Две е повече от едно

С този разказ и аз се включвам в блог-играта на LG Electronics “Две е повече от едно“. Интересно е как се обръща палачинката – в един момент си PR-акаунт, а после участваш в забавни състезания Но пък това е добър начин да си спечеля новото супер-продуктивно Android-базирано дву-процесорно чудо Optimus 2X – за да ми помогнете, оставете един коментар по-долу, като не забравяйте да сложите не само e-mail, но и линк към ваш сайт или профил във Facebook, Twitter, LinkedIn или където и да е, за да удостоверите, че сте истински човек, а не Интернет-призрак. Предварително благодаря! В замяна на това ето и къде да намерите превода на битовите изказвания по-долу

2 > 1

Беше късно, но кафето винаги е добра идея. Остави чашата на бюрото и хвърли един дълъг изпитателен поглед на монитора. Той дори от учтивост не се постара да премигне. Поради неопределена причина това я вбеси.

Таблици. Мразеше таблици. Те винаги изглеждаха така, сякаш ей-сега ще те прецакат, без да усетиш. А после на всичкото отгоре ще се кискат зад гърба ти. Затова беше започнала да учи нещо, което (уж) няма общо с таблици. Но рано или късно те винаги идват… Отпи една гореща глътка и продължи с работата. Нищо не вървеше. Навсякъде числата прескачаха, а крайният резултат така и не ставаше по-добър. Почувства се още по-зле – не само защото трябваше да довърши досадния проект, а защото дори нямаше на кого да се оплаче. Добре де, той вероятно все още беше онлайн, но не искаше да го занимава с глупости.

Замисли се за всичките им разговори в последно време. Битове, нули и единици, които препускат из някакви оптични кабели. Написаното в чата, смеха й на поредната шега, усмивката му, която прелита от София и каца на монитора, пикселизирана до втръсване – битове, нули и единици… А доскоро дори не се беше замисляла за това. Интернет глобализирал, премахвал времето и пространството. Да бе! Прегръдките не ни се получават през интернет. И кой въобще реши, че трябва мечка да те прегръща в Skype? Както и да е, време е за още работа…

Колкото и да се опитваше, не се получаваше. Числата още й бягаха, кафето свърши, вратът я болеше (масажи през интернет?), спеше й се и въобще нищо не беше наред… Докато иконката не светна. Зачуди се дали да погледне, защото още не си беше заслужила почивката. И все пак… Съобщението беше някак типично негово, поредният пъзел за отгатване:

01000100 01110110 01100101 00100000 01100101 00100000 01110000 01101111 01110110 01100101 01100011 01101000 01100101 00100000 01101111 01110100 00100000 01100101 01100100 01101110 01101111 00100000 00111010 00101001

Преди никога нямаше да го сметне за забавно. Преди щеше да го отсвири като детинщина. Преди дори нямаше да загрее веднага за какво става дума… След около една минута ровене, отвърна кратко и ясно:

00111010 00101001

Наистина се усмихна – не само в нули и единици. И си помисли колко е прав – дори и от другия край на оптичния кабел. А числата в таблицата сякаш от неудобство сами се подредиха, вратът спря да я тормози и въпреки че нямаше повече кафе, всичко беше наред – просто си легна. Понякога, когато разговорите ти минават постоянно в нули и единици, ти трябва само една… двойка.

___
снимка: hseikaly

Още по темата:

1. Едно дъ-ъ-ълго прибиране
2. Винаги може повече
3. Nexus One – едно добро представяне

Прочети цялата новина

Свързани новини: