Да похапнем в Калифорния

Днешният пътепис ще ни води до място топло и слънчево. И понеже за тези тежки метеорологични условия (аз по душа съм ескимос ;) трябва да сме подготвени – то нека видим какво можем да похапнем в Калифорния. Приятно четене:

Да похапнем в Калифорния

Още в началото трябва да направя уговорката, че очаквах да имам много повече снимки на храна, но впоследствие установих, че на картата основно има небостъргачи, небостъргачи и пак небостъргачи. Показателно – това, което може да те отнесе е архитектурата на Ню Йорк и океана и нощното небе на Калифорния. И най-важното: липсва каквото и да е била снимка на бургер, въпреки че за две седмици успях да изям солидно количество такива, с най-разнообразен вкус и гарнитури. Склонна съм да се съглася, че това е националното ястие на САЩ, а вариациите от най-класически такъв до кюфтенца (sliders) от кобе телешко са в състояние да заглушат сигнали като “ама пак ли кюфтета…”. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Калифорния за мен е преди всичко океан, слънце, палми и огромни плажове. И място, където можеш да се сблъскаш с Джейн Фонда и Сали Фийлдс и да се правиш, че си минал покрай съседката от долния етаж. За няколко дни видях част от

Лос Анджелис, Лонг Бийч и Анахайм,

но явно звездите са на всеки сантиметър (поне така ми се иска да вярвам), а океанът е всеприсъстващ и прекрасен.

Закуската е яйчен бейгъл с крема сирене, авокадо, червен лук и зелена салата, а

Калифорния е мястото с най-вкусните плодове, които някога съм яла

(ако не броим прясно откъснатите праскови). Грейпфрути, няколко вида пъпеш, диня и най-сочния и ароматен ананас – всеки, който знае трудностите ми с плодовете, би се изненадал от количествата, които изядох, а пиенето на прясно изцеден сок се превърна от неприятно задължение в огромно удоволствие. Явно с брането на зелено тук няма да имаме шанса да ядем такива плодове извън сезонните родни такива, но пък най-сетне разбрах какво им намират хората на ананасите. [caption id="" align="aligncenter" width="617" caption="Закуска"][/caption]

Кафенца, които предлагат еспресо, американо, чай, закуски, бейгъли, всякакви супер-био-органик храни, японски бенто и готвена корейска храна.

Калифорния явно наистина е центъра на здравословната хранителна мания,

но след няколко погледа върху етикети на разни супер-не знам си какви шейкове, сокове и подобни бърканици прецених, че най-здравословно е да не знаеш изобщо какво съдържат, за да не вдигаш кръвно. [caption id="" align="aligncenter" width="570" caption="Кафене - бистро"][/caption]

Точно в такова кафене - бистро човек може да намери и

рогалах с праскови много преди Ханука,

само дето вкусът повече напомняше тиквеник, но пък е перфектния завършек на една закуска на слънце. [caption id="" align="aligncenter" width="617" caption="Рогалах с праскови"][/caption]

Бюфетът

е явление, което май у нас се случва от време на време във вегетарианските ресторанти, но като цяло е чудесна алтернатива, ако не знаеш какво ти се яде и ако искаш да се натъпчеш до припадък за десетина долара. [caption id="" align="aligncenter" width="617" caption="Бюфет"][/caption]

Храната в този беше смес от текс, мекс, китайска и южняшка, тежка, пържена и сладнееща – вкусно, но аз лично едвам успях да изям една неголяма чиния.

Розовата лимонада

е нещо, което и на двата пъти, в които я пробвах, така и не успях да допия. Синтетична, кисела и с вид на зелева чорба, но в крайна сметка всичко е въпрос на вкус. [caption id="" align="aligncenter" width="601" caption="Червената лимонада и на цвят и на вкус го докарва на зелева чорба"][/caption]

Срам, не срам, обаче някой неща даже не разбрах от какво са приготвени, камо ли какво представляват – в чинията се разпознават свинско на скара, пържено пиле, салца, мак’н’чийз, останалото остана предмет на догадки въпреки помощта от един приятел от Кънектикът, според който едното може би е сладък картоф, а другото – нещо със спанак. [caption id="" align="aligncenter" width="617" caption="Свинско на скара, пържено пиле, салца, мак’н’чийз и още нещо..."][/caption]

Ресторант в стила на старите пристанищни постройки около марината в Лонг Бийч. [caption id="" align="aligncenter" width="661" caption="Ресторант на плажа"][/caption]

Орчата, плодови смутита, funnel cakes и чуро (churro), които приготвят само за теб.

Чурото се прави с машина по подобие на толумбичка и се пържи в силно нагорещена мазнина. [caption id="" align="aligncenter" width="570" caption="Ресторант. Може ли авторката да ни запознае с готвачката? ;)"][/caption]

Вряло, сладко, мазно и с много канела,

чурото е най-вкусното сладко нещо, което съм яла от много време насам.

Признавам си, че в САЩ хич не обърнах внимание на сладките неща, но това определено ме грабна и не бих имала против наблизо да има будка за чуроси и орчата. [caption id="" align="aligncenter" width="570" caption="Вряло, сладко, мазно и с много канела, чурото е най-вкусното сладко нещо, което съм яла от много време насам."][/caption]

Ресторант в псевдо-мексикански стил с азиатска кухня, нищо изненадващо.

Всичко местно и домашно приготвено е последен писък на модата, но пък бурканчетата с туршийки наистина са красиви и оставаш с усещането, че си малко по-близо до познанието какво точно ядеш. [caption id="" align="aligncenter" width="617" caption="Туршия в Лонг Бийч. Само не мога да разбера как може да съществува подобен израз?!?"][/caption]

Две абсурдно снимани мексикански бири: Carta Blanca и Dos Equis.

В Калифорния за да си купиш бира, трябва да минеш километри и километри, докато нацелиш някой liquor shop (такива са законите!). Другият вариант да изпиеш една следобедна бира е да се завреш в някой толкова захлупен и смутен бар, че започваш да се чувстваш като някой от най-пропадналите герои от класическо road movie. Освен законите и в Калифорния, и в Ню Йорк удивлението ми предизвикаха и невероятните разфасовки: кварта и пинта. Квартата:

И пинтата. Иначе мексиканската бира си е все така чудесна, дори без лайм и без да даваш 5 лева за нея.

Най-сетне видях тези

големи конгломерати от десетки заведения за хранене.

Местните обичат да ги наричат ресторанти, а и всичките имат спретнат и излъскан вид, но до едно принадлежат към големи вериги за бързо хранене.

Китайски ресторант за бързо хранене, със статуя на кон отпред. Прави впечатление колко е чисто и никъде няма хартишки, опаковки и полуизядени бургери.

В Калифорния разбрах защо в Америка без кола не може – няма никакъв шанс да си напазаруваш

хранителни стоки, да откриеш бира или да намериш фаст фууд скупчването, защото нещата отстоят на километри едно от друго.

Мечта – да изпиеш една наливна бира до марината.

Ако не искаш бургери и китайско – пица. При това много, много вкусна, нищо че Калифорния не е мястото с най-голям процент италиански емигранти на глава от населението.

Салатата има свеж и приятен вид, нищо кой знае колко различно, но това, което ме впечатли е вкуса на авокадото (споменах горе за брането и износа на зелени плодове) и царевицата, включена в понятието “печени зеленчуци”.

Наливната бира.

Наливната бира в САЩ е една дълга история, която е на път да се превърне в страстна, любовна и до живот. За мой късмет навсякъде предлагаха oktoberfest brew – червен, ароматен ейл.

Красива, чудесна пица с истински пеперони и моцарела.

В близък план и с фотографски ефекти.

Дели с много квартален вид

и домашно приготвени сандвичи.

На места в Лонг Бийч могат да се открият прекрасни ресторантчета с масички на улицата в стари сгради.

За съжаление, поради естеството на посещението ми в Калифорния нямах много време да изследвам храната, но общото ми впечатление е: невероятни плодове, страхотно телешко и омайна бира. Автор: Магдалина Генова Снимки: авторът Още пътеписи от близки места:

1. Калифорния
2. South Lake Tahoe
3. Из Новия свят – една бригадирка в Щатите :)
4. Гастрономически шок или да отидеш на бразилски ресторант

Прочети цялата новина

Свързани новини: