Сгрешени дискусии за арабските протести

Според ливанския политик и мислител от средата на XX век, Камал Джумблат, арабския свят и Изтока като цяло, изпитва чувство за малоценност спрямо Запада. Според него, това се дължи на различния от миналото свят, в който се е ценял повече субекта, а не обекта. В онова време именно Изтокът е водещ, но с индустриалната революция това се променя. Започва да се обожава обекта, а не субекта зад него. Според Камал Джумблат арабското общество може да докаже, че не е по-назад в отношение със Запада, ако започне да вярва в себе си и постигне свобода само.

И ако тези думи са звучали убедително през 1955 г., когато са произнеси, то какво да кажем днес, когато сме свидетели на нечувани доскоро събития в арабския свят. Откакто арабските протести разтърсиха Близкия изток и Северна Африка, текат безброй дебати и дискусии за тяхната същност. Дори в родната България сме свидетели на множество такива теми, в университети, медии, институции, а зад всяка дискусия се чувства мълчаливият страх от бъдещето, което може да се напише от тези промени. И докато някои автори осъзнаха, че тези бунтове имат своята социална обосновка, то други все още продължават да обсъждат темата по един некоректен начин. Неправилно зададен е въпросът за демонстрациите – има ли външна намеса в арабските събития? Не се говори за помощ на хората, искащи промяна на статуквото, не се мисли за правото на свобода, а за това кой седи зад демонстрациите и кой може да дойде след диктаторите.

Винаги ще има страх от бъдещето, от това, което предстои. Това неотменимо ще присъства около всяко събитие в района на арабските страни. Тази част от света сякаш е белязана още преди стотина години да се гледа под лупа, а въжделенията на народите, населяващи Близкия изток и Северна Африка, да бъдат поставяни под съмнение дали идват от обществото или някой им е показал верния път.

Напълно грешен подход за дебатиране. Изключвайки всякаква възможност, че тези хора могат да направят нещо сами, без да им се бърка чужда сила. От протестите досега, съмнения за външна намеса има за Сирия и Либия. За всички други държави е ясно, че самото общество е изнемогвало под тежестта на режима и желае промяна. В случаите със Сирия и Либия, има от една страна основата за протести, а от друга многото врагове, които биха се възползвали от нестабилността.  Но дори тези факти не би трябвало да създават подобно неверие и непризнание на силите и възможностите на арабските народи. Режимите, които властват в този регион са чисто и просто анахронични. Неверието, създадено в европейското общество, битува още от края на 1980-те. Тогава навсякъде се наблюдават промени в геополитически план, като единствено арабския свят остава извън тях. За мнозина на мястото на арабските страни седи тъмно петно на картата, където често се бъркат понятия, имена на местности, държави и народи. В представите на мнозина това е район, напълно лишен от възможността за демократично управление, а стереотипите се наслагват с десетилетия – че това е общество, неизраснало за друг тип управление, различно от диктатура, че това е част от света, в която живеят хора, свикнали с ужаса на едноличната власт и едва ли биха искали нещо различно, че това са религиозни екстремисти, удрящи си главата пет пъти на ден и др. И арабските протести разбиват именно тези представи. Може би затова дебатите са поставени по този нелеп начин – с неверие, че арабското общество може да постигне промяна без намеса.

Не може и да става дума, че едни народи заслужават свобода и демокрация, а други не. Всеки индивид заслужава достойно съществуване и нормално развитото общество трябва да подкрепя подобни процеси на трансформация, защото те са и в негов интерес. Един стабилен регион може да донесе доверие не само в системата на демокрацията и западните общества, но и много икономически облаги. Разбира се, военната индустрия ще е големият губещ от по-малкото военни конфликти и напрежение. И може би хората зад тази индустрия ще искат да тъмнината да си седи така, както е сега надвиснала над цели региона от света, защото става дума за бизнес.

От подобна гледна точка винаги ще има съмнения кой седи зад протестите. Но изгубени в дебатирането при неточно поставени въпроси, ще се загуби същинското- какво искат тези хора и как може да им се партнира, за да загърбят черните дни в историята си, продължаващи вече векове.

Прочети цялата новина

Свързани новини: