Войната на маймуните

Войната в Либия много ми прилича на войните в Кувейт и Ирак. Не като бойни действия и тактически решения, а като живот в медийното пространство. Взети заедно, те пък приличат на световните грипни епидемии. Тревожни сигнали, които започват да „резонират” във всички точки на света, мнения на специалисти и авторитетни световни организации, разкази на очевидци, материали на водещи журналисти в мега-медии, кадри от горещи точки, изказвания на държавни ръководители, становища на ООН и – екшън. Дали екшънът ще е да се изколят пилетата на половината цивилизован свят или да се влезе с танковете в пустинята, за да се развихри там едноименната буря – това вече са детайли.

Преди месец-два разговарях с мой приятел, който работи в Националния демократичен институт на САЩ и в момента е на мисия в арабския свят. На молбата да ми обясни какво точно се случва там той отговори, че политиката в повечето страни била една и съща – да се поддържа негласно местният диктатор, да не го закачат задето потъпква демокрацията, дори да го оставят да тормози народа си в рамките на допустимото, срещу което той гарантира да не позволява на ислямистите и в частност на Алкайда да надигат глави в неговата страна. Ех, тази Алкайда! Не знам откъде и как се финансира, но вече си мисля, че ако се съберат трима души някъде по света, единият от тях ще е от Алкайда! Хубавото на нейните членове е, че бързо могат да се превърнат от международни терористи в опозиционери на тиранията, борци за свобода и демокрация, както се случи в Либия.

Тъй както си приличат събитията преди войните, така си приличат и събитията след тях с единствената разлика, че медиите не ги отразяват така пламенно. В началото на войната в Ирак на българска бутилираща фирма й хрумна идеята да дари вода за населението на страната. Благороден жест и чудесен повод за положителен PR. Понеже имаше връзки в администрацията на ООН, фирмата се обърна за съвет как може да се организира дарението. Неофициалният отговор, който получи, беше, че няма смисъл да се дарява вода на иракчани, защото американски фирми вече строят два бутилиращи завода на място. Помня, че България, като държава кредитор на Ирак, поиска нейни строителни фирми да участват във възстановяването. Отговорът беше, че нашите фирми могат да участват евентуално само като подизпълнители, защото основните договори вече са сключени.

Не искам да бъда разбиран погрешно. Давам си сметка, че Бог си е направил шега, когато е създал нашата цивилизация индустриална, а суровините за индустрията ни е оставил при другата цивилизация. Приветствам всички мерки за установяване на наше влияние там. Но именно като представител на цивилизация, основана върху ренесансовия хуманизъм и приемаща за висша ценност достойнството и значимостта на отделната личност, ми е тъжно да гледам как волните и горди западни личности биват манипулирани от собствените си медии, за да осигурят необходимото обществено мнение и да санкционират едни или други действия. Иначе казано, тъжно ми е да гледам как медиите правят хората на маймуни. Но пък може би така е справедливо, може би хората наистина са маймуни или трябва да бъдат правени на маймуни, за да бъде светът такъв, какъвто си го представяме и какъвто го желаем. Че медиите манипулират мнението на хората дори е окуражаващо, защото означава, че това мнение има все пак някакво значение. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet

Прочети цялата новина

Свързани новини: