В защита на „low cost” пътуването

04/20/11 03:27
(http://ikonomika.org/)

В защита на „low cost” пътуването

Летенето с ниски разходи – или low cost – вече спечели (поне засега) регулативната битка за свободна конкуренция в небето на ЕС. По подобен начин се развиха нещата и с наземния транспорт (най-вече автобусен).

Отговорът на традиционните превозвачи, явно или чрез заобиколни методи, е да създадат усещането за „компромис” когато се ползват low cost компании – получаваш ниска цена, но услугата е по-лоша. Едно кратко пътуване ме убеди, че това не е така.

Първи евтин полет

Признавам си, че за пръв път летя с нискотарифна (low cost) компания. Полетът е София – Рим. Като съчетаем това с ранния час на излитане, очакванията ми бяха за няколко часа нерви и страдания. Нищо подобно. Като изключим опашката на проверката за сигурност (което си е ангажимент на летището, пък и преминах за 10 минути), всичко стана много бързо. Липсата на фиксирани места предполагаемо трябва да води до бутане и състезание – обаче повечето пътници изглежда не припираха да изберат „най-доброто” място. Всъщност, ако има бутане и блъскане, то не е за местата, а за поставяне на ръчния багаж – което обаче се случва и при полетите с фиксирани места. Самолетът изглеждаше почти нов, седалките бяха подредени точно както в традиционна авиокомпания. Не знам откъде идва митът за „наблъскването като сардели”. Всички от екипажа са много учтиви и усмихнати. Липсата на включени храни и напитки в цената на билета не е голяма болка – оказа се, че цените са по-ниски от кафетата на летищата в София и Варна (и други по Европа). Приемат кеш в няколко валути, банкови карти и дори монети.

Евтин трансфер до летището

След няколко дена трябва да посетя Великобритания. Проблемът се усложнява, защото от Рим няма директен полет до Бирмингам. Избирам Ливърпул – отнема ми няколко минути търсене в интернет да разбера, че за около 3 часа мога да стигна с автобус (с 1 прекачване) от летището в Ливърпул до Бирмингам. Полетът от Рим обаче е от Чиампино – старото летище, което е станало основен хъб на low-cost компаниите – а до него няма удобен градски транспорт. Още няколко минути търсене и намирам автобусна компания, която прави трансфери от центъра (гара Термини) до летището – компанията е английска, но предлага трансфери и в Европа. Пътуванията са на всеки 20-30 минути, билетът е 4 евро при покупка по интернет и 6 – на място. За сравнение, обществения превоз с влак до другото летище е 14 евро. Автобусната компания си има нещо като малък терминал до гарата, с интернет кафе. Всички говорят перфектен английски. Още като се появиш с куфара и леко объркания поглед някой ти предлага помощ. Дават ти разписание, препоръка кой автобус да вземеш, ако търсиш хотел ти предлагат опция за резервация. Пътува се с нови автобуси, всички седят (във влака може и да си правостоящ). Автобусът тръгва в точната обявена минута и пристига точно навреме (за около 45 минути) на терминала.

Англия и low cost

Няколкото дни в Обединеното кралство ме убеждават, че англичаните явно много харесват евтиното пътуване. Бизнесът е реагирал адекватно- както превозвачите, така и управляващите инфраструктурата.

На летището в Рим се качваме на самолета директно от изхода на терминала. Основно – англичани. Оказва се, че на този полето може да си поръчаш и топла храна – супа, спагети, мексикански ястия, пица (за разлика от студените сандвичи със стара питка и резен шунка и кашкавал, които гордо предлагат традиционните превозвачи „безплатно”). Цените са 5-7 евро, сандвичите пък са 3-4 евро и изглеждат добре – но след обилна закуска в хотела нямах „място” да опитам.

След кацането самолетът се доближава максимално до терминала, след което се нареждаме директно на организирана опашка за граничен контрол – с навес на самата писта, вместо със скъпи и сложни ръкави. В терминала пак всички са много учтиви, на информацията ми дават карта на града и обяснение как да сменя двата автобуса. Самиите автобуси спират на точно определени за всяка компания стоянки, означени с лого и и номера, така че няма как да се объркаш. Около 10 минути преди часа на автобуса идва служител и разпитва всеки от наредилите се дали всичко е наред, знаят ли къде отиват, имат ли нужда от помощ, от хотел и така на тататък. Идва автобусът и шофьорът проверява билети или продава нови (може да се плати кеш или кредитна карта). Билетите може да са купени на терминала или от интернет, като последните може да се покажат на мобилния телефон. Автобусът тръгва точно навреме и пристига в центъра пак навреме.

Трябва да сменя с автобуса за Бирмингам, което отнема пресичане на едно кръстовище и 50 метра ходене до малък, но чист и поддържан частен терминал на „евтината” автобусна компания. Отново ми предлагат съдействие, като виждат отпечатания билет в ръка и вперения ми в екраните поглед. Шофьорът на автобуса повтаря операцията от предишното пътуване, като, по подобие на самолетен пилот, разказва накратко откъде ще минем, междинните спирки и дали се очакват забавяния по магистралите (нямаше). Никой не се бута и бори за място, багажното отделение е достатъчно (шофьорът поема багажа и го товари и разтоварва). Автобусът тръгва и пристига навреме. Всичко това на цена, по-ниска от тази на българските железници за сходно разстояние.

Отварям една голяма скоба. Реших за половин ден да посетя и Лондон, като предпочетох този път да пробвам с влак. Линията се оперира от частен превозвач с чуждестранно участие. В интернет може да купиш билет дори от мобилния си телефон, като тарифите са супер гъвкави според това кога пътуваш – ако не си в час пик, цените са близо 4 пъти по-ниски. Все пак отидох на гарата, където една възрастна, но много учтива служителка веднага ми препоръча най-изгодната тарифа, пожела ми приятен път и ме упъти към перона. Във влака има контакти (за зареждане на телефони и компютри) и достъп до интернет, макар и само за абонати (може да си купиш достъп дори за няколко паунда). Признавам, че трудно може да се нарече low cost – все пак беше по-скъпо от българските железници например (но не много) – но разликата с държавните монополи, не само в България, беше очебийна.

Назад към България!

За София летях от Лондон-Лутън. За целта отново ползвах същата автобусна компания, която предлага редовни автобуси от Бирмингам за летището (и други летища около Лондон). „Упражнението” се повтори, много си благодарихме за пътуването и така се озовах пред терминала в Лутън.

Ако има летище, проектирано за low-cost пътуване, това изглежда като идеалния пример. Сградата не е архитектурно чудо, но пък няма как да се загубиш в правоъгълник, нали? Срещу 50 пенса може да си претеглиш багажа. Има места с компютри с интернет достъп – за информация за летището, полети и наземен транспорт не се плаща, но за глобален достъп може да платиш с монети, банкноти и кредитни карти. Освен това има и принтери – за тези, които не са си разпечатали бордните карти вкъщи (ако не знаете, уеб чек-ин спестява 10-20 лева за всеки полет, но трябва сам да разпечаташ бордната си карта). Ако видиш голяма опашка за проверката за сигурност, може да я „изпревариш” с приоритетна проверка срещу 3 паунда, като за целта има няколко автомата (приемат монети, банкноти и карти, но това май вече стана досадно за споменаване). В обменните бюра се търгуват освен основните валути и тези на страните от Източна Европа. Надписите навсякъде са на няколко езика освен английски, а говорителят на летището прави обявленията на английски и полски (явно това е доминиращата клиентска база и летищният оператор се адаптира към клиентите). Има множество магазини, кафенета и ресторанти на прилични цени.

Качването на самолета става по познатия начин – след изхода, 30-40 метра по очертана пътека директно в самолета. Въпреки късния час, екипажът е учтив и ентусиазиран да работи. И отново позната продажба на храна и напитки до кацането в София.

След 5 минути на паспортния контрол съм в таксито за вкъщи.

Изводи и поводи за размишления:

1. Защо си мислим, че средиземноморските народи са топли и учтиви, а северните (и англичаните) са груби и неуслужливи, като опитът непрестанно ни убеждава в обратното?

2. Дали производителите на карети и файтони не са осмивали автомобила преди 110 години, точно както сега традиционните авио и жп превозвачи атакуват low cost компаниите? Дали понякога иновациите не позволяват да имаме по-качествена и същевременно по-евтина услуга?

3. Защо правителството не изпрати няколко ръководни служителя (и синдикални лидери) в БДЖ на произволно двуседмично пътуване примерно в Обединеното кралство?

Блогът за икономика 2011