За кърменето на атомни централи

България е богата на възобновяеми енергийни източници (наричани просто ВЕИ). Но дали те са евтини или скъпи явно е спорен въпрос. Любимият ни цитат по темата от тази седмица е, че „слънцето също не е безплатно“. В случая става дума не толкова за технологията, колкото за преференциалните цени, които държавата избира да предостави при изкупуването на енергията от ВЕИ. А тези цени се определят от Закона за възобновяемите енергийни източници. Този закон в момента се обсъжда в парламента. Последната му версия целенасочено създава огромна несигурност относно бъдещите тарифи на тока от ВЕИ. Тази несигурност реално слага спирачки пред развитието на ВЕИ, защото липсата на сигурност най-вероятно ще направи планирането и съответно финансирането им невъзможно. Това, което законът ще постигне е в България да не използваме почти никаква енергия от възобновими източници.

Според защитниците на ВЕИ, има вариант, в който хем слънцето няма да е скъпо, хем инвеститорите ще са готови да инвестират. Ето как: Знае се, че развитието на технологиите ще доведат до “паритет в мрежата” за слънцето и вятъра в рамките на следващите 10-15 години. Това означава, че скоро ВЕИ няма да се нуждаят от субсидия. Законът би могъл да предвиди прогресивно намаляване на високата изкупна цена, важното е то да е ясно, за да може да се залага в инвестиционните планове. Това изглежда най-очевидното решение, ако целта е да продължим да развиваме ВЕИ. Каква е обаче целта?

Въпросът за безплатното слънце беше повдигнат в правителството, като реакция на обвиненията, че АЕЦ Белене е необосновано скъпа. Явно стратегията, която защитниците на АЕЦ “Белене” са избрали е да нарочат ВЕИ за черното агънце в дебата и така да защитят решението си за строеж на атомна централа, чиято стойност ще изплащаме много повече от 10 години. И тук идва мястото на първото заключение и то е, че България трябва да избере дали да субсидира АЕЦ или ВЕИ. Няма как и двете. Трябва да избираме.

И за да илюстрираме още по-ясно как този избор се случва в момента, ще използваме образи от любимата ни тема за кърменето. Ето:

Ако фотоволтаиците и вятърните турбини са „бебета кърмачета” на държавна субсидия, то „кърмачето слон” ядрена енергия е вече пораснало, скоро мина 40-така и няма никакви планове да престава да суче. Едно изследване поръчано от Американския конгрес през 2007 г. показва че изсмуканата до този момент субсидия за ядрената енергетика в САЩ се равнява на 100 милиарда долара. „Евтиният” ток от АЕЦ Козлодуй е евтин защото в него не се включват капиталовложенията по изграждането на централата, които обикновено са около 70 до 80% от цената на една нова централа. Една ядрена централа се строи за да работи поне 50-60 години с идеята че ще се изплати преди края на този период. При ВЕИ нещата стоят другояче и ще стоят още по-другояче след 10 години, когато АЕЦ Белене ще е все още сукалче в ранна детска възраст.

И така: Желанието на държавата-кърмачка към момента изглежда ясна: кърмата ще отива при слона, а бебето го отбиваме.

—

Някои атомни централи подкрепят каузата на дългото кърмене дори и с архитектурата си.

Прочети цялата новина

Свързани новини: