Този блог чукна днес 5 годинки. Кога се изтърколиха?

По приятна случайност, годишнината на блога съвпада с националния празник. Но не е никак случайно, всъщност. Тогава ми е останало повечко време за себе си. Някои усмихнати хора отиват на екскурзии, а други мрънкачи си правят блог.

Традиционно, днешната и утрешната дата за нашия блог са време за равносметка, и време за подмолно подкопаване на устоите на българската нация.

Досега:
Прочетохме писмата на граф Игнатиев до жена му за Руско-турската война. (2006) Неиздадени досега в България. Защо?!

Изказахме благодарност към хората от Македония, участвали в опълчението.(2007)

Разкритикувахме лакейското отношение на властта към Путин и решихме че стига толкова сме благодарили на Русия. (2008) Защото сме егоисти. Също така Гоце стреля по лисици в гората (но не уцели), докато горя влака, а Дара направи първите си театрални постановки.

Честитим празника (2009) и правим анализ на прабългарския филм „Беднякът-милионер“.

За днес и утре съм ви приготвил нещичко:

Цитати от писмата на Едуард Иванович Тотлебен до жена му. Странна работа. Още един човек, на когото сме кръстили централен булевард, а писмата му за последно сме ги издали чак през 1937г.

Уикилийкс–1877 ви пожелава приятно четене:

...Сега азъ възнамѣрявамъ да му преградя пѫтя за Видинъ и Рахово. Ако Османъ Паша чувствува липса на хранителни припаси, то той ще бѫде заставенъ да си пробие пѫть или да се предаде. Ако, наопаки, той има още много хранителни припаси, нѣщо, което ние точно не знаемъ, тъй като българитѣ служатъ на турцитѣ и не може да има никакви шпиони, то работата може още да се продължи, понеже за една обсада сѫ необходими вмѣсто 30 около 200 обсадни орѫдия.

...

 Лагера при Плѣвенъ, 6 ноемврий
...По шосето за Ловечъ азъ заповѣдахъ да се заематъ първитѣ възвишения на Зеленитѣ Гори, следъ като временно бѣха изпратени натамъ 10 орѫдия. Отреда командва генералъ Скобелевъ, герой, какъвто рѣдко се срѣща, но човѣкъ безъ вѣра безъ законъ.

...

Лагера пра Плѣвенъ,  16 ноемврий
...На третия день нощувахъ при ромънитѣ въ лагера. .... Много е приятно за промѣна пакъ да бѫдешъ между чужденци. Всички ромънци говорятъ много добре френски, всички мои заповеди се издаватъ на френски. Тѣ изобщо много приличатъ на френцитѣ, сѫщо и унифор­мата имъ много напомня на френската.

...

 ... Османъ Паша бѣше доведенъ при Императора. Той имаше страдащъ видъ и бѣше много сериозенъ и примиренъ съ сѫдбата си. Императорътъ му каза, че му позволява, следъ храбрата отбрана, да носи сабята си, и при това прибави, че би му било добре въ Русия.
Въ Плъвенъ имаше множество ранени и болни турци, въ кѫщитѣ още лежеха безброй трупове, които още не бѣха погребани. Градътъ е ужасно мръсенъ, българитѣ не показа­ха никаква особена радость, когато ние влѣзохме въ града, само момичетата и женитѣ ни кимаха крадешкомъ приятелски съ глава Духовенството посрещна Императора, но все пакъ това изглеждаше повече формалность; тѣ навѣрно се  страхуваха отъ турцитѣ въ бѫдеще, когато ние напустнемъ страната.

...

Ние бѣхме вкарани въ войната отъ мечтитѣ на нашитѣ панслависти и отъ интригитѣ на Англия. Освобождаването на християнитѣ отъ игото на Исляма е химера. Бьлгаритѣ тукъ сѫ имотни и живѣятъ по-щастливо отъ нашитѣ селяни въ Русия, тѣхното най-силно желание е тѣхнитѣ освободители по възможность по-бързо да напустнатъ страната. Тѣ плащатъ на турското правителство незначителенъ данъкъ въ сравнение съ тѣхнитѣ приходи и напълно сѫ освободени отъ военна служба.

Турцитъ съвсемъ не сѫ толкова лоши, както изкуствено ги описватъ; народътъ е честенъ, тромавъ, работливъ. Само пашитѣ, както известни високопоставени господа у насъ, каратъ да се желае повече! Дори на трапезата се чува, че, ако тѣзи господа биха хазяйничили тукъ, българитъ би трѣбвало да плащатъ двойни данъци. Управлението на България отъ Князъ Черкаски е много непрактично, проблематично, армията и българитѣ не сѫ въ добро състояние, въпръки всички негови софистични разпореждания.

Въ Плъвенъ ние не намѣрихме нито една разрушена кѫща, дисциплината на турскитѣ войски подъ Османа е била образ­цова. Навсѣкѫде, дето нашитѣ войски сѫ стояли, най-често селата сѫ разрушени, за да се задоволятъ нуждитѣ на войската.
Нашата администрация бъше крайно непрактична, по-грѣшна, въ началото турцитѣ извършиха отдѣлни мръсни дея­ния, обаче само следствие изкуственото раздухване на мохамеданския фанатизъмъ. Подобни сцени ние видѣхме презъ време на въстанието въ Полша, следствие подстрекателствата на католишкитѣ свещеници, на разпространителитѣ на Хри­стовото учение.

 ...

Постоянно трѣбва да изтъквамъ трудноститѣ на воденето на войната въ Турция, за които човѣкъ не може да си съз­даде никаква представа. Липсата на съобщителни срѣдства прѣчи на всичко. Сега два коня едва могатъ да теглятъ 200 фунта, пѫтищата сѫ непроходими. Господствува истинска зима, какъ войската живѣе и конетѣ сѫществуватъ, впрочемъ една голъма часть отъ тѣхъ сѫ негодни за употрѣба или пад­наха! Изтощената и разорена страна на българитъ единствено ни дава срѣдства за сжществуване — отъ Русия ние почти нищо не получаваме!

За това, което тукъ е било извършено, трѣбва да се благодари на руския войникъ. Той никога не се оплаква, той понася всичко до изтощение, казацитѣ не получаватъ никаква заплата, никакъвъ фуражъ отъ тѣхнитѣ на­чалници, злоупотрѣбенията сѫ нечувани. Казакътъ живѣе и храни коня си, какъ хората още сѫществуватъ е загатка! Тѣ сами всичко си доставятъ, безплатно. Не става дума за една законна реквизиция съ осигурено заплащане, до тамъ ние още не сме достигнали!