публицистиката като картофеното меню на бойко борисов

03/23/11 08:33
(http://milenafuchedjieva.blogspot.com/)

публицистиката като картофеното меню на бойко борисов

понеже любослава русева иска критика, не й е приятно само да я хвалят, ето:

като дойде пак бсп с дпс на власт - пак ще четем такива текстове. как не си омръзнахте сами на себе си - четящи и пишещи? а ако сте си сменили убежденията заради борисов, имайте доблест да кажете кой ще подкрепите на следващите избори. иначе наистина заслужавате да гледате картофи. бойко борисов като пролетарския вариант на мария-антоанета. хахахаха.

хем ще сте сити, хем на гладния ще вярвате - това е позицията на публицистиката в момента. популизъм равен на този на министър-председателя.

пюре, пататник, картофена супа С ПРАЗ!, огретен, крем супа от картофи, пържени картофи, картофи с ориз, картофи БЕЗ ПИЛЕ.

за картофи с пиле трябва друг министър-председател. гоце, станишев, някой друг за който не се сещам от бсп, вероятно ще олицетворят липсващото пиле. ще ни извадят от принудителното вегетарианство на дълбокия мързел. от друга страна кой, по дяволите, ще се занимава с отглеждането на кокошки? трябва да се говори за политика, а това е всепоглъщащо, ежесекундно занимание отнемащо всякакъв смисъл от труд.

това, което чета седмица след седмица е абсолютно еднакво с менюто, което ви предлага бойко борисов.

добър апетит:)))

http://www.dnevnik.bg/analizi/2011/03/22/1063711_diagnozata_koiato_jivee_na_pokriva/

P.S.: най-неочаквано вени марковски обяви, че правителството на станишев било дясно. ето че пак сме се заблудили. народът гласувал за ляво, а се оказало дясно. сега пък гласувал за дясно, то пък се оказало ляво. как сме с посоките, а? как са и политиците с посланията? знаят ли от коя партия са когато участват в изборите?

дясно, ляво, дясно, ляво.... дори и да марширува този народ не може, защото ще плете крака объркан от противоречивите задачи, които му се поставят от управляващи и тълкуватели.

изобщо не искам герб да печели следващите избори, нито съм искала да печели предишните. но когато избираха бойко борисов вестник "дневник" го подкрепяше. и не защото тогава е имал мнение за борисов различно от мнението на любослава русева сега, а защото очакваше да реди правителство и не му се получи. сега е лесно да се плюе. сега се плюе както всякога. както се е плюло през целия преход. ако някой претендира за почтеност и честност, трябваше да го прави тогава.

ще основа баня за политици. преди да ги пуснем отново на избори, здрави, руски теляци хубаво да ги нашибат с каквото пожелаят, да ги измият от слузта на поданиците им, да им лъснат кожите и да ги пуснат за втора употреба. защото какво друго остана освен да рециклираме някои неудавили се от океана храчки? някои десни с цвят на леви. или някои леви с цвят на десни.

моля ви, не мислете, че ви питам, нямам нужда от отговори, нито от разговор, изобщо не съм диалогично настроена. отваряйте очите и ушите си и имайте памет. помнете кой кога какво е говорил и писал.

текстът по-долу е от преди 4 години. преди бб да бъде избран с помощта на вестник "дневник". тогава единствено явор дачков се осмели да пусне текста ми в "гласове".
в интерес на истината, колкото и да не понасям работодателя му алексей петров, дачков беше и остана единствения последователен журналист срещу бойко борисов. изключвам червените. в момента не харесвам това, което прави, защото принципът "ама той е същия" не ме интересува. като е същия, ако имаш грам съвест, няма да го подкрепяш. и ако наистина се бориш за правда, както претендира "дневник", трябвало е да се бориш когато трябва, а не да се опитваш да се възползваш от борисов, и като не ти се отвори парашута, да тръгнеш да го убиваш. не се заблуждавайте, тази битка не е народна, нито епична, тя е крайно егоистична. тя е епидемията, гадната проказа от която няма отърваване.

Всенароден секс с човек от народа

През 1981 г. документалният режисьор Христо Ковачев прави филм наречен "Човек от народа". В един епизод главния герой на филма пиел коняк и на шега питал подчинените си другари дали ще му носят цигари в затвора. Човекът от народа или е имал далечни предчувствия (без въобще да го подозираме в гузна съвест), че нещо подобно би могло да му се случи, или това е било просто проява на този прословут, брилянтен правешки хумор. “ХА-ХА-ХА!”
Нямам представа кои от другарите му са му "носили цигари", но е твърде вероятно по-скоро те да са били заети с изграждането на капитализма и демокрацията в България и не са имали време да се занимават с лузъри (пр. бити карти, ХА-ХА-ХА).
На снимка от периода на финалния Тодор Живков когато той вече е само едно сенилно весело, гузно и безобидно старче, зад него стои неочаквания му наследник. Неочакван за себе си, неочакван за историята, неочакван като всяко нещо, което трябва да се очаква в положение на безизходица. Стърчи зад изветрелия бащица и гледа със същия непоколебим, тежък, силен, могъщ, секси поглед така както гледа от снимките от учредяването на ГЕРБ 25 години по-късно.

Без съмнение Той е новия човек от народа. Народът Го обича и усеща лек мазохистичен гъдел от визуалния си досег с полегатите, леко издадени черти на перфектно мъжката Му долна челюст. В слабините на народа полазват приятни тръпки когато Го видят в местното читалище да влиза облечен в анцуг, защото виждат себе си. "Мислете за мен като за анцуг" е внушението - следвайки философията на дъщерята на бившия работодател на новия любимец на всички европейски демокрации. А ако анцугът е паролата, то почти бръснатата глава е confirm password (потвърждение на паролата) за безпрепядствено влизане в душата на българския народ.
Когато този мутренски барок претворен от Бога във формата на политик казва на поданиците си, или ако думата “поданици” е прекалено груба за ушите на потъналите в еротичен транс, когато Той казва на членовете на партията Му, че предложенията Му не подлежат на обсъждане, той, народът, зажаднял, да не кажем направо загорял за тоталитарна ласка, за пореден път въздъхва колективна въздишка на облегчение от приятната безцеремонност на "неговия" човек. Защото безцеремонността за българите е като квадратен вибратор. Хем го желаят, хем ги е страх, че докато получават оргазъм, вибраторът ще източи неизчислими количества ток в посока банкови сметки на компании-фантоми. А те ще са винаги изненадани девственици.
От нахалния му поглед и духовна надървеност с която Той твърдо обладава подмокрилите се поданици, в ушите им писват не сто, а милиони гайди, самите те надути от Него до пръсване. Защото Той знае как да свири на тях. Той е по-прост, но по-мощен от Костов и Сакскобурготски взети заедно, съединени в една обща картина на всенародна разлюбеност. Нищо, че и те взети един по един бяха "първите" на този жаден за любов народ. Нищо, че той старателно се самозашива и тутакси забравя, че секс не винаги е равно на обич, а понякога и боли. Да не кажем често, когато става дума за много временни партньори нежелаещи да се ангажират с дащния народ. А той, горкият, хем не може да си събере краката, хем е отчаян като прекалено често изнасилвана курва, хем в душата му плаче някаква тъжна романтика:
"Нямъ льи най-сетни някуй дъ мъ убичъ тъквъз кват съм?"
Е, може би най-после има. Може би народът най-после си е намерил....принца. Да не му отричаме правото на радост докато мълчи по време на инструктаж. Няма пълно щастие, си казват и крайпътните проститутки след ден в който са изкарали някое "еуро" без прекалено много бой. И са прави.

А от някъде от отвъдното се чува един до болка познат смях: “ХА-ХА-ХА!"

Прочети цялата новина

Публикувана на 03/23/11 08:33 http://milenafuchedjieva.blogspot.com/2011/03/blog-post_23.html