Любимци в новините: постоянни и променливи величини

21:49

След няма и пет часа започва Wrestlemania 27. Не съм толкова луд, че да седя цяла нощ да го гледам на live stream, но утре като си дръпна HD версията и като заседна, никой да не ме закача.

Утре ми е почивен ден, предупредени сте! :)

В стремежа си да бъдем перфектни проявяваме какви ли не усилия и се сблъскваме с какви ли не проблеми. Да докажем, че може да бъдем добри, в това, което правим и да го направим наистина добре не е лесна работа, колкото и да ни се отдава занаята. Винаги съм казвала, че месенето не е кой знае колко сложно, стига да имаш желание и позитивна енергия- всичко се получава. Може и да не е от първия път, но с повече стремеж и практика, опитите ни в един момент ще се възнаградят. От собствените неуспехи най-вече и ако сме по-наблюдателни и жадни за знания придобиваме представа защо тестото не е било идеално, защо не е бухнало и как да предотвратим това следващия път. Но сега няма да стане въпрос за тесто за хляб, а за сладко тесто, при което техниката, търпението, последователността и многото масло са ключов фактор.

Дори да успеем да се справим със занимателния процес, лошото при по-голяма част от случаите идва от разочарованието ни, че всичкото сладко от кифлите е изтекло докато се пекат  или че кроасаните, които сме опитали да приготвим у дома не са същите като в онази пекарна във Виена, например. По опитните започват да се вайкат къде са сбъркали, а останалите приемат, че това просто не е за тях. Пак се лъжем и пак ще стане въпрос за химията в продуктите, които ядем. Споменавам това и всичко казано по-долу, заради моя читателка, която твърди, че има добър опит в кулинарията, но все нещо не се получава добре, когато прави опити за danish pastry. А danish pastry се приготвя от danish dough, за което се твърди, че идва от Виена, а австрийците са популяризирали тестените продукти направени с него и то е останало с това си име.

Няма съмнение, че те – всички тестени печива от многолистно тесто с общо име виенски продукти (печива) или виенски хляб са вкусни, дори много вкусни. (Тук малко се обърквам с термините и произхода им, но нали в кулинарията всеки народ взима нещо от друг за да го адаптира към своя вкус, усъвършенства и накрая да го направи свое.) Докато бях в Мюнхен, Нюрнберг и Виена с голямо удоволствие ставах сутрин и отивах на закуска в някоя пекарна за да изпия наистина хубаво кафе и да хапна някои от прекрасните тестени изделия. Пренебрегвайки сутрешния си ритуал да не закусвам, а само да изпия добра доза кафе, там, небързайки за никъде, оставах дълго на витрината докато си избера какво да ям.  Хрупкави или плътни, с пълнеж от ванилов крем, шоколад или бадеми, покрити с пудра захар или айсинг, всички те ме карат да си мисля, кога пак ще се върна за да опитам от някой нов вид. Не се опитвам да ги приготвя у дома, защото знам, че няма да е същото. Знам, че сладкото винаги ще пробие отнякъде или кроасана няма да се получи така въздушен.

Всички трикове, които производителите прилагат се крият в шишенца и прахчета. Сладкото им няма да изтече, ще остане свито на топка там, където е сложено, до края на печенето, а кроасана ще се запази бухнал дълго след като е изваден от конвекционалната фурна. Разлика има и в продуктите, които ние използваме в домашни условия. Разлика ще има и в крайния резултат. Всеизвестна и отдавнашна практика е приготвянето и замразяването на готовите продукти от големи или по-малки фирми. Тези продукти после отиват в пекарните, където се изпичат и потребителя остава с впечатление, че всичко е прясно. Прясно изпечено – да, но прясно и на място приготвено – съвсем не. Някои от тестените печива се пълнят с крем, сладко или шоколад след изпичането им, което става с машини. Какво има в тези тестени изделия е друг въпрос. Ето затова не се стремя да копирам конвенционалните продукти. И знам, че никога няма да бъде същото. Но знам, че вкусно може да бъде и у дома, там където сами сме се постарали да приготвим храната си. С повече ентусиазъм, време и търпение, но и с по-голямо удовлетворение.

Датско тесто

Тестото, от което се приготвя част от гореспоменатите виенски тестени изделия е едно и се нарича датско тесто. Тестото е многолистно, наподобяващо това за кроасан и бутер тестото. Техниката и при трите е една и съща, различават се по вида на съставките и техните пропорции. Датското тесто се замесва с мая за хляб, яйца и прясно мляко, докато при кроасаните може да липсват яйцата, а бутер тестото се замесва само с брашно, вода и евентуално малко мазнина. Но и при трите теста маслото е най-важния продукт.

За да се създадат хрупкавите и въздушни слоеве в тестото, то се разточва и прегъва няколко пъти с голямо количество масло. Процесът е дълъг, тъй като след всяко разточване и прегъване, на тестото трябва да се даде възможност да почине и глутенът в него да се развие. Обикновено се процедира на три степени, като и повече не са изключение, напротив. Колкото повече прегъване има, толкова повече слоеве ще се получат. При печенето водата, която се изпарява от тестото повдига пластовете и образува в тях кухини, на които се дължи пухкавата пореста текстура.

Съществуват формули за пресмятане на броя на листата, които се получават след многократното прегъване. Може да си направим от 20 до 1000 и много повече листа, като разточваме и сгъваме, разточваме и сгъваме… Цялата тази история ми напомня за самурайски меч и си мисля, че кулинарията освен химия си е и до голяма степен математика. За едната формула може да прочетеш в Уикипедия. Другата формула видях в една от любимите ми книги - French Cooking, където се казва следното: „After the first folding into three, there are three layers of butter and six layers of dough. However, two layers of dough are in direct contact and so form only one layer.“ Формулата изглежда така:

1-во сгъване: 3 x 3 = 9 – 2 = 7

2-ро сгъване: 7 x 3 = 21 – 2 = 19

3-то сгъване: 19 x 3 = 57 – 2 = 55

И така нататък, и така нататък. На шестото сгъване ще имаме 1 459 листа и тук вече ще сме достигнали прочутото милфьой (mille-feuille), но едноименият десерт по-често се приготвя от бутер тесто.

Датското тесто е по-богато от бутер тестото, защото съдържа повече мазнина и протеини (от яйцата и млякото) и без маята то не би могло да бухне така добре. Това тесто е и по-вкусно само по себе си, без да има нужда от допълнителни екстри като крем, сладко или пълнежи. Забелязвам, че добре съхраняван готовия продукт остава добър няколко дни след изпичането му, за разлика от бутер тестото, което бързо разваля вкусовите си качества. И все пак, най-вкусно е току-що извадено от фурната.

Danish pastry си пожела Силвия.

Рецептата е адаптирана от cookingbread.com

Продукти:

• 120 мл. вода
• 120 мл. прясно мляко
• 7 гр. суха мая за хляб
• 150 гр. захар
• 1/2 чаена лъжица сол
• 1/4 чаена лъжица кардамон
• 1 супена лъжица масло
• 2 големи яйца от свободно отглеждани кокошки, разбити с вилица
• 550 гр. брашно + допълнително за омесване и разточване
• 250 гр. студено масло

В тенджерка се смесват водата, млякото и 1 супена лъжица масло. Загряват се на умерен огън, докато се затоплят и маслото се разтопи. Сместа не се оставя да завира, нито да се загрее прекалено много. Маха се от огъня и се добавя маята. Разбърква се добре.

Брашното се смесва със захарта, солта и кардамона. Прави се кладенче в средата, в което се изсипват разбитите яйца и сместа с маята. Замесва се меко тесто. Меси се върху набрашнена повърхност докато престане да лепне и стане гладко и еластично. Тестото се увива във фолио и се оставя в хладилник за 30 минути.

Приготвя се маслото, като се слага между два пласта стреч фолио. Целта сега е маслото да се разточи на правоъгълник. Тъй като то е студено, налага се да се направят няколко силни удара с точилката върху него, докато то придобие по-плоска форма. След това се разточва между двата пласта фолио докато се получи правоъгълник с размери 20×30 см.

Тестото се изважда от хладилника и се разточва върху леко набрашнена повърхност на правоъгълник 25×45 см. Върху 2/3 от тестото се поставя правоъгълника масло, като фолиото се маха. Да предположим, че маслото заема по голямата лява част на тестото. Свободния от масло край на тестото (в дясната част) се прегъва на 1/3 към средата. Излишното брашно от повърхността на тестото се отстранява. Следва прегъване на лявата страна на тестото към средата. Излишното брашно се отстранява. Краищата на получения калъп се изравняват. Отново се разточва на правоъгълник 25×45 см. Техниката с прегъването се повтаря, като излишното брашно от тестото се отстранява, а краищата на получения калъп се изравняват. Тестото се увива в стреч фолио и се оставя в хладилник за 30 минути (1-ви път).

След изминалото време тестото отново се разточва на правоъгълник 25×40 см. Прегъва се три пъти, както е описано по-горе. Увива се в стреч фолио и се оставя в хладилник за 30 минути (2-ри път).

Процедурата се извършва отново. Тестото се оставя в хладилник за 1 час или за цяла нощ (3-ти път) преди да се работи с него. Аз го оставих за през нощта в хладилник.

За повече яснота и идеи за форми може да видиш това видео.

Дългата процедура всъщност, не е сложна. Ако всичко дотук е добре, то следва една много важна част – печенето. Тестото може да се разточи и да се разреже и оформи на различни форми – кроасан, охлювчета, пръчици (от изрезки), цветя и т.н. Само по себе си е вкусно и поръсено с малко пудра захар с канела е чудесно допълнение към кафето. Но аз искам да ти представя и два варианта за пълнеж, като моят любим е бадемовият. Е, и този с рикота не е лош, и е един от най-разпространените пълнежи със сирене за датско тесто.

С бадемов пълнеж

Адаптирано от книгата How to be a Domestic Goddess

Рецептата за пълнежа е адаптирана от Nigella Lawson. А нейната рецепта за датско тесто е опростен вариант, в който маслото се омесва с тестото. Тя твърди, че това не проваля неговата пухкавост и добър резултат след изпичане. Трябва да опитам и този вариант някой ден.

За изпълнението на тази рецепта е необходимо половината тесто от горната рецепта. За тази цел, след като тестото е стояло необходимото време в хладилник се изважда и разточва на правоъгълник 25×40 см. Правоъгълникът се разделя на две по дължина. Едната половина се оставя за настоящата рецепта. Другата половина се увива в стреч фолио и се връща в хладилника. Може да се замрази или да се използва по-късно (до 4 дни).

Продукти:

• 1/2 датско тесто (от рецептата по-горе)
• 150 гр. бланширани бадеми
• 80 гр. пудра захар
• 50 гр. меко масло
• няколко капки бадемова есенция
• 1 белтък, от яйце от свободно отглеждани кокошки
• 50 гр. филиран бадем за поръсване

За намазване:

• 1 жълтък, от яйце от свободно отглеждани кокошки
• 2 супени лъжици прясно мляко

Фурната се нагрява на 190°C.

Бадемите и пудрата захар се смилат в кухненски робот. Добавят се маслото и бадемовата есенция. Разбиват се отново. Накрая се добавя белтъкът и сместа отново се разбива докато се получи паста.

За намазване се смесват жълтъкът и прясното мляко и се разбиват леко.

Разточеното тесто се разделя визуално на три равни части по дължина. Върху крайните две части се правят разрези. Плънката се разпределя в средната част.

Разрезите от двете крайни части се загъват към средата върху бадемовата плънка като се редуват и застъпват един друг.

Така оформено се поставя в тава върху хартия за печене. Оставя се на топло място да втаса за около 1 час.  Намазва се със сместа с жълтъка и се поръсва с филиран бадем.

Пече се в предварително нагрятата фурна на 190°C за 25-30 минути.

С крем от рикота

Адаптирано от книгата How to be a Domestic Goddess

За изпълнението на тази рецепта може да се използва останалата половина от тестото или цяла доза тесто. Най-общо казано количеството крем с рикота, което се получава от посочените дози би стигнало за една доза от тестото.

Продукти:

• 1 доза датско тесто (от рецептата по-горе)
• 200 гр. рикота
• 100 гр. захар
• настъргана кора от 1 лимон
• щипка сол
• 1 яйце от свободно отглеждани кокошки
• 50 гр. масло, разтопено и охладено

За намазване:

• 1 жълтък, от яйце от свободно отглеждани кокошки
• 2 супени лъжици прясно мляко

Фурната се нагрява на 190°C.

Всички продукти се смесват и се разбиват добре с вилица. Сместа се оставя в хладилник за 30 минути.

Сместа става доста течна, но това не трябва да те притеснява. Защото сега ще си направим джобчета, които да запълним с крем.

Разточеното тесто се разрязва на квадрати. Големината няма значение. Единият край на квадрата се прегъва към срещуположния, така че да се образува равнобедрен триъгълник.

В получения триъгълник се правят два разреза, успоредни на бедрата, без да се съединяват и стигат до върха му. Триъгълникът се разгъва, така че отново да се образува квадрат.

Срязаните ъгли се кръстосват като се прегъват към срещуположнте им страни.

По този начин се образува джобче, в което ще се сложи крема.

От квадратите може да се направят и други форми като малко крем се слага в средата на квадрата, а срещуположните му краища се съединят. Получава се пакетче с пълнеж.

За намазване се смесват жълтъкът и прясното мляко и се разбиват леко.

Приготвените форми се подреждат в тава върху хартия за печене. Оставят се на топло място да втасат за около 1 час. Намазват се със сместа с жълтъка. Пекат се в предварително нагрятата фурна на 190°C за 20-25 минути.

Други форми:

От изрязани триъгълници от тестото може да се оформят кроасани. А от останали изрезки от тестото може да се направят охлювчета, като фитил се усуква и завива на спирала.

Глазурата:

Много често този вид тестени изделия се покриват с глазура. Ако желаеш може да допълниш печивата с екстра след като се изпекат и охладят.

Продукти:

• 100 гр. пудра захар
• 1-2 супени лъжици топла вода

Към пудрата захар се добавя по малко топла вода при непрекъснато разбъркване, докато се получи гладък айсинг. В зависимост от желания резултат глазурата може да се остави по-стегната или да се направи по-течна с добавяне на малко повече вода. Може също така да се ароматизира с ванилия, лимонова или портокалова кора или есенция.

Макар и да знам добре на теория техниката за датско тесто, това беше първото ми практично занимание с него. Мисля, че се получи много добре. При следващите опити за многолистно тесто смятам да достигна 1 459 листа.

P.S. Силвия, и при мен изтече малко масло по време на печенето. Смятам, че това е нормално, тъй като тестото се оставя около 1 час на топло да втаса и следователно маслото в него омеква. Може да опиташ да печеш на 200 – 210°C или 190°C с вентилатор. Времето за печене вероятно ще се намали.

Пловдив, четеш ли?

Това се питах днес, докато вървях по главаната на културната столица на България. Кафетета си бяха на място, тийнеджърите се разхождаха с голи кореми въпреки ниските температури, а майките бутаха активно количките. Но никой не носеше книга в ръка. Тъжно, но явно навън в неделя в Пловдив не се чете. Нито се купуват книги, защото 4-те книжарници, през които минах бяха празни (което съвсем не означава, че след мен не са се изсипали купища-тълпи гладни за книги хора, просто констатирам наблюдаваната от мен обстановка).

Председателят на Бургаския административен съд Атанас Вълков бeше арестуван на 31 март за измама с недвижим имот. Повдигнато му е обвинение за "пране на пари" и фалшифициране на документи. Мярката за неотклонение беше потвърдена от СГС на 3-ти април.

Според разследващите съдията е изготвил фалшиви документи, с които майка му Руска Вълкова е станала собственик на терен от 12 декара в близост до морето на територията на община Несебър (виж зеления маркер на картата).

Висшият магистрат се опитал да продаде терена за 2 200 000 евро чрез агенция за недвижими имоти. Разследващите внедрили агент под прикритие като купувач. Арестът станал веднага след подписването на предварителния договор между майката на съдията и агента пред нотариус.

При обиска в кабинета на Вълков били открити две пишещи машини и технически средства за състаряване на фалшивите документи, които трябвало да изглеждат като изготвени през 50-те години на миналия век.

Съдията Вълков е имал достъп до информация за собствеността на терените от архива на съда  и е можел да подготви перфектен удар. Измамата е предотвратена тъй като действията на съдията са били наблюдавани от правоохранителните органи след сигнал за подкуп.

Атанас Вълков фигурира в списъка с масони от съдебната система публикуван през декември 2010 г. от сайта Balkanleaks. В същия списък е и адвокат Константин Симеонов, който е защитник на Вълков.

Симеонов е защитник и на съдията Петър Сантиров, арестуван точно преди една година, който е обвинен за съучастие в схема за подкуп заедно с бившия военен министър Николай Цонев и бившия секретар на финансовото министерство Тенчо Попов.

В списъка с масоните са също председателят на етичната комисия към ВСС Цони Цонев, бившият правосъден министър Антон Станков, бившият ръководител на Софийски Апелативен Съд Веселин Пенгезов и други известни магистрати.

В контекста на сирийските събития, които в момента поставят Сирия пред труден избор, трябва да разберем какво всъщност искат протестиращите в страната.

Тези протести, отворили път за чуждо влияние, както вече се доказа, трябва да бъдат разглеждани много внимателно от анализатори и държавници. Определено не трябва да си затваряме очите за ставащото, като трябва да отчитаме всеки един факт. Убийството на полицаи, нападенията над имами, стрелбата по офицерски клуб в Хомс и Хама – това са част от фактите, които хвърлят сянка върху исканията на протестиращите. Затова, за да се хвърли светлина за какво точно се борят тези хора, преведохме (благодарение на Максим Проданов) техните искания, публикувани за първи път днес, 3 април 2011 г. на арабски, английски и френски език. Без да заемаме окончателна позиция, вярваме, че разискването на въпросите около събитията в Сирия, не може да стане без да знаем какво мислят страните в конфликта.

Първа част: призивите за падане на режима са били вследствие на отчаянието от режима, но това може да бъде избегнато, ако се покрият следните условия:

1. Освобождаване на политическите затворници и разрешение за безусловно завръщане на всички сирийци зад граница.

2. Вдигане на извънредното положение без да бъде заменено от подобен закон. Затваряне на всички извънредни съдилища и отмяна на решенията им.

3. Изтегляне на специалните служби от градовете, особено от Дара. Да се направи независимо изследване на репресиите на тайните служби, за да има справедливи наказания и компенсации.

4. Гаранция за мирни протести.

5. Да спре сплашването на близките на протестиращите.

6. Специалните служби да не могат да арестуват хора въз основа на политически вярвания.

Втора част: програма за конкретни действия

1. Поправка на конституцията да позволи многопартийна система и мирно предаване на властта.

2. Независима правна система.

3. Свобода на информацията и изразяването.

4. Закон, позволяващ учредяването на партии и други обществени организации.

5. Закон за свободни многопартийни избори – да бъдат допускани представители от всяка част на сирийското общество.

6. Връщане на земята и гражданството на кюрдите

7. Изкореняване на корупцията, корумпираните хора във властта и прекратяване на вредни договори, които са подписали.

8. План за премахване на бедността, който да бъде разглеждан от парламента.

9. Да има събрание, което да очертае нужните реформи.

Дж. К. Роулинг може да добави още £100 млн. към банковата си сметка, ако се съгласи да пусне електронни версии на някои от книгите за Хари Потър, твърди в днешния си брой британският Sunday Mail. Писателката отдавна отрича електронното издаване, но в събота нейните агенти намекнаха за възможен обрат в отношението й.

Крилата исполински му пречат да върви

Ханс Кристиан Андерсен обожавал фотографията. От 1843 до 1875 г. бил сниман над 200 пъти, което си е истински рекорд за онова време. Имало обаче сериозен проблем – Андерсен бил ужасно суетен и държал да излиза добре на снимките. А това било трудно. Писателят бил по-висок от всички останали, имал голям нос и прекалено дълги крака. Затова предпочитал да се снима седнал и в профил, който правел лицето му по-приятно.

Пораженията от дългогодишната подривна дейност на петата колона на пропагандния фронт у нас си проличаха вчера, 2 април 2011 г. Има един начин да се измери този феномен: като се посегне на “свещената крава” на Петата колона, която у нас си показва рогата под формата на съветски фетиш с вдигнат автомат. И тогава сработва “предпазната [...]

Теодор Василев ще участва в първия Миксер, който организираме на 5 април. Ще ни разкаже за това, което се случва с колоезденето в София. Теодор е част от Велоеволюция, които правят всичко, което им е по силите, за да можем по-лесно и приятно да използваме колелата си и в София.

Горичка: Възможно ли е в София да има работеща мрежа от велоалеи?
Теодор: Абсолютно е възможно стига да се приеме, като истински приоритет, а не да се планира и размишлява на парче относно велосипедната инфраструктура. През последните години има раздвижване, главно благодарение на Велоеволюция, но това все още не е достатъчно, за да има генерална концепция и план за създаването на работеща велосипедна мрежа на територията на целия град и околностите.

Кои са най-трудните проблеми за решаване пред велодвижението в София?

Тежката инфраструктура е предизвикателство, което се задълбочава. Например от 2007 г. Велоеволюция пуска писма за съгласуване с общината при ремонтите на булеварди и улици да се взема под внимание планираната велосипедна инфраструктура. Другата пречка е приемането на велосипедния план, като един от основните транспортни приоритети на общината.  Финансирането на НПО организациите, които поддържат и работят в сферата на велосипедното движение е чест проблем. Велосипедното образование сред децата също.

Какви са предимствата за града от това да има възможност за колоездене?
Предимствата основно са за здравето на хората. Намаляване на трафика, шума и замърсяването в града. Изграждане на позитивна среда и визия. Повишаване на ефективността на работещите и намаляване на разходите за гориво и времето за стигане до работа. Ползите са и за климата, защото ще намалим въглеродните емисии. Защото градовете са решения, а не проблеми. Решенията са навсякъде около нас.

Кои са добрите български примери за градска политика за велодвижението?
Варна (алеята на север от Албена), с тенденции да има развитие в Пловдив, Пазарджик, Русе. България има традиции в колоезденето в градски условия. Примерът на Казанлък от 80-те и 90-те години.

С какво може всеки един от нас да допринесе това да се случи по-бързо?
Да подкрепи Велоеволюция, като се включи, като доброволец или дари средства, за организацията, която работи с общината и създава предпоставки велосипедната трансформация в града да се случи.

—

Миксер - 5 април 2011

Запишете ме в гест листата

Дойде пролетта, дойде времето на лъжите и времето на плануването за лятото. Дойде и времето да видим какво ви е харесало най-много в блога през месец март. Смея да твърдя, че този път материал имаше достатъчно

Най-голяма тълпа се е струпала в темата за Copy-Paste журналистиката. Определено съм доволна от това, защото темата е важна, а и двете страни (журналисти и PR-специалисти) има какво да подобрят. На следващо място – нещо по-забавно, а именно най-старата социална мрежа в България, дело на Шуменско. Отново, браво на Noble Graphics! Последно тук – краткото обобщение на нещата, които ми се иска да можех да пренеса от България в чужбина.

Що се отнася до постовете, които са ви накарали да ми кажете нещо, тук първо се класира празнуването на рождения ден на Блогчо – той вече е на 4 и скоро ще почне сам да се списва, а аз ще си почивам. На второ и трето място с равен брой коментари са темата за copy-paste журналистиката и впечатленията от новата реклама на Шуменско.

Ами, честита дори астрономическа пролет и прав поглед в лятото ви желая през април! Искам да напомня, че ако още не сте се регистрирали за безплатния целодневен уебинар #100, в който ще се включа и аз, е време да го направите! А ето и една любима пролетна песен за настроение:

Още по темата:

1. Мартеници и февруари 2011
2. Да, това не е шега! Март 2010 и видео
3. Любовно за януари 2011

  Напоследък ми прави впечатление превръщането в тенденция с разни задачи и каузи да се занимават някакви супер ентусиазирани, цъфтящи и не стъпващи по земята хора. Случва ми се да пиша на някой с предложение за помощ или съдействие и да ме засипят с енергични, положителни и ентусиазирани писма, изобилстващи от "Привеееет....:)))", "Благодаряяяя...:)))", и изрази като: "Поздрави и усмивки с коренчетааааа.....:))))", от които саркастичната ми душа се гърчи от ужас. Вярно, че някои от тях са в чужбина, където по принцип всички стават почти непоносимо оптимистични, но дори и от Варна ми пишат: "Писмото ми е малко хаотично май, но ще ми простиш, преди второто кафе съм блондинка по душа и акъл отвсякъде ;-)))))) Вълнуващ и ползотворен уикенд ти пожелавам!!"  

  И все пак, хората са наистина отдадени и вършат работата, с която са се захванали напълно доброволно. Абсолютно достойни и открити са. И докато ние - куул скептиците, видите ли - само се цупим и от време на време попържаме я политиците, я невъзможната бг ситуация, я несправедливата си съдба, те действат. Без комплекси, без обиждане, без отказване.

  Така че - не вярвам от мен да видите чак "цеееелууувкиииии и вълшебеееен дееееен" - но ще продължавам да опитвам да се заразявам от ентусиазма и положителните им вибрации. Пък дано се разпростре повече в милата ни татковина. Иначе...

  П.П. Извинявам се, ако авторите на цитатите се открият в текста ми и това не им допадне. Обаче аз ги давам за пример, определено. Нещата, с които някои от тях се занимават наистина си заслужават. Можете да ги видите тук и тук.

Изглежда безвъзвратно отминава времето, в което Китай се възприемаше като световна фабрика за детски играчки и некачествена електроника. За да накараш да литне това чудо от снимката, трябват много качества и владеене на изключително сложни технологии.