Празник на жената – уж

От вчера една цвета вълна е обхванала София, която може да се сравнява само с предпетнадесети Септември истериите. Но защо, би се зачудил някой, навсякъде ще има наръчи отрязани цветя, при положение, че 15 Септември вече мина, а абутириентските балове още не са наближили, а Свети Валентин мина и замина?

О, благодаря за въпроса, неизвестен, но удобно поддържащ целта на този текст любопитко.
Разбирате ли, днес е осми Март, което Е Много Важен Ден. Днес е международният ден на Жената (с главно „Ж“). Съответно, навсякъде се продават неща, които биха се Харесали на Жените, за техните приятели да им купуват. Или колеги. Или познати. Абе важното е да бъдфат от мъжки пол и да ги подаряват на тези от женски пол.
А жените обичат цветя и шоколади.
Това е Вярно, защото го казаха и по телевизията! И репортерката беше жена и твърдеше, че обича цветя и бонбони, значи това е вярно за всички жени!!
Логиката е необорима!!!

Пред офиса ми имаше сергия, които раздават на влизащите дами (само и единствено дами!) чашки с някаква кашкава гадост на Нестле, която е много полезна за желаещите да поддържат крехка талия (още нещо, което всички жени обичат и искат да правят… да бъдат слаби!!!) и по едно цветенце, за разкош. Защото Е Осми Март!!!!

Като всяка жена, ме гложди един много сериозен въпрос.
Защо идеята, че да бъдем „уважени“ за чутовното упражнение да бъдем жени, това се свежда до купуване на неудобни, непотребни вещи или на умиращи стръкове?
Вчера получих ето този линк  в пощенската си кутия на шега.
После получих още 4 в същия стил в официалната си спамърска кутия.

Бях изключителн очарована. Предлагаха ми отстъпка, за да:
1. Сложа силикон в устните и гърдите си (защото независимо как изглеждам, естествено е, че няма да се харесвам и ще искам да си сложа изкуствени вещества в тялото).
2. Процедури за изглаждане на бръчки/слагане на ботокс. (Няма значение, че съм на 22, манията по „младежкото излъчване“, както се бе изразил автора на имейла, явно тресе всички възрасти по всяко време. Интересно ми е дали идеалът няма да стане да изглеждаме като новородени, както е тръгнал.)
3. Вагинопластика!  Или по-точно Дизайнерска вагинопластика!! (И то не просто за осми Март, не, това е цял месец посветен на жената! Какъв по-добър начин да отпразнувам това, да бъда жена, от това да отида да ми отрежат разни части или да „върнат биологичния часовник на вагината ми“. Защото както знаем, същността на женствеността е дълбока самоомраза към външния вид и желанието за постоянно подмладяване. Ъхъ. Точно така.

Аз харесвам пола си.
Чувствам се добре в кожата си и се харесвам.
Този „празник“ би бил много повече празник за жената, ако не беше просто повърхностно и трескаво продаване на социално обусловени интереси на жените, а не реалните им интереси.
Не, не искам да ми подаряват цветя за празника, предпочитам рутер, например.
Не, не искам ваучер за „елегантни вечерни рокли“. Няма да откажа ваузчер за туристическо обурудване обаче.

Вместо да подаряваме безсмислени бижута (защото след цветята и шоколадите, това е най-разпространения подарък за жени. Нищо не казва „обичам те“ както поредната дрънкулка.

Нека, когато говорим за жените и коментираме, да споменем труда, който нашите майки и баби са влагали в семействата си и невъзможните изисквания към тях. Същите, които и днес ги има.
На трети Март всички националисти със сълзи в очите поименно споменахава герои от войните… само дето никой не си направи да спомене героИНИТЕ от войните, все едно ги е нямало. Което не отговаря на истината. Нека споменем двойната смяна, първо на работа, после вкъщи и как въртенето на семейството и домакинството още се смята за основно женска работа. Особено пък извън София, по малките градове и селата. Нека споменем и зачешем темата за проблемите със заплащането, сексуалното насилие и престъпления. Нека коментираме родителството… родителски права, осиновявания, сексуалната култура (или по-скоро липсата й), бременност, семейства, майчинство, бащинство.

Нека де факто споменем нещо, свързано с реалността на живота, който водят жените, а спрем да се прехласваме по шоколадови обувки и джунджурии, които ще свършат в кофата до няколко дни.
Защото този празник на жената, според мен изобщо не обръща внимание на жената. Не, то обръща внимание единствено и само на консумеризма, тотално игнорирайки всички тези теми и проблеми, за които по принцип на никой не сму се слуша и няма време през останалата част от годината.
Или просто да спрем да празнуваме осми Март.
Защото аз не виждам осми Март да се различава с каквото и да е от 14ти Февруати или който и да е от другите възвеличани празници, които све свеждат до елментарен псевдожест, че се обръща внимание на дадена група хора.

Да не споменаваме как ми е писнало и на туристически обувки да слушам какви крехки и нежни цветенца са жените и как върха на живота ни е да имаме бебе. И да се оженим, естествено.
Това, просто не отговаря на истината и ми втръсна от тъпата дихотомия и още по-тъпата репортерка, която реши, че трябва да пита една жена „но не се ли притеснявате, че с това ваше посвещаване на кариерата няма да ви остане да си родите детенце“, все едно ако пропусне да се размножи, директно си е пропиляла живота.

 За пореден път го казвам.
ЖЕНИТЕ НЕ СПОДЕЛЯМЕ КОШЕРЕН РАЗУМ! Желанията, ни, интересите ни, страховете ни и всичко останало, се различават, защото полът ни не ни первръща във взаимозаменяеми идентични същества с несъщесъвуващи личности.

Filed under: аз/Еneya, бръмчащи мисли Tagged: жени, женственост, консумеризъм, майчинство, осми март, празник, празници, проблеми, родителство, стереотипи

Прочети цялата новина

Свързани новини: