Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Наблюдението на новинарските сайтове от юли до началото на ноември 2012 г. регистрира няколко интересни нюанса в медийното отразяване на политическия живот. От една страна се запазиха устойчиви стари тенденции, от друга – започнаха да се оформят нови особености в присъствието на политическите субекти в новините. Какво показват детайлите? Първенецът Борисов: ...

Публикувано на 11/18/12 16:20

Писатели, кучета и милиционери

Еgo sum rex Romānus et supra grammaticos*


Има един незабравим виц от времето на комунизма. Студент и милиционер седят един до друг на пейка, милиционерът яде баничка, студентът чете вестник, а кучето се умилква между двамата, с надежда за някаква аванта. Демонстрирайки материалното си превъзходство, милиционерът хвърля парче от баничката на кучето:

„На, куче, да не си гладно като студент.“

Студентът отвръща с парче от вестника:

„На, куче, да не си просто като милиционер.“

Двайсет и първи век е, а се усеща като втора серия на вица.

Използвайки литературните методи на реализма и математическите методи на екстраполацията, то съдбата на героите, 25 години по-късно, би била горе-долу следната:

Милиционерът е направил дълга, но успешна кариера - в Държавна сигурност или в МВР. Днес е уважаван бизнесмен, политик, кмет или поне съдия.

Студентът е продължил да чете книжки и вестници и не след дълго му се е появило желание да пише. Днес той е журналист, писател или поне блогър.

Оригиналният приказен пес не е жив, но неговите правнучета щъкат щастливо някъде около кофите за боклук, в надежда за по-добро бъдеще, по-хрускави кокали и, дай Боже, за някоя паднала от небето баничка.

Стигаме до днес, когато земното кълбо така се е завъртяло, че милиционерът е на власт и подрежда света според собствените си разбирания.

До ден днешен служителят на реда се съмнява в студента и в неговото парче вестник. Затова, предвидливо запушва всякакви дупки, откъдето може да се промъкнат неподходящи думички във вестника – побърза да затвори търговския регистър за всички, освен за бившите си и настоящите си колеги - нотариуси, съдии, адвокати и полицаи. Още му държи влага урокът с вестника от края на 80-те и края на 90-те, който му беше преподаден от бившите студенти.

След това си гласува закон за клеветата (нова версия на наказателния кодекс), за да не обаждат много-много подигравчиите.

Питомните кучета също са регулирани. В София те трябва да са кастрирани, чипирани (във врата им да е инжектиран идентификационен чип) и с платен данък. Иначе на могат да мърдат никъде извън дома, камо ли да носят вестника.

След тези топли грижи се приема закон, според който наказанията за насилие срещу животни стават сериозни. Защото насилието можело да увреди психиката на подрастващите.

Съгласен съм, но психиката на подрастващите е подложена на тежки увреждания в държавните училища, канал „Планета“ и по софийските улици. Те кога са наред за забрана?

Както в средновековието, или по времето на фашизоидния режим на Стамболийски, законът продължава да приравнява професията към морала и към склонността за извършване на престъпления. Въвеждат се съсловни привилегии и съсловни наказания.

Не всеки ще бъде наказан. Има и морковче – ако пишеш позитивно за властта, получаваш награда. За свои хора властта не се скъпи. Но какво става, ако сбъркаш?

Пишеш например, пишеш някакви нелицеприятни неща за властта и хоп - проверяват те. Ако ти открият името във ведомостите на медиите, че си взел хонорар за репортаж или интервю, или пък някъде си имал неблагоразумието да се подпишеш като „писател“, кафезът не ти мърда.

Но, надежда има, на едно малко неочаквано място. Ако законът приеме, че журналистите и писателите са гръбначни, то те ще се ползват със специалната му защита. Сложна работа, обаче. Гръбначетата им поомекнаха напоследък и много не си личат.

Междувременно, по улиците тече революция – граждани се борят да превърнат държавата в родина и да възкресят гражданското общество. Първо, обаче, искат да свалят цените на горивата. С приоритет е революцията в името на баничката.

А и днешните студенти са станали по-сговорчиви. Студентските съвети уреждат безплатни концерти на Пепа Секса, вместо да развяват знамената на бунта. По-горе стана дума за уврежданията в психиката.

И така, България е разкрачена между ЕС и модерните закони за защита на животните и ретроградните съсловни нормативни актове. Между малцинството, неприемащо статуквото и апатично замръзналото мнозинство. Между забраната за жестокост към животните и неограничената жестокост към хората.

То поне законът да се спазваше. А американският посланик жегна бившите милиционери с думите - имало две съдебни системи. Една за богатите и една за бедните.

През 90-те години не можех да разбера харченето на пари за кучета, когато пенсионерите умираха без лечение. Сега, вероятно, не се умира от глад, а се угасва от нелекувани болести.

Всичко е въпрос на приоритети.

Имам познат спортист, който на сина си подарява само спортни стоки, на тоя празник - маратонки, на другия - анцуг, на третия - тенис ракета. Какво би подарил той, ако стане министър-председател? Ще подарява цели стадиони, както и става. Ще се съюзи дори с престъпните босове във футболните клубове, стига само да млъкнат драскачите.

Какво ще пише във вестника е много сериозен въпрос.

Предизборният тепих усилено се стерилизира срещу нестандартни мнения. Още веднъж и още веднъж, докато останат само ритуално поднасяни фрази, за които дори не е нужно да пускаш звука – можеш да се ориентираш какво ще се каже само по личността на говорещия.

Вчера, на спирката, видях едно куче, което държеше в устата си комат хляб. По едно време го остави и хукна нанякъде. Предполагам, беше тръгнало за вестник.

_____
* Император Сигизмунд, в отговор на забележка на епископ, че прави граматически грешки :„Аз съм римски император и съм над граматиците“


Публикувано във вестник „Седем“ с малки корекции

За Чернобил и украинците 25 години по-късно

Витя, майка му и Мая.
25 април 2011. Львов. С Витя от Украйна сме приятели от години. Жена му е Мая. Започнахме темата за годишнината от Чернобил. Разговорът ни с украинците ми помогна да добия по-различна представа за измеренията на трагедията, предизвикана от чернобилската катастрофа. Разказът на хората, които са преживели непосредствено събитията, може да ви даде бегла представа за случилото се. От думите им разбрах какви са измеренията на събитието от преди 25 години за обикновените хора.

Майката на Витя е с нас. Тя е лекар. Работи в една от местните поликлиники. От нея научавам, че най-посещаваният лекар в нейната поликлиника е не друг, а ендокринологът. А сред пациентите, с проблеми с Щитовидната желза, най-много са хората от Чернобилската зона. Чернобилската зона е територията, от която са евакуирани всички, след аварията.

За експлозицята в ЧАЄС (Чернобилската атомна електроцентрала), в Львов, а и из цялата страна, не са разбрали веднага, а много по-късно. От децата на евакуираните семейства, които идвали в училищата в града и така, по разказите на учениците станало ясно, че нещо се случва. Значително по-късно, основно по информация от западноевропейски и американски източници, украинците започват да разбират, че Чернобил е избухнал.

От Витя, майка му и Мая научавам, че не всички са се съгласили да напуснат зоната. разказват ми за репортаж за възрастна баба, която "изплува от мъглата... Носела кошница. Питат я защо не е напуснала зоната. Тя отговаря, че няма да напусне дома си. А, от какво ще се прехранва? Как от какво? Имало гъби, картофи... Никога до сега не е имала толкова голями картофи..."

Разказват ми, не без доза съмнение,  че реките и езерата плували огромни риби, а дърветата, около Чернобил никога не позеленявали, а винаги били жълто-кафяви, като през есента.

Тук се намесва и майката на Витя: "Никой не може да каже колко точно са загинали. Не само тези, които са отстранявали аварията непосредствено, но и тези, които са били хоспитализирани по-късно. Или тези, които са транспортирани в руски болници. От тях колко са умряли никога няма да разберем. Всичко се пази в тайна..."

Разказът им продължава. Лични спомени за пострадали и загинали. Главно жените от Зоната, но и мъжете, имали проблеми с краката и ставите. Изкривявали им се, а ставите им се оголемявали. Техен познат, работил в Зоната, получил гангренозни рани по краката. Отрязали му първо единия, после другия крак. Починал...

Блок 2, ЧАЄС, Снимка: chernobil.info
Темата с поколенията, след пряко засегнатите от радиацията украинци изобщо не я разисквахме задълбочено. Нямало такива данни...

Сега проблемът вече е друг. Всичко от зоната е разграбено. Къде е отишло и кой го е препродал и купил не е ясно. Знае се, че се изкупува масово земя. Американски и западноевропейски учени им казали, че пълният разпад и обезвреждане на зоната щял да отнеме поне 300 години. Сега, казват ми те, не са минали и 30, а вече земята се изкупува. Богаташи купували по 30-40 хектара... Какво щяло да се строи там не е ясно...

Така, от дума на дума, дойде време да тръгваме към аерогарата. На път за България, където руските учени искали да разберат кой съветва Трайков... Спорът е за беленските реактори. Колко са надежни. Много, твърдят руските ядрени енергетици. Същите, предизвикали Чернобиската трагедия. Не им вярвам! Никак...

А, украинците имат своя шега — всеки по-голям плод или зеленчук за тях е "чернобилски"... 

Великденски експеримент

След като доволно установих, че козунак може да се направи и от пълнозърнесто брашно, дадох старт на Великденските експерименти. Всъщност, Свилен ми подхвърли идеята да напиша пост за пълнозърнест козунак, а на мен само това ми трябва. Мухата беше пусната в главата ми. Започнахме да измисляме различни съчетания от аромати и плънки, някои не толкова интересни, други доста смели. Но накрая се спрях на комбинация, повлияна от изтока и от книгата Purple Citrus and Sweet Pеrfume. Рози в тестото и шамфъстък, мед и кардамон в плънката.

Основният акцент беше решен, а брашното, което исках да използвам не подлежеше на дискусия. И двамата се съгласихме, че спелтата е най-подходящата пшеница за този сладък хляб. Протеините в нея се оказват много добри, дори когато тестото е обогатено с доста мазнини от яйцата, млякото и маслото. Докато месих забелязах здравото и еластично тесто, направо като ластик. Първоначалната идея беше да смеся пълнозърнеста спелта с бяло брашно, но  в последствие количеството бяло брашно, което добавих беше минимално. Просто така се случи.

Опитът се оказа успешен, но както често става, има какво да се подобри. Това, което ми направи най-силно впечатление е, че козунакът не се получи така сладък (поне за моя вкус). Подлъгах се от сладкото от рози, което добавих в тестото и намалих драстично количеството захар, като си мислех, че то (сладкото) ще даде сладост на тестото. Това е единственото нещо, което бих променила в настоящата рецепта – да добавя още захар и може би да подсиля розовия аромат, като заедно със сладкото добавя и розова вода.

Като изключа нововъведенията, технологията по замесване на козунака се запазва по обичайния начин, който може да видиш на видео във Великденски забави и домашно видео. А моите препоръки може да прочетеш във ViewSofia. Температурата, която постигнах в кухнята беше 24°C. По-късно, когато козунаците втасваха за трети път, слънцето напече стаята и температурата се вдигна на 30°C. Идеално! Времето за втасване дори се посъкрати от обикновено.

За един успешен козунак се иска той да бъде на конци, но при този вид това няма как да се получи и причината е в пълнозърнестото брашно. Въпреки това отбелязвам финалния резултат като успешен. Защото получих невероятен сладък хляб, с дъх на козунак, богат и питателен. Комбинацията от аромати в източен стил много ми допадна със сладката спелта.

И както често казвам – докато не опитаме, няма как да разберем. Е, аз опитах и разбрах. Да живее експериментът!

Пълнозърнест козунак с рози, шамфъстък, мед и кардамон

От посочените количества се получават два големи козунака около 1,200 кг всеки.

За закваската:

  • 40 гр. прясна мая за хляб
  • 1 супена лъжица захар
  • 100 мл. топло прясно мляко
  • 3-4 супени лъжици бяло брашно

Маята и захарта се разтварят в прясното мляко. Добавя се брашното и сместа се разбърква добре. Трябва да се получи гъста каша или по-лепкаво тесто. Купата със закваската се покрива добре с кърпа и се оставя на топло място за около 30 минути или докато шупне.

За тестото:

  • цялата закваска
  • 1 кг. пълнозърнесто брашно от спелта
  • 200 гр. бяло брашно
  • 400 мл. топло прясно мляко
  • 6 яйца, от свободно отглеждани кокошки, със стайна температура
  • 150 гр. сладко от рози
  • 50 гр. захар (тук бих добавила още 100-150 грама)
  • 2 супени лъжици ванилова есенция (бих добавила и 2 супени лъжици розова вода)
  • 1/2 чаена лъжица сол
  • 200 гр. разтопено и охладено масло

В голяма купа се смесват пълнозърнестото и бялото брашно със солта.

Яйцата и захарта се разбиват с вилица. Към тях се добавя ванилията.

В брашнената смес се прави кладенче. В него се изсипват закваската, яйцата, сладкото от рози и по малко от прясното мляко, като се замесва меко тесто. Тестото се меси докато стане гладко. Ако лепне прекалено се добавя още малко бяло брашно.

Следва месене на тестото с разтопеното масло. Маслото се добавя по малко, като след всяко добавяне тестото се меси докато маслото се поеме от него. Месенето продължава дълго, докато тестото се усети еластично и меко. Отне ми около 20 минути.

След омесването тестото се поставя в голям затоплен съд, покрива се със стреч фолио или кърпа и се оставя на топло място да втаса, докато утрои обема си. В зависимост от температурата в помещението втасването може да продължи между два и три часа.

Втасалото тесто се премесва за кратко с мазнина. Разделих тестото на една голяма част и две по-малки. Следва плънката.

За плънката:

  • 300 гр. суров шамфъстък
  • 150 гр. мед
  • 1/2 чаена лъжица смлян кардамон

Шамфъстъкът се смила ситно в кухненски робот. Добавят се кардамонът и медът. Сместа се разбива отново докато всичко се смеси.

По-голямата отделена част от тестото разделих на три равни части. Всяка от тях разточих леко с длани и сложих от плънката.

Завих на рула, които усуках леко.

От фитилите (рулата) сплетох плитка.

Поставих я в кръгла форма с диаметър 26 см. Формата се намазва предварително с мазнина.

От останалите две по-малки части направих същите фитили, които усуках и поставих в две продълговати форми с размери 29x10x7 см. също намазани с мазнина.

Формите, които ще се пекат първи се оставят на топло място да втасат за около 1 час. Формите, които изчакват второто печене се оставят на по-хладно място (например в стая, в която не е сауна, като в стаята, в която е замесено тестото).

Финални щрихи:

  • прясно мляко за намазване
  • суров шамфъстък за поръсване
  • едра кафява захар за поръсване

След като козунаците втасат за трети път се намазват с прясно мляко и се поръсват с шамфъстък и едра кафява захар.

Пекат се в предварително нагрята фурна на 160°C за около 1 час. Ако загарят бързо на повърхността се покриват с лист алуминиево фолио. Към края на печенето се проверяват с дървена клечка, която забодена в центъра до дъното трябва да излезе суха.

Изпечените козунаци се оставят да се охладят във формите за 10 минути. След това се освобождават от формите и се оставят да изстинат напълно.

Този експеримент приключи успешно. Да се готви следващият.





Кулинарно - в кухнята с Йоана Великденски експеримент от Йоана Петрова - Кулинарно - в кухнята с Йоана
За още публикации, прочети съдържанието на блога или разгледай мозайката от снимки.

45 оборота в минута #103 (16.04.2011) - специален гост: Димитър Димитров


На 16 април 2011 светът за четвърти път отбеляза Международния ден на магазините за грамофонни плочи. И въпреки че (или точно поради това, че) в цяла България от над 20 години няма нито един специализиран магазин за плочи, това издание на предаването е посветено на Record Store Day. Гост в студиото е Димитър Димитров, музикален редактор в Радио Варна и страстен колекционер на грамофонни плочи. И двамата сме в едно особено състояние на духа, което може да бъде предизвикано само от компанията на добър приятел (каквито сме ние двамата, освен че сме и колеги), грамофон (в случая два) и няколко плочи (в случая - много). Говорим си за плочи, за грамофони, за магията от слушането на музика на грамофонни плочи (твърде често повтарям думата плочи, но просто няма с какво да я заменя, а пък и не искам). Слушаме любими парчета, които не подбираме, тъй като искаме да пуснем толкова много музика за толкова кратко време (трите часа на предаването отлитат като миг).

В края и двамата сме стигнали до извода, че за истинския фен на музиката всеки ден може да бъде Record Store Day - дори и в държавата, в която живее, от 20 години да няма нито един магазин за грамофонни плочи.


45 оборота в минута #103 - плейлист:

Herbie Hancock – Doin' It / CBS
Sly & the Family Stone – Thank You (Re-Mix by Todd Terry) / Sony
The Commodores – Sorry To Say / Motown
Curtis Mayfield – Pusherman / RSO
The New Birth – I Can Understand It / RCA
Aretha Franklin – Jumpin' Jack Flash / Melodiya
Sun – Sun Is Here / EMI
Leroy Hutson – Butterfat / Brown Sugar
O'Donel Levy – Everything I Do Gonna Be Funky / Brown Sugar
The Gap Band – Shake / Total Experience
Gonzales – Just Let It Lay / EMI
Sofia Orchestra – If You Want To Boogie, Forget It / Balkanton
Sofia Orchestra – Y.M.C.A. / Balkanton
George Michael – Too Jazzy (U.S. Mix) / Sony
Elton John feat. George Michael – Wrap Her Up / Rocket
The New Jersey Kings – Spinning Wheel / Acid Jazz
Mezzoforte – E.G. Blues / Funkin' Marvellous
The Philadelphia International Allstars – Let's Clean The Ghetto / Philadelphia International
The Jones Girls – Nights Over Egypt / Philadelphia International
The Temptations – Papa Was a Rolling Stone / Supraphon


1 час:



2 час:


3 час:

СЛОВО И СМИСЪЛ

Пътешественик, пресичайки дива местност, попаднал на група зверове, които се състезавали в красноречие. Съдия бил лъвът и той поканил човека да се присъедини като зрител. Пътешественикът приел поканата.
Станала лисицата и произнесла гладка и умна реч, утвърждаваща, че луната е по-голяма от слънцето.
Слонът бил следващия на трибуната. Гласът му звучал мощно и авторитетно. Част от изложението му била посветена на това, че лятото е по-хладно от зимата.
Тигърът спечелил всички с красноречието си. А едно от твърденията му било:"Реката тече нагоре по хълма."
Човекът се обърнал към лъва:
-Всички те са прекрасни оратори, но изказват твърдения, които са очевидна лъжа, а аудиторията въобще не реагира на това. Защо?
-Защото аудиторията се интересува повече от представлението, отколкото от просвещението или просветлението - отвърнал лъвът. - И ако позволите да отбележа, ние сме възприели този лош маниер от вас, хората.

Ошо


Ако бяхме дизайнери на вратовръзки…

Ако бяхме дизайнери на вратовръзки, те сигурно щяха да изглеждат ето така:

ties2

ties12

Добре, че не сме в бизнеса с вратовръзките и че си имаме друга работа. Тези дни, тя е да се опитаме да ви убедим, че Форум Бизнес абсолютно ще си заслужава отделеното време. Ако вече сме успели, регистрирайте се тук.

А вратовръзката избрахме за символ на форума. И си дадохме ясна сметка, че тя е символ, утвърждаващ стереотипа, че хората, които се занимават с бизнес са от мъжки пол. А това е далеч от истината.

Форум Бизнес

Рилския манастир, 2011

На Рилския манастир

Почти всяка година на Великден ходим на Рилския манастир. Тази година ни посрещнаха още повече полицаи. Бяха забранили паркирането на улицата, а на платения паркинг нямаше места, така че се наложи да паркирам на новопостроения паркинг, отдалечен на около 1км над манастира.

Паркингът е изграден, като са насипани големи каменни блокове, а дупките между тях са запълнени с чакъл или пясък. Една дупка беше запълнена само с листа. Не знам как я нацелих, но пропаднах в нея и се пребих.

Следващата година няма да ходя на Рилския манастир.

Мамут купува британските книжарници Waterstone's?

Руският олигарх Александър Мамут, близък до Роман Абрамович, може да купи британската верига книжарници Waterstone's, съобщава Guardian. 51-годишният бизнесмен е собственик на най-голямата руска блог-платформа LiveJournal и на мажоритарен дял от стъпилия току-що в Англия мобилен оператор Euroset. Едно евентуално придобиване на веригата ще нареди Мамут между крупните руски инвеститори на Острова, наред с Абрамович и собственика на Independent и London Evening Standard Александър Лебедев.

Великденско затишие пред Белене

Светлият Великден получи своя ореол от празнични новини ( ако не броим убийството на шестима подрастващи от пиян шофьор на приблизително същата възраст в малко българско градче, чиято трагедия обаче не предизвика съчувствена реакция от празнуващите „държавници“). В един сайт чета уверенията на браншови шеф на хлебопроизводителите, че цената на хляба ще се стабилизира и [...]

Старозагорската библиотека получи 100 тома българска литература като дарение

Регионалната библиотека "Захарий Княжески" в Стара Загора получи 100 тома литература от поредицата „Българска класика” като дарение от „ТЕЦ Марица Изток 2” ЕАД, съобщава сайтът Загора24. Инициативата на централата е част от националната програма "Четяща България" и Международния ден на книгата и авторското право - 23 април.

Радостина Манахова, маркетинг експерт, за бизнес възможностите и социалните мрежи — Форум Бизнес

radostinaРадостина Манахова е маркетинг експерт и съосновател на консултантската агенция MMD Partners. Завършила е ТУ и УНСС в София, а после и MBA в London School of Economics. Професионалният и опит минава през медиа отделите на няколко големи агенции в София и Лондон и стига до създаването на MMD Partners, където целта и е да създаде професионален маркетингов екип, “с опит в решаването на пазарно предизвикателни задачи и изграждането на цялостни системи, които описват архитектурата на една марка и начините за нейното предложение и развитие”.

Поканихме Радостина на Форум Бизнес за да говори за бизнес възможностите, които идват с интернет и социалните мрежи. Заглавието на презентацията и е “Когато се промени гравитацията”.

1.Коя е любимата ти игра от детството?
Ръбче! Бях много добра в махалата!:)

2.Участвал ли си в бой с въглавници?
Със сигурност!

3.Изброй три свои хобита?
Да срещам интересни хора, да срещам интересни бизнеси, да бягам от града.

4.Кой е твоят любим предмет от ерата на социализма?
Не се сещам за конкретен. Социализмът е моето детство, а аз обичам детството си. Сега като се замислих - дъвките идеал с магданоз бяха неповторими!:)

5.Коя песен пееш под душа?
Вече не пея аз, а дъщеря ми - нейният репертоар е доста богат и творчески интерпретиран всеки път!

6.Кой е най-добрият концерт в България на който си бил?
Не обичам да ходя на концерти, но ако можеше да дойде John Lennon щеше да е най-добрият!

7.Кое е най-готиното име на град в България?
Полски Тръмбеш

8.Коя световноизвестна личност, от сега или от миналото, би била идеалния министър-председател за България?
Маргарет Тачър. Нейното министър председателство показва, че освен да знаеш какво трябва да се направи и да можеш да го направиш, трябва да имаш и куража да го направиш!

9.Имаш ли любимо предаване?
Divine Design по FLN. Дизайнер с невероятно чувство за хумор и умение да представи и продаде (обясни) идеите си не се среща често и е удоволствие да гледаш Candice Olson как измисля и реализира идеите си.

10.Без какво не можеш?
Без семейството и приятелите си.

11.А с какво можеш и без?
Колата. Обичам да ходя пеша и да ползвам градски транспорт, когато е удобен и чист.

12.Twitter или facebook?
Facebook. Тwitter не умея.

13.Кои са блоговете, които следиш?
Не следя конкретни блогове. Рея се из интернет, където ме отведат линковете и интересните хора с интересни мисли, които срещна по пътя си.

14.Кой е достоен за пример?
Не се сещам за конкретен човек, но се възхищавам от хора, които умеят да живеят живота си по свой собствен начин и да постигат това, което искат!

15.Най-странния смс, който си получавал?
За смс не се сещам, но най-странното за мен съобщение на гласовата ми поща (оствяно от няйколко пъти от различни хора) е „Търсих те, обади ми се!”

16. Каква ти е работата мечта, ако можеше да избираш година и място?
Тук и сега, това което работя, по начина, по-който го работя и с хората, с които работя.

17. Едно нещо, което искаш да направиш преди да умреш?
Не е едно, но ще се радвам да съм успяла да отделя един месец да обиколя Южна Африка.

18. Кой е най-големият ти страх?
Бррр! Уча се да не задържам страхове в себе си!

19.Какво ще пише на корицата на биографична ти книгa?
«There is a pleasure sure in being mad, which none but madmen know!»

20. И какво ще вземеш на самотен остров (да, само три неща може да се вземат на един самотен остров :))?
Интернет и нещо за интернетене, останалото все ще се намери на острова!:)

Форум Бизнес е на 14 май 2011

Регистрирам се

Срам ме е, че има улици "Скобелев" и "Гурко"

Обидно е за дружески нам етноси и нации.

Гурко е бил генерал-губернатор на Полша след потушаването на въстанието от 1830 г. и като такъв е останал в полската памет с извънредно жестоките си мерки за русификация на полското население, особено по времето когатоэ е бил Варшавски генера-губернатор. В полската либерална преса е наричан "пожиратель поляков" - чудя се как да го преведа - единственото, което ми хрумва е "човек, който яде поляци".

Скобелев е залял Кавказ с кръв. По-точно кавказките народи, нежелаещи да се покорят на Русия.

И в полските, и в източниците на кавказките народи, а най-пйче в руските ще видите зверствата, особено в Кавказ. Предлагам и вариант лично да се убедите - споменете тези две имена - Гурко и Скобелев - в Полша или в Кавказ. Но е добре да имате авторитетен човек до вас -да ги убеди да не ви бият

АЕЦ "Белене" - бате Бойко ни готви дълг по бетер от Живковия

Получих любопитен коментар в постинга "АЕЦ "Белене". Бойко тъп ли или какво?" -любопитен освен с агресията, и с невежеството си:

"маринов валентин каза...

Да потвьрждава се правилото че в Бьлгария всеки от всичко разбира.Та и авторката на статията е наи-голямата разбирачка,ами да се вьрнем в пьрвобитните векове тогава.да беше се аргументирала сьс факти цифри и други атрибути на знаещите по темата.А да се плюе е това всеки малоумник го може.Такава и мьж до нея как да стои!"

За него и немуподобните давам малко факти и числа (така е правилно да се казва, цифрите са от 0 до 9):

АЕЦ „Козлодуй” има не повече от 120 милиона евро печалба на година.При същите стойности на печалбата на АЕЦ „Белене” ще са необходими 40 години, през които България няма да получава никаква печалба, за да изплати взетия от Русия заем! А през тези 40 години кой дава гаранция за пазара на ел.енергия и съответно за цената й? Всеки икономист ще ви каже - НИКОЙ! Реални икономически прогнози се правят максимум за 5 години. Айде, с изсилване нещо приблизително може да се докара и до 10 години.

Официалната цена на проекта засега е 5 млрд евро (с неясната руска уговорка, че трябвало да се индексира според "инфлацията"). Би трябвало да прибавим и некалкулираната цена за инфраструктурата - и социална, и технологична - последното значи, че нямаме съответни далекопроводи и подстанции с всичката съпътстваща техника най-общо казано, за да включим "Белене" в енергийната система; т.е трябва да ги изградим. А тази цена, която хич не е малка, е изцяло за наша сметка.

Варотно ако се разкрият изцяло договореностите, ще се окаже, че в руските сметки не са включени разходите за експлоатираното гориво - ще ги пращаме ли в Русия (което ще ни струва едни немалки пари), или ще си заравяме тук (което хранилище ще струва доста повече пари). Т.е., и това ще се пише на наш гръб.

Но дори и официалната - засега - цена е скандална. Няма правителство след Тодор Живков, което да е ангажирало България с такъв заем. Да оставим настрана, че договорените инфлационни добавки и останалите разходи, които споменах, ще вдигнат тази цена горе-долу двойно. Ха, честит ви дълг по-голям от дедо Тодоровия!

Текст към снимката: Новият и старият готвач. Кой повече ще ни набута?

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване