Любимци в новините: постоянни и променливи величини

ясно е, че в началото е най-трудно. тогава трудно се взимат съвети от другите. мисля си, че именно тук е мястото на китайските мъдрости. препоръчвам. Дадат ли ти залък, отплати се с цяла крина. /китайска поговорка/ ... Една вечер сладки приказки с умен човек струват колкото десет години над книгите. /китайска поговорка/ ... Провалиш ...

(терапевтична приказка за деца)

Обикновено Зайко спял в дупката си до обяд. Но веднъж се събудил рано и му станало интересно какво правят зверчетата сутрин.

Отишъл първо при Ежко.
Той току-що бил приключил с почистването и лъскането на бодлите си и гледал как блестят на слънцето.
-Ежко, Ежко, а ти какво правиш сутрин? - попитало зайчето.
-Почиствам бодлите на гърба си - отвърнал Ежко.
-А защо ги чистиш?
-Всяка сутрин си чистя бодлите, защото през деня може да намеря нещо вкусно в гората. Тогава го качвам на гърба си и на игличките си го донасям до дома.
-А ако не ги почистиш? - попитал отново Зайко.
-Ако не ги почистя и на тях остане някое листо или парче ябълка, а искам да кача на гърба си това, което съм намерил, няма да имам място. Чистите иглички цял ден ме хранят.

След това Зайко отишъл при Катеричката. Тя брояла орехите в дупката си.
-Катеричке, Катеричке, а ти какво правиш сутрин?
-Броя орехите в дупките си и премествам от там, където са много, там, където са малко. Гледам да имам навсякъде по равно, в случай че огладнея.
-Колко интересно - казал Зайко и продължил нататък.

Следващият, когото видял, била Совата, която стояла на клона на големия дъб.
-Сово, Сово, а ти какво правиш сутрин?
Совата не отговорила.
-Сово, Сово, а ти какво правиш сутрин? - повторил въпроса си Зайко.
Совата отново не отговорила.

В този момент оттам претичал Вълкът. Чул, как Зайко се опитва да разговаря със Совата, и решил да се намеси.
-Совата сутрин спи.
И тогава Зайко забелязал, че очите и наистина са затворени.
-А защо тя спи сутрин? - попитал той.
-Совата ловува нощем и затова през деня спи - отвърнал Вълкът.
-Вълчо, Вълчо, а ти какво правиш сутрин? - решил да попита и него Зайко.
-Тренирам лапите си, за да са бързи и издържливи, когато тичам.
-А защо?
-За да мога, ако огладнея и срещна зайче, да го догоня и да го изям! - признал си Вълкът и се ухилил.
Зайко се изплашил, но Вълчо продължил:
-Не се вълнувай, Зайко! Сега не съм гладен, нищо няма да ти направя.

Зайко се сбогувал с Вълка и се прибрал у дома.
Оттогава всяка сутрин чисти зъбките си, както Ежко чисти иглите си. Подрежда дупката си, както това прави Катеричката. И накрая тренира лапите си, както това прави Вълкът, за да може винаги да избяга, ако го срещне гладен.

Татяна Ландина

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Когато дойде и моят ред, извадих увитата почти три пъти в найлон бучка краве сирене и я сложих на касата. До нея наместих и бутилката каберне совиньон – “Оряховица”, специална селекция, реколта 2001 г. Момичето не обърна внимание на спонтанния ми поздрав – прехвърляше машинално поредната стока с баркод през скенера.

Петнайсе и педесе и две…

Подадох картата. На съседната каса грееше усмивката на момичето, което ме поздрави за именния ден преди няколко месеца. Не се познавахме, просто беше видяла името ми върху кредитната карта. Прибрах си бутилката и сиренето, пожелах й хубава вечер и си тръгнах. Сякаш се беше поддала под тежките и скучни удари на съдбата. Вероятно по-рано през деня при вида на бутащите полупразни колички омърлушени хора беше загубила надеждата, с която всеки се събужда. Или пък желанието й да се противопостави на изпадналото в морална безтегловност ежедневие се беше изпарило в трамвая по пътя към магазина заедно с лекия й парфюм.

Не знам. Истината е, че всеки обича усмихнатите хора. И онези, които винаги намират основателна причина да се наслаждават на живота. Както и всички останали, които не изпитват жизнена необходимост да се самосъжаляват, вперили поглед назад, а падат и стават, докато се опитват да променят себе си и заобикалящия ги свят, просто защото статуквото ги влудява или най-малкото защото не им се стои на едно и също място.

За наше общо щастие такива хора има. Те не се редят на протестни опашки пред бензиностанциите, защото ходят пеша. И ходейки пеша, нямат прозорец, който да свалят и през който да наругаят изпадналия в същата безизходна ситуация съгражданин, търсещ място за паркиране или чакащ послушно под светофара. Те се вслушват в себе си и работят върху идеите си.

А идеите са имуностимулант – те поддържат жив плета, който ни пази от прииждащата на талази сивота на живота. Хубавото на идеите е, че не струват пари и се разпространяват лесно. Така че дори и да нямаш своя собствена, винаги можеш да прегърнеш нечия друга и да помогнеш за нейното осъществяване. Надявам се, че съвсем скоро ще можеш да видиш записите от конференцията TEDxNBU. Има какво да научиш. Междувременно просто се усмихни и спри да се мръщиш пред въображаемите затруднения, а търси възможните решения. В краен случай винаги можеш да отвориш една бутилка хубаво червено (или пък бяло) вино – ако не друго, ще живееш по-дълго и по-пълноценно.

Наздраве! ;-)

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев

При последното си посещение в Турция опитах наров сок. За да може да се пие както трябва, се смесва със сок от грейпфрут и става абсолютна фантазия. Наистина вкусът е страхотен и много освежаващ.

Снимката е от Истанбул, но предполагам, че и в други части на Турция го правят. Пил съм такъв сок и в Сирия, където пък можете да опитате и сок от кактус

При последното си посещение в Турция опитах наров сок. За да може да се пие както трябва, се смесва със сок от грейпфрут и става абсолютна фантазия. Наистина вкусът е страхотен и много освежаващ.

Снимката е от Истанбул, но предполагам, че и в други части на Турция го правят. Пил съм такъв сок и в Сирия, където пък можете да опитате и сок от кактус

    Аз и моите съседи ще се включим в иниациативата! А ти?

На поляната в градския парк, сред зелената трева се появили зъбчатите листа на глухарче. Израснало стебълце, на което разцъфнал прекрасен жълт цвят, свеж и невинен. По-късно в утробата на този цвят узрели стотици семенца, а самият той се превърнал в нежна пухкава топка. Веднъж духнал силен вятър и семенцата се отправили на пътешествие със своите парашутчета. Едно от тях паднало между плочите на пътеката. "Тук ще живея" - казало семето и започнало да пуска корени.
До пътеката имало пейка, на която обичало да седи и да чете едно момче. То обикновено било тъжно и често в отчаяние свивало пръстите си в юмрук. Един ден забелязало, че между плочите на пътеката прораснали две нежни листчета. "Не, няма да се получи! Вие сте толкова слаби, колкото и аз!" - помислило си раздразнено момчето и ги стъпкало.
Но на следващия ден листчетата отново се били изправили. И то не две, а четири. Момчето започнало да наблюдава малкото, но сърцато растение. След няколко дни ярък жълт цвят радвал очите. Вдъхновение завладяло момчето. "И при мен ще се получи!" - развълнувано си казало то и нежно докоснало цветето.

Не питай вятъра защо си тук, а не на друго място. Даже и да се озовеш в тясна цепнатина между камъните, трябва да пуснеш корени и да живееш.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Бойко Борисов: Влизаме в пакта за еврото въпреки Дянков и БНБ

Министерството на финансите и БНБ са против, но премиерът си решил да влиза – явно смята, че той по-добре ги разбира тези неща. Останалите министри в правителството подкрепили решението на премиера, но нямат ни най-малка представа какво са подкрепили (виж в. Сега).

Аргументът на Бойко Борисов:

„Ако не се присъединим, ще научаваме от медиите какво се случва в Европа и тогава няма на кого да се сърдим, че тя е на една или две скорости"

Това, разбира се, е смешно – ние не сме участвали в разработването на Пакта за Еврото. Да подкрепим нещо, за което никой не ни е питал, показва особено висока степен на раболепие, особено ако вреди и на националния интерес. Естествено, че това не засилва, а отслабва възможностите ни да участваме в дебата и да защитаваме каквито и да са национални позиции. Още повече, че Пактът за Еврото всъщност няма да решава "какво се случва в Европа" а ще обсъжда доколко една или друга страна изпълнява пакта. Всяка година лидерите на ЕС ще питат Бойко Борисов – ти вдигна ли данъците?, ти вдигна ли пенсионната възраст, ти намали ли заплатите? и т.н. А Бойко Борисов ще се черви, защото не иска, не може или не трябва да прави тези неща.

Обаче, не само премиерът, но и Министерството на финансите е с неразбираема и смехотворна позиция. Защитават тезата, че не трябва да влизаме в пакта – а веднага след решението на премиера зам-министърът на финансите Боряна Пенчева ни убеждава, че влизането в пакта е най-доброто нещо, което може да се случи на страната. Тези хора не разбират ли, че не могат да спечелят уважение след като не държат на собствената си позиция и се огъват толкова лесно под политически натиск?

Зам-министър Боряна Пенчева също така ни убеждава, че Бойко Борисов бил положил усилия да станем част от Пакта за Еврото. А всички знаем, че е обратното – всички нови страни членки бяха официално поканени (и неофициално притиснати) да се присъединят към пакта. Усилия положиха тези, които решиха да останат отвън, за да покажат, че няма да се присъединяват към неща, договорени зад гърба им и против интересите им. Бойко Борисов не е положил усилия – той се движи по най-малкото съпротивление.

Блогът за икономика 2011

Ако сте запален читател, вероятно често ви се е случвало да отгръщате хубава книга в неприятен момент, просто за да се откъснете от действителността, или да намерите в чуждите думи сила да преодолеете трудностите в настоящето. Е, не сте сами. Силата на думите и четенето като антидепресант доказва и инциативата Get Into Reading във Великобритания .

Ако сте запален читател, вероятно често ви се е случвало да отгръщате хубава книга в неприятен момент, просто за да се откъснете от действителността, или да намерите в чуждите думи сила да преодолеете трудностите в настоящето. Е, не сте сами. Силата на думите и четенето като антидепресант доказва и инциативата Get Into Reading във Великобритания .