Събитията в Япония ни подканят да си мислим – какви алтернативи имаме на ядрената енергетика?

Алтернативите днес:

– Производство на електроенергия от природен газ – отпадъчният продукт е въглероден двуокис (парников газ!) и вода. Тук ни спират квотите и пълната зависимост от Русия, както и неограничено растящите цени в бъдеще.
– Въглища (това в никакъв случай не е „чист“ източник на енергия!)  – въглищата освен че бълват въглероден двуокис, изхвърлят в атмосферата сяра, радиация (да, често!), прах, всякакви отрови.
– ВЕЦ – За ВЕЦ трябва да направим язовир. Язовирите създават директна опасност от антропогенно цунами (ако се скъса язовирната стена, като в хвостохранилището близо до Враца, на 1-ви януари 1966г, 500 жертви), освен това променят екосистемите на реките, и на някои места (Орегон) ги разрушават.
– Вятърни електростанции – те пък вредят на птици, маршрути на птици, произвеждат шум, вибрации, и имат висока цена.
– Слънчеви централи (фотоволтаици) – първо е проблем производственият процес на самите панели, и второ, трябва да имаме на разположение пустиня, иначе съсипваме земята под панелите. Имаме примера с Априлци, където беше изсечена 40-80 годишна гора, за да се построи соларен парк. Това за пустинята важи в голяма степен и за вятърните електростанции.

Какъв е проблемът в момента с ядрената енергетика?

Сега използваните технологии за добиване на енергия от ядрена реакция са наследство от студената война. Така наречените „реактори от поколение 1“ до „поколение 3“ имат следния „полезен“ ефект – от отпадъка на ядрените централи могат да се изработват атомни оръжия. Атомните оръжия вече са демоде, но централите продължават да работят, произвеждайки плутоний. Затова и всеки втори диктатор се пъне да си прави АЕЦ. В началото сделката е изглеждала отлична и за двете страни – страната, която продава технологията получава в замяна отработеното гориво, т.е. почти готова суровина за ядрено оръжие, а страната която експлоатира централата, получава „евтина“ енергия и „лесен“ начин да се отърве от отпадъците. Повишеният риск от ядрена война или високите разходи за рециклиране не са включвани в уравнението.

Видя се от японския опит, че абсолютно надеждни централи няма. За половин век имаме два сериозни инцидента в атомни централи, и една катастрофа – Чернобил. Българите не са японци, и ако ни друсне земетресение от степен 8 и нагоре, хич не е ясно какво ще става в Козлодуй. Не може да продължаваме така.

Да строим ли Белене?

Няма никакъв смисъл от Белене. Централата се строи за износ, това се признава от всички, т.е. рисковете остават за нас, енергията не ни трябва, а печалбата е за инвеститора. И ако преди 20 години 200 долара бяха огромни пари за българския гражданин, парите влизаха в бюджета и имаше смисъл от продажба на електроенергия срещу валута, сега това е производство с ниска добавена стойност и огромни рискове.

Ако вложим същите пари в топлоизолации и повишаване на енергийната ефективност на икономиката, току виж сме си решили енергийния проблем, а и сме подобрили качеството на живот в България (ако това някого го интересува)

Има и технологичен проблем – Русия не можа да наследи от СССР водещите позиции в ядрените технологии. А и не само в ядрените – същото важи и за самолетостроенето, ракетостроенето, оръжейната индустрия и космоса. Всички опити на Русия, особено след 2000-ната година, да направи пробив във високите технологии, са абсолютен провал – както ГЛОНАСС (аналогът на GPS), ракетите („Булава“),  самолетите („Сухой T-50“, уж по стелт технология от 80-те, не може да бъде завършен вече 20 години след промените). Дори  Индия (!) върна кораби и ракети за доработка на Русия, понеже се оказа че качеството им е незадоволително! Правите си сметка, нали  - в Русия, които през 20-ти век показаха, че могат да правят само оръжие и нищо друго. В Русия наскоро аварира важна ВЕЦ, и причината е в невъзможността да се спазва технологична дисциплина.

Така че за Белене, хем си поръчваме древна технология, хем нямаме никакви гаранции, че тази технология ще работи безпроблемно, хем при заробващи условия и при огромен политически риск. Трябва да сме луди, за да се съгласим. Това е все едно сега да си купим Лада, произведена през 85-та година и да я караме с оловен бензин.

Сега искам да ви насоча към една друга технология.

Централите от четвърто поколение са единствените енергийни източници, които оставят след себе си по-чиста околна среда и по-малко рискове, отколкото са заварили. Проблемът с опасните отпадъци, които трябва да бъдат съхранявани десетки хиляди години, отпада.

Няма да е зле да се помисли отсега за реактор от четвърто поколение в Козлодуй, който да използва инфраструктурата и постепенно да ни отърве от натрупаното отработено гориво. И в никакъв случай да не е по руска технология.

Е, да не се ограничавам – има и други сравнително безопасни и ефективни технологии на бъдещето, но те са в още по-зачатъчен етап дори от четвъртото поколение, като хелий-3 реакторите (те съществуват само като уравнения засега) и термоядрения синтез (който го мъчим от 50-те години на 20-ти век и още няма смислено промишлено приложение).