В средата на миналата седмица и аз, като редица други, споделих за предложението за изменение на Наказателния Кодекс, така че:

„„Журналисти и писатели ще се наказват с лишаване от свобода от една до 4 години, ако чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин, проповядват или подбуждат към дискриминация, насилие или омраза.“ и „Който употреби насилие срещу другиго или повреди имота му поради неговата раса, народност, етническа принадлежност, религия или политически убеждения, се наказва с лишаване от свобода от една до 4 години и с глоба от 5 до 10 хиляди лева, както и с обществено порицание“

Тогава ми зададоха резонните въпроси „откъде е излязла тази информация?“, „коя партия стои зад предложените изменения?“, „кои са депутатите, които са го предложили?“, „кога се очаква, че ще се гласува относно дали да се направи поправката или не?“

Не успях да намеря кой е първоизточника. Навсякъде цитатът е идентичен, във всички новинарски агенции и вестници, както разбира се и във виртуалните уебсайтове. Копи-пейстът е много удобно нещо. И докато мога да разбера причината при блогъри и подобни коментатори, които се сдобиват с информацията от информационните агенции, не разбирам поведението на информационните агенции, които се копират едни други.

Не успях да намеря източникът на тази информация и никъде го няма споменато по медиите (виртуални и аналогови).
Колкото до другите въпроси, чия идея е, кой го поддържа и има ли шанс да види бял свят, това съвсем никъде не успях да го намеря. Ако за една седмица не може да се намери тази информация, аз лично смятам, че не просто някой не си е свършил работата, а че информацията се укрива умишлено. Абсолютно невъзможно е на нито една медия да не й е хрумнало да зададе тези въпроси. Това се учи в първи курс по журналистика, най-малкото.

Не можах да си отговоря на въпросите, но след преглед на Наказателния Кодекс, попаднах на ето тези интересни части:

Чл. 162. (1) (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Който чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към расова, национална или етническа вражда или омраза, или към расова дискриминация, се наказва с лишаване от свобода до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Който употреби насилие срещу другиго или повреди имота му поради неговата народност, раса, религия или поради неговите политически убеждения, се наказва с лишаване от свобода до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Който образува или ръководи организация или група, която си поставя за цел извършването на деяния по ал. 1 и 2 или системно допуска извършването на такива деяния, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от десет хиляди до тридесет хиляди лева, както и с обществено порицание.

(4) Който членува в такава организация или група, се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание.

Така, както го виждам, ние вече имаме в сила закон, който предвижда затвор и глоба за хора, които проповядват и причиняват дискриминация и насилие към хора на база раса, религия или политически виждания.
Кому е нужно това специално изменение, което се отнася СПЕЦИАЛНО за писатели и журналисти?

Другият много важен въпрос е, при положение, че този закон е действащ, защо нищо още не се е случило с Георги Дракалиев, ВМРО-овци и останалите подобни политически зийлоти след изстъплението в Бургас относно „Свидетелите на Йехова“?
Защо ‚Атака“ и Волен Сидеров, да не говорим за всеобщия любимец Боян Расате също не делят затворническа килия и не им се е отнел микрофона, за да спрат да бълват омраза, страх и гадости? При положение, че не само в НК, но е и част от Конституцията?

В университета си спомням когато Нели Огнянова ни препоръча  не само да прочетем споменатите Конституция и Наказателен Кодекс, но и да ги разберем.

Това, което аз разбирам е, че ние имаме законите, имаме правилата, имаме ясно разграничените граници между правила и задължения. Но никъде те не се прилагат.
Аз не виждам гражданите да бъдат защитавани и правата им спазвани, виждам законите да бъдат използвани, за да бъдат плашени и да бъдат натиквани в ъгъла.
И да… много ми се иска да знам… откъде тръгна информацията за това изменение? Защо никъде не може да се намери кой го е предложил и кой го поддържа от политическите партии?
И защо изобщо то съществува, при положение, че е абсолютно ненужно и твърде неясно?
За сега поне знам, че не е прието. За сега.

Filed under: абсурдно, политическaта отговорност, чекмедже "Разни" Tagged: "Атака", 'свидетели на Йехова: Георги Дракалиев, Боян Расате, ВМРО, Волен Сидеров, ДВ, Конституция, НК, глоба, журналисти, закони, закони срещу дискриминацията, затвор, злоупотреба, изменения, писатели, побои, политика, политици, умисъл за престъпление, фашизъм

Още една седмица на усърдно четене мина почти неусетно. Време е да видим и кои са били най-търсените заглавия в трите книжарници, чийто класации ви предлагаме.

"Книга за теб" - най-продавани книги 11 - 17 април
1. Оръжия за масово обезличаване. Джон Гатоу. Изток-Запад
2. Игрите на глада. Сюзан Колинс. Екслибрис
3. The Doors: От другата страна. Джери Хопкинс, Дани Шугарман. Махалото
4. Мръсната история. Майкъл Бландинг. Изток-Запад
5. Норвежка гора. Харуки Мураками. Колибри

След като установихме, че държавната Банка за развитие има (лоши) вземания от БДЖ, реших да се поровя малко в отчета на банката. И намерих още нещо странно – банката е отпуснала кредити не само на БДЖ, но и на частни компании. Не е ясно на кои и защо, но явно ги е споходил късметът.

Това е странно, защото преди 2-3 години (когато от фискалния резерв бяха наляти 500 милиона лева в ББР) беше въведена специална схема, която да избягва възможностите за произволно насочване на финансиране към избрани компании. Схемата беше проста: ББР отпуска нисколихвено финансиране на частни банки, а те на пазарен принцип решават на кого да отпуснат кредит (с минимална надбавка в лихвата). Идеята беше, че по този начин държавната банка няма да може да се използва за раздаване на кредити на близки и познати или на други държавни компании, каквато практика сме имали.

Блогът за икономика 2011

“Изказване на американския посланик Джеймс Уорлик за дискусията между президента Георги Първанов и военния министър Аню Ангелов предизвика полемика. Думите на Уорлик станаха повод дори Георги Първанов да коментира изказването му на официалната си страница в социалната мрежа Facebook. По време на конференцията „Европа като глобален актьор: ролите и отговорностите на Европа и САЩ в [...]

 

  Тази седмица беше Европейския ден за правата на пациента. Както срещнах някъде в много подобен контекст - европейския, не българския. Защото колкото и отдавна да се говори за правата на родилките в българските родилни отделения, пак не можем да се доближим дори и на крачка от европейските такива. А не е толкова трудно, още по-малко страшно. От най-активните общности по темата, сдружение Естествено и група Родилница, от месеци предлагат някои елементарни неща, които болниците да направят с цел подобрение на ситуацията, като да качат на сайтовете си документа за информирано съгласие, за да се запознаят бременните с него преди момента на раждането (Защото, ако отивате на раждате по естествен път - съжалявам - но боли и въобще не ви е до това. Нито до четене, нито до подписване, а най-малко до спорене). Активистите от месеци са чакали отговор на писмата си с настояване за реално спазване  на правата на родилките до МЗ и НЗОК (изненадите за мен никога не свършват!) и са получили формален такъв едва след оповестяване на плановете си за пресконференция. Дори са създали доста професионална брошура, браво на тях! 

 

  "От сдружение Естествено и група Родилница са се свързали с над трийсет болници от цялата страна с молба да сложат копие от документа информирано съгласие на интернет страницата си. Само четири болници са откликнали – МБАЛ „ Дева Мария” в Бургас, МБАЛ „Д-р Иван Селимински” в Сливен, СБАГАЛ „ Проф. Д-р Димитър Стаматов във Варна, и Университетската болница „Майчин Дом” в София. На страницата на почти всяка болница в страната има информация какво е нужно родилката да носи със себе си при постъпване, включително чехли, халат и памперси за бебето, но не се публикува информация за най-важното - какви медицински процедури може да се наложат и какви са техните рискове.

Кампанията за информирано съгласие при раждане се подкрепя и от Български хелзинкски комитет."

   Цитатът е от тук, където има разкази на препатили родилки, отзиви за пресконференцията в медиите и много друга информация. Ако болницата, в която възнамерявате да раждате не е сред горните четири (4!), то няма да е лошо да ги поразбутате малко и да си издействате съвременно и достойно отношение, нормално за това оставащо си тайнство - раждането на ново човече. 

 

 

  Иначе ще продължаваме да си стоим с глави в пясъка, което при децата е симпатично, но при възрастните не е. 

 

 

За по-младите, които може и да не знаят, ще напомня, че Йозеф Гьобелс е министър на пропагандата и информацията, по времето на Нацистка Германия (1933-1945). А днес на Вашето внимание ще предоставия един видео материал, показващ нагледно...

“Връзка” на Бокова с руснак тормозела посланичка на САЩ автор(и): Труд, прочитания: 1296, коментари: 0 “Връзка” на Бокова с руснак тормозела посланичка на САЩ Ирина Бокова ПАРИЖ – Ирина Бокова е “относително слаба” кандидатура за генерален директор на ЮНЕСКО, миналото й може да бъде притеснително, както и връзката й с руския министър на културата и [...]

След като "Мария и децата на Ламски" на Валентина Маринова бе включена за ексклузивно разпространение с четеца Prestigio Libretto PER3052B, e-книгите на Георги Господинов също ще се разпространяват с четците на марката.

Евродепутатът Илиана Иванова подкрепи мероприятията, организирани от Европа Директно – Велико Търново, по проекта „Европа за децата, Европа с децата“, които са свързани със защита правата на децата. Първото такова мероприятие беше организирането на Европейският детски форум във Велико Търново, на който г-жа Иванова отправи обръщение към малките участници и изрази възхищението си от факта, [...]

Знаете ли, че в началото напитката е била алкохолна?

Двадесет и една години след гражданската война в Ливан. Двадесет и една години след този шедьовър на човешкото безумие и глупост, ливанското общество все още е в спазмите на миналото. Николай Дойнов направи много добър филм за Ливан – вижте го тук.

След повече от две десетилетия, страната, разделена на части, срината из основи, се оказа в “мир”. Почти веднага след гражданската война, реконструкцията на градовете и селата е започнала.  В следващите години, та до днес, забележителности като Nasser, Modca, Horshoe и Carlton са заменени със символите на “новия ред”: евтини дрехи, произведени в Китай, вериги за бързо хранене, произвеждащи американски закуски и бургери, кафенета и нет-кафета, всичко това покрито с много лъскав и космополитен лак.

След войната, билбордовете бързо започват да завладяват градовете. Върху надупчените от куршумите сгради в Бейрут са сложени красиви реклами на парфюми и бутици. За децата, преживели ужаса на войната, сигурно е било объркващо – сега трябва да свикват с изведнъж цветния свят, заменил сивата действителност на омразата, излезли от нищото боички, с които управляващите искат да замажат положението. Изведнъж водата става по-достъпна, газта се връща по жилищните блокове, няма боклук по улиците.

През 1989 г. повечето водещи военноначалници в ливанската гражданска война дават съгласието си за участие в мирната конференция в саудитския град Таиф. Същите мъже, които мобилизираха хиляди да се избиват по улиците на Бейрут, сега са облечени в шикозни костюми, позират за снимки и дават интервюта. Тогава е сключено споразумението в Таиф (اتفاقية الطائف), известно като “Документ за национално споразумение, което трябва да сложи край на гражданската война, отнела над 150 000 жертви, и да върне страната към нормален политически живот. Първото нещо, което правят бившите врагове е да си дадат взаимно амнистия – така всички, извършили престъпления през войната са пуснати на свобода (дори човек, като Самир Джаджа, който ръководи отряди на смъртта и убива хора, само заради името им). Така малко по малко продължава ограбването на Ливан от същите хора, водили кървавата гражданска война. Разбира се, днес те трябва да продължат без оръжието, което им дава легитимност, затова избират други методи. Тези, които през онези години са се възползвали от войната, сега се възползват от мира, от което Ливан все още представлява несигурна страна.

Най-смущаващото е, че днес политическият елит на Ливан представлява сбор от лидерите, които отговарят за гражданската война. Т.е. същите хора от 1975 г.до днес. Това си личи, ако се вгледаме в политическия живот на страната – днес Ливан също е така разпокъсан, макар и неофициално; лидерите имат “свои” партии, отговарящи за “техните” райони. Днес Ливан няма и правителство. След свалянето на конституционно избраното правителство на “14 март”, оглавявано от Саад Харири, от блока на Хасан Насрала “8 март”, се доказва, че политическите сили в страната са абсолютно неспособни да работят заедно. Политическата реторика продължава да ескалира, като всяка една страна обвинява другата, че не спазва споразумението от Таиф и по този начин не иска мир. В действителност, нито една от влиятелните ливански политически партии не иска да приложи реално споразумението от 1989 г. То призовава за смекчаване на религиозния елемент при избор на кабинет, влиянието на религията върху институциите, създаване на нова избирателна система, разоръжаване на всички милиции. Изглежда нелогично да се очаква, че лидерите, които се възползват от религиозното напрежение, корупцията, липсата на отчетност и лошите избирателни закони, да искат да променят системата, която ги държи на власт. Затова фарса с мира продължава. Хората са уморени, разочаровани, апатични. Лятото идва, а с него режимът на водата, електричеството и други несгоди, които биват скривани от лъскавите сгради на Бейрут. Корупцията е навлязла до такава степен в бюрократичния апарат, че дори затворници, които са излежали присъдата си, не могат да излязат преди да са платили необходимата “такса”.

Въпреки, че луксозните стоки винаги са били скъпи в Ливан, днес дори зеленчуците отиват нагоре. Това ми споделят мои приятели, които живеят в столицата и се възмущават на високите цени и ненормално високия жизнен стандарт, разминаващ се със състоянието на много от хората в Ливан. Те ми разказват, че в Ливан цените за използването на мобилен телефон, Интернет, недвижими имоти, както и електроенергия са сред най-скъпите в света. Бейрут бе класиран сред десетте най-скъпи градове в света. Ливанската столица се смята за най-скъпия град живеене в арабския свят, а наемите на апартаментите са по-големи от тези в Париж, Амстердам, Шанхай или Сан Франциско. Издръжката на всеки един скача все повече, тъй като разликата между обществеността и политическия елит се увеличава постоянно.

Оптимистичното е, че ливанското общество знае цената на всичко около него. Хората в Ливан разбират, че елита се опитва да играе с чувствата им и това може да изиграе лоша роля в сметките на лидерите в Бейрут. Все повече от младите съзнават, че от 1975 г. до днес, хората, които са призовавали за стрелби по улиците, днес седят на масата за националния диалог и се шегуват помежду си. Може гражданската война да е свършила, но истинската, срещу ливанския народ, продължава с пълна сила.

 

 

Кубинската “перестройка” отвя др. революционен вожд Фидел Кастро и на съответния партиен форум му беше съобщено, че вече няма да ръководи партията, което в една комунистическа диктатура винаги означава едно единствено нещо: край на играта. За него този фак е апокалипсис и много му пролича, че мисли точно това. Вълчият поглед, с който престарелият вожд [...]

Поредна медийна недомислица предизвика буря от коментари, засягащи цената на книгите у нас. Тази е една от темите, забулени в мъгла – легенди се носят за ценообразуването на оборотни заглавия, за платени и неплатени авторски права, за неверни тиражи, за смехотворни хонорари на преводачи и редактори, за хартии, които дори уважаващ себе си жълт вестник не би се съгласил да използва... Както във всяка гилдия, и в книгоиздаването има черни овци.

Издателство „Изток-Запад” никога не би си позволило което и да е от горните неща. Въпреки това често ставаме обект на необосновани нападки за цените на нашите книги. Затова решихме да повдигнем завесата, за да видите, че цените им се формират по ясни правила и са наистина адекватни на вложените средства и усилия. Та как иначе заглавието би могло да стигне до читателите в подобаващ вид!

В началото на месец януари във връзка с обявяването на 2011 година за година на доброволчеството и с цел развитие на активно гражданско общество, евродепутатът Илиана Иванова обяви началото на проект с който да се насърчат и вдъхновят ученици от различни училища. Покана да се включат в проекта „Европейска година на доброволческите дейности за насърчаване [...]

Биографична книга за китариста на големите Бийтълс ще излезе тази есен на световния книжен пазар едновременно с дългоочаквания документален филм за Джордж Харисън, съобщават издателите от Abrams. Книгата ще носи името „Да живееш в материалния свят: Джордж Харисън” (Living in the Material World: George Harrison), а неин автор ще е вдовицата на музиканта  - Оливия Харисън.

По Пътя към Сантяго вървят всякакви хора. Някои от тях са крайно религиозни. Те ходят боси, за да им се изранят краката и да понесат повече страдание. Католицизмът обича страданието. Босоходството при католиците е символ на изкупението чрез страдание. Чувал съм дори за пилигрими, които носят дървен кръст на гърба си през целия Път, не разполагат със средства, спят на открито и разчитат единствено на подаяния, за да се прехранват. Проблемът не е в католицизма, където страданието има изцяло символичен характер в началото на 21 век, проблемът е в главите на тези хора. Но кой съм аз, че да ги съдя? Както казах, по Пътя към Сантяго вървят всякакви хора.

Повечето са ахмаци и обикновени туристи като мен, водени от любопитство и желание за приключения. Хубавото е, че срещаш всякакви личности, дошли от цял свят. Това ти помага да разбереш колко еднакви са хората, макар и пръснати по лицето на земята, с различна кожа и всевъзможен мироглед, говорещи разнообразни езици, изповядващи странни вярвания и приндалежащи към различни култури. Виждаш, че гладът, жаждата, трудностите, умората, потта и носталгията са еднакви за всички, независимо дали идват от село или от центъра на някой световен мегаполис. Един вид, започваш да разбираш човешкия род, а разбереш ли нещо, започваш да го обичаш…

Пилигримите не са просто туристи. Те се радват на уважение от испанците, които са традиционно ведри, услужливи, гостоприемни хора. Местните се отнасят с уважение към туристите, но те се отнасят с още по-голямо уважение към пилигримите. Това се дължи най-вече на традицията – повече от хиляда години по Камино де Сантяго вървят поклонници от цял свят. Има дори легенди, останали от Средовековието, според които цели градове са били опустошавани от чумата, след като са отказвали гостопримеството си на пилигримите. Рицарите темплиери са охранявали безопасността на тези кротки пътници през онези мрачни години. По Пътя е пълно с руини от средовековни темплиерски замъци.

Можете да разчитате, че като „пергрино” навсякъде ще бъдете добре посрещнат от местните. Подарявали са ми вино, мед и пресни плодове от градината, просто ей така – за късмет. Навсякъде те поздравяват с ведрото „Буен Камино!”. Пътят към Сантяго, освен всичко друго, е и туритическата емблема на Испания. Много хора идват за пръв път в тази страна именно заради него. И се влюбват в нея. После се връщат отново и отново – вече по курортите и скъпите хотели, за да си припомнят гостоприемството на местните, кухнята, виното, фламенкото, коридата, стъпканите по пода на кръчмите фасове, препълнените заведения, слънцето, лятното настроение, красивата архитектура, богатата история, достъпния нощен живот и куп други неща, които Испания може да предложи на туристите. Така че властта и църквата полагат особени грижи за поклонниците. Първите са заинтересовани от туристическия имидж на страната, а вторите – от имиджа на католицизма по света. Испания е сред най-ревностните пазителки на католицизма в наши дни. И това също е традиция – тя произлиза от времето на средновековните монарси и великите мореплаватели след тях. Испания е една от люлките на католическата вяра, откъдето християнството се е разпространило в цял свят.

Заради всичко това, днес поклонниците се радват на прекрасно отношение, чудесни битови условия  (с малки изключения) и ниски цени навсякъде по Пътя. Нощувките варират от три до осем евро, а обилен обяд, включващ първо, второ, трето и бутилка трапезно вино, можеш да получиш срещу 5 до 10 евро. Поне така беше през 2009-та година, когато аз бях там.

Условията в туристическите спални за пилигрими са сравними с повечето хостели по Пътя, въпреки символичната цена за пренощуване, а някъде дори са по-добри от условията за настаняване в хотел с три звезди. В областта Галисия навсякъде плащах три евро за нощувка и срещу тях получавах чисти чаршави, завивики, комфортна баня, удобна, перфектно оборудвана кухня, пералня, любезно отношение и много усмивки от персонала. Хората, които работят по тези места обикновено са доброволци. Необходимо е да се отнасяш с уважение към тях. В замяна получаваш труд, положен от сърце, а не просто фиктивна работа, свършена за пари.

Ако Камино беше в България, край Пътя щяха да изникнат хотели с пет звезди и казина. Испанците, обаче, са безкомпромисни в това отношение.  Тук те залагат на селския туризъм. В масовия случай ядеш кокошка, хваната в двора на домакина, който ти я сервира лично в малкия си ресторант. Пиеш вино, което той сам произвежда в избата си. Няма свръх застрояване, липсва туристическата треска на големите курорти. Наистина можеш да разчиташ на спокойствие през огромна част от разходката, а ако така предпочиташ – и на пълно уединение.

Разбира се, забавления не липсват на жадните за нощен живот, поне в големите градове. Пълно е с дискотеки, барове, кръчми и таверни, където можеш да избучиш на воля. С точно този тип забавления, обаче, трябва да се внимава, защото използваш собственото си тяло като транспортно средство и махмурлукът е най-малкото нещо, с което то ще ти отмъсти. Куп беди се явят като резултат от липсата на дисциплина, залоупотребата с алкохол и системното недоспиване. По-късно в този пътепис ще разкажа за Изпитанието, което промени начина ми на живот и отношението към тялото ми по Пътя.

Препоръчително е да се ядат плодове и да се пие много вода – повече от пет литра на ден. Алкохолът, недоспиването и цигарите трябва да се сведат до минимум. После може да се разглобиш, като се върнеш в България. Така ще ти останат само хубави спомени от Камино. Или поне – спомени.

Пиенето на публични места е забранено в Испания, но полицията рядко се заяжда с туристите и още по-рядко с пилигримите. Веднъж най-нагло си отворих бутилка вино пред една патрулка и я изпих цялата, седнал на бордюр в центъра на неголям град. Нищо не ми казаха.

Виж, с леките наркотици трябва да се внимава. В Испания се пуши много и предимно хашиш. Пушат всички – от тийнейджърите, чак до хората в предпенсионна възраст. Разбира се, има куп изключения. Но е забранено и, ако те хванат с количество, гориш за нелегална търговия. Естествено, това няма как да се случи, ако консумираш умерено, дискретен си и най-вече: ако не носиш забранени субстанции. Дилърите са навсякъде в централната част на градовете, но те може да се окажат опасни престъпници или цивилни полицаи. Първите ще те дръпнат в страни от оживения туристически поток и няма да ти продадат хашиш, а ще ти изкарат нож и ще те оставят по слип на улицата. Вторите ще те арестуват. Имаш късмет, ако попаднеш на тях. Не бива да забравяме, че в Испания са намерили подслон както честни хора, така и всевъзможни отрепки от целия латиноамерикански свят: колумбийци, периуанци, парагвайци, панамци, мексиканци и т.н. Така че, малко предпазливост никога не вреди. Прави добро впечатление, че въпреки строгите католически порядки, които следва испанското общество, отношението му към леките наркотици съвсем не е толкова варварско, колкото тук. Освен това, по Пътя важи библейското правило: „Искайте и ще ви се даде”. Ако толкова много ти се пуши, няма нужда да рискуваш с дилъри и да инвестираш в забранени неща. Със сигурност ще срещнеш някой симпатичен студент от Барселона, който няма нищо против да те почерпи.

Най-голямото забавление по Пътя, обаче, не се крие в нощния живот или данданията на големия град. През повечето време се движиш през китни селца, гори, поляни и малки, уютни градчета. Нощуваш в албергетата с хора от цял свят, където всички готвите, ядете, пиете вино и се забавлявате заедно. Ако предпочиташ да се оставиш на обстоятелствата да те водят, като мен, ще установиш, че не знаеш как изглежда мястото, където ще преспиш довечера, нито пък хората, които ще срещнеш там. Дори не те интересува. Местата, в които отсядаш, едно с едно не си приличат. И точно това му е хубавото. Попадаш в прекрасна ситуация, с чудесни хора и се наслаждаваш на мига, без да се вкопчваш в него. Утре част от тези хора ще напреднат, други ще изостанат, трети ще поемат по някой от алтернативните маршрути или ще решат да се приберат у дома. Ситуацията и отношенията, които сте имали предишната вечер никога няма да се повторят в този живот. Някои от хората повече няма да ги видиш. Но ти предстоят нови, още по-интересни запознанства и още по-вълнуващи преживявания – на нови, напълно непознати места. Веднъж може да преспиш в студената тишина на католически манастир, а на следващата вечер да купонясаш с разноцветна компания в хипарско общежитие.

Единственото постоянно нещо ще бъде спътникът ти, ако имаш такъв. Според мен, обаче, това само те ограничава. Аз лично предпочетох да замина сам и се върнах с нови приятели от цял свят. Част от тях ще спомена по-късно в този пътепис. Разбира се, срещаш хора, с които се чувствате особено близки и не позволявате на туристическите пътеки да ви разделят. Започвате да се догонвате, да изоставате нарочно и да си правите съвместни планове. Търсите се по албергетата, устройвате си пиршества. Може да се влюбиш и да преживееш няколко раздели по Пътя. Свидетел съм на всякакви любовни драми. Зависи какво търсиш и за какво си дошъл. Пътят ще ти предложи всичко, от което се нуждаеш. Едно момче от Англия, например, си счупи краката да бяга след едно момиче, което не отговаряше на чувствата му. Тя нарочно удължи дистанцията между тях, като се качи за малко на автобус. Той, обаче, реши да я настигне пеша, за да докаже любовта си. Изминаваше повече от 40 километра на ден. Накрая го хоспитализираха, оперираха му коляното и го изпратиха обратно в Англия на патерици. Той беше дошъл за Любовно разочарование с голямо Л и си го получи. Други пък намериха сродните си души…

Що се отнася до чисто туристическите атракции, Камино също има какво да предложи. Местностите, през които минават пилигримите, са пълни с исторически забележителности и най-различни, интересни за разглеждане места.

Има мъже, които вървят по Пътя, за да приберат шкембето. Има жени, които го правят, за да стегнат задника. Има хора, които стъпват тук за първи път, има и такива, които вървят по Камино за 17-ти път. Имаше един будистки монах, който бодърстваше и будеше всички в спалнята с молитвите си в четири след полунощ. Имаше и български писател, който не ги оставяше да заспят с хъркането си. Имаше две американски кифли, от типа „О, май Гош!”, които уж идват от нация с традиционно любезно отношение към непознатите, но когато българският писател, усмихнат и добре наспан, реши да ги поздрави с „гуд морнинг”, те му отговориха: „ит’с гуд онлу фор ю”, след което си врътнаха задниците и заминаха. Имаше приятна девойка, която каза на българския писател, че трябва да я „компенсира” по някакъв начин, защото не е успяла да се наспи предишната вечер и специално за „компенсацията” ще наеме самостоятелна стая. Имаше красива германка, която върза тенекия на българския писател – остави го да виси самотен и изоставен пред една катедрала в нощта. Имаше нелюбезен германец, който обичаше да разказва вицове за Хитлер и за евреите. Имаше откровено прости и досадни хора. Имаше всякакви. И това му беше хубавото. По Камино започваш да обичаш целия човешки род заради огромното разнообразие, което предлага.

Следва продължение >>>

Тихомир Димитров

Продължаваме с обиколката на Съединените щати заедно с Румяна. След каньоните на Юта и Лас Вегас, днес на ред е Калифорния. Приятно четене:

Из Щатите надлъж и нашир

част трета:

Холивуд и другата Калифорния

13 септември. Време е за море! Поемаме по магистрала #I-15 на юг-югозапад. Посока – Тихия Океан, по-точно Сан Диего. Пътуваме през

пустинята Мохаве

Гледката е съвсем пустинна – горещо е, вятърът гони тръни по пътя. Огромни кактуси – като дървета – стърчат наоколо. Те така май се и казват този тип кактуси – Joshua Tree. Кратка спирка-почивка в градчето Барстоу, после продължаваме. Надвечер пристигаме в Ранчо Бернардо, където неотдавна са си купили къща мои приятели-колеги от България и ще им гостуваме. Ранчото е квартал на Сан Диего, но е всъщност доста далеч. Менюто включва български гювеч-зарзават. Ммм, вкусно!

[caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Сан Диего"][/caption] 14 септември. На сутринта домакинята ни ни гощава с банички и тръгваме да ни развежда из

Сан Диего

Лъскавият квартал Ла Хойа

– на плажа по-рано имаше едно място, където се припичаха на слънце стадо тюленчета... ама вече ги няма – виждат се само да плуват навътре из морето... Пасифик бийч, с чудесните плажове... Парадайс пойнт... и ето ти го старият град – с безброй шарени магазинчета и кръчмички. O'Hungry, дето 'На това място през 1897 нищо не се е случило'. Похапваме фахитас и други мексикански вкусотии в шарено ресторантче. Ето го и най-хубавото място – Коронадо! Чудесни 'къщурки', чудесен плаж, старият дървен хотел... място с атмосфера! Има и чудесна гледка през залива към центъра на Сан Диего. После по дългия крив мост се връщаме в града, качваме се на един от високите хотели и долу градът и пристанището с безброй яхти са като на длан. Приключваме разходката със Seaport Village, големия самолетоносач Мидуей и новия паметник на моряка и медицинската сестра, дето се целуват на Таймс скуеър по случай края на войната (по известната снимка на Алфред Айзенщад)... малко нещо кич, ама карай... Отправяме се на север по брега по магистрала #5, нощуваме в мотелче (Super 8) в Ориндж Каунти (Коста Меса), точно преди

Лос Анджелис

15 септември. Всички, с които сме говорили, са единодушни със съвета си: не се бутайте в ЕлЕй, гледайте да го заобиколите по-отдалеч... ама все пак решаваме да видим що е туй Холивуд. След мъчително шпорене по безкрайни задръстени магистрали (добре, че сме две в колата, та можем да ползуваме т.н. карпул – най-лявата лента, разрешена само за коли с поне двама пасажери), стигаме до Сънсет булевард, минаваме през Бевърли хилз и ето ти го [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]

Холивуд,

с Кодак театър, където раздават Оскарите и надписа Hollywood високо горе на баира, с Булеварда на Славата, със звездите на звездите :D - ето я на Мерилин Монро, на Харисън Форд, а, ето и на жабока Кърмит :) Ето го и самият Шрек в цял ръст :D. Време е да продължаваме!

Караме на север покрай брега на океана, по небезизвестния път #1 (Highway 1). Минаваме покрай плажовете на Малибу и се отбиваме в

Санта Барбара

В малка лагуна близо до брега са се събрали птици от най-различен вид и калибър – особено странно изглеждат едни дългоклюни екземпляри с червено-черни клюнове, които са преобладаващо мнозинство, строени и гледащи всички в една посока. Има и разни видове чайки и гларуси, пеликани, чапли и всякакъв пернат добитък. Нащракваме ги изобилно. След разходка по кея, продължаваме на север.

Следваща спирка –

градчето Pismo Beach. Сърфистко място

Мераклии в неопренови костюми клечат във водата с дъските и 'чакат вълна' :D. Самотен пеликан дреме на кея и не възразява да бъде сниман отблизо.

Продължаваме. Сещаме се, че в желанието си да видим всичко, пак сме пропуснали яденето. Спираме в един 'Jack in the Box' в градчето Сан Луис Обиспо. Ммм, скусни сандвичи! Искахме да спрем и в Каюкос, ама вече съвсем се е смрачило, а имаме още път...

Пътят започва да се катери нагоре-нагоре, подминавам

замъка Хърст и стигаме до Ragged Point Inn

– хотел близо до брега, високо горе на скалите. Луната вече е изгряла, звездите са едри и много, има магия във въздуха.

Очаквайте продължението Автор: Румяна Койнова Снимки: авторът Други разкази свързани със Съецинените щати – на картата: Още пътеписи от близки места:

1. Из Щатите надлъж и нашир (2): Каньони и Лас Вегас
2. Из Щатите надлъж и шир (1): Каньоните на Юта
3. Америка: съвети за пътуване и почивка в Щатите
4. Калифорния
5. Да похапнем в Калифорния
6. Обиколка на Северна Америка (САЩ и Канада) с кола(8): Лос Анжелис и Сан Диего
7. Из Новия свят – една бригадирка в Щатите :)
8. Другата Италия: Милано и Lago di Como за седмица (2)
9. Другата страна на Лондон
10. Другата Италия: Милано и Lago di Como за седмица (1)
11. Обиколка на Северна Америка (САЩ и Канада) с кола(7): Сан Франциско и Sequoia National Park
12. Пътешествие из американския Запад

Продукти за 4 порции:
1 глава броколи
5- 6 картофа
2- 3 моркова
1 връзка зелен лук
2 червени домата
1ч.л. сол
1ч.л. червен пипер
3с.л. зехтин
4- 5 стръка пресен магданоз

Приготвяне:
Картофите и морковите се белят, измиват и режат на кубчета с къдраво ножче. Стръковете лук се почистват, измиват и режат по диагонал, така че да се получат сферички. Броколите се късат на малки розички. Отрязват се капаците на доматите. Те самите се режат на кръгове. Взема се гювеч с капак. Най- отдолу се подреждат картофите, лукът и морковите. Посоляват се равномерно със сол. Отгоре се подреждат розичките броколи и кръговете домати. Яденето се полива с 2ч.ч. вода и 3с.л. зехтин. Похлупва се и се пече на умерена фурна 40 минути. Накрая се отхлпува и поръсва със ситно нарязан магданоз. Връща се във фурната, за да се допече, без капак, за още 10 минути. Манджата се сервира топла.

Ако някой стар автомобил дерайлира около работилницата – купуваш го за 300 лева, заваряваш му отгоре ей това нещо (може и светещо) и си пич, рекламираш се на харабийката без да се занимаваш с Общината и без да ги храниш с данъци такси.

Във вторник комисията по икономически и парични въпроси към Европейския парламент прие шестте доклада от пакета за засилване на икономическото управление на еврозоната и ЕС. Евродепутатите внесоха над 2000 предложения за изменения. Българският евродепутат Илиана Иванова (ЕНП/ГЕРБ) участва активно в дебатите, организирани в комисията и внесе 27 предложения за изменения към шестте доклада. Гласуваният пакет се [...]

Трябваше да събера цялата си воля и да си довърша магистратурата. Ами да, определено политиката не е толкова забавна като детските книжки и особено ако имаш под носа си (по-скоро на една ръка разстояните) новата книга от поредицата за Космоса на Стивън Хокинг. Първата част - „Тайният ключ на Джордж за Вселената” - я изгълтах за няколко часа. А сега трябваше да чакам…

135 години от Априлското въстание



Исусе, жив ли си? Или костите Ти
затиснати под камъка лежат?
А Възкресението беше само блян на Онази,
която с любов към Теб изкупи греховете си?
Тук въздухът е нагнетен от мъжки стонове.
Свещениците, що зовяха Твойто име, са мъртви.
Нима не чуваш воплите от болка на онези,
чиито рожби легнаха под камъните?
Слез долу, Сине Божи! Покров на мрака
падна над земята и в беззвездна нощ
над Твоя Кръст аз полумесец виждам!
Ако е вярно, че от гроба си излязъл,
слез долу, Сине Човешки, и покажи мощта си
или Мохамед е вместо тебе коронясан!

Оскар Уайлд

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Лъчезар Богданов, гост-блогър

Блогът за икономика 2011