Нещата, които ми липсват

След като вече от месец и половина съм извън милата родина, осъзнавам, че има неща, които много ми липсват. Не говоря за хора, а за места, неща и ритуали, които неусетно са ти влезли под кожата – бавно, с неумолимата и непреклонна сила на времето. Ето един кратък списък с всичко, което ми се ще да имах в момента. Помислете си внимателно какво друго бихте включили тук – ще ми е интересно да го чуя, а и ще разберете, че вкъщи винаги е хубаво

• Капитал, Мениджър и SignCafe: Обичам печатните издания и най-вече ритуала на четенето им през уикенда, особено за Капитал. Най-добре на кафе някъде навън. За най-добър ефект четенето трябва да включва разменяне на отделните списания и секции на вестника с компанията.
• Бисквити Анелия: Обсесията с този продукт започна през далечната 2008 година и до днес кафето сутрин е много по-малко истинско, когато наблизо няма бисквити Анелия. Мога да дръпна една дълга тирада за произхода на името, символа на морячето върху бисквитката и всякаква друга trivia. Но няма. Единственото важно нещо в случая е, че бисквити “Анелия” започват да ти липсват много бързо.
• Бяло сирене: Първото нещо, което ми стана много любимо в Англия е, че цената на всякакви видове сирена се побира изключително лесно в студентския бюджет. Съответно, в момента хладилникът ми обикновено съдържа крупни количества моцарела, чедър, гауда, едам, груйер, бри, ементал, синьо сирене… Само че гръцката фета хич не може да замени познатото БГ-сиренце. Така във вкусовите ми рецептори остава една сериозна празнина, която другите млечни продукти не могат да запълнят, колкото и да се опитват.
• Зеленчуци: Имам предвид зеленчуци, които имат вкус на истински зеленчуци. Всъщност с това вече свикнах, тъй като през декември доматите в България също не са особено прекрасни. Но винаги си спомням един приятел холандец, който щом видя Женския пазар, възкликна “Сега разбирам защо ядеш толкова много салати – просто доматите тук са страхотни!” Нямам какво да добавя
• Метрото: Може би звучи изненадващо, но това е едно от доста любимите ми места. Основно защото в метрото може да срещнеш всеки. Мисля, че поне 3 дни от всяка работна седмица започваха с фразата “Ей, да знаете какво видях в метрото днес!” при пристигане в офиса. Може би трябва да започна да си записвам – със сигурност в подземните влакчета има достатъчно типажи за една средно голяма новела. Любимият ми експеримент беше да се усмихвам на хора, за да видя дали ще успея да получа същото обратно. Обикновено не ми се получаваше – все пак дори The Economist обясни, че сме най-недоволната нация на света. Но за сметка на това когато някой от полу-заспалите пътници се усмихне, денят ти тръгва с титаничен успех още от сутринта.
• Бира в Борисовата: Няма по-хубав начин да си прекараш съботата от това да се проснеш на тревата в Борисовата. Предизвиквам ви да ме оборите! Важно е да има бира, солети “Хрус-Хрус”, както и шумна група младежи, които си подхвърлят произволен обект в непосредствена близост (фризби, хек, топка и т.н.) Пишат се бонус-точки, ако групата има и куче, което подскача лудо-доволно насам-натам.
• Разходки по Витошка: Друга съботна класика, която комбинира една от запазените марки на София със забавния навик да обсъждате леопардови щампи и коси тип “праз лук”. Действа доказано положително на настроението, особено ако в компанията има хора, които пускат достатъчно добри коментари. Но освен убер-модерни хора, по Витошка виждаш много шарена селекция персонажи – което прави разходката още по-интересна. Истината е, че никога не знаеш на кого ще попаднеш.
• Любими заведения: Добре де, няма как да минем без задължително споменаване на кафета, барове, клубове, в които ти е минавала голяма част от ежедневието. Не просто защото съответните кафета, барове и клубове са чак толкова прекрасни, а защото винаги се сещаш с кого за последно си седял на тази маса или как с компанията сте се смяли на възможно най-глупавия виц, или как сте написали верижна приказка на салфетка на бара, или как с някой сте си държали ръцете през масата, или как си обяснявала на изнервена/разплакана приятелка как “Няма нищо, и това ще мине!” Любимите кафета, барове и клубове са уютни, защото в мебелите се спотайват сенките на ценни мигове. А и защото е много яко да си говориш с барманите и сервитьорите на малко име и дори да не трябва да им казваш какво точно искаш.
• Приятелите/Родителите/Колегите/Средата: Все пак нямаше как да не мина без това. Знаете си кои сте, да не посочвам. Skype хич не се приближава до истината!

Хм, дългичък списък се получи, все пак. Не се оплаквам де – значи инвестицията в самолетен билет за връщане все пак е била оправдана Добре е да знаеш, че има при какво да се върнеш… Приятна неделя!

___
снимка: Победа АД

Още по темата:

1. За тези, които ти се изплъзват
2. Уплътнете нещата

Прочети цялата новина

Свързани новини: