ПАЛАЧИНКАТА НА ДОВЕРИЕТО СЕ ОБРЪЩА С ПРЕГОРЯЛОТО КЪМ ГЕРБ

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

/Фили/ В България скандалите, свързани с компромати срещу водещи фигури от управлението на ГЕРБ, които се развиваха през последните повече от два месеца, очевидно бързо заглъхват. По всичко личи, че от около седмица насам общественото внимание все повече се фокусира върху икономическата среда в страната – най-вече върху проблемите, свързани с цените на горивата и растящата инфлация.

Това е разбираемо, доколкото икономическите въпроси пряко засягат джоба на всеки българин. В сегашната нелека ситуация обаче темата се използва пълноценно най-вече от опозиционните партии, за да нанасят нови удари по рейтинга на управляващите, тоест, въпросът има пряко отношение към предстоящите през есента местни и президентски избори и резултатите от тях.

В същото време управляващите от ГЕРБ, които се чувстват притиснати от много страни, се справят все по-неумело с отбиването на ударите и създават впечатление, че на моменти изчезва дори демонстрираната доскоро тяхна способност да печелят словесно битките за влияние, които иначе губят като реални битки в живота. Едно от най-ярките доказателства за това са думите от вчера /четвъртък – б.а./ на премиера Бойко Борисов пред една от големите телевизии, че ГЕРБ на практика няма какво да направи за подобряване на икономическото положение в страната, защото за него са виновни световната икономическа криза, а също земетресенията и цунамито в Япония. 

- Пламен, въпросът с растящите цени на горивата сякаш в момента се оказва ключов за развитието на ситуацията в страната. Може ли да се очаква отрицателните ефекти от него да се развият лавинообразно, ако не последва бърза реакция? 

- Наистина е ключов, Фили, и то не само поради естествените икономически причини, които всеки може да си представи – фалити на транспортни фирми и повишаване на безработицата, надуване на инфлацията, защото цените на горивата се отразяват пряко върху всички други цени, бърз реален спад на доходите, доколкото пенсиите и заплатите във всички сфери са замразени в очакване на по-добри времена.

Този въпрос обаче е ключов и за разбиране на някои от механизмите на властта, които действат в България, както се оказва – на практика независимо от това коя политическа сила управлява.

На първо място в тази посока трябва да се отбележи фактът, че правителството, макар от една страна да чувства известно неудобство заради високите цени на горивата, от друга страна има изгода и печели, защото си пълни хазната с извънбюджетни приходи. Особено в месеците преди изборите това е изгодно, защото управляващите ще могат да си позволят глътка финансов въздух и да раздадат по своя воля известно количество пари, които иначе не са планирани в бюджета. 

- Толкова ли е сериозен дела на постъпленията от горивата в държавния бюджет, че да се усети чувствително сегашният растеж на цените? 

- Аз ще ти кажа цифрите, а ти си направи изводите, Фили. Ако цената на един литър бензин в момента е два лева, то 40 процента от тази стойност са акциз и 20 процента данък добавена стойност. Тоест, държавата прибира пряко 60 на сто от цената на всеки литър бензин или това са 1.20 лева. Така да се каже, ако България не беше държава, а някаква свободна територия, за каквато мнозина я смятат, бензинът би трябвало да струва само 0.80 стотинки, което всъщност е горе-долу поносимата за отънелия български джоб цена. 

- Всъщност затова и превозвачите казват, че държавата има пряка възможност да се намеси на пазара на горивата, като намали акциза върху тях….. 

- Да, само че държавата казва следното – ние искаме, но европейските изисквания са категорични, че акцизът тук не само не трябва да се намалява, но и предстои да се вдига още, защото по този показател сме назад от другите европейски страни.

Държавата, разбира се, не обяснява как става така, че в някои от споменатите европейски страни, където акцизът е по-висок от българския, цените на горивата все пак са по-ниски – например така е в Словения. 

- Другото, което твърдят превозвачите е, че тук на практика има монопол върху вноса на горива и искат държавата да им позволи да внасят собствени количества и да организират собствени резерви. 

- По тази тема пък, както впрочем и по по-общия въпрос за наличието на силни монополи насред една свободна пазарна икономика, каквато е българската, държавата на практика мълчи. Срещу обвиненията в монополизъм възрази онзи ден шефът на “Лукойл” Валентин Златев. Той очевидно се почувства лично засегнат, след като на публична дискусия се чуха мнения, че по един или друг начин, по някакви не особено публични механизми, въпросната руска компания пречи на българския пазар да се появят други вносители и да се създаде конкурентна среда. Златев каза, че никой на никого по никакъв начин не забранява или не пречи да реализира внос на горива, като добави, че и в момента много горива се внасят от Гърция, Румъния или от други страни.

Не знам дали той нямаше предвид онези един вид куфарни търговци, които прескачат през границата и си зареждат колите догоре, защото всъщност наистина не е известно да има някакви други големи вносители на петрол, освен това, което внася “Лукойл” от Русия.

С този факт е свързан и още един парадокс, който може да се опише така – когато цените на световния пазар растат, в България също растат. Когато там намаляват чувствително, тук си стоят горе-долу същите. Например преди време на световните борси петролът се търгуваше по 120-130 долара за барел, цените на бензина в България бяха далеч по-ниски, около лев и петдесет. После там цените паднаха силно, почти наполовина, но тук се задържаха на практика същите. Сега, заради ситуацията с Либия и други причини, петролът по света отново расте и макар този ръст да е сравнително умерен, то в България е направо главоломен.

И всички се питат защо е така, след като преди време дори бе извършена проверка от министерството на икономиката за начина на ценообразуване в “Лукойл” и според данните от нея нарушения в приетите принципи няма. 

- Така или иначе обаче, инфлацията вече тръгна чувствително нагоре и това се забелязва пряко от хората, които все повече недоволстват. 

- Така е, Фили. Според данни на европейската статистическа агенция Евростат за февруари инфлацията в България е 4.6 процента, като от всички европейски страни преди нас са само Румъния и Естония. Средната месечна инфлация пък за страните от еврозоната е била 0.4 на сто.

И така стигаме до едно изказване, направено на последния министерски съвет от финансовия министър Симеон Дянков, според когото – да, наистина цените на стоките в България са пораснали доста в номинално изражение, но темповете им на растеж в сравнение с цените на другите европейски страни, са по-ниски. Темповете, Фили, това препоръча Дянков на другите министри да обясняват на хората като положителна тенденция в иначе доста лошата ситуация. Според мен това си е отчетлив знак за пълното безсилие на сегашното управление да се справи със ситуацията. 

- То вероятно затова и получава все по-силни критики и губи обществено доверие. Основните атаки обаче напоследък започнаха все по-отчетливо да идват от опозиционните политически сили, които бързо успяха да се преориентират от сферата на скандалите с подслушването към икономическите въпроси. 

- Нормално е това тяхно поведение. В края на краищата, именно икономиката е основният фактор, който сваля и качва правителства, който печели или губи избори. А виждаме, освен това, както и ти отбеляза в началото, Фили, че управляващите сякаш губят способността си за контакт с “масите”, така да се каже, способност, която досега сякаш беше най-силното им и печелившо политическо оръжие. Колко души сред нормалните българи няма да си кажат “дрън-дрън” и да превключат телевизора на друг канал, когато някой министър ги успокоява с някакви си по-ниски от европейските темпове в растежа на цените. Или когато премиерът се опита да им пробута строителството на магистралите като компенсация за това, че с двеста лева пенсия сега трябва да се купуват основни  продукти, които са с по 20-30 процента по-високи цени отколкото бяха едва до вчера.

Просто ситуацията става друга, палачинката на доверието започва лека полека да се обръща с прегорялата си страна към Борисов и компания. А това неизбежно ще се отрази и на изборните резултати през есента. 

- Искаш да кажеш, че могат да се очакват изненади, свързани с изборите? 

- Сега ще се спра накратко само на една такава възможност, Фили, ще имаме достатъчно време да обсъдим и други изненади в близките седмици. Говоря за проведените, както се разбра тези дни, първи консултации между лидерите на бившата тройна коалиция – Станишев, Доган и Сакскобургготски, за евентуалното издигане и обща подкрепа на бившия еврокомисар Меглена Кунева като кандидат-президент. Ако това действително се случи, Кунева, която и сама печели не малка подкрепа сред хората с компетентност и лично присъствие, ще има голям шанс да събере сериозен вот на изборите, дори евентуално да ги спечели.

Това в някаква степен зависи, разбира се, от кандидатурата най-вече на ГЕРБ, доколкото за другите партии от десницата е ясно, че нямат шанс за сериозно участие в надпреварата. Зависи също и от развитието на някои вътрешни процеси в БСП, защото редовите социалисти, пък и кръгът около президента Първанов, едва ли ще преглътнат лесно факта, че повече от двадесет години след промените социалистите за първи път няма да се явят на президентски избори със собствен кандидат.

Самият факт обаче, че Станишев се е включил в тези първични консултации по кандидатурата на Кунева, е демонстрация на добър политически нюх от негова страна. И ако продължи да го демонстрира, докато в същото време премиерът Борисов прави обратното, губи политическия си нюх, то ГЕРБ и до, а и след изборите, може да се окаже в много по-тежка ситуация, отколкото някой сега си представя.

 Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: