Имало едно време едно сладко момиченце, което всеки харесвал от пръв поглед, но най-много го обичала баба му. Веднъж тя му подарила шапчица от червено кадифе и понеже му стояла толкова добре, че момичето не искало повече да носи нищо друго, започнали да го наричат Червената шапчица. Един ден майка му му заръчала "Eла, Червена шапчице, вземи това парче торта и бутилка вино и ги занеси на баба си - тя е болна и слаба и те ще я освежат. Тръгни рано, преди да стане горещо, не се отклонявай от пътя и се дръж прилично за да не паднеш и да счупиш шишето, че тогава за баба ти няма да остане нищо. А когато влезеш при нея, не забравяй да пожелаеш добро утро и не оглеждай навсякъде."

"Ще направя всичко така", обещала Червената шапчица на майка си. Бабата обаче живеела в гората, на половин час път от селото. Щом влязла в гората Червената шапчица срещнала Вълка. Но тъй като не знаела, какво лошо животно е той, тя не се уплашила от него. "Добър ден, Червена шапчице", казал той. "Благодаря, Вълчо." "Накъде си тръгнала толкова рано, Червена шапчице?" "При баба." "Какво носиш под престилката?" "Торта и вино. Вчера приготвихме тортата, болната и слаба баба ще се зарадва и подкрепи." "Червена шапчице, а къде живее баба ти?" "Къщата й е на четвърт час нататък в гората, под трите дъба, където има плет от лески, сигурно знаеш мястото", отговорила Червената шапчица. Вълкът си помислил "Момиченцето ще е вкусно хапване, по-апетитно от старата. Трябва добре да обмисля как да ми паднат и двете." Затова повървял още с Червената шапчица, а след малко й рекъл "Слушай, Червена шапчице, не видя ли красивите цветя в гората, защо не ги разгледаш? Нима не чуваш, как хубаво пеят птичките? Вървиш все едно бързаш за училище, а в гората е толкова забавно."

Червената шапчица отворила очи и видяла проблясващите около дърветата слънчеви лъчи и красивите цветя навсякъде. Помислила си "Баба ще се зарадва, ако й занеса букет, а и още е рано - ще успея да стигна навреме" и се отклонила от пътеката да бере цветя в гората. След всяко скъсано цвете си харесвала друго, по-красиво и влизала все по-дълбоко в гората. Вълкът пък се насочил право към къщата на бабата и почукал на вратата. "Кой е отвън?" "Червената шапчица, нося ти торта и вино, отвори ми." "Бутни резето", извикала бабата, "твърде слаба съм и не мога да стана." Вълкът отворил, влязъл, без да продума се насочил към леглото на бабата и я изял. После облякъл дрехите й, сложил си бонето й, излегнал се в леглото и дръпнал завесите.

Червената шапчица се била отнесла в брането на цветя и едва когато била събрала толкова много, че не можела да носи повече, се сетила за баба си и тръгнала към къщата й. Учудила се, когато видяла отворената врата, и се почувствала толкова странно, когато влязла в стаята, че си помислила "Хм, Боже мой, толкова обичам да съм при баба, а днес усещам страх." Казала високо "Добро утро", но не получила отговор. Тогава се приближила до леглото и дръпнала завесите настрани - там лежала баба й, която била нахлупила бонето над очите си и изглеждала някак причудливо. "Бабо, какви големи уши имаш!" "За да те чувам по-добре!" "Бабо, какви големи очи имаш!" "За да те виждам по-добре!" "Бабо, какви големи ръце имаш!" "За да те държа по-добре!" "Бабо, каква ужасна голяма уста имаш!" "За да те изям по-добре!" Едва изрекъл това Вълкът скочил от леглото и излапал бедното момиче.

Щом се заситил Вълкът легнал обратно в леглото и захъркал шумно. В това време край къщата минавал ловецът, който си казал "Колко силно хърка старицата, ще погледна дали мога да се погрижа за нея." Влязъл и като стигнал до леглото видял спящия в него Вълк. "Къде те намирам, стари пакостнико, а те търсих толкова време!" Ловецът заредил пушката си, но се сетил, че Вълка може да е изял бабата, и решил да не стреля, а взел ножица и започнал да реже стомаха на животното. След само няколко разреза той видял Червената шапчица, а след още няколко момичето изскочило и извикало "Ах, колко бях изплашена, колко тъмно беше в търбуха на Вълка!" След това излязла и старицата, която едва дишала, но също била жива. Червената шапчица бързо донесла няколко големи камъка, с които напълнили стомаха на Вълка. Когато се събудил, той понечил да скочи и да си тръгне, но камъните били толкова тежки, че го съборили мъртъв на земята.

Така и тримата били доволни. Ловецът съдрал кожата на Вълка и си я отнесъл вкъщи, бабата изяла тортата и изпила виното, които внучката й била донесла, и се пооправила, а Червената шапчица се зарекла, че никога няма да се отклонява от пътя в гората, когато майка й го е забранила.

Разказват също, че друг път, когато Червената шапчица носела сладкиш на баба си, един друг Вълк се опитал да я заговори и отклони от пътя. Червената шапчица обаче се опазила и изтичала право в къщата на баба си. Разказала й, че е срещнала Вълка, че му е пожелала хубав ден, но той гледал толкова лошо, че ако не била на открита пътека, сигурно е щял да я изяде веднага. "Ела", казала бабата, "да залостим вратите за да не може да влезе." Скоро на вратата потропал Вълка и извикал "Отвори, бабо, аз съм Червената шапчица и ти нося сладкиш." Двете си замълчали и не отворили. Вълкът обиколил къщата и скочил на покрива, където смятал да изчака, докато Червената шапчица си тръгне, да се промъкне след нея и да я изяде в тъмното. Бабата обаче заподозряла плановете му. Пред къщата имало голямо каменно корито и старицата казала "Вземи ведрото, Червена шапчице, вчера готвих наденички, искам да отнесеш водата, в които са врели, в коритото." Червената шапчица отнесла толкова вода, че коритото се напълнило. Миризмата на наденички се издигнала и стигнала до носа на Вълка. Той подушил, навел се надолу, но започнал да се пързаля и накрая паднал от покрива право в коритото, където се удавил. Червената шапчица се прибрала благополучно вкъщи и никой вече не се опитал да й навреди.


Това е оригиналният текст на приказката, публикуван в сборника Детски и домашни приказки на Братя Грим от 1812 г. Преводът си е лично мой. Като изключим отпадането на втората история, повечето съвременни адаптации се придържат близо до тази версия. Братята записват приказката от Йохана Хасенпфлуг и й пействат края на Вълкът и седемте козлета, също публикувана в сборника. Самата история е доста по-стара и се разказва в няколко европейски страни. Във версията на Шарл Перо (който от своя страна също цензурира някои по-нелицеприятни нюанси на народната приказка, като момента на канибализъм) от 17. век липсва щастливия край, а поуката според него е за младите дами, които не трябва да се доверяват всекиму. Любопитно е, че думата за момиче в първото изречение, използвана от Грим, е Dirne, чието значение на съвременен немски е проститутка.