вас познават убиец? Или дъщеря на мутра? Която не е станала мутреса?!?), а в тяхната характерност.

Малко пояснение: „типичен“ е герой, който може да бъде срещнат всеки ден, на всяка маса или във всеки офис, докато „характерен“ е герой, който характеризира епохата си. В този смисъл героите в TILT са „характерни“

Личи си, че авторите са живели това време и са го пресъздали като истински познавачи: и жаргонът, и автомобилите (както и номерата им), и улиците, и поведението на милицията, и обстановката в милицията са напълно автентични (последното даже за 1995-96г мога да го потвърдя ;-) Емигрантските сцени са умопомрачително (даже мога да цитирам „Ебало си е мамата!“) реалистични.

Ако искате да разкажете на днешните двайсетгодишни българския социализъм, както и началото на прехода – заведете ги на TILT.

Филмът е МНОГО ДОБЪР и се надявам да показва тенденция за българското кино.

И все пак да кажем нещо и за забелязаните от мен „дефекти“:

• Комитата се чудеше, дали през 1989г имаше чешки (широки) трамваи. Такива имаше още през 1988 г (ходех с тях до гараж Дружба, където пък карах тролей в УПК-то), но... апаратите за самотаксуване с електронни карти се появиха след 2005 г ;-) (сцената с трамвая на последната спирка)
• А влакът от София до Драгоман пътува не повече от час – така че няма как по светло да минаваш покрай Сливница (пейзажът от прозореца на влака е точно от чукарите и полето край Сливница) и в дълбока нощ да минаваш граничен контрол на Драгоман (влакът на път за Германия).
  
• Съвкупността от дрехите на героите през 1989г :) – т.е. че всеки имаше поне едни читави дънки или ризка – имаше, но никога нямаше да идеш с тях в мазето ;) Както и вероятността четирима души едновременно да си ги носят също клонеше към нула
  

Разбира се това са само бележки за моята наблюдателност, а не критика на филма ;)

Първата специална похвала е за играта на артистите: имената, както и лицата им, нищо не ми говорят, но играят великолепно. А мадамата ми докарваше сълзи и то само с мимиката си, признавам си! (Има бъдеще в това момиче!)

Втората специална похвала е за авторите за отношението им към паметника със шмайзера! (то е Шпагин, де;) Гледайте филма, ще разберете :) :)

Ако все пак искаме да се абстрахираме от историческата обстановка, то филмът е за поредицата малки решения и избори, които взимаме в живота си, и които винаги водят до големи последствия. И това е разликата между TILT, филм от времето на демокрацията и Войната на таралежите, също прекрасен филм, но от времето на социализма (и който се отнася точно за същото поколение, което сега взима своите решения в TILT): във Войната на таралежите героите взимаха големи решения с малки последствия, докато в TILT – взимаха малки избори с големи последствия. Мили мои, че нали точно това е разликата между социализма и демокрацията?

Послепис за всички, които мислят, че българският народ е боклук или че политиците ни са лоши: Забелязвате ли колко се е променила страната ни за двайсет години и то в добра посока? А?

*който не е детски, разбира се ;-)

Прочети цялата новина

Свързани новини: