КЪДЕ ИЗЧЕЗВАТ ЖЕЛАНИЯТА

"С възрастта желанията изчезват" - ми каза мъдрата ми свекърва. Но аз бях на деветнадесет и не и повярвах.
На двадесет и две все още ми се искаше сутрин да виждам рози до леглото с капчици роса по бархетните листенца. На двадесет и осем все още се опитвах да променя нещо в секса в семейното ложе, установявайки че целувките ми се раждат от инерцията. На тридесет прекроявах личния си живот. На тридесет и две нарекох дъщеря си Лиза и и купих кукла Барби - мечтата от моето детство. На тридесет и пет все още се надявах да стана вицепрезидент на банка. А на тридесет и осем проумях, че мястото на главен счетоводител е подарък от небесата. На четиридесет и пет получих палто от норка и със сухи устни целунах мъжа си по небръснатата буза. На четиридесет и шест за пръв път видях Венеция и направих всичко на всичко дванадесет снимки. На петдесет случайно срещнах любовник с двадесетгодишна давност, погледнах посивялата му и олисяла глава и неловко прикрих дланите си, върху които времето беше сложило своя печат. Когато станах на петдесет и две отново излязоха на мода ботушите, по които си припадах, когато бях на осемнадесет, но болките в краката не ми позволиха да се изфукам с тях.
На петдесет и четири казах на дъщеря си: "С възрастта желанията изчезват!", но тя не ми повярва.

Диана Балико

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Прочети цялата новина

Свързани новини: