Глобул не заслужава такъв клиент като мен. Истина е.

Моята разсеяност, небрежност и несъпричастност към участието ми в бизнес модела на Глобул ме изхвърлиха по естествен път от организма им.

По същия начин, както по естествен път се изхвърля обект, попаднал по неестествен път в човешкия храносмилателен тракт, като монета или дори като зъбна коронка.

В бъдеще бих предложил, преди човек да стане клиент на Глобул, да попълва малък въпросник, за да се провери дали ценностите и разбиранията му отговарят на фирмената култура на Глобул и дали съвпадат с фирмената им философия. Ако не съвпадат — моля, отместете се, зад вас на опашката чакат десетки хора, които искат, жадуват да станат клиенти на Глобул.

Застрахователят, при който си правех гражданската отговорност през богатите 2007-ма и 2008-ма, ми връчваше всеки път по една предплатена карта на Глобул с 5 мин. разговори. Добра стратегия, защото понякога имам нужда от алтернативен канал за комуникация, например ако съм забравил да си платя сметката в Мтел.

Но мина се време, дойде кризата и потокът на предплатени карти спря. ГЕРБ спечели изборите и Бойко и Цецо родиха гениална идея. За справедливост и борба с престъпността. Ако обобщим, всичките им идеи са хем гениални, хем свързани със справедливостта и борбата с престъпността.

Една от тези идеи беше задължителното регистриране на предплатените карти. Идеята е, че всеки държател на предплатена карта е потенциален престъпник, който е естествено предразположен към извършване на престъпления от технологичен или нетехнологичен характер и за подготовка и извършване на престъпления използва само законно регистрираната си SIM карта, както и законно регистрирания си личен автомобил. Затова, моля, до 1-ви януари 2010 всеки трябваше да отиде с личните си документи в офис на Глобул и да удостовери притежаваната от него предплатена карта.

И тук получих първия си жълт картон. Закъснях с около седмица и се оказа, че не мога да регистрирам вече притежаваните две карти на мое име. Подведен от псевдо-интелектуалното ми изразяване и лъжекултурното ми излъчване, служителят на Глобул в офиса на Витошка, прояви нездраво съчувствие към класово чуждия потребител, т.е. към мен, и ми помогна да регистрирам едната от картите си.

Дълбоко благодарен и неосъзнаващ фундаменталната си непригодност да бъда клиент на Глобул, злостно предплатих 50 лева в картата си с далечната мисъл да се сдобия с втори мобилен телефон в бъдеще, който да бъде по-тежка артилерия за по-сериозни мобилно-комуникационни нужди извън дома, а и да си гарантирам, че няма да загубя номера.

Когато преди 5 месеца имах щастието да тествам едно електронно комуникационно устройство, в него неразумно поставих предплатената си карта и установих, че работи безпроблемно.

Наскоро получих ново устройство за тестове — Sony Xperia (скоро и за него), но всичките ми опити да го подкарам с картата на Глобул завършиха с пълен провал. Не ще и не ще да захапе. Бях готов да приема всички причини за провала, дори и собствената си некомпетентност или хардуерен проблем, като не прозрях единствено правилната причина — вече не бях достоен да се наричам клиент на Глобул.

Отивам днес в офиса на Глобул в мола на Хемус (Sofia City Centre), за да проуча работата.

Офисът е голям, зелен, приветлив, с дизайнерско изпълнение на интериора.

Работи една каса, срещу нея, на едно бюро, точно до витрината, съсредоточена млада мениджърка трака важни документи по клавиатурата.

Зад тях е „светая светих“ – олтарът на корпоративния отдел, отделен с полупрозрачно стъкло от общото помещение, където свещенодействат с фирми.

На високи столчета до входа, млад мениджър продажби в приятелски разговор обсъжда детайли по договорите на млада двойка. На масичката има брендирана кутия. Купуват хората, не се шегуват.

Разговорът им се проточва. Очевидно не съм за касата, очевидно разговорът на младият мениджър с клиентите е важен, въпреки че е приятелски, и очевидно строгата мениджърка с очилцата има по-важна работа от това да обръща внимание на случайно заблудили се „клиенти“.

След няколко минути, все пак, вдига поглед от монитора и го вторачва през рентгеновите си очилца в мен. Сигурен съм, че с тези очила всеки мой недостатък се проектира пулсиращ на екрана на монитора пред нея.

„Вие за сметка ли сте?“
„Не.“
„А за какво?“
„Ами вижте, имам ваша карта. Имам нов телефон, но не мога да подкарам картата. Не ще и не ще.“
„Дайте номера.“

Давам го.

„Картата е деактивирана.“
„Какво значи това - деактивирана? Вътре имаше 50 лева!“
„Не сте си прочел договора. Вътре пише, че ако в продължение на една година не заредите картата си с поне 10 лева, картата ви се деактивира.“
„Ама аз нали имам 50 лева в нея?!“
„Не сте си прочел договора.“
„Това означава ли, че съм загубил номера?“
„Да.“
„А парите?“
„И тях.“
„И нищо не мога да направя.“
„Не.“

Усещам как се чувстват черните птички от Angry Birds малко преди да избухнат и да загинат симпатичните зелени прасенца. Става ми жал за мебелите, стъклените витрини и корпоративния отдел  на Гробул, а и за мола като цяло.

„Значи просто няма повече да бъда ваш клиент.“

Излизам, без да се обръщам.

Искам да ви обърна специално внимание върху мениджърката на ниската маса до витрината. Тя знае кое в тази корпорация е ценно и кое не. Познава документите, мисията и начина на работа. Компромисът и обясненията с мекотели клиенти не са в нейния характер. И така трябва!

Време е да и се даде зелена светлина към висшия мениджмънт на фирмата. В такива тежки години имаме нужда точно от такива хора — с хладен ум и чисти ръце.

Чистосърдечно признавам, че съм недостоен за клиент и че изпитах мимолетно остро съжаление за съдбата на моите лични данни, пари и телефонен номер. Миг след това се укорих, защото знаех, че са вече в добри ръце. Искрено се разкайвам, че загубих работното време на този ефикасен, и приключил с всякакви лигавщини като думите „съжаляваме“ и „можем да ви предложим“, корпоративен механизъм.

PS. Цецо и Бойко имат идея да ограничат броя на предплатените карти на човек до една от оператор, защото се оказва, че в момента имало хиляди карти, регистрирани на отделни лица, които идея си нямат какво се прави с техните лични данни.