ПРИТЧА ЗА ЛЕТЯЩАТА КОТКА

Високо в небето, до самите облаци летяла рижа котка. Просто летяла. Така, от самосебе си. Най-накрая мечтата и се сбъднала. Рижата котка винаги била мечтала за полет и завиждала на птиците, които летели зад прозореца. Сега нямало за какво да завижда, тя била щастлива. Наслаждавала се на вятъра в лицето си, който рошел мустаците и козинката и и се любувала на покривите и върховете на дърветата под нея, ярко осветени от слънцето.
Ето, отдолу се показал познат район с ниски кирпичени къщи и някъде там било старото куче, вързано на верига, което виело протяжно като вятър в тръба. Ах това куче, отдавнашен познайник! То непрекъснато лаело по котките, които се промъквали в двора му. Рижата котка се страхувала от него и затова гледала да го избягва. Но сега, когато можела да лети, не било нужно да се страхува от никого. Нека кучето си лае за здраве, все едно, никога няма да я достигне. Затова махнала с лапи и рязко пикирала надолу. А когато се оказала над главата на старото куче, започнала да го дразни:
-Е, как е, като не можеш да ме хванеш? Мога да си летя над двора ти, колкото си искам!
-Да, - кимнало кучето- можеш да си летиш в безопасност над главата ми, колкото щеш. Но само това. Смееш ли да стъпиш на земята, докато зъбите ми са здрави?
Рижата котка се разсърдила. Искала да му отговори подобаващо, но преценила, че на такава специална котка като нея не и отива да се разправя с обикновени кучета. "Та аз сега не съм обикновена, - мислела си тя - аз съм котка, познаваща чувството за полет!" И с тия мисли се устремила отново нагоре. Изведнъж дочула до себе си нечие тънко гласче.
Озърнала се и видяла една лястовичка, която летяла след нея.
-Гледай ти, гледай ти! - казала лястовичката. - Летяща котка! Не всеки ден можеш да видиш такова нещо!
-Не се ли страхуваш от мен? - попитала котката. - Сега мога лесно да те хвана и да те изям.
-Това, че умееш да летиш и имаш нокти, още не значи, че си достатъчно бърза, за да можеш да ме хванеш.
-Е, какво пък! - усмихнала се котката. Смелият нрав на птицата и харесал. - Тогава да полетим заедно, а?
-Не сме в една посока! - отрязала лястовичката.
-Защо?
-Аз търся светлината - отговорило птичето. - Не знам накъде летя и кога ще пристигна.
-Аз също искам да търся светлината! - възкликнала рижата котка. - Уморих се да седя до прозореца и да гледам как вие, птиците, летите в небето. Повече не искам да живея у хората и да лежа до камената. Искам да бъда като теб, да летя напред, срещу неизвестното, въпреки ветровете и бурите, искам да видя света, да постигна истината и да открия своето предназначение.
Лястовичката я изслушала и след като помълчала за кратко, казала:
-Е, добре! Ако наистина искаш това, лети след мен ...
-Разбира се! - зарадвала се котката. - Ние ще летим напред, забравяйки за всичко, ще намерим светлината, ще се къпем в лъчите и, ще познаем истинския смисъл на живота и ...
Тук тя трепнала и рязко спряла.
-Какво има? - попитала лястовичката.
-Миризмата - прошепнала котката.
-Каква миризма?
-На щастие - промълвила котката и облизвайки се, полетяла наобратно.
-Ей, ама ти къде? - извикала след нея лястовичката.
-Мирише на пържена риба, явно стопанката ми е приготвила обяд.
-А светлината ... и смисълът на живота?
-Да, - кимнала котката - виждам светлината ... от прозореца на моята кухня. А смисълът на живота ... Е, ще помисля за него, когато рибата се озове в стомаха ми.
Котката помахала с опашка и се устремила към дома си.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Прочети цялата новина

Свързани новини: